Мнения Daily - Популистката политика проиграва шансовете за бъдещето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Популистката политика проиграва шансовете за бъдещето

"Политиците в Европа мислят за следващите избори, а не за развитието след 20 години".

Мнения Daily - Популистката политика проиграва шансовете за бъдещето

И още: Управляващата "Сириза" призовава гърците на масови стачки; Спасяването на редник Путин

3026 прочитания

"Политиците в Европа мислят за следващите избори, а не за развитието след 20 години".

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Позиция

Популистката политика проиграва шансовете за бъдещето

От интервю във вестник "Курир" с Илиян Михов, ректор на Европейския институт по бизнес администрация INSEAD, който ръководи от кампуса в Сингапур, по повод състоялата се във Виена конференция на лидерите на глобалния бизнес под наслов "Какво правиш, Европа!"

Истинските причини за сегашната криза в Европа се коренят в това, че доходите не нарастват, а хората губят работата си. Сега настроението в Европейския съюз е коренно различно спрямо края на 50-те години. Великобритания обсъжда излизане от съюза и не е ясно дали бежанската криза няма да сложи край на свободното движение в държавите от шенгенското пространство.

Не са малко и хората, които желаят връщането на границите. И причината не е омразата към чужденците, а в страха от загуба на контрола - обществото се нуждае от усещането, че правителствата владеят положението. Ако това усещане липсва, се пораждат мисли за огради, които изобщо не са ефективни, но пък създават илюзорното чувство за контрол.

В момента индустриалните държави изживяват социални обрати, обусловени от трудовия пазар. Увеличението на работните места за хора с ниска квалификация е за сметка на съкращаване на местата на хора със средна квалификация - в индустрията и администрацията. Понеже не могат да бъдат инженери или програмисти, теслизат едно ниво по-ниско, където доходите стагнират или дори се понижават. И в това е истинската причина за кризата.

От 1947 до 1983 г. в САЩ доходите на заможните 10 на сто и на останалите 90% първоначално са нараствали паралелно, след което ниските доходи остават непроменени. За да задържат стандарта си, хората, свикнали на все по-голямо потребление, теглят кредити, спестяванията намаляват и се стопяват първоначално формираните печалби от бума на акциите, а по-късно и на недвижимите имоти и задлъжнялостта расте.

Трудно е да се реагира на разтварянето на ножицата между богати и бедни. Често препоръчваната рецепта за облагане с високи данъци на богатите и преразпределение не е дългосрочно решение.

Ние, икономистите, в САЩ, Европа и Япония, сме изправени пред загадката защо някогашната свещена догма - че паричната политика може да определя инфлацията, вече не е валидна. От седем години искаме да предизвикаме инфлация и не се получава. Очевидно във финансовия сектор няма желание или липсва способност за даване на кредити.

Сигурно тук могат да помогнат отрицателните лихви по депозитите и покупката на ценни книжа на Европейската централна банка, но това не действа бързо дори в "нормални" времена.

Заради новите технологии възможно е в бъдеще да изчезнат и цели професии. В Сингапур например от десет години се мисли как ще се променя трудът и се анализира необходимостта да се учи цял живот. По такива теми в Европа не се водят дискусии, тъй като политиците мислят за следващите избори, а не за развитието след 20 години. Популистката политика проиграва шансовете за бъдещето.

Византийски тактики

Така кабинетът на Алексис Ципрас щял да се позове на народа си в преговорите с кредиторите.
Фотограф: Yves Herman

Управляващата "Сириза" призовава гърците на масови стачки

От коментари за общата стачка в Гърция пред "Дойче веле"

В Гърция се проведе първата обща стачка, откакто новото правителство на Алексис Ципрас встъпи в длъжност през януари. В нея се включиха служители от държавните учреждения, училищата, болниците, железниците и фериботите, както и от градския транспорт в Атина. Към тях се присъединиха също авиодиспечери, адвокати, аптекари и журналисти.

Протестът е насочен главно срещу повишаването на данъците и срещу плановете за пенсионна реформа. Идната седмица се очаква и фермерите да излязат на протест - както срещу правителството в Атина, така и срещу Брюксел.

"Докато беше лидер на опозицията, Алексис Ципрас пращаше по дяволите всички мерки за икономии, изисквани от международните кредитори. Сега обаче е принуден да погледне реалността в очите. Правителството не само преглътна мерките, но дори се превърна в техен най-горещ защитник. Ципрас даде големи обещания и мнозина му повярваха", казва политологът Йоргос Цогопулос, според когото заради това гневът на демонстрантите вече е насочен не толкова срещу кредиторите, колкото срещу министър-председателя. 

А парадоксалното е, че тъкмо управляващата партия СИРИЗА призова хората масово да се включат в общата стачка и да се вдигнат срещу "неолибералната политика и шантажа, практикувани от икономически и политически центрове на властта вътре в страната и извън нея", както пише в становището на партията, която заявява също, че борбата за достойни пенсии и заплати при всички положения ще продължи.

Нима партията се е разбунтувала срещу собственото си правителство? "Няма такова нещо", твърди Пети Перка, зам.-министър от СИРИЗА в министерството на транспорта. Според нея общата стачка е както средство за натиск, така и подкрепа за правителството. "Когато народът излезе на улицата да се бори за своята кауза, това дава на правителството допълнително оръжие в преговорите. Кабинетът просто може да се позове на народа си", посочва Перка.

"Излиза, че когато стачкувам, аз подкрепям правителството. А когато не стачкувам, го подкрепям още повече. Това просто няма как да е вярно", е гневният коментар на телевизионния журналист Димитрис Економу. "Новото правителство не знае как да реагира на стачките. То хем не може да ги подкрепи, хем пък не може и да ги осъди, защото до съвсем скоро тъкмо СИРИЗА изкарваше хората на улицата, за да протестират", смята Йоргос Цогопулос.

Прогноза

Спасяването на редник Путин

От коментар на Андрей Пионтковский, руски публицист и писател, публикуван във factor.bg

С терористичния акт срещу руския самолет (който и да го е извършил) щракна сирийският капан за кремълския диктатор. Целият сирийски сюжет беше забъркан в телевизионната епруветка, за да изтрие украинския провал, а сега ще изтриват и сирийския. 

След като авантюрите за "Руския свят" и "Новорусия" се провалиха, на Путин му се наложи спешно да промени телевизионния дневен ред. И той остави родния си дом и отиде да воюва, за да върне на шиитите земята на Алепо. Но сега вече на всички стана ясно, че цената на безсмисления поход на Путин ще бъде огромна.

Той и досега не е прекъснал оглушителното си мълчание. И това не е учувдващо. За Путин съществуват само две и то много лоши решения. Първото е да признае грешката си и прекрати операцията в Сирия. За всеки диктатор обаче това означава загуба на личната власт. И обкръжението му може достатъчно бързо да се обърне срещу него. Примери много, включително и от руската история.

Вторият вариант е да инжектира с телевизионната игла във вените на обществото още една огромна доза имперски наркотик, като рязко увеличи експедиционния корпус, който да удави в пясъчните клозети (Ще ги удавим в клозета" е закана на Путин към чеченските сепаратисти) сума ти неразумни сунити. След два-три месеца ще настъпи неизбежната абстиненция с много неприятни последствия вече не само за него, а и за страната.

Обсъждах скоро тази дилема с известен военен историк и експерт. Той справедливо отбеляза, че ако от ситуационния капан няма изход, този, който владее информационния поток, може да го отстрани от оперативната памет на родните телезомбита. Защото целият сирийски сюжет беше забъркан в телевизионната епруветка именно за да изтрие украинския провал. А сега ще изтрият и сирийския.

Например:  Връщаме се на Централния фронт на Четвъртата световна война с англосаксонския свят. Юдеобандеровците, които превзеха Мариупол жестоко се гаврят с руското население, лишават го от избирателни права, отново са разпънали руско момченце на табло за обяви. Вставай, страна огромная!!!

Триумфалният поход по улиците на "освободения Мариупол" на бронетанкова колона с двойник на вожда на Руския свят в отворения люк на първата машина ще изтласка от паметта на руския конформист всичко неприятно и ще удължи политическия живот на вожда или на друг негов двойник. Западът, разбира се, ще изрази дълбока загриженост, дори може да напусне Минския процес. Но и строгата учителка Меркел и високомерният афроамериканец Обама ще се видят мили и родни след непонятните брадати мъже с ятагани и противотанкови ракети BGM-71 TOW.  

Позиция

Популистката политика проиграва шансовете за бъдещето


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK