Мнения Daily - Кои сектори още чакат 10 ноември
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Кои сектори още чакат 10 ноември

"Живял съм в плен на илюзията, че социализмът е победил в Европа" - Тодор Живков през 1990 г.

Мнения Daily - Кои сектори още чакат 10 ноември

И още: Гръцките Small Time Crooks; Сирийски бежанец: "По-добре куче в Германия, отколкото човек в България"

2867 прочитания

"Живял съм в плен на илюзията, че социализмът е победил в Европа" - Тодор Живков през 1990 г.

© Анелия Николова


Преход към какво

Кои сектори още чакат 10 ноември

От коментар на Петър Каразапрянов в ekipbg.com

Икономика: Отчайващо закъснялата приватизация на държавните предприятие все пак беше извършена и днес българската държава притежава относително малко активи. Има функциониращ частен сектор, всеки човек е свободен да създаде своя фирма и да я развива, но за съжаление държавата активно противодейства на това.

Съществуват множество регулаторни органи и механизми, по които властта може да влияе върху икономическите процеси, което противоречи на идеята за капитализъм. КЗК е добър пример за това как всеки по-находчив предприемач може да се окаже потенциален престъпник (глобата и забраната на дейността на Uber). Образование и здравеопазване. Тук нещата са критично зле. Образованието функционира по същия начин, както през социализма - тотален държавен контрол, централно планиране, никаква връзка с индивидуалните потребности и пазара. Това е един от секторите, който се нуждае от спешна реформа, защото спокойно можем да кажем, че за българското училище 10 ноември още не е настъпил.

Не много по-добро е състоянието на здравеопазването. Все още държавата е пълен монополист на здравноосигурителни услуги, на медицинско образование, на следдипломна специализация. По всичко личи, че както сред властта, така и сред обществото битува комунистическата пропаганда за лекаря като слуга на обществото, за медицината като благородна и безкористна дейност, неподчиняваща се на икономически закони, а думата печалба се възприема като кощунство, що се отнася до медицинската дейност.

Важно е да отбележим, че с разрешаването на частната медицинска практика пациентите все пак имат възможност за избор, а лекарите имат възможност да упражняват свободно своята професия и да получават доходи напълно легално.

Енергетика: За съжаление и тук капитализмът отсъства. Енергийните мощности са или държавна собственост, или регулирани от нея. Не съществуват реални пазарни цени на електричеството и електропреносните услуги, а в центъра на системата са НЕК и ДКЕВР. Необходимите либерализационни пропазарни реформи постоянно се отлагат, а държавните компании постоянно задлъжняват.

Полиция и съдебна система: Системата на МВР функционира на принципа на привилегиите (основополагащ за режима преди 89-а), като само преди дни служители протестираха, за да запазят заветните си бонуси (20 заплати при пенсиониране и др.). Отсъства контрол на качеството, работата се оценява на количествен принцип (прослужено време), а основната роля на полицията не е да защитава собствеността на хората, а да пази и да служи на властта.

По отношение на съдебната система сме първенци по разходи като процент от БВП, но в същото време е публична тайна ширещата се корупция, неефективност и зависимост от силните на деня. Направеният едва през 2015 г. опит за реформа остана в сферата на "историческия компромис".

Държавен сектор, финансова система: България има силно разраснал се държавен сектор. По данни на НСИ за 2014 г. заетите в публичния сектор са над 700 000 души, а което е  почти 1/3 от общата заетост. Този дял показва изключително високата роля на държавата в икономиката и на преразпределението като (фалшив) метод за просперитет.

По отношение на бюджетната си политика държавата също не се справя добре. От началото на кризата Бойко Борисов говори за "затягане на коланите", но всъщност от 2008 г. насам държавният бюджет е в константен дефицит, а значителни съкращения на държавни служители не са извършвани.

Равносметката, която можем да направим, е: преходът не е свършил. В някои области той даже не е започнал, в други е спрял в начален стадий, а някъде има и обратно развитие. Дано след още 26 години социализмът да си е отишъл завинаги.

"Рецензия"

Гръцките Small Time Crooks

От коментар на писателя Христос Хоменидис, цитиран от grreporter.info

коментара на писателя Христос ХоменидисОще от пръв поглед това е правителство от буфосинхронисти. Стига човек да погледне снимките от посещението на Франсоа Оланд. И стига човек да чуе репликите, които при всеки удобен случай изтърсват. Като наричат ДДС в частното образование "дребни пари" или пък бежанците – "летовници", а двете минути, отделени от Обама на Алексис Ципрас – "среща на върха".

От пръв поглед приличат на сбирщина, която няма представа коя е и накъде върви. Напомнят на Уди Алън в забавния филм "Small Time Crooks". Дребния мошеник, забогатял случайно, който, имитирайки начина на обличане и маниерите на богаташ, се превърна в посмешище дори в очите на влюбената в него жена.

Тежката артилерия на СИРИЗА включва хора с много ценни качества и автобиографии, вдъхващи уважение. Учени, доказали се със знанията си. Интелигенция, чиито разсъждения поне някога предизвикваха голям интерес. Какво стана с тях? Как онези, които се славеха като избрани борци в кулоарите на политическата сцена, станаха за смях щом бяха призовани да излязат на преден план? Мога да предложа два отговора за мащаба на тяхната трагедия.

От една страна професионалните членове на една лява партия от момента на приемането си в нея (обикновено от юношеските си години) живеят в нещо като капсула. Замръкват и осъмват в централите и непрекъснато дъвчат марксистката теория,  изнасят лекции един пред друг за пост-маоистки Китай, възкресяват революционния плам на Латинска Америка.

Така постепенно изгубват всякаква връзка с реалния живот. Дори любовните им връзки са в рамките на партията. "Да са живи и здрави булката и младоженецът и винаги напред в борбата!" – така поздравявали някога на лява сватба младоженците.

Представете си сега тези хора да се сблъскват с безмилостното ежедневие. Да трябва да вземат решения, да намират отговор за остри, наболели проблеми, какъвто не може да бъде открит в нито един от трудовете на Маркс или Антонио Грамши.

След като фотогеничният Алексис печели изборите, вярват, че народът ще им прощава всичко. Но болезнените компромиси и безбройните отстъпки ги гризат и им създават криза на идентичността. Как ще се отчетат пред историята като подписалите и приложили на всяка цена третия меморандум, наложен от кредиторите?

Губейки в същината, сиризейците се вкопчват във формата. Маскират подчинението си с революционно бъбрене. Отстъпват, пеейки революционни песни и изгаряйки вратовръзките си, както на времето феминистките изгаряли сутиените си.

Колкото повече нещата ги притискат, толкова повече те ще изглеждат като буфосинхронисти. Пригответе се да видите как Никос Вуцис си пуска конска опашка, въпреки малкото коса, която му е останала.

Гласове от деня

Ние, работещите в областта на културата и опазването накултурното наследство на България, приемаме като лична подигравка предложенията за новия бюджет, който ясно отразява държавните приоритети, а именно все по-голяма полицейщина, явно необходима за гарантирането на усилията за окончателно унищожаване на българската култура.

Заплатите ни в момента са на такова ниво, че дори и да бъдат увеличени двойно, пак ще са под средните за страната. От години слушаме напразни обещания как бюджетът за култура за следващата година щял да се погрижи за отстраняването на тази несправедливост. Съответно всяка следваща година ни се обяснява, че поради кризата това отново било невъзможно. Невъзможно единствено за работещите в културните институции, оказва се.

Положението е такова, че специалисти с повече от едно висше образование; с магистърски степени в различни области и владеещи чужди езици; хората, от които се очаква да са лицето на културата и провеждането на културната политика на тази страна; тези, за които думата "култура" не е изпразнено от смисъл понятие, се възнаграждават със срамни подаяния от около 450 лева.

От открито писмо на библиотекари от цялата страна до управляващите

"По-добре куче тук, отколкото човек в България".

От молбата на сирийски бежанец за убежище в Германия, цитирана от "Ди велт"

Записите със съдия Владимира показват, че елитът не спазва правилата, които изисква от нас да спазваме. Но излизането им не е случайно. Целта е да се измести фокусът от важен проблем, който вече е налице в държавата. 

След изборите изобщо не се говори за Бюджет 2016, а това трябва да е темата на темите до края на годината, тъй като става въпрос за вземане на нови заеми. Ориентираме се към държавите, които са свръхзадлъжнели. Това, че не се говори по социално-икономическата тематика, е бомба със закъснител. В момента сме в състояние на безалтернативност, явно различни лобита в рамките на властта се занимават със себе си. Опозиционни сили липсват.

Анастас Стефанов, политолог, пред "Фрог нюз"

Подкрепата за политическа сила, която възражда тоталитарни практики, но се обозначава като контрапункт на друга политическа сила с тоталитарни практики само по себе си не е решение за това политическата и икономическата среда в България може да бъде подобрена.

Напротив, още години наред ще се влачим в мизерията на българската действителност, вярвайки че сме на правилната страна (която и да е), докато през цялото това време сме били съучастници в извращаването на тази среда до нейната пълна деградация. Няма как подобно поведение да носи някаква алтернатива. Това е пътят обратно към тресавището.

Истината не може да бъде относителна, в зависимост от ситуацията или от играчите. Истината трябва да бъде обективна и рационална. Ако си готов да пренебрегнеш разбиранията си и принципите си, за да участваш в бутафорията на политическо противопоставяне, загубата не е само лична. Тя е за цялото общество

Юлиян Войнов, икономист, във фейсбук

Преход към какво

Кои сектори още чакат 10 ноември


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ksy32391590 avatar :-|
    ksy32391590

    Капитал, личи си проамериканския модел на писане! Точно образованивто ли?! Като американското ли да стане? Първо платено, второ некачествено. След приватизацията остана ли ЕДНО работещо предприятие, за което да се каже, че е фактор в икиномиката на България. Къде е селското стопанство - разбито, корабостроенето - на дъното, рафинерията - без печалба от как е приватизирана, северозападна България от най-развития се превърна в най-бедния регион, Полимери Девня-от хиляди долари печалба МЕСЕЧНО като държавно предриятие, в момента е за скраб. Където е минал така наречения от вас ден 10.11. трева не никне. Жал ми е за България и народа. А вие стигнахте дъното с тази статия!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK