Мнения Daily - Меланезийска имплозия на политическото
28 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Меланезийска имплозия на политическото

Местният Биг Мен е още по-облекчен, защото преразпределя падащата от небето европейска манна.

Мнения Daily - Меланезийска имплозия на политическото

И още: Нагледахме се на алъш-вериш и неграмотност всякаква; В услуга на социалното свлачище

3073 прочитания

Местният Биг Мен е още по-облекчен, защото преразпределя падащата от небето европейска манна.

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Позиция

Меланезийска имплозия на политическото

От коментар на Ивайло Дичев за "Дойче веле"

За трети път се озоваваме в една и съща ситуация: партиите замират, начело излиза един патриархален лидер, който раздава блага подобно на меланезийски Биг Мен*, а гражданските страсти се пренасочват към символно-патриотични тематики. Това го преживяхме веднъж при народния цар-машинист Борис III, втори път при Живков, наричан от народа Тато, а сега ни се случва при г-н Борисов, известен още като Бате Бойко.

Процесът сякаш тече естествено - малко са антифашистите, на пръсти се броят дисидентите, а пък днес някак спонтанно почти всички партии се превръщат във версии на БЗНС от близкото минало, като изборните резултати по места доближават африкански стойности.

Каква е тайната на тази имплозия (взрив, насочен навътре - бел. ред.) на политическото у нас? Та ние сме подменени като народ! Да погледнем българската икономика. Огромна част от нея е свързана с подизпълнителски дейности за някакви големи фирми някъде другаде. Няма лошо, няма обидно. Въпреки че да не изнасяш краен продукт със собствена марка носи малко печалба. Но сигурно толкова можем.

В политически смисъл това обаче означава, че нещата не се случват тук: няма особено значение какво точно решават нашите икономисти. Това е още по-очевидно в дисциплината "усвояване на европари". Едно е да събираш пари от данъци и да решаваш къде да ги насочиш. Съвсем друго е да преразпределяш европейската манна, която като в Библията пада направо от небето.

Местният Биг Мен значи е още по-облекчен, защото раздава средства, които не е трябвало предварително да събира от населението. Хем няма повишаване на данъци, хем повече държавни разходи, ами каква опозиция искате тук?

Ето и защо побеждава ГЕРБ: защото раздава еврофондове. Дори и да ги употребят за съвършена идиотщина като строеж на чистак нова средновековна крепост, хората пак се радват, защото из кметството са се завъртели едни пари, а пък руините и без това са за това - да се рушат.

Когато обаче нещата не се случват тук, то политиката губи смисъл. Или по-точно: превръща се в спектакъл, в прически, в насинени очи, в скачане с парашут, във Витков и Мицов. По интересното е, че българските граждани намират това за нормално - седят пред телевизора, изпълнени със смес от отврат и фатализъм, подгрявани от едни или други есхатологични предсказания за края на Европа, унищожена от сирийски човекоядци или глобална война, чрез която Америка да анулира държавния си дълг от осемнайсет трилиона.

Та точно ние в България ли можем да направим нещо? Ние сме подменени като народ, други гласуват вместо нас - цигани, бежанци, комунисти. Успокоението е в това, че всъщност всичко е постановка, симулация, сценарий... Тоя живот не е моят живот, така че, моля, моля, престанете с обвиненията в покорство, аз съм само един мой подизпълнител. *тип вожд, който дължи властта си на това, че раздава подаръци. 

Избори 2015

Нагледахме се на алъш-вериш и неграмотност всякаква

От коментар на Мая Венелинова, webcafe.bg

Нагледахме се на изборна търговия, на алъш-вериш с надеждите на хората и на неграмотност от всякакво естество. Осуетяването и откровеното компрометиране на изборния процес "блести" от всеки ъгъл - от проблемите с копирните машини и принтерите в изборните секции до мега-гига-невижданото хакване на сайтовете на ЦИК, ГРАО и МВР.

Невинни по веригата няма - сегашният състав на ЦИК е излъчен от предишния парламент, но управляваща коалиция вътре има достатъчно голямо представителство. Добавяме и цял вицепремиер, отговорен за държавната администрация - при това бивш кмет - Томислав Дончев.

И виновни обаче няма: от правителството обясниха, че решението е в ръцете на ЦИК. А ЦИК открай време е символ на колективната безотговорност - органът с най-много говорители, който умее нищо да не казва и да се крие зад широките одежди на закона.

Да не забравяме и омбудсмана Мая Манолова, автор на Изборния кодекс. "Необходима е една по-добра координация между ОИК - София, и ЦИК", гласеше ценното й напътствие, докато с БМВ-то си 7-а серия прелиташе към залата със заложниците от СИК-овете. За капак на всичко Столичната община намери дори и с какво да се похвали - че е осигурила най-голямата зала в града, с 12 000 седящи места и необходими санитарни възли.

Ако не беше тъжно, щеше да е много смешно.

В услуга на социалното свлачище

От коментар на Спас Спасов в "Дневник"

В самия ден на допитването за електронното гласуване стана ясно, че вместо да улесняват и насърчават участието в референдума, секционни избирателни комисии са го затруднявали, включително и като са отказвали да предоставят на избирателите бюлетини.

Подозренията в организиран саботаж се потвърдиха и с хакерските атаки срещу сайтовете на ЦИК, ГРАО, МВР - институции с ключово значение за провеждането на референдуми и избори. Атаката вероятно трябваше да направи "показно на терен" за "рисковете" и "опасностите" при използването на интернет в изборна ситуация.

Кого обслужиха тези действия? Играчите на статуквото. Те живеят от експлоатацията на ниския образователен ценз, посредствения консерватизъм и гражданския нихилизъм. Комбинацията от трите източва обществената енергия за промяна в привидно оглушителни, но всъщност изтощителни истерии.

Подобно поведение не предполага използването на технологии като дистанционно гласуване за решаване на социални, политически или културни проблеми. То получава удовлетворение само от някакво "юмручно" преживяване – от "няма да им гласувам на всички тези идиоти", през циничното осребряване на гражданското задължение да участваш в избори, до глупостта на "протестния вот".

Неделният саботаж на референдума за електронно гласуване трябваше да обслужи точно тази периферия на социалното свлачище. Тя едва ли се припокрива с онези 28% от избирателите, които все пак отидоха до урните, за да зачеркнат "не" в бюлетината за допитването. Тези граждани със сигурност имат аргументи, които трябва да бъдат изслушани и отчетени във вече неизбежния парламентарен дебат по темата. При това със същото внимание като и аргументите на другите 72%, гласували с "да".


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK