10 въпроса за българските цигари

Вашата подкрепа с нашите пари

Писмо до редакцията на "Дневник" с автор Виктор Б. Табаков

1. От симпатизантите на ГЕРБ към партийното ръководство и премиера Борисов: както винаги ни изненадахте приятно с държавната подкрепа към тютюневия и цигарения бранш – бихте ли споделили кои други сектори да очакват подобни преференции, за да се позиционираме и ние?

Сега след щедрите, подкрепени от ГЕРБ реверанси към родните производители на цигари, където акционер е депутат от опозиционната ДПС, очаквате ли отлив на избиратели от ДПС към ГЕРБ или поне подкрепа на изборите от работниците и служителите в този сектор (например в Благоевградски и Пловдивски окръг)?

2. От данъкоплатците към финансовия министър Горанов: Вашата политика по отношение на акцизите, осигуровките и субсидиите, подкрепена с нашите пари, стимулира българския тютюнев и цигарения бранш. Бихте ли споделили плановете ви за стимули и към българското производство на оръжие, български алкохол, български хазарт, български дизел, български ТЕЦ-ове на въглища - ако имат правилните акционери? Нашите данъци ще ви подкрепят.

3. От пенсионерите и симпатизантите на АБВ към социалния министър Калфин: Харесваме вашия различен подход към осигуровките - как само се сетихте за изнемогващия цигарен бранш... Кои други производства и услуги ще подкрепите с по-ниски осигуровки (стига да са български), независимо от ниските пенсии в момента?

4. От пушачите и избирателите на ДСБ към здравния министър Москов: Като виден пушач и здравен министър чрез одобряване на акцизната политика вие подкрепяте достъпността на евтините марки цигари. Тъй като идват студени месеци бихте ли подкрепили и връщането на тютюнопушенето навсякъде на закрито, ако се ползват български цигари с бандерол? Може ли да се надяваме пушачите на цигари (произведени в правилните фабрики) да не плащат и здравни осигуровки?

5. От бизнесмени към министъра на икономиката Лукарски: Очевидно бизнесът с производство на цигари в България е перспективен. Бихте ли задействали процедури за издаване на нови лицензи за производство на цигари, тъй като в момента конкуренцията е ограничена и има място за нови проекти, особено след правителствените стимули за сектора?

6. От учителите към премиера Борисов: Обещахте допълнителни 20 млн. лв. за учителски заплати и над 100 млн. лева субсидии за български тютюн. Ако обещаем с допълнителни пари да купуваме и пушим само български цигари с бандерол от правилния производител, естествено извън училищната сграда, може ли и ние да получим повече пари за заплати?

7. От членовете на КРИБ към председателя Домусчиев: Имате прекрасни връзки с управляващите и успяхте да издействате по-ниски осигуровки за новите членове от цигарения бизнес. Може ли да излобирате и нашите осигуровки да не се увеличават – обещаваме да ви подкрепим лично, както и вашата кауза за национализация на неудобни енергийни производства?

8. От имигрантите към МВР: Ако носим в ръка поне една кутия български цигари с бандерол – може ли да влизаме по-лесно или поне без да стрелят по нас?

9. От депутатите към председател Цачева: Ние си свършихме работата и гласувахме всички преференции за цигарените фабрики в България. Къде е списъкът за безплатни акции в тези фабрики (колегата Пеевски вече си ги е получил) и кога ще пуснат безплатни български цигари за нас в лафката на парламента?

10. От публиката към КФН: Явно изпускаме някаква далавера в публичните цигарени дружества, кажете най-накрая кои са акционерите в българските цигарени фабрики и на кое гише ще раздават акции и дивиденти?

20 въпроса към министър Москов

Кой плаща сметката на новия данък храни

От коментар на Красен Станчев, икономист, във фейсбук

На 20 октомври здравният министър даде пресконференция за новия данък върху храните, но не даде отговор на следните питания: 

1. Защо не се отчита отрицателния опит на четири страни от ЕС, въвели подобни данъци през последните години - Белгия, Великобритания, Германия и Естония, където след анализ такова облагане на храните е отхвърлено?

2. Откъде черпите данни, че болестите, от които се смята, че българските граждани страдат, са следствие на затлъстяване и наднормено тегло, след като всички международни сравнения показват по-ниски показатели за България в сравнение с останалите в ЕС?

3. Откъде са доказателствата, че ще се промени диетата на хората, населяващи тази юрисдикция, след като облагането ще засегне само 1% от потребяваната сол, 6% от консумираната захар и 3% от купуваните безалкохолни напитки?

4. Защо предчувствията за приход от новопредлаганото облагане съвпадат с дефицитите на НЗОК?

5. Защо, след като досега част от заложените акцизи по закон трябва да се използват за профилактика, това не се е случвало и откъде следва, че от новия данък - а) ще има приходи в размер на предвидените и б) как те финансират "профилактика" (след като сегашните фискални процедури не позволяват това да става)?

В допълнение - как здравното министерство изразходва частта от събирания от години акциз върху тютюневите изделия и алкохолните напитки? Защо този съществен по размер акциз не оказва влияние върху навиците за тютюнопушене и употреба на алкохол? Защо тук няма резултат и защо няма информация за изразходването на този приход от НЗОК и здравната система изобщо?

6. След като във всички други страни новите данъците водят до фалит на предимно малки и средни предприятия, защо в България такъв ефект не се предвижда?

7. Какви ще са загубите по линия намалените обороти – по-ниски приходи от ДДС, в ДОО и от данък върху дохода на физическите и юридическите лица?

8. Тъй като няма да бъдат обложени всички храни, как ще бъдат оборени тезите за дискриминация и непозволена държавна помощ?

9. Как новите данъци ще се отразят реално върху проблемите на здравето, след като ще намалят потреблението на храни на малоимотните?

В този ред – защо част от домакинствата в България, колкото и да е малка тя, трябва да бъдат тласкани към избор между хранене и глад?

10. Как новите данъци ще се отразят на домакинските бюджети, в които през 2014 г. разходите за храна и безалкохолни напитки са 29% - най-високите в ЕС и три пъти по-високи от тези в Германия (която се отказа от подобни данъци преди година)?

11. Ще станат ли по-здравословни храните, ако бъдат заместени от по-лоши или домашно производство?

12. Как ще се осъществи контролът върху непакетираните храни - пекарните, сладкарниците, дюнерджийниците, пицариите и продажба на домашно произведени месни, зеленчукови и плодови консерви?

13. Защо няма публикувани оценки на потенциалното въздействие на идеята за новия данък?

14. Колко ще струва на бюджета загубата по линия на ДДС поради заместващ внос, например от Румъния, където наскоро бяха намалени данъците върху хранителните продукти и напитките и откъдето вече е налице такъв внос? Защо трябва да се стимулират румънските производители?

15. Какви ще са разходите по прилагането на новото законодателство, което като процедура е по-сложно от всичко, измислено пред последните 25 години?

16. Какви ще са загубите на фирмите, които произвеждат и търгуват с храни и безалкохолни напитки?

17. Колко нови контрольори по нововъведения данък ще трябва да бъдат назначени?

18. Какви ще са страничните въздействия върху сивата икономика, равнището на корупцията и изкривените стимули за свързани с хранителната промишленост и здравеопазването отрасли (например фармацевтиката)?

19. Накрая: кой губи, кой печели и кой плаща сметката?

20. Защо отговор на тези въпроси не дават и други министерства – например това на финансите или на земеделието и храните?

Местни избори 2015

Всеки буден човек трябва да си защити интереса

От изказването на инж. Христо Сулев, кандидат за общински съветник в Казанлък, при представянето на разработената от него онлайн платформа "Аз гласувам", която дава възможност гражданите да се произнасят по важни въпроси от управлението на града

Би трябвало структурата на едно индустриално предприятие, в каквото аз работя, и структурата на еднd община да са сходни, включително като цел и начин на управление.

Едно индустриално предприятие започва (от горе на долу) с акционери, т.е. притежателите му, които възлагат управлението на съвет на директори и управител. Следват стандартни звена - дирекции "Финанси", "Качество", "Търговска" и т.н., под които се нареждат служителите и работниците в предприятието.

Това, което очакваме да се случи накрая в едно индустриално предприятие, се нарича финансов резултат. Той носи на акционерите дивидент, който може да бъде разпределен за оборудване например, за да се повиши конкурентоспособността на предприятието. Акционерите - чрез техните събрания, контролират дейността на следващите нива в него.

В община Казанлък на мястото на акционерите са гражданите. Те чрез избори назначават кмет и общински съветници. Общинските съветници управляват комисии, аналогични на дирекциите в индустриалното предприятие. И пак по подобен начин следват служителите на общината.

Това, което очакваме накрая, също е финансов резултат, който, като се върне към гражданите, трябва да даде някакъв "дивидент" - например по-ниски данъци или по-добра инфраструктура.

Ако след изборите гражданите, които са собствениците на общината, не контролират дейността на кмета и общинските съветници, на практика собственика го няма.

Най-важен и за двете структури е знакът пред финансовия резултат - плюс или минус. С това сравнение искам да покажа как възникна идеята за онлайн платформата "Аз гласувам", на която се предоставя възможност на гражданите на Казанлък да контролират и участват в управлението на общината, като гласуват по точки от дневния ред на общинските заседания, които са с голям обществен интерес.

В раздела "Резултати" ще бъдат представени и резултатите от гласуването на общинските съветници. Така може да се види как например гражданите одобряват някакъв проект, а съветниците го отхвърлят или обратно. Което означава, че общинските съветници не се подчиняват на волята на гражданите, които са ги назначили.

Платформата предвижда и място за обсъждане на значими обществени теми. Тя вече е активна и за момента сме оставили гласуването на въпроса "Одобрявате ли да има по-силен граждански контрол в местната власт и пряко участие на гражданите в управлението на общината?" без ограничение с цел да се популяризира проектът.

Системният администратор ще ограничи IP-тата за Казанлък и радиус в момента, в който започнем да публикуваме информация от сесиите на общинския съвет. Засега има ограничение до три гласувания от 1 IP.

Проектът ще има успех, ако гражданите гласуват, защото всеки буден човек трябва да си защити интереса.

Анализ

  Лош момент за обвързване с Турция

От анализ на британския вестник "Файненшъл таймс"

Европа наистина изпадна в паника заради вълните от сирийски бежанци към границите й, но Европейският съюз едва ли можеше да избере по-неподходящ момент за ново обвързване с Турция

Преди около седем години заради съпротива, начело на която бяха Франция и Германия, ЕС й обърна гръб в момент, когато под влияние на преговорите за присъединяване, действащи като двигател за реформи, страната бе започнала да се превръща в истинска демокрация. Сега, под влиянието на германския канцлер Ангела Меркел, Брюксел отново се връща към Турция - точно когато страната, под все по-едноличното управление на президента Ердоган, е застрашена да заприлича на Сирия.

След срещи с Ердоган и премиера Давутоглу Меркел даде благословията си за пакет от стимули в замяна на усилия от страна на Турция да спре  задаващото се преселение на . А тазгодишният доклад на Европейската комисия, който се очакваше да съдържа остра критика към Анкара заради потъпкването на свободата на словото и на политически свободи, беше отложен.

Не е чудно, че Ердоган бе сниман грейнал в лъчезарна усмивка в компанията на Меркел. Може би си мисли, че това може да му донесе някой и друг процент повече на предспочните избори на 1 ноември, които предизвика, след като избирателите лишиха неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) от парламентарното й мнозинство през юни. Според допитванията на 1 ноември ще се повторят същите резултати, а и не са много турците, които продължават да хранят илюзии за членство в ЕС.

Политическата безизходица в Анкара щеше да е съвсем нормална, ако Турция беше нормална държава. Но тя не е, защото институциите й се огъват пред желанието на Ердоган да я превърне от парламентарна в президентска република и заради междуентическите и религиозни противоречия в сирийско-иракски стил, които прехвърлят границата й.

Ердоган се стреми подкрепата за прокюрдска Демократична партия на народите (ДПН), постигнала пробив на изборите през юни и застрашаваща амбициите му, да се свие под прага от 10 % за влизане в парламента. Той се страхува също, че успехът на съюзената с Кюрдската работническа партия (ПКК) сирийска кюрдска съпротива може да отвоюва територии от групировката "Ислямска държава"(ИД) в Северна Сирия и легитимирана от подкрепата на американските въздушни удари, да създаде още една кюрдска административна единица край турската граница редом с автономния Иракски Кюрдистан. А ИД има интерес да влошава нещата, тъй като е по-добре турци и кюрди да се бият помежду си, отколкото да се борят срещу нея.

Прокарваната от Ердоган идеология (смесица от ислямизъм и национализъм с идея за превъзходството на сунитите),  въпреки евтината сделка с ЕС, отдалечава Турция от Запада и подхранва междуетнически и междурелигиозни конфликти. ЕС трябва внимателно да се вгледа в себе си, както и в Турция, чиито граждани подлежат на съд за критични към президента коментари в Туитър.