Съдебният инспекторат зависи от неговите инспектори

Народното събрание  удължи срока за издигане на номинации за съдебни инспектори до 10 ноември.  В това време главният инспектор Теодора Точкова недвусмислено аргументира необходимостта от високи професионални и нравствени качества на бъдещите инспектори.

В писмо до парламента тя изтъкна, че кандидатите следва да притежават "ясни и разумни виждания за развитието на ИВСС, мотивация за качествено и срочно изпълнение на задълженията си, както и способност да работят "проактивно" и ефективно при изпълнението на функционалната си компетентност".

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Законът не дава правомощия за намеса в избора на съдебни инспектори, но това не означава, че главният инспектор не може да вземе отношение или да изрази позиция към процедурата по избор на бъдещите му "служители" (главният инспектор осъществява контрол върху дейността на инспекторите  - вж. чл. 60, ал. 1 ЗСВ). Призивът на Теодора Точкова беше навременно напомняне за отговорността за провеждането на  информиран избор, която носят народните представители за "здравето" на съдебната система.  

В последните години парламентарните назначения безспорно еволюират откъм предписания и публичност, но все още не са достигнали институционалния си разцвет.  Правилата изискват кандидатите за съдебни инспектори да представят широк набор от документи, но не поставят изисквания към самите проверяващи. 

В НС няма нарочна комисия (борд по назначенията), която да е тематично ангажирана само с процедурите по назначения – ресорната Комисия по правни въпроси извършва проверка за допускане на кандидатите до изслушване, но не е обвързана с изготвянето на подробен и аналитичен доклад за всеки отделен кандидат. В този смисъл е важно да обърнем внимание на следното: 
  



1) Раздел I, т.2 от Правилата предвижда предложенията на народни представители за инспектори в ИВСС да съдържат писмени мотиви, които обосновават високите професионални и нравствени качества на съответния кандидат. Високите нравствени качества са императивна и понякога енигматична категория, чиято изискуемост запазва своята неопределеност в редица процедури. Нерядко обаче в предложенията, мотивите които следва да обосновават точно тези качества – преповтарят трудовите път и постижения на кандидата. А тях можем да открием в подробната биография, която също е изискуем документ по правилата. Затова е важно мотивите да бъдат конкретни, почиващи на дълбочинна проверка и обективна преценка за качествата на кандидатите. Надали бихме искали да видим повторение на сценария от изслушването на кандидатите за конституцонен съдия.

Вносител на едната кандидатура изненадващо атакува (или поне на нас ни се стори така) другия кандидат. Не кога да е, а на ниво изслушване в правна комисия, когато би следвало да са изяснени качествата на кандидатите и обстоятелствата около тях. Правилата и процедурите наистина трябва да са парламентарните правила на играта. Общественото доверие в институциите не може да бъде самоцел – то е само следствие на зрелостта на едно политическо поведение.

2) Съгласно Раздел III, т.1 от Правилата, Комисията по правни въпроси проверява дали са представени необходимите документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността инспектор в ИВСС. Тази проверка се извършва на отделно заседание, предхождащо изслушването. Кандидатите, за които Комисията установи, че не отговарят на изискванията по чл. 42, ал. 3 от Закона за съдебната власт ("за инспектори се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж, като за петима от инспекторите в рамките на този стаж се изискват и най-малко 8 години, а за останалите петима - най-малко 5 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел") или не са представили нужните документи, не се допускат до изслушване. Един от тези документи е концепция за работата като инспектор в ИВСС. Парламентът обаче не е регламентирал необходимостта от структура на тези концепции. Противно на изискванията, заложени за концепциите на кандидати за административни ръководители на съдилища и прокуратури например – тук такива не са споменати. ВСС изисква от магистратите, които се кандидатират за ръководни постове в системата, да обосноват своята лична мотивация за заемане на длъжността; да представят анализ и оценка на състоянието на органа на съдебна власт; да очертаят достиженията и проблемите в досегашната му дейност; както и да набележат цели и мерки за тяхното достигане. Един от елементите за прецизно съпоставяне на кандидатурите ще бъдат именно техните конпепции. Доколкото е възможно, така ще проличи единомислието (или липсата на такова) за бъдещата дейност на инспекторите. В писмото на главния инспектор до парламента също бе отбелязано, че  "за постигане на еднопосочност и ефективност в работата на ИВСС, би било удачно при избора на инспектори, Народното събрание да съобрази на ниво принципи и цели съответствието между концепциите на кандидатите за инспектори и концепцията на действащия главен инспектор."

В крайна сметка назначенията имат дълги сенки, а съдебната власт даде немалко "жокери" на управляващите. Главният инспектор разясни законовите норми, професионалните организации призоваха магистратите към проактивни вътрешни номинации, а председателят на ВКС подтикна върховните съдии да обсъдят и предложат кандидати за инспектори, с които запозна НС и министъра на правосъдието. Междувременно 10 ноември наближава...

*Неда Грозева е част от екипа на Българския институт за правни инициативи, който от години следи процедурите по назначаване на високи държавни постове