Мнения Daily: КОЙ не иска реформа в МВР
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily: КОЙ не иска реформа в МВР

Мнения Daily: КОЙ не иска реформа в МВР

И още: Ердоган триумфира, сега трябва да помири страната си

2354 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


От анализ на Борис Митов в "Медиапул"

На 3 ноември 2015 г. полицията свали пагона си и блокира държавата, без да й даде шанс за реакция, защото такъв просто не съществува.

Фактологията е важна. Имаме една система, която всяка година харчи 1.2–1.3 млрд. лева – основно за заплати и обезщетения, изплащани при пенсиониране. Капиталови разходи, които да подобрят условията на труд на полицаите, по традиция не се правят – няма пари. Средства за консумативи също няма.

Прякото следствие от това е, че всеки съвестен полицай трябва да плаща от джоба си за неща като бензин за патрулката, тонер за "служебния" принтер, хартия... Че дори и за обувки и части от униформата, защото тези, дадени им от МВР, са некачествени и с надути цени заради непрекъснатите корупционни схеми, въртени от администрацията, която снабдява министерството.

По правило тези, които вадят от джоба си, за да обезпечат смяната си, искат да работят. Има много други, които не искат, имитират дейност, скатават се, корумпират се. Повечето са такива поне според впечатленията, които има целокупното население от работата им.

И тук идва ролята на един финансов министър, който използва точно тези масови настроения срещу полицията, за да прокара "реформа". Иска да им ореже наполовина 20-те заплати, които получават при пенсиониране и да им замрази 2-процентния бонус, който се трупа върху заплатата им за всяка прослужена година.

Същият министър мотивира намерението си с аргумента, че "ако мотивацията им за работа в системата са обезщетенията накрая, по-добре да си ходят". Това изречение обаче слага под общ знаменател и тези, които се скатават, и тези, които искат да работят съвестно, колкото и да са. Защото е съвсем близко да акъла, че ако въпреки мизерните условия, ненормираното работно време, малоумните заповеди и политическия натиск някой иска все пак да работи като полицай, той ще разчита на това обезщетение.

Сама по себе си предлаганата реформа не цели реално да подобри ситуацията за ефективно работещите в системата, например с орязване на доста раздутата ведомствена администрация и вадене на дейности от държавния в частния сектор. Напротив, поднася се така, че да провокира масова истерия и недоволство - "на тъмно", в последния момент, без дори да е уведомено ръководството на МВР.

Предложението тайно е включено в преходните и заключителни разпоредби към проектобюджета и дори не присъства в стенограмата от заседанието на Министерския съвет, на което е прието - защото просто не е било обсъждано. Полицаите и обществото разбират за него три дни по-късно от декларация на полицейски синдикат, който обявява намерение за ефективни протестни действия, каквито права според закона тези служители нямат и никога не са имали.

Резултатът – полицията взима за заложници хиляди граждани, блокирайки възлови пътни артерии в София и страната в час пик, искайки да принуди правителството да оттегли предложението си за орязване на обезщетенията в МВР.

Изводът е катастрофален – имаме една повече от неадекватна власт. Която е в състояние само ден, след като се е потвърдила със съмнителни изборни резултати, да торпилира безвъзвратно всякакъв опит за реформа в един от най-важните, скъпи и неработещи сектори – сигурността, вътрешният ред, разследването и предотвратяването на престъпления.

За финал един цитат от протестиращ полицай на Орлов мост: "Ние сме държавата, бе!" Да, държавата в голямата си част е корумпирана, работи зле в кофти условия и няма никакво желание да се реформира.

Анализ

Ердоган триумфира, сега трябва да помири страната си

От текст на Димитър Бечев и Наталиа Точи за openDemocracy

Може да го обичате или ненавиждате, но Реджеп Тайип Ердоган отново демонстрира изключителния си талант на политик на действието.

След изборите без категоричен победител на 7 юни сега неговата Партия на справедливостта и развитието (AKP) спечели мнозинство в парламента, привличайки нови 4.5 милиона избиратели. Като увеличи дела си от 40.9% на 49.4%, АКР вече е способна самостоятелно да състави правителство.

В известен смисъл Турция отново е там, където беше преди изборите от юни. Законодателният орган се контролира от един разполагащ с власт, директно избиран от народа президент, мотивиран от безгранична амбиция. Формално погледнато, Ердоган е надпартийна фигура, но на практика той може да направлява политиката на министерския съвет. В действителност Турция вече премина към президентско управление, макар на АКР да не ѝ достигат 14 депутати за конституционно мнозинство, с което да може да се насрочи референдум за промяна в основния закон.

В момента Ердоган се радва на попътен вятър. Еднопартийно правителство би изпратило добър сигнал към международните инвеститори. Турската лира поскъпна с 3% спрямо долара, след като през годината изгуби 25% от стойността си. На 2 ноември - в деня след изборите - индексът на истанбулската борса скочи с 5%.

Поне в краткосрочен план, финансовите пазари - единственият, заедно с урните, фактор, оказващ влияние върху Ердоган - се движат в правилната посока. Разбира се, това може бързо да се промени, особено ако новото правителство промени икономическата си политика заради краткосрочни политически сметки и намеса от президентския дворец. Внимателно трябва да се следи съставът на новия кабинет и балансът между лоялните към Ердоган и технократите.

След като си върнаха господстващото положение в политиката, най-належащото за Ердоган и АКР е да дръпнат назад страната от ръба на пропастта. Засега като най-сериозно предизвикателство се очертава рестартирането на мирния процес с кюрдите. След изборите президентът не печели нищо от продължаването на сраженията. Единствено помирение, включително в парламентарната политика, може да задвижи необратим по-широк процес на политическа промяна.

Турция е принудена да води война на няколко фронта - срещу Башар ал Асад, срещу кюрдите екстремисти от ПКК, както и срещу "Ислямска държава", която се превърна от нелегален съюзник в значително предизвикателство за вътрешната стабилност на Турция.  Сядането отново на масата за преговори у дома без съмнение ще е от полза за международната позиция на Турция, особено след като във Виена се подновиха и разговорите за прекратяване на касапницата в Сирия.

Ердоган доказа, че е безспорният господар на турската политика. Сега той ще бъде следен доколко е способен да започне да лекува дълбокото разделение в страната и да посее семената на реформи и помирение.

Мнение

Как ДПС се зарази със собствения си "бацил"

От текст на Полина Паунова за Deutsche Welle

ДПС влезе в местните избори с претенцията да промени властовата формула, а излезе от тях в оправдателен режим. Причина за рязката поведенческа промяна се оказаха три загуби в символни за движението общини - Гърмен, Исперих и Кубрат.

В разградските общини ДПС няма изявена партийна опозиция. Но именно там движението претърпя разгром и за пръв път от 25 години няма да прибави в актива си трите кметски стола. ДПС изгуби всъщност срещу себе си, а причините за това са различни. Според едни става дума за грешна стратегия, според други - за лош подбор на кандидати и вътрешнопартийни интриги. А ако всички обяснения бъдат събрани и обобщени, въпросът за лидерството ще се повдигне от само себе си.

Справи ли се Местан с управлението на корпорацията ДПС? Краткият отговор гласи: Не. В основата на загубата в разградските общини стои вътрешното противоборство в партията. Преди две години ДПС изключи от редиците си депутатът Гюнай Хюсмен, а повод за скандала бе неспазване на партийната уговорка да се откаже от депутатското място, спечелено с преференции. Тук обаче се намесва и друг фактор - независимият депутат е понастоящем едър земеделец в региона. Той е работодател на голяма част от жителите по селата в Разградско. Подобна отличителна черта притежават и много местни велможи на ДПС, което е доказателство, че освен с думи за етническия мир и прочие партията държи гласоподавателите си и с обръчите от фирми, за които заговори Доган преди години. Така най-силното оръжие на ДПС - крепостният избирател, се обърна срещу самото ДПС. И формацията изгуби изборите срещу самата себе си.

Друг интересен факт е оскъдният резултат на партията в Пловдив, където ДПС има малко над 1000 гласа. Останалите са за ГЕРБ. Конспиративната теория, че Движението е "преляло" подкрепа за Борисов изглежда състоятелна само в частта за кметските избори. Дали обаче ДПС е толкова ларж, че да се откаже от общински съветници във втория по големина град?

Във Велинград, където на последните два вота "детето чудо" на българската политика Делян Пеевски води листата за съветници, ДПС отбелязва почти двоен срив в сравнение с изборите през 2011 г. 

Така прогнозираното от Местан разширяване на партийното влияние не просто не се сбъдна, а претърпя пълен крах.

Преди изборите лидерът на движението направи заявка за преосмисляне на властовата формула, но вотът налага най-вече преосмисляне на мястото на ДПС. Заради загубата на влияние по места движението няма да има оправдание за претенциите си да превъзхожда останалите формации в парламента, ползвани за дребни услуги.

Ако до момента ДПС, самоопределило се като балансьор, беше символ за монолитност и партийно-строева подготовка, тези местни избори показаха, че партията се е заразила със собствения си бацил (по Ахмед Доган). Държаните във феодално владение избиратели лесно се изплъзват от обятията на "либерализма", когато пътят на парите се различава от линията на партията.

В ДПС е започнал разпад на авторитета. Този разпад разкъсва и обръчите от фирми. А оттам и монолитния вот за партията.

От анализ на Борис Митов в "Медиапул"


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    teob avatar :-|
    Теодоси Бялков

    КОЙ няма интерес от каквито и да е реформи , ние живеем за жалост в неговата реформа и по неговите правила !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK