Мнения Daily - Ще бъде грозно, но полезно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Ще бъде грозно, но полезно

Готовността на Румяна Ченалова и Цветан Василев да свидетелстват за статуквото трябва да се използва.

Мнения Daily - Ще бъде грозно, но полезно

И още: Когато ти отнемат икономическата свобода, загубил си и политическата; Унищожение с пари от Брюксел; Наивни ли са германците; Рискът от затваряне на света

6612 прочитания

Готовността на Румяна Ченалова и Цветан Василев да свидетелстват за статуквото трябва да се използва.

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Гледна точка

Ще бъде грозно, но полезно

От коментар на Иван Бедров, "Клуб Z"

"Сезирала съм европейските институции за важни политически фигури, включително и главния прокурор", каза три пъти в последната седмица бившата съдийка Румяна Ченалова. Месеци по-рано банкерът в изгнание Цветан Василев каза, че е предал на нотариус материали за фигури от високите етажи на властта: "Много нелицеприятни неща за целия политически елит."

Какво е общото между Ченалова и Василев? И двамата заплашват момчетата от статуквото, и двамата искат да знаем, че са направили усилия информацията да достигне отвъд обсега им. И двамата бяха доскоро част от същата игра – на превземане на институциите, на проникването на частни интереси във всички власти, на неспазване на правилата в името на нечий частен интерес. И двамата в момента са обвиняеми. И двамата бяха изхвърлени извън борда и вероятно се опитват да изтъргуват съдбата си срещу заплахи от разкрития.

Ако има малко на брой хора в България, които разполагат с достоверна информация за това кой с кого какво как и кога, то Ченалова и Василев със сигурност са сред тях. Защото, докато държавните пари отиваха при Василев, всички "скъпи" дела отиваха при Ченалова. Включително и част от делбата на наследството на империята КТБ се озова при бившата зам.-председателка на Софийския градски съд - "Булгартабак", ТЦ-ИМЕ (определяна като ядро на бизнес мрежата на Василев), кредити на строителни фирми от същата сфера на влияние. Преди това бяха "Октопод", "САПАРД" и други знакови дела. Все при Ченалова.

Нищо от това, което казват, не трябва да бъде подминато. Но от другата страна има мълчание. Нито комисиятаКТБ" в парламента пожела да изслуша Василев, нито Висшият съдебен съвет (ВСС) пожела да провери по същество разговорите между Янева и Ченалова.

Изчистването на властта от зависимости -  за да не си задаваме повече въпроса #Кой - може да стане само тогава, когато достатъчно хора го поискат. Нито натиск от Брюксел, нито внезапно зажаднели за справедливост отлъчени като Ченалова и Василев могат да свършат работата. Те могат само да бъдат полезни на хората, които тук, в България, искат да направят това. Готовността на бивши участници в играта да свидетелстват може да бъде използвана. Стига някой да го поиска от тях.

А това, което момчетата не разбират, е, че капките продължават да капят. Вир още не е станал, но и времето върви само в една посока. И системата не издържа – на едно място се пръска, на друго се чупи крак, на трето се набира гной, на четвърто някой отвътре чупи прозореца и т.н. Това е доброто, което следва от разказите на Ченалова и Василев. Нищо, че те не са от добрите.

Позиция

Когато ти отнемат икономическата свобода, загубил си и политическата

Коментар на д-р Стойчо Кацаров, Център за защита на правата в здравеопазването, на сайта на организацията

Повод да напиша този коментар ми дадоха поредните изменения в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. С тях се въвеждат цял куп нови регулации на пазара на лекарства – като се почне от аптечна здравна карта, та се стигне до максималната надценка на разликата между реимбурсната и регистрираната цена (как звучи само, нали?).

Създава се комисия, която да казва кой и кога може да изнася лекарства в чужбина. Рeгионалните здравни инспекции (РЗИ) ще правят задължителен график за работа на аптеките през нощта. Няма нужда да влизам в детайли - който иска и не го мързи, може сам да си ги прочете.

То това само да беше. Всичко, което правителството (не само сегашното) прави, е да бълва нови и нови регулации, лицензи, такси, административнонаказателни органи, разпоредби и санкции. То не бяха регулативни стандарти, медицински стандарти, алгоритми на пътеки, постановления за лимити, цени и обеми, национална здравна, а сега и аптечна карти, сдружаване за комплексно лечение, основни и допълнителни пакети, правила за цени и реимбурсиране на лекарства, изисквания за удостоверения и сертификати и т.н. и т.н.

В цялата система на здравеопазване не остана нещо, което да не е под административен контрол. Всичко и всички вече са под ботуша на чиновника или по-точно на политиците, които командват.

Кое му е лошото на това ли? Тоталният административен контрол и свръхрегулациите са инструментите на насилието, с които политиците властват над гражданите. Лека-полека във всяка своя дейност ставаш зависим от администрацията, а зависимостта е власт. Вече не ти, а някой друг решава къде и как ще работиш (и дали ще работиш), на колко трудови договора, с каква отпуска, а скоро и с каква заплата. Не вярвате за заплатата? Почакайте само. 

Най-чудното е, че приемаме всичко това с покорство и примирение. Нещо повече, ние го аплодираме, подкрепяме и възхваляваме, освен когато сме в тесен кръг и на една-две ракии. "Да не ми направят нещо!" Ами те вече са ти го направили. Повече от това да бъдеш привидно свободен, а всъщност роб, не могат да ти направят, а и не е им е нужно. Ти си вече това, което им трябва – покорен слуга, който приема безропотно всичко. 

На заседанието на областната комисия за здравната карта в Русе единственият, който се изказал, че няма нужда да се намаляват лечебните заведения, бил… шефът на здравната каса. Представителят на пациентите не се явил, а тези на БЛС мълчаливо подписали. 

"На мен няма да ми се случи!" Сигурен ли си? Блажени са наивните и тяхно ще е царството небесно! Но не и земното царство, което доброволно дадоха другиму. Ами, ако няма царство небесно? Тогава каква ще е утехата?

Тоталният административен контрол и свръхрегулациите отнемат икономическата свобода. Когато ти отнемат икономическата свобода и независимост, загубил си вече и политическата. Ей така, без дори да разбереш. Ти вече "им гласуваш". Пътят към робството е не само очертан. Той вече е наполовина извървян.

Без упойка

Унищожение с пари от Брюксел

Проф. Велислав Минеков, скулптор, пред БНР

Резултатът от унищожаването на Националния институт за паметници на културата ще е масов грабеж и плячкаджийство спрямо всичко, което познаваме като паметник на културата. Ще бъдат унищожени архитектурни и резервати, археология и ще започнат да се създават стотици  бутафории. Това ще се случва дотогава, докогато текат парите от Европа.

Държавата се управлява от мафия. Извличането на средства се случва по отношение на българския данъкоплатец и на Брюксел. Оттам се задават сладки суми в евро по оперативни програми, които обаче не качват жизнения стандарт на населението, а оправят техните джобове.

Целта е да се засили корупцията и да се превърне в норма. Трагедията е за нас, които ще видим унищожението - по примера на Ларгото пред ЦУМ, което е кич и бутафория, в която няма как да са вложени 32 млн. лева.

Серия от правителства се опитаха да повлияят по някакъв начин, докато накрая ГЕРБ успяха да ударят Националния институт за паметници на културата - да уволняват и да го намаляват, за да се появят и критиките, каквито вече има, че работи твърде бавно. В момента в института работят само 47 души. 

Наблюдение

На практика опозиция няма

От интервю с Юрий Асланов, социолог, в "Дневник"

За последната една година в БСП не става нищо. И в това е проблемът. Ако нищо не се предприеме, следващият изборен резултат ще е още по-разгромен. Тенденцията е очевидна и е очертана. Пътят, по който по инерция върви БСП от години, в крайна сметка я доведе до маргинализация и в този смисъл е обречена да се превърне в един от многото политически субекти, от които нищо не зависи.

"Лявото", "левият завой" и прочие са лозунги, забити на стената, но са без покритие. Политиката не се основава на фрази, а на действия. Такива действия, потвърждаващи една или друга претенция, няма. БСП на думи символизира опозицията в тази страна, но на практика опозиция няма. Особено през последната година.

Отливът на млади социалисти е процес, започнал преди няколко години. И причините за това изобщо не се коренят в изборните загуби, а в отношението към младите кадри, на които никой в партията не е готов да даде простор за изява. Напускат, защото няма реализация. Работят честно и усърдно години наред, през които чуват единствено "Още си млад, рано ти е", докато се докарат до възраст, на която им се казва "Дай път на младите". Как да не бягат?

На БСП наистина й е нужна нова, модерна кауза, разбираема за активните поколения и особено за младите.  Тя трябва да е национално приемлива за много хора, тоест отвъд лявото и приближена към центъра. Така, както съумя да намери подобна кауза на изборите през 2013 г. И пропиля този шанс.

Европа и терорът

Така живее едно общество, когато терорът престане да е само абстрактна заплаха.
Фотограф: Yves Herman

Наивни ли са германците

От коментар във "Франкфуртер алгемайне цайтунг"

Така значи живее едно общество, когато терорът престане да е само абстрактна заплаха: общественият транспорт е почти изцяло замразен, големите мероприятия са отменени, войниците патрулират навсякъде, а магазините са затворени. Извънредното положение в Брюксел ни показа как биха могли да изглеждат в скоро време и големите германски градове.

На германските медии все още им се струва забавна репликата на вътрешния министър, че не желае да тревожи населението с прекалено конкретни детайли за терористичната заплаха. Дори и предупреждението за терористична опасност в Хановер например да е било празна пушилка, все пак е успокоително, че властите се придържат към принципа: "по-добре една полицейска акция в повече, отколкото една по-малко". В крайна сметка е твърде лесно да се критикува тогава, когато стане ясно, че не е имало сериозна заплаха.

Въпросите, които сега си задават във Франция и Белгия, засягат и германската действителност. Защо арабските джамии с ислямистки уклон все още се радват на растяща популярност? Защо не успяваме да осуетим нелегалната активност на хора, които представляват заплаха за всички? Защо на европейско ниво постоянно се отлага въвеждането на различни инструменти за контрол и наблюдение? А най-важният въпрос е: Защо не ни се удава да предотвратяваме радикализирането на младежи, които се подлъгват по идеите на крайния ислям?

На Германия й предстои нов дебат по проблемите на интеграцията. И няма да е достатъчно, ако той се ограничи само до споровете дали бежанците да плащат част от разноските по езиковите си курсове, дали минималната заплата не затруднява интеграцията и дали неограниченият приток на бежанци не води автоматично до образуването на гета.

Ще е нужен дебат за това дали германската култура на гостоприемство към бежанците не се оказа сляпа за "сблъсъка на цивилизациите", за последствията от това, че толкова много хора изоставят културните си корени и традиции, както и за необходимостта да се полагат усилия за религиозната им интеграция.

Ако ислямът наистина е част от Германия, той би трябвало да е в състояние да даде своя принос по тези въпроси. Но защо не го виждаме никъде?

Предупреждение

Рискът от затваряне на света

От коментар във френския вестник "Ле-з-еко"

След атентатите в Париж Европа може да реши легитимно да затегне граничния контрол. Тази тенденция се разпространява в целия свят с риск да ускори свиването на глобалната търговия. Не само границите на Шенген се затварят, за да бъде обуздан мигрантският наплив. Стокообменът също се свива в световен мащаб. Той е намалял с 4.5% през последната година в 20-те най-големи икономики според доклад, подготвен за срещата на върха на Г-20 в Анталия. През последните години ръстът на глобалната търговия се забави -  тенденцията се обръща и светът започва да се затваря.

Дойде ли краят на глобализацията? Дали тя отиде "прекалено далеч", за да трябва днес да отстъпва и да има нужда от ново ограничаване на обмена на хора, стоки и капитали?  Дори Европа, която бе пример за една отворена общност от страни, се колебае какво точно представлява и се съмнява в резултатите от своите обещания за просперитет и мир.

Има "технически" обяснения за свиването на световната търговия. Понижаването на цените на суровините, което обезценява търговията в цифрови изражения, забавянето на икономическия растеж на Китай, основния двигател на глобализацията. Докладът на Г-20 отчита тези фактори. Глобалната търговия намалява като обем (2%), при това не само като стойност. Обменът на промишлени стоки върви надолу още от 2011 година, преди началото на забавянето на икономическия растеж на Китай.

В Анталия умът на държавните и правителствените ръководители от Голямата двайсеторка бе другаде след атентатите в Париж. Те изобщо не чуха тревогата от причините за забавянето на световния икономически растеж. Може ли националният дух, който легитимно се възражда по въпросите на сигурността, да обхване също обществото и икономиката? Рискът е огромен, тъй като политическият и икономическият либерализъм на практика са едно цяло.

Противниците на глобализацията искат да затворят всички граници. Злото е едно и също, твърдят те: "глобализмът" улеснява терористите да сноват, но по-общо той отнема работата на местните хора и разрушава социалните системи.

Не е лесно да се защитава тезата, че протекционизмът на ценностите не предполага и протекционизъм на стоките. Едно нещо е сигурно: затварянето на границите може да спечели битката за умовете, но ще направи злото още по-голямо.

Гледна точка

Ще бъде грозно, но полезно


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    osho avatar :-|
    osho

    Ако ислямът наистина е част от Германия, той би трябвало да е в състояние да даде своя принос по тези въпроси. Но защо не го виждаме никъде?

    Това е същественият въпрос. Последният път, когато ислямска държава реагира бурно на ИД, бе когато Йордания се възмути от подпалването на неин войник от ИД.
    Всички водещи политици и духовни лидери в ислямския свят си трайкат както за бежанската вълна, така и за терористичните актове. От първото гледат да се дистанцират, а по второто имат притеснителна липса на съчувствие и отношение.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK