С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 11 дек 2015, 11:19, 4787 прочитания

Шест правителства - шест подхода за повече харчене

Фискалната политика на България след началото на кризата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Авторът Калоян Стайков е икономист в Института за пазарна икономика. Есето на Калоян Стайков е силно съкратена версия на текста му, част от проекта "Анатомия на кризата: България 2009 - 2015. Книгата на Института за пазарна икономика от тази седмица е на пазара и включва естета на 12 икономисти за различни аспекти на икономическата политика на страната след началото на икономическата криза през 2009 г.
Заглавието на текста е на редакцията.
Фискалната политика в България преминава най-общо четири етапа на развитие през последните 26 години, които условно могат да се разделят на: вътрешна криза (1989 – 1996 г.); стабилизиране и подем (1997 – 2008 г.); външна криза и стабилизиране (2009 – 2012 г.); нова вътрешна криза (2013–2014 г). Вододелът е въвеждането на валутен борд през 1997 г., който поставя началото на стабилизирането на фискалната позиция в страната - поради липсата на парична политика, става необходимо да се провежда благоразумна политика, базирана на бюджетни излишъци и намаляване на публичния дълг. Благодарение на тази нова политика след бюджетни дефицити на начислена основа от 7.2% и близо 10% през 1995 и 1996 г. бюджетът отчита излишъци до 2008 г. с изключение на 2000, 2002 и 2003 г. В резултат на фискалната политика и последвалото икономическо възстановяване публичният дълг се свива от 97.3% от БВП към края на 1997 г. до 13.3% към края на 2008 г.

След горчивия опит с фискалната нестабилност до 1997 г., както и в резултат на стабилизирането на бюджета и последвалото икономическо възстановяване управляващите в България взимат съзнателното решение да провеждат антициклична фискална политика. Тя се изразява в трупане на бюджетни излишъци в годините на висок икономически растеж, който да бъде насочен към фискалния резерв на страната и в случай на икономическа криза да бъде използван вместо дългово финансиране. Това намерение намира реално отражение в провежданата фискална политика и в периода 2001 – 2006 г. се трупат средногодишни циклично изгладени бюджетни излишъци от средно 1.2% от БВП с изключение на 2002–2003 г., когато се наблюдават дефицити.


От страните в Централна и Източна Европа единствено България, Естония и Чехия успяват да се възползват от икономическия бум и да натрупат фискални резерви. Докато Естония и Чехия разчитат на антициклични съкращения на разходите, България разчита на процикличен ръст на разходите, който е по-нисък от ръста на приходите, от една страна, и на приватизация, от друга. Така приходите от приватизация през 2004 г. достигат 90% от постигнатия бюджетен излишък, а през 2005 г. – 99%. Въпреки че остават сравнително високи в периода 2007–2008 г., делът им от излишъка намалява заради високия темп на цикличен ръст на приходите. В резултат на това България и Естония посрещат кризата с най-голямо фискално поле за маневри благодарение на ниските им нива на публичен дълг и натрупаните фискални резерви.

За постигането на тези резултати в годините преди кризата бяха предприети няколко важни стъпки:
1. Изпълнение на неписан ангажимент за поддържане на таван на публичните разходи от 40% от БВП и ежегодно намаляване на публичните задължения. Резултатът е постигане на средногодишни разходи от 37.3% от БВП в периода 1997 – 2008 г. и понижаване на брутния публичен дълг от 97.3 до 13.3% от БВП за същия период.
2. Оптимизиране на данъчната система и подобряване работата на данъчните администрации. От 2002 г. България работи усилено в посока намаляване на ставките по преките данъци и разширяване обхвата на сделките, които се облагат с ДДС. Данък печалба е понижен от 40% през 1997 г. до 10% през 2007 г., след което остава непроменен. Данъкът върху доходите на физическите лица е намален и променен от прогресивен с минимална и максимална ставка 20/40% през 1998 г. на плосък данък от 10%, който влиза в сила от началото на 2008 г. Логиката на данъчната политика в България не се различава значително от тази в страните от ОИСР, където данъчната тежест се измества от преките към косвените данъци.

3. Благодарение на провеждането на благоразумна фискална политика, икономическия подем и намаляващото ниво на публичните задължения управляващите успяват значително да намалят лихвените разходи от 3.7% от БВП през 1998 г. до 0.8% през 2008 г. В периода 2009 – 2014 г. средногодишните разходи за лихви са около 0.7% от БВП.



България в навечерието на кризата

Провеждането на благоразумна фискална политика, водена от трупане на резерви през 2004 – 2006 г., когато циклично изгладените средногодишни бюджетни излишъци достигат средно 1.3% от БВП, е заместено с минимални циклично изгладени излишъци от 0.1% през 2007 г. и 0.3% през 2008 г. Това се дължи на по-разхлабена бюджетна политика, която се характеризира с големи разходи в края на годината. Така през декември 2008 г. публичните разходи възлизат на 6.5% от БВП в сравнение със средномесечен разход за останалите 11 месеца от 2.5% от БВП.

От една страна, подобни действия могат да се обяснят с резкия спад на годишния ръст на БВП през последното тримесечие на 2008 г., т.е. може да се разгледат като опит на управляващите да стимулират икономиката. Подобна теза обаче изглежда малко вероятна, тъй като се наблюдават големи публични харчове в края и на 2007 г., независимо че тогава те не са съпътствани с по-нисък ръст на икономическата активност. Нещо повече - през 2008 г. управляващите са категорични, че финансовата криза в САЩ няма да засегне България, което се вижда и от приетия бюджет за 2009 г., който предвижда реален ръст на БВП от 4.7%. С други думи, публичните разходи в края на 2008 г. изглеждат повече като "харчене за последно", отколкото като използването им като инструмент за подкрепа на икономическия растеж.

Икономическата криза и креативното счетоводство

Независимо че още в края на 2008 г. се усеща рязък спад на икономическата активност, който се влошава в началото на 2009 г., това не води до преосмисляне на фискалната политика. Напротив, за разлика от други години през 2009 г. голяма част от публичните разходи са изтеглени през първата половина на годината, докато традиционно по-високите разходи са концентрирани през вторите шест месеца и най-вече през последното тримесечие. Проблемите във водената бюджетна политика много бързо си проличават от месечните данни за изпълнението на бюджета, които показват излишъци единствено през януари (основно заради големи публични разходи през декември 2008 г. и свързаното с тях внасяне на ДДС) и през април (основно заради крайния срок за плащане на преките данъци и вноската на печалбата на БНБ в държавния бюджет).

Независимо от промяната във фискалната политика през втората половина на 2009 г. тя изглежда водена повече от популизъм, отколкото от експертни решения, което се вижда от късната актуализация на бюджета за 2009 г. и прехвърлянето на огромна част от публичните задължения за следващата година. Въпреки това допълнителните разходи за разплащане на стари задължения не са включени в приетия бюджет за 2010 г., което се вижда както от оптимистичните му параметри, така и от последвалата актуализация в средата на годината.

През 2011 г. касовият дефицит бележи подобрение и е в размер на около 1.3 млрд. лв., но то се дължи в по-голяма степен на "креативно счетоводство", отколкото на по-доброто управление на публичните финанси.

• Не трябва да се забравя, че 857 млн. лв. от консолидирания дефицит на касова основа през 2010 г. се дължат на прехвърлянето на резерва на НЗОК на разпореждане на държавния бюджет. Ако този трансфер към бюджета бъде изключен, тъй като не е разход за здравноосигурителната система, реалният дефицит през 2010 г. възлиза на 1.9 млрд. лв.
• През 2011 г. държавният бюджет свива разходите си, като замразява трансфера към НЗОК за осигурените от нея лица на нивата от предходната година, при положение че през предходните две години този трансфер се увеличава с по над 200 млн. лв. Заедно с това НЗОК прави трансфер към Министерството на здравеопазването в размер на 340 млн. лв., което позволява намаляването на държавната субсидия към министерството с около 200 млн. лв. Така общият ефект от двете мерки възлиза на около 400 млн. лв. по-ниски държавни разходи.
• С промени в КСО от края на 2010 г. управляващите национализират личните сметки на около 45 хил. души в размер на около 108 млн. лв., които се прехвърлят от частни пенсионни фондове към фонд "Пенсии" в НОИ. Това осигурява еднократен приход в бюджета, който не е свързан с насрещен разход през същата година, което подобрява бюджетната позиция с около 100 млн. лв.
• Общият ефект от тези три мерки е подобряване на бюджетното салдо с около 500 млн. лв. (около 400 млн. лв. по-ниски разходи и около 100 млн. лв. по-високи приходи). При дефицит от 1.9 млрд. лв. на касова основа през 2010 г. и дефицит от близо 1.5 млрд. лв. през 2011 г. вече не е изненадващо откъде идва неговото намаление. Нещо повече – при положителен ефект от 500 млн. лв. дефицитът намалява само с 400 млн. лв., което означава, че управляващите дори са имали смелостта да увеличат някои разходи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Мнения Daily - Селският хумор е универсален код за успех 1 Мнения Daily - Селският хумор е универсален код за успех

И още: Страх от загуба лъха от последната реч на Борисов; "Износеният" главатар

22 яну 2019, 794 прочитания

Мнения Daily - Половината висшисти не ползват образованието си 1 Мнения Daily - Половината висшисти не ползват образованието си

И още: Стига с това съединение; Свободата на словото ще се превърне в изключение

21 яну 2019, 1633 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Рисков ли е държавният дълг

Напоследък много, показват пазарните индикатори

Краят на "Булгартабак"

За седем години контролираният от Делян Пеевски холдинг затвори всички производства, а държавата не вижда проблем

Столицата на културата в счупеното огледало

Няколко важни извода за годината на културата в Пловдив, които потънаха в спорове, шум и призраците на несбъднати проекти

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Ангел Игов

Преводачът, литературен критик и писател Ангел Игов е новият носител на специалното отличие за превод "Кръстан Дянков"

Льо Корбюзие, който живее на покрива

Домът-ателие на френско-швейцарския архитект Льо Корбюзие в Париж отваря за посетители след двегодишна реставрация

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: За какво говори Давос, край на българското гражданство срещу инвестиции

Емисия

DAILY @7PM // 22.01.2019 Прочетете