Какво отношение има за посоката на развитие на България "скандалът" с посещението на патриарх Вартоломей или изстъпленията на Волен Сидеров? Определено никакво. За разлика от опитите на депутати от мнозинството да прокарват лобистки изменения в законите в угода единствено на няколко икономически групи, които наричам "акционерите на държавата".

Това са хора, които са назначили свои представители по всички етажи на властта – не само в парламента, но и в регулаторите, а с голяма степен на вероятност и министри - за да прокарват облагодетелстващи ги промени.  Но това не са избирателите. Недоумяваме, когато ГЕРБ приемат заедно с ДПС странни текстове в парламента, напук на коалиционните партньори. Логиката е, че много по-важно за политиците е с кого си съдружник, а не с кого управляваш държавата.

Когато "Булгартабак" беше приватизиран от офшорка, премиерът Борисов заяви, че няма идея кой е крайният купувач. Официална информация по въпроса все още няма. Освен че преди месеци депутатът Делян Пеевски обяви, че притежава 5% от холдинга. Но е факт, че след приватизацията търговската компания "Лафка" проби първо в общините, контролирани от ГЕРБ. 

Затова и промените в акцизите за тютюневите изделия не трябва да ни изненадват. Произведените от "Булгартабак" цигари получават значително конкурентно предимство от 1 януари. Отново с гласовете на ГЕРБ и ДПС. Помним и как три парламента променяха на няколко пъти правилата за насипния тютюн в зависимост от това дали "Юрий Гагарин БТ" е собственост на "нашите" хора или не.

В същата посока (концентрация в бранша) са и предложените промени в облагането на ракиените казани. А в началото на годината с дребна законова поправка най-големият фонд за инвестиции в земеделска земя без малко щеше да се принуди да продаде активите си на основния си конкурент. Обяснението беше патетично – "напоена с кръв земя не се продава" или нещо подобно. 

Ефектът от такива действия обикновено е дългосрочен. Близките до властта кръгове получават значителни конкурентни предимства, достатъчни, за да изтласкат от пазара останалите. Крачката до установяването на монопол не е голяма.

Същите "пълномощници на акционерите" вземат и другите решения за управление на държавата. Те практически са стопирали всички важни реформи. Съдебната система си е направена по техен вкус, защо да я променят. Рязане на разходи в силовите ведомства само ще им навлече неприятности от хора с оръжие в ръка. Разплитане на интригите в здравеопазването пак ще удари по техните спонсори. Пенсионната система също си е добре - очакванията са към 2050 г. НОИ да постигне балансиран бюджет. 

А и Европа ни обича такива, каквито сме. Фондовете текат като реки, а ако трябва да покриваме дефицит – кредиторите се тълпят да ни дават заеми. С усвояването сме "на шест". Може да се наложи поне 1 млрд. лева да се плати от националния бюджет, но нищо. Парите в днешно време са евтини, едва ли не безплатни. 

Нищо че тия, дето харчеха най-много, са вече осма година в режим на икономии (къде по-успешен, къде не). Останалите пък могат да лавират с поевтиняване на валутите си. Ние нямаме този лукс (по-скоро за добро, като се има предвид какво се случи през 90-те).

Така че очакванията ми са за безметежно и щастливо съществуване през следващите години, докато бодро трупаме нов дълг. Между другото той вече е скочил със 150% (два пъти и половина) спрямо предкризисните нива. Всичко е за наша сметка, но ще го разберем късно. Даже може да спретнем и демонстрации. Дето се вика – след дъжд качулка.

Бюджетната политика

Голямото плюскане

От коментар в ureport.bg

Ако сте част от фамилия, която намалява с всяка година, но въпреки това харчи все повече и взема все повече пари назаем, при това по-скъпо, защото не се слави с добри доходи, как ще постъпите?  Ето това се случва с българските бюджети. При намаляващо население и трайна дефлация разходите на държавата растат. За сравнение – през 2010 г. са 27.8 млрд. лева, а за 2016 г. са планирани близо 35 млрд. лева. Седем милиарда повече за 6 години, като бедността за по-голямата част от българските граждани не само не е намаляла, но се е увеличила. А спрямо 2001 г., когато са били 12 милиарда лева, държавните разходи са нараснали близо три пъти. И нищо не може да оправдае подобно раздуване, дори вноската на България в ЕС, която е за около 400 млн. евро.

Нито една реформа не се е случила през всичките тези години, която да оправдае поне част от тези разходи. Все повече пари потъват във все по-затъващи сектори като образование, здравеопазване, сигурност, отбрана и съдебна система, включително и в инфраструктура.

Голямото плюскане на средствата на данъкоплатците обаче не води ни най-малко до увеличаване на жизнения им стандарт. При намаляващо население разходите за здравеопазване растат, както и броят на частните болници. Расте и броят на държавните чиновници за сметка на невъвеждането на е-услуги. През септември 2001 г. в държавната администрация са работили 95 623 души, показват данните на НСИ. През тази година са над 131 000.

Големият проблем е, че тези растящи разходи не създават добавена стойност и ефективност. На фона на лакомата държава големите инвеститори заобикалят България. Статистиката ясно отчита, че намаляват инвестициите в дялов капитал и реинвестиране на печалбата. Слабият ръст се дължи на заемите, отпускани от чужди компании на български, в които притежават дял. А покрай края на строителния бум не влизат вече и толкова горещи пари, колкото се изляха в имоти по Черноморието и планинските курорти.

2016-а е осмата поредна година на бюджет с дефицити. Расте и делът на задълженията - вече до близо 30% от БВП. И макар да е далеч от разрешения от ЕС праг от 60%, проблемът е, че България няма икономика, която да посрещне обслужването му. Инвестициите в тухли и асфалт пълнят само черните каси на партиите и лични офшорни сметки.

Кредитният рейтинг до степен боклук, присъден от Standard and Poor’s, означава, че финансирането ще е по-скъпо. Защото очевидно ГЕРБ следват политиката на нереформиране и теглене на заеми, за да се посрещат належащи нужди и властови апетити.

Прокурорската пералня

Зрелищната акция срещу Богомил Манчев под ръководството на Сотир Цацаров се спихна безславно и в пълно мълчание.

Фотограф: Цветелина Белутова

Да се готви Бисеров

От коментар на Дияна Костова, webcafe.bg

Доколко липсата на осъдителна присъда е доказателство за липса на престъпление - това е абстрактен въпрос, по който науката мълчи. Когато обаче самата прокуратура се откаже от обвинението си срещу знаков "всеизвестен извършител" още преди да го вкара в съд, тогава всичко е ясно.

Едно от най-зрелищните дела под ръководството на Сотир Цацаров се спихна безславно - обвинението срещу Богомил Манчев за подбудителство и присвояване на неприлично много пари по проекта "Белене". "Изключително елементарен случай" (по определението на изключително комплицирания зам. главен прокурор Борислав Сарафов). Толкова елементарен, че още преди да си получи призовката, обвиняемият знаеше кой го е "поръчал".

Дори от далечната чужбина Богомил Манчев успя да различи едрите габарити на "мъж, висок 190 см, който управлява държавата" и който искал да му открадне бизнеса. Уви, не спомена колко стотин килограма тежи.

Обвинението започна през септември 2013 г. по добре познат сценарий и катастрофира в пълно мълчание още преди да влезе в съда. Бомбастична акция, обиски из цялата страна, рекордна гаранция от 1 млн. лв., гръмки обещания за удар по "енергийната мафия". Нещо като генерална репетиция за щурма в КТБ.

Днес прокуратурата вдигна ръце от "елементарния случай" поради липса на доказателства за извършено престъпление. Без една дума обяснение. Точно както при аферата "Костинброд", изчезналите тефтери на Филип Златанов, обвинението срещу Мирослав Найденов и предсказуемото фиаско с делата срещу Цветанов. Да се готви Бисеров.

"Яневагейт" - 6

"Ако Бойко продължи да го натиска, няма да издържи"

От нов откъс от записан разговор между бившите ключови съдии в СГС Владимира Янева и Румяна Ченалова

Янева: Аз разбирам, че имало някаква среща на съвета (ВСС), която е била оня ден. На която среща главният прокурор им го е казал това нещо. Обаче им е казал да мълчат, да не казват, че трябва да ми гласуват отстраняването.

Те са били малка група. Не мога да ти кажа колко души. Но примерно тия, които са най мои хора - Светла Петкова, Мария Кузманова, - не са били поканени. Милка Итова е била, обаче са й казали, че просто ако си отвори устата, ще стане страшно. И се е коментирало това, че ми се иска отстраняването и че те трябва да ме отстранят.

И вече вечерта Сотир ми звъни в 7 или 8 и ми казва: "Искам от мен да го разбереш. Образувано е производство срещу тебе и утре ти внасяме в съвета отстраняването."

Жоро Колев ме вика сутринта и ми казва: "Главният прокурор каза -  ако Бойко продължи да го натиска, няма да издържи на натиска, ще образува срещу тебе да ти иска отстраняване."

Войната срещу "Ислямска държава"

По оценки на Пентагона ударите срещу петролната инфраструктура са намалили приходите на ИД с около 30 на сто.

Фотограф: Shawn Nickel

Въздушни удари и по финансова информация

От разследване на агенция "Ройтерс"

От миналия месец бойни самолети на САЩ нанасят удари по петролната инфраструктура на "Ислямска държава" ( ИД)  в Сирия в рамките на ожесточена икономическа война, която по оценки на Вашингтон е съкратила с около една трета приходите на групировката от черния пазар.

За да определи мишените си, американските военни плановици разчитат и на неконвенционална разузнавателна информация - на достъп до банкови данни, които показват кои рафинерии носят приходи на джихадистите. Целта е да "се спре кранчето" на финансирането им чрез откриване на връзките на ИД с глобалната финансова система. Идентифицирайки паричните потоци от и към  групировка, експертите успяват да надзърнат в сивата й икономика, което позволява по-точен подбор на цели за въздушните удари.

"Свършили сме много добра работа и до голяма степен държим ИД извън официалната финансова система. Не сме постигнали пълен успех, но това не е непременно нещо лошо", коментира Матю Левит, бивш зам.-помощник финансов министър при Джордж Буш младши, отговарял за разузнаването.

Не е ясно и как експертите от разузнаването, финансовото и военното ведомство, работещи по операциите, използват банкови данни, свързани с петрола на ИД, и дали те включват местни финансови институции.

Ръководителят на отдела на ФБР за борба с финансирането на тероризма Джералд Робъртс заяви, че често вербуваните извън Сирия членове на ИД пристигат, оставяйки финансова следа, която може да се използва. "Виждаме как ползват традиционните системи за банкиране, но млади и технически грамотни членове на ИД са добре запознати и с виртуални валути като биткойните", каза той на банкова конференция миналата седмица във Вашингтон.  Матю Левит посочи, че за придвижването на твърде големи суми  ИД е принудена да използва търговски банки.

Според говорител на звеното за борба с финансовите престъпления към американското финансово министерство (ФинСЕН) то преглежда всекидневно около 55 хиляди съобщения от финансови институции за признаци на дейност с участието на ИД.

"Данните позволяват да свържат точките между видимо несвързани физически и юридически лица. В момента ежемесечно се хващат около 1200 съвпадения - признак за дейност, която може да е свързана с ИД. За сравнение, през април са били 800", обясни говорителят. Той отказа да опише правилата, по които това се прави, но според източници от правоохранителните органи се търси по имена, айпи адреси, електронна поща и телефонни номера.

"По-рано този месец самолети на водената от САЩ коалиция удариха 116 автоцистерни, използвани от ИД за контрабанден превоз на петрол - 45 минути след като пуснаха листовки с предупреждения към шофьорите им да избягат", каза говорител на Пентагона. По думите му на 8 ноември са разрушени три петролни рафинерии в Сирия, близо до границата с Турция, а миналата събота още 283 автоцистерни.

Офицални лица от САЩ твърдят, че преди октомври групировката е печелела около 47 млн. долара месечно от продажби на петрол. Този месец американската армия започна по-интензивна кампания срещу петролната инфраструктура под името "Приливна вълна 2", припомняща  бомбардирането на румънските петролни полета през Втората световна война. По оценки на Пентагона ударите са намалили приходите на ИД с около 30 на сто. "Ройтерс" не е в състояние да провери тези оценки.

"Доколкото си спомням, това е първият път, в който сме подбрали цели въз основа на информация за финансови заплахи", каза на конференцията във Вашингтон  Кърт Гредзински, шеф на екипа за борба с финансови заплахи в Командването на специалните операции на САЩ. 

Американските представители смятат, че спадът във финансирането може  да подкопае контрола на ИД над завзетите от нея територии в Ирак и Сирия, тъй като тя трябва да плаща заплати и да поддържа обществената инфраструктура.

В същото време те посочват, че групировката, която контролира район с големината на Австрия, има изненадващо много пари благодарение на разнообразните източници на приходи, които освен продажбите на петрол включват рекет, контрабанда на старинни предмети и други.

Според експерти по борба с тероризма ИД, изглежда, си е взела поука от успехите на САЩ при операциите им срещу финансирането на "Ал Каида", която прекалено много е зависела от подкрепа на богати дарители в региона на Залива.