В Саудитска Арабия, която ни беше "съюзник" по времето на атаките на 11 септември, израсна цяло поколение, обучено да подкрепя и финансира насилието. Паралелно с това  уахабитите/салафитите разшириха на изток и на запад географията на промиването на мозъци с финансирани от петролните приходи религиозни училища. 

Вместо да нападаме Ирак и отделни терористи, повече смисъл щеше да има, ако се бяхме фокусирали върху източника му, а именно уахабитското/салафитско образование, според което и шиитите, и язидите, и християните са непълноценни хора. 

И ако изобщо трябва да вкарваме някого в "Гуантанамо", това трябва да са най-вече уахабитските духовници, а не само младежите, чиито мозъци да промили. Заедно с това да окажем подкрепа на отлъчваните мюсюлмански проповедници, които учат хората на религиозната толерантност. А отговорът на атентатите трябва да е насочен срещу спонсорите на насилието от Саудитска Арабия и Катар и срещу салафитските теолози.

От анализ на Мохамед Халаф за "Клуб Z"

Различното в терористична атака в Париж е, че убийците са гледали в очите своите жертви, преди хладнокръвно да натиснат спусъка. А това е още по-нечовешко от самолетните атаки на бойците на Бин Ладен срещу кулите в Манхатън. 

Терористите превърнаха религията в инструмент за предизвикване на сблъсък между цивилизациите с крайна цел налагането на нов световен ред, оглавяван от тяхната държава, която наричат  ислямски халифат.  В този смисъл Абу Бакр ал Багдади е по-опасен от Осама бин Ладен, "Ислямска държава" е по-застрашителна от "Ал Кайда". 

Досега отношението към ДАИШ (както е арабската абревиатура на "Ислямска държава в Ирак и Леванта") бе като към поредната бандитска групировка, запълнила силовия вакуум в размирната област между Ирак и Сирия и демонстриращи дивашките си нрави, за да впечатли последователите си. 

Само за две години обаче тя се превърна в сила, разполагаща със своя територия, държава и население.Това свидетелства за дългосрочна стратегия, която е загърбила първоначалните демонстрации с обезглавяването на заложници за всяване на ужас и потрес в целия свят. След атентатите в Париж и свалянето на руския самолет вече може да се смята за сила с широк обхват на действие. 

Блог

Общото правило е да се прецаква държавата, обикновено с нейно съгласие.

Фотограф: Надежда Чипева

"Виваком" - бурята предстои

От коментар на Илиян Василев в блога му "Писано и казано"

Двете публикации в руските медии на спорещите в България страни и стоящите зад тях кръгове в Москва - съответно в "Лента.ру" и вестник "Комерсант", показват една важна особеност на българско-руските отношения. Важни решения за България често се вземат в Кремъл, който арбитрира между спорещи в България руски олигарси. Не е за пръв път - спомнете си сагата на "Петрол" преди години.

Българската държава обикновено нехае - или защото водещи хора "на върха" са заинтересувани (както беше с "Белене" и "Южен поток") или са достатъчно сплашени, че срещу тях могат да се предприемат действия. Не търсете идеология, търсете пари, власт, влияние.

Това, че някой иска да изкара пари от препродажбата на силно подценен актив за наша сметка, не е новост за българския бизнес. Това е бърза и лесна печалба и няма сила на този свят, която да попречи на родни "бизнесмени", особено на онези, които могат да осигурят и политическа подкрепа за подобни сделки.

Общото правило е да се "прецака" държавата, този път с близо 200 млн. евро, които вместо към държавния бюджет се пренасочат към конкретно частно благоденствие. Трябва да отчитаме факта, че след краха на "Белене" и "Южен поток" пресъхнаха финансовите потоци към задкулисието. За това кръговете около "Кой? и Ко." имат остра нужда от генератор на кеш, който да им поддържа жизнените системи. Те просто ще източат "Виваком" и след време ще го захвърлят, както направиха с КТБ. 

Държавата нехае, макар че може да спре процеса, да го рестартира по свои правила и да го контролира отблизо така, че да създаде максимална прозрачност и конкуренция, за да извлече максимални ползи. Това би подобрило и имиджа ни като страна, в която има правила и процедури.

Пак държавата чрез фонда за гарантиране на влоговете има интерес от максимална капитализация на активите в масата на несъстоятелността на КТБ, за да може да си върне кредита. Иначе той ще мине в графата "несъбираем" и сметката ще се окаже в нашата пощенска кутия.

Още по странно е мълчанието на държавата предвид последствията от преминаването на един от ключовите активи, финансирани с кредит от КТБ, в ръцете на спорни инвеститори. Дори с невъоръжено око се вижда, че ще има негативни последствия за националната сигурност. А разграничаването на премиера от президента за "ястребите" и хибридната война - чийто контекст е сделката за "Виваком" - е още по-опасно. Защото договорената зад кадър и при бездействието на българското правителство смяна на собственост при лесно доказуеми щети за бюджета и националната сигурност си е перфектен израз на хибридно въздействие. 

Но бурята предстои. Смяната на собственост ще мине през санкция на ЕК. Да не говорим за НАТО. Спорът между Пеевски и Цветан Василев, като местни проксита на ВТБ и на Константин Малофеев, никога не е бил спор между частни акционери. И преди, и сега е намесена друга държава. И Малофеев, и ВТБ се намират под санкционен режим.

Държавата България не само носи отговорност за прилагането на тези санкции. За сведение - при аналогични ситуации европейските правителства са блокирали придобиванията на важни компании от руски инвеститори, когато има опасения както за националните интереси, така и върху колективната сигурност - ЕС и НАТО.

След Петър Дикoff

Една от най-важните зони на София - бул. "Витоша", беше превърнат в селски мегдан.

Фотограф: Мария Съботинова

Нужен е борд за главния архитект на София

От статия на арх. Виктор Чолаков в "Дневник"

След като архитекти и граждани нееднократно искаха отстраняването на главния архитект на София Петър Диков, у обществото постепенно се оформи усещането, че е недосегаем. Не е тайна, че в последните години той се превърна в една от най-ненавижданите обществени личности поради редица действия, погазващи принципите на конкурсното начало и несъобразяване с общественото мнение и това на гилдията. Голяма част от запознатите с работата му обясняваха действията и решенията му с обслужване на интереси на обръч от фирми.

При ясно изразена неприязън и обществен натиск за оставката полезните ходове на управляващите не са много. Подаването на въпросната оставка обаче едва ли заблуждава някого, че е вид морален акт заради недоволните от работата му граждани и гилдия (ако беше така, досега сто пъти да е напуснал поста). По-скоро изглежда като добре обмислена и съгласувана политическа рокада на управляващите. И по тази причина не бива за бъде повод за прибързана радост.

Предстои не по-малко важно решение – кой ще заеме поста му от догодина. От това ще зависи по-нататъшното развитие на столицата в градоустройствено отношение. Не е възможно устойчиво развитие, ако не се премахнат някои от досегашните порочни практики.

Основен недостатък в работата на арх. Диков беше провеждането на архитектурни и градоустройствени конкурси. Тази задача или се оказа непосилна за него, или беше умишлено спъвана и опорочавана. За справка – конкурсът за метростанция 20, за Централна градска част на София, конкурсът за Борисовата градина. За "Витошка", където нямаше дори опит за конкурс, изобщо не може да става и дума - една от най-важните зони на София беше превърната в селски мегдан с инженерингова процедура (проектиране+строителство от един и същ изпълнител).

Обществените обсъждания бяха друг сериозен провал. Дискусии реално не се състояха, а имаше по-скоро няколко пародии - като обсъжданията на проектите за централната градска част и за Борисовата градина.

Но най-сериозният недостатък по времето на досегашния главен архитект беше липсата на отговорност. Арх. Диков винаги даваше обяснения, които звучаха по-скоро като оправдания, че той не е отговорен за случващото се – администрацията така решила; нормативната уредба го задължила; някой служител допуснал техническа грешка; така било в заданието и пр.

А всъщност точно това се очаква от главния архитект - да носи отговорност както за своите действия, така и за действията на подчинените си и да действа в полза на обществото, а не на обръч от фирми. Но съществува съвсем реален риск следващият да се окаже същият дол дренки. Да се смени лицето, но да се запази моделът.

За да се избегне това развитие, важно е да се въведе механизъм за отзоваване на главния архитект например от съсловните организации. Експертите им са достатъчно добре подготвени, за да оценяват работата на главния архитект. В противен случай пак ще минат години, преди обществеността да осъзнае последствията и пак да иска оставка.

Коментар+

Честито, софиянци!

Статус във фейсбук страницата на организацията "Спаси София"