Мнения Daily: Кой спечели изборите с моите пари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily: Кой спечели изборите с моите пари

Мнения Daily: Кой спечели изборите с моите пари

И още: Бюджетът на съдебната власт - пари срещу реформи

2578 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


От текст на Елена Траянова за "Дневник"

1. Първо искам да ви фокусирам върху четири факта:

- В България на 25 октомври имаше местни избори, а на 1 ноември – балотаж. - ГЕРБ спечели безпрецедентно мнозинство областни кметове и общински съветници, като лидерът на тази партия обяви, че нарочно е оставил тук-там други партии да победят на изборите.
- Правителството на ГЕРБ направи безпрецедентни и извънредни разходи от над 560 млн. лв. от държавния бюджет и народен резерв (фискален) само за септември и октомври.

- Правителството на ГЕРБ по предложение на неговия финансов министър одобри бюджетен дефицит за 2015 г. от над 3%. 

2. В тази връзка да ви припомня няколко популярни ефекта:

- Правителството и кметовете на ГЕРБ строят къде ли не магистрали с отбивки за пазари, виадукти, детелини, пречиствателни станции, игрища, зали...
- Правителството на ГЕРБ и лично премиерът раздават коледни надбавки за пенсионерите, допълнителни заплати за учителите, субсидии за тютюн и за земеделци. Тези хора лично се борят против контрабандата и така евентуално успяват да съберат повече пари в бюджета. - Лично премиерът от ГЕРБ пази етническата и териториалната стабилност на България в тази сложна международна обстановка с толерантно отношение към ДПС и към мюсюлманите и със смиреност в изборната кампания за разлика от някои други партии (по неговите думи в края на изборния ден – 1 ноември).

- Правителството на ГЕРБ възстанови притока на еврофондове към България, забавени по време на правителството на Орешарски, подкрепяно от БСП и ДПС.

3. И малко разяснения:

- Регионалните успехи, от които се възползва ГЕРБ, са финансирани от еврофондовете и от националния бюджет, т.е. спечелилите кметове не плащат. Изпълнителите на тези хубави проекти са малцина, може би така местната администрация се чувства по-удобно. - Нищо за тези хубави ефекти и за тези отбрани изпълнители не излиза от джоба на ГЕРБ, нито от джоба на премиера – те само режат лентички и казват "аз" и в редки случаи "ние", познатите фирми изпълнители дават ниски цени, а качеството пада... - ГЕРБ обаче има благоразположението на еврокомисията, но еврокомисията не влияе върху качеството на политическия процес в България директно и непосредствено.
- Еврокомисията има известни забележки върху съдебната реформа в България, макар ГЕРБ и нейните лидери, понеже са в конфликт на интереси и са толерантни към ДПС, да странят ловко от тази тема. - Аз плащам данъци в ЕС, а много от вас – в България. Бюджетът на ЕС и бюджетът на България се пълни всяка година именно от тези наши данъци.

- Парите за хубавите неща, с които ГЕРБ гордо печели изборите, идват изцяло от бюджета на ЕС и България, т.е. от мен и от вас. Борбата с контрабандата е тяхно задължение, а не е техен бонус. Парите в бюджета не принадлежат на ГЕРБ, не са на премиера и не са на финансовия министър – никога. Тези служители са избрани да бъдат наши служители и да се грижат за нас. Това е тяхната длъжностна характеристика. И НСО е на наша издръжка все пак.

4. И мечтите:

- Нашите пари - от Европа и от държавния бюджет, можеше да раждат конкуренция, а не олигархия през множество свързани фирми изпълнители на обществени поръчки – ГЕРБ чрез местната власт ще осигури това сега, предполагам. - Затвърждаването на националната и местната власт на европартията ГЕРБ ще доведе до възраждане на независимостта и обективността на регулаторите като КЗК, БНБ и КФН – нали това им казваме на изборите.

- Сега, когато вече има пълнотата и разкоша на централната и местната власт, ГЕРБ ще демонтира и преследва всички уродливи остатъци от задкулисието, известно като "КОЙ", извисено по времето на кабинета "Орешарски", нали?

5. Ние оптимистично:

- Ние сякаш гласувахме за ГЕРБ и техния малък партньор Реформаторския блок като за нещо по-добро, надявам се не само мързеливо привлечени от парите на данъкоплатците в Европа и България. А защото ще бдим над интереса си и парите си сами, което е най-работещото лекарство. - 1 900 000 българи казаха "ДА" на електронното гласуване с надеждата тази малка по територия държава - чиито граждани обичат да пътуват и да търсят, държава, в която има много технически грамотни хора и качествени ученици и разполага с бърз интернет, да я преместят към и да обновят услугите й за всички нас и нашите деца като за XXI век. - Засега сме в демокрация и винаги може да гласуваме по друг начин или пък да имаме будна гражданска позиция чрез всеки от нас.
- Ако винаги гласуваме по инерция - за кмет или премиер, който харчи нашите пари по негово си усмотрение и от негово име - ще си вдигнем данъците сами. Затова е важно да създаваме конкуренция - в политиката.

(И, не, Батман не е спасение.)

Бюджетът на съдебната власт

Пари срещу реформи

Oт статия на Любомир Авджийски в седмичния бюлетин на ИПИ

В разгара на дебатите за бюджета на съдебната власт наблюдаваме сценарий, който се повтаря от около 10 години насам. ВСС иска с около 80-100 млн. повече от това, което е похарчено през предходната година, а Министерството на финансите предлага същото като предходната година с леко увеличение. Този сценарий ежегодно е съпроводен с много емоции, словесни престрелки и дори "заплахи", но досега не е довел до реално оптимизиране на дейностите и разходите за съдебна власт.

Ето някои сфери, в които е наложително да се извърши оптимизацията:

1. Раздут щат и неефективност в прокуратурата

България е на първо място по брой на прокурорите и на трето място по брой на съдиите на глава от населението в ЕС. Данните са за реално заети щатни бройки. В същото време натовареността на българската съдебна система не е от високите в Европа. Така например във Финландия при население от 5.3 млн. души и регистрирани 425 хил. престъпления за 2012 г. прокурорите са 402, а в България, при население от 7.3 млн. и регистрирани 120 хил. престъпления за 2012 г. има 1977 прокурори. Бюджетът на финландската прокуратура е 45 млн. евро, а бюджетът на българската е 85 млн. евро.

2. Неравномерна натовареност на съдилищата

Първоначалните данни от Анализа на натовареността, изготвен от ВСС към 2014 г., показват, че има съдилища, които са свръхнатоварени и високо натоварени. В същото време има редица съдилища, които са ниско натоварени. 15 от 27–те административни съдилища са с ниска натовареност – под 12 дела на съдия на месец.

Необходимо е да се помисли за сериозна промяна и оптимизиране на съдебната карта, включително за съкращаване на щатни бройки и сливане на окръжни съдилища с ниска натовареност, както и на административни съдилища с ниска натовареност.

3. Софтуер и е-правосъдие

Съдилищата имат 4 различни деловодни системи, което забавя и затруднява придвижването на делата. От друга страна, системата за случайно разпределение на делата не е интегрирана в деловодните системи, което допълнително забавя процеса и отнема време на съдебните служители да пренасят дела от едно звено в друго. Цялата съдебна дейност все още се извършва на хартия

Наложителен е единен деловоден софтуер, чрез който да се осъществява и е-правосъдието. Той трябва да съдържа и системата за случайно разпределение на делата.

4. Оптимизиране на дейности

Могат да се приложат добри европейски практики и да се вземат предвид експертните становища на най-добрите специалисти. - Една възможност за оптимизация е да се премахнат предварителните проверки (преписките). Това ще доведе до освобождаване на времеви ресурс, тоест до възможност за съкращаване на административни разходи.
- Прехвърляне на заповедните производства към държавните съдебни изпълнители. - Премахването на незаети щатни бройки  - 872 към 31.08.2015 г.

- Мораториум върху назначенията в прокуратурата, т.е. при пенсиониране да не се наемат нови прокурори.

По този начин естествено ще се намали числеността в прокуратурата в следващите години. Това от своя страна ще даде възможност за увеличаване на възнагражденията там. Надяваме се тази година бюджетът на съдебната власт да бъде обсъден и приет заедно с първите сериозни мерки за оптимизиране на системата.

От текст на Елена Траянова за "Дневник"


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK