Мнения Daily: Демокрация до поискване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily: Демокрация до поискване

Мнения Daily: Демокрация до поискване

И още: Партията умря, да живее Партията!

2019 прочитания

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


От текст на политолога Даниел Стефанов в webcafe.bg

Винаги след изборната нощ осъмваме със заглавия, че демокрацията в България е в опасност. Така беше в началото на 90-те години, така е и сега. С годините някак си претръпнахме. Последните избори обаче създадоха усещането, че всичко, което можеше да се обърка по веригата, се обърка.

Не става въпрос за това, че една партия е взела почти всички големи градове. Сериозни партийни вълни има навсякъде по света и в тях няма нищо ненормално. Става въпрос за начина, по който избираме. В политологията има т.нар. минимална дефиниция за демокрация. Според нея основният и най-малък белег на демокрацията е провеждането на открити, честни и редовни избори. След последната седмица съмненията, че имаме огромен проблем с тази формулировка, станаха твърде очевидни и вече сериозно се питаме къде сбъркахме.

За да работят демокрацията и изборите, поне две групи от обществото трябва да го поискат. Първата група са онези гласоподаватели, които пуснаха около 460 000 невалидни бюлетини. Онези, които за пореден път не разбраха за какво се използва т.нар. преференция. Хората, които решиха, че вторият тур няма смисъл, и оставиха твърдите ядра и купените гласове да решат кой ще управлява. Това са и хората, които продаваха гласовете си за по 20-30 лв. Липсата на интерес и базова информираност към гласуването превърнаха изпразниха изборите от политически смисъл.

Втората група са тези, които се занимават пряко с организацията на изборите - ЦИК, ОИК и СИК, които запомнихме от зала "Арена Армеец".

Машината не проработи - отчасти заради липсата на подготовка и на съзнание за лична отговорност, отчасти и поради факта, че въпреки поредицата чисто нови изборни кодекси на Фидосова и Манолова по същността си изборната машина в България не е мръднала от 90-те години и не е адекватна на моментното състояние на политиката в България. Тя не отчита нито професионализираното купуване на гласове, нито все по-малката ангажираност на хората в политическия процес. Затова и когато изброяваме отговорните за това състояние на демокрацията, не можем да пропуснем и голяма част от политическите партии. От години те са съвсем наясно с това, че изборният процес в България куца, но не правят нищо.

Сериозният проблем на това първо ниво на демокрацията ни пречи да вървим към по-комплексни и по-прецизни изборни технологии, които биха улеснили гражданското участие във вземането на управленски решения. На фона на 460-те хиляди невалидни гласа и факта, че най-големият град на държавата не може да си преброи бюлетините цели 3 дни, трудно можем да говорим за пряка демокрация или по-сложни избирателни системи (като германския модел например). Те изискват държавата да има работеща изборна администрация, която да може да отчита вярно и бързо резултатите, така че да няма съмнения в тяхната легитимност.

Дали ще приложим задължително, мажоритарно гласуване или пряка демокрация - няма значение, всичко се свежда до коректното броене.

Със сигурност гражданите имат нужда от нови и различни инструменти, за да участват във вземането на решения в политиката. Но след събитията от последната седмица не е ясно дали изборната администрация, конструирана на партиен принцип, има ресурс да обезпечи гласуването. Не е ясно и дали гражданите имат ресурс да се справят успешно с избора дори на домоуправител, след като се провалят така с избора на общински съвет.

На първо място гражданите трябва да се научат как да гласуват и да се възползват от изборните си права. Не за кого, а как. Макар през 2015 г. да е малко късно за държава от ЕС да се учи на демократичен процес, очевидно у нас е наложително.

От друга страна, време е изборната реформа да се захване с администрацията, а не с вида и формата на бюлетината. Вместо да продължаваме разговорите за мажоритарни, задължителни, смесени и други типове избирателни системи, трябва да има експертен разговор за правомощията и отговорностите на ЦИК, за да няма случаи като барикадата на "Арена Армеец" и лавина от сгрешени протоколи.

Всичко това има значение обаче само ако имаме нужда от него. Изборите не могат да се случват насила. Те са добър инструмент за управление само ако някой истински иска да избира и решава. А това означава и да носи отговорността за техния резултат.

Facebook

Партията умря, да живее Партията!

Коментар на Николай Слатински във "Фейсбук"

Основната причина БСП да агонизира и да е в будна кома не е в това, че там търпяха един слаб лидер да загуби повече от 10 избора поред. Не е и в сегашния абсолютно offline, демодиран, говорещ и мислещ диалектно, провинциално, регионално, а не национално, с извинение, лидер. Много неща в БСП са поводи за предизвестената й смърт, но не и определящи причини.

Главната причина е, че у нас на власт (с помощта на лидерите корупционери и безпардонни хитреци - от типа "хитрата сврака" - на БСП) е особен тип олигархия - опасна и вредна, нагла и алчна, ултрабогата и мегадясна по разбиране на живота, политиката и управлението (т.е. смятаща, че слабите, бедните, болните, нещастните, старите, безработните, неудачниците, аутсайдерите са боклук, плесен, плява, а най-вече тор, върху който тази олигархия да вирее и тлъстее).

Подобна почти фашистки дясна олигархия като реално владееща държавата няма нуждата от лява алтернатива, от социална алтернатива, да не говорим, че тя няма нужда въобще от алтернатива.

Установено е статукво – постпреходно и непроменимо, като присъда, неподлежаща на обжалване. При това статукво спечелилият – спечелил, загубилият – загубил…

Комунистическата олигархия преди официално проповядваше лява идеология – идеологията на соца. Управляващата партия не можеше да не бъде лява. Дори като ляв параван на комунистическата олигархия.

Постпреходната олигархия сега е с дясна идеология, даже не дясна, а както казах – мега-, хипер-, гигадясна идеология. Подобна ултраидеология прекрасно пасва на плачкаджийската, клептоманска, крадлива и обирджийска същност на тази олигархия. Ето защо при държава, принадлежаща на подобна олигархия, не може да вирее лява алтернатива. Не може да вирее лява партия.

БСП е осъдена на смърт и тази присъда е заслужена, защото никой друг не помогна толкова много България да бъде яхната, да бъде насилена, да бъде изнасилена от сегашната олигархия.

Всички бивши страни от соцлагера в Централна и Източна Европа случиха на комунисти след падането на Берлинската стена. Само ние не случихме – ние не случваме на поробители, не случваме на освободители, не случваме на комунисти, не случваме на олигарси.

Днес България е такава заради проклятието на Прехода, наречено БСП.

Ето защо БСП умира. И така трябва да бъде. Но даже умирайки, БСП не пропуска да извърши още едно зло на страната. Защото постепенно мутира и се преражда в ГЕРБ, в своята постпреходна метастаза.

Така че Партията умря, да живее Партията!

От текст на политолога Даниел Стефанов в webcafe.bg


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK