Общите разходи за "Пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и извънредни ситуации" са 190 млн. лв. Колко е държавната инвестиция срещу пожарите? Отговорът е 767 хил. лв.

Хубаво е и да знаем, че разходите за персонал и издръжка в направление "Информационно осигуряване и административно обслужване" са 110 млн. лв. На практика държавата бори престъпността и пожарите с администрация.

Две са основните обществени схващания за МВР - че там работят много хора и че се постигат крайно незадоволителни резултати в борбата срещу престъпността. Сравненията с Европа за броя полицаи и за разкриваемостта на престъпленията, общо взето, потвърждават възприятията на публиката. Неслучайно и доверието в полицията е критично ниско.

Това, което не е напълно осъзнато обаче, е, че двете схващания са свързани - раздутият щат в МВР, в т.ч. многото администрация, прави така, че всички пари неизбежно се харчат за персонал и съответно не остава нищо за инвестиции и модернизиране на полицията и пожарната. А липсата на капиталови инвестиции води и до липса на резултати. Всяка година се налагат допълнителни разходи, които пак са за персонал.

При такъв бюджет МВР не може да пребори престъпността. Това, което може да прави, е да струпва много полицаи на едно или друго място - например на границата срещу бежанците или пред парламента при протести. У нас вероятността да отидеш в районното, за да ти кажат, че са ти намерили колата, е по-малка от вероятността да се сблъскаш с някой полицай по време на протести.

Текущо предложената промяна по отношение на т.нар. придобивки има за цел дългосрочно да намали натиска върху разходите за персонал. Сметката показва, че поетите ангажименти на държавата за въпросните заплати при пенсиониране надвишават 1 млрд. лв., като това е спрямо текущо работещите в МВР. Тази сума се изплаща на части всяка една година - например 40 млн. лв. от актуализацията на бюджета за 2015 г. са именно по тази линия. Ако пакетът "придобивки" не бъде преразгледан - като очевидно трябва да е различен за работещите на терен и в администрацияна, всички допълнителни пари, които ще прескачат от джоба на данъкоплатеца към МВР в идните години, ще бъдат само за поддържане на статуквото.

Мнения

Привилегиите са стимул

От интервю с проф. Ивайло Дичев в "Труд"

Двайсет заплати, разхвърляни по 27 г. стаж примерно на полицаите, правят по по-малко от една заплата бонус годишно. Дайте малко да успокоим популистките страсти. Или вземете самото понятие за "привилегии", което дъвчем от 25 години. В целия развит свят на държавни служители част от заплащането се дава под формата на привилегии, за да бъдат те закрепени по-трайно към службата. Полицаят, който чака своите 20 заплати, ще има интерес да спазва задълженията си, за да не бъде уволнен.

Всяко социално недоволство прекрачва малко или повече границите на закона, просто е така навсякъде по света. Демокрацията не урежда законово как се протестира; тя толерира в определени рамки трансгресивни поведения, когато става дума за граждански битки.

Реформата трябва да тръгне от качеството на услугата, не от икономиите на пари. И не от финансовия министър, разбира се.  

Трябва да са заслужени

Иван Костов, бивш премиер, пред "Дарик радио"

Защо не се приложи американското правило за бонусите? Нека в началото всеки полицай да има право на 20 заплати при напускане на системата, но да може и да ги загуби заедно с допълнителното си пенсионно осигуряване, ако не е бил истински полицай. Това да влезе в санкциите на полицаите и ние от тези 40-50 хиляди души сега ще имаме 30 хиляди истински силно мотивирани да спазват закона, да не го нарушават и да карат другите да не го нарушават.

Именно това дисциплинира американските полицаи, защото рискуват да загубят много. И нека да кажем на тези хора: Никой не им мисли злото, но те трябва да направят това, заради което са там. Те трябва да пазят реда. Те трябва да бъдат негов страж. 

Грузинската реформа

Корумрираната система се изкоренява и се замества с нова

От публикация  в "Дневник"

Какво се прави с една необратимо корумпирана система? Изкоренява се и се замества с нова. Поне така действаха грузинските власти през 2005 г., когато уволниха практически цялата пътна полиция и започнаха набиране и обучение на нови полицаи. Примерът им е толкова впечатляващ, че Световната банка прави специален доклад за него, а правителството в Киев назначи тази седмица грузинка, участвала в реформите, за началник на украинската полиция.

Корупцията се е просмукала в основите на полицейската система в Грузия, пише в доклада на Световната банка, озаглавен "Борбата с корупцията в обществените услуги". Полицаите са получавали ниски заплати, много от тях са работели за мафиотски групировки, продавали са дрога или са прибирали в джобовете си "глоби", събирани под измислен претекст от шофьорите.

Цената да те назначат като полицай е вървяла между 2000 и 20 000 долара. Вече назначени, новите полицаи са си връщали инвестицията, вливайки се в престъпната йерархия. Всяка седмица патрулиращите са плащали част от събраните "глоби" на шефовете си, които предавали процент от своята печалба нагоре по веригата.

Пътната полиция е била сред най-корумпираните държавни структури  в Грузия. Според проучване от 2000 г. в 7 от 10 спирания на пътя на шофьорите им е искан подкуп. В същото време престъпленията оставали недокладвани на властите, тъй като хората са се страхували - при обири грузинците обикновено са се обръщали директно към свързани с престъпната мрежа познати, за да предложат да платят и да си получат откраднатото обратно.

Правителството на президента Михаил Саакашвили прави решителна и всеобхватна реформа. Новият наказателен кодекс от 2004 г. се основава на италианските мерки за борба с мафията, както и на американските, новозеландските и британските практики. Между 2006 и 2010 г. са осъдени общо 180 полицейски служители, замесени в криминални дейности, а държавата конфискува придобита по този начин собственост за около 1 млрд. долара.

Първото предизвикателство е да се възстанови общественото доверие в полицията. Властите взимат решение да уволнят всички 16 000 пътни полицаи наведнъж, като практически оставят страната без охрана на пътищата. Съкратените получават заплати за два месеца напред и амнистия за евентуално извършени престъпления.

"Беше отчаяно положение. Хората мислеха, че ще започнат бедствия, тъй като бяхме в началото на ваканционния сезон, и по пътищата ще настане ужас. Нищо такова не се случи, защото беше доказано, че тази полиция не въвеждаше ред, а сееше хаос. За два-три месеца набрахме нови хора - свестни момчета, и ги обучихме в спонсорираната от САЩ академия", разказва тогавашният президент Михаил Саакашвили пред американското Национално публично радио (NPR).

Броят на работещите в системата на грузинското вътрешно министерство от 56 хил. души е бил намален на 33 000,  като сред уволнените са били 16 000 полицаи. Министерството на вътрешната сигурност – наследникът на КГБ, е било слято с вътрешното министерство.

Новите полицаи са набирани директно от университетите, преминавали са базисно обучение и изпит. Старата полицейска академия е закрита и се създава нова (новият началник на украинската полиция е била ръководител на това учебно заведение - бел. ред.). Заплатите са вдигнати 10 пъти. През август 2004 г. 2400 нови полицаи тръгват по улиците.

Служители под прикритие следят дали колегите им взимат подкупи и спазват процедурите, дали разследват сигналите за престъпления, провеждат се изненадващи проверки на работните места и всеки, който не спазва правилата, бива уволнен.

Според някои наблюдатели реформата в Грузия може да се смята за "относителен успех", тъй като борбата срещу корупцията и престъпленията е довела до съдебна система, в която е почти невъзможно да се постигне оправдателна присъда. Затворите са претъпкани. Вътрешното министерство има големи правомощия, а полицейската система е строго централизирана.

Статистиката на Световната банка показва обаче, че рязко е спаднал процентът на фирмите, които твърдят, че от тях се очаква да "дават подаръци" на държавните служители, за да задвижат бизнеса си – от 75% през 2002 г. до 15% през 2008 г. При данъчните власти спадът съответно е от  80% до под 10%. През 2002 г. 40% от компаниите в Грузия определят корупцията като "голямо препятствие", докато през 2008 г. процентът спада до 20%.

Гледна точка

Каква е каузата на полицаите? Опазване на обществения ресурс от частни крадци? Подобряване сигурността на гражданите?

Фотограф: Георги Кожухаров

За протестите на гражданите и на полицаите

От текст на Евгений Дайнов в "Дневник"

Полицията започна да запушва кръстовища и пътища. С което ликвидира реда и сигурността за гражданите. Които плащат на полицията, за да им осигурява такива неща. Защо, ще питате, гражданите могат да блокират кръстовища и пътища, а полицаите – не?

Има огромна разлика. Хората не носят оръжие. Когато се вдигнат на протест, единственото им оръжие е собственото им тяло, което те излагат на опасност (да бъде повредено от полицаите) в името на кауза, по-голяма от самите тях. Кой ще изрине въоръжените полицаи от блокираните от тях кръстовища? Невъоръжените граждани?

Там, където управляват цивилните, имаме цивилизация. Там, където управляват въоръжените – цивилизация няма.

Ще ви питам и коя им е каузата. За сравнение, да вземем гражданите:

- Каузата на окупацията на Орлов мост през 2012 г. беше: да не мине закон, позволяващ на шепа приятели на властта (същата като днешната) да одерат окончателно горите от българските планини. Никой от окупантите не следваше свои битови цели.

- Каузата на протестите срещу Пеевски беше: да не бъде назначаван шефът на задкулисието за шеф на контраразузнаването. Защото така окончателно мафията щеше да превземе държавата. Никой от протестиращите не гонеше свои битови цели.

- Каузата на идния зелен протест (на 11 ноември) е да се спре вакханалията на изсичане на гори, почнала наново, след като резултатите от изборите показаха на секачите, че техните приятели и покровители укрепват властта си. Никой няма да решава свой битов проблем.

Каква е каузата на полицаите? Опазване на обществения ресурс от частни крадци? Подобряване сигурността на гражданите?

Протестиращите полицаи нямат кауза. Борят се за чисто битови, убоги, недостойни неща, в които няма нито принцип, нито чест. Разбъркват ни живота, за да си запазят онова, което сами в началото правилно нарекоха привилегии, а впоследствие (когато се усетиха) назоваха със звучното социалистическо придобивки. Борят се за привилегии, ама само за тях си.

Медиите, излъчващи "опорки", раздъвкаха нещата така, че да ги разберем. А именно: да бъдат изгонени от правителството всички представители на Реформаторския блок, както и Румяна Бъчварова. И Бойко Борисов да бъде оставен сам, защото е незаменим почти като другаря Путин.

Ако това ви харесва, гответе се и за обратната страна на медала: окончателния разпад на целия държавен ред, на цялата ваша сигурност. Няма изход освен решителното възстановяване на държавния ред. Е, уважаеми властимащи, алтернативата е да се предадете. А историята показва, че никой не се отнася особено цивилизовано с пленниците си.

Лесните пари от ЕС

Сега сме като гърците преди 10 години.

Фотограф: Leonhard Foeger

Държавата е на дрога

От коментар на Владислав Панев, инвестиционен консултант, в "Дневник"

Лесните пари пристрастяват. Държавата е упоена от дрогата на еврофондовете, които се възприемат като манна небесна и основната цел на правителството е да "усвои" максимална част от тях. Без оглед на ефективността.

Какво значение има дали новата спортна зала е в село с население от 100 пенсионери, след като парите са от Европа? Какво значение има, че Румъния регистрира с пъти по-голям растеж, при положение че България бие по процент на усвояване? Защо трябва да се повишават данъците и да се въвеждат нови, след като може да увеличаваме бюджетния дефицит колкото си поискаме?

Няма нужда правителството да реформира полиция, енергетика и други сектори. Ще си навлече протести и падане на рейтинг. Много по-лесно е да увеличи дефицита с нови 200 млн. лева годишно. Реформите са излишни, когато Европа плаща. 

Това е политиката на правителството в момента. За това гласуваха и мнозинството български избиратели преди седмица. Явно нямаме проблеми с корупцията, стига срещу това да получаваме къде магистрала, къде спортна зала. И ефективността също не е важна. В крайна сметка парите ги дава Европа. Ние само усвояваме.

Обзалагам се, че подобно е било мисленето навсякъде в Южна Европа в годините, когато държавите от региона бяха шампиони по усвояване на европари. В съседна Гърция това беше национален спорт, в който участваха всички. И така до кризата през 2007 г. Знаем докъде доведе всичко. Няма да бъде много по-различно и в България.

Вярно, сега нивата на държавния ни дълг са ниски. Помним ли кога паднаха от около 100% на 15% от БВП? В годините непосредствено преди към нас да потече реката от лесни европари. Когато имахме рекорден обем на частни инвестиции. Когато данъците падаха, средата за бизнес беше по-добра и очакванията от еврочленството – големи.

Сега никой няма за цел да реформира сектори, за да изпълни изисквания на ЕС. Сега ни е паднало да разхлабим коланите и ... абе да сме като гърците преди 10 години.

Когато човек е затрупан от примамливи предложения за изгодни пари къде безвъзмездно, къде с много ниска лихва, той поддава. Същото е и с държавата. Особено когато се ръководи от хора, за които е най-важно да са харесвани от мнозинството. Няма значение, че една от големите банки фалира, нали откриваме поредния лот от магистралата Х.

До какво ще доведе всичко това? Ами повече от очевидно е, че дълговете ще растат бързо. И като достигнат критични нива (които при нашата катастрофална демографска картина не са много далеч), ще се окаже, че лихвите за рефинансиране на заемите вече няма да са същите. Защото и кредитният ни рейтинг ще е "джънк" (тъй като инвеститорите вече няма да ни имат доверие, ще искат много по-високи лихви, когато купуват български дълг).