Рисков ли е държавният дълг
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Рисков ли е държавният дълг

Дилърите нямат голямо влияние върху търсенето и предлагането на ценни книжа. Те се определят от икономическия цикъл, паричното предлагане, основната лихва, доверието в правителството и пр.

Рисков ли е държавният дълг

Напоследък много, показват пазарните индикатори

4311 прочитания

Дилърите нямат голямо влияние върху търсенето и предлагането на ценни книжа. Те се определят от икономическия цикъл, паричното предлагане, основната лихва, доверието в правителството и пр.

© SERGEI KARPUKHIN


От 2013 г. насам лихвата на федералния дълг е по-висока от тази на лихвените суапове. Това е нахлуване в непозната територия.

Лихвеният суап е сделка, при която две страни разменят лихвените си плащания. Едната страна плаща фиксирана лихва, но иска да плаща плаваща (LIBOR + нещо). Другата страна плаща променлива, но иска фиксирана. Лихвеният суап разменя плащанията. Дългът остава в балансите им. Разменят се само лихвените плащания по него.

Графиката показва фиксираната лихва на 10-годишен суап (лява скала) и доходността на 10-годишен федерален дълг (дясна скала). Отрицателен спред между лихвени суапове и държавен дълг със същия матуритет се наблюдава и в Англия. В Европа лихвите са толкова ниски, че няма място за още по-ниски. Испанският дълг например е по-скъп от американския, италианският – още по-скъп. Френският и германският 5-годишен дълг са с отрицателна лихва. Тоест инвеститорите плащат за привилегията да държат тези дългове в портфейлите си.

Какво пише в учебниците

Държавният дълг е безрисков. Поне така пише в учебниците по икономика. Доходността му е малка, но рискът е нулев. Лихвата на частните кредитни проекти се определя, като върху възвращаемостта на безрисковия държавен дълг се добави надбавка за риск. Защо? Защото държавата няма да фалира. Тя може да увеличи данъците, да намали държавните разходи (напр. ще отложи модернизирането на армията).

Ако трябва, ще напечата пари, но ще обслужва дълга си. Частният бизнес не може да прави това. Затова неговият кредит е по-рисков от държавния кредит. По-високата възвращаемост означава по-висока надбавка за риск. Колкото е по-рисков кредитният проект, толкова по-висока е рисковата надбавка.

Анализатори на Deutsche Bank обясняват негативния спред със затегнатите регулации на дилърите на лихвени суапове: по-висока капиталова адекватност, ограничения върху търговията за собствена сметка и др. Поради затегнатите регулации дилърите са намалили собствените си пoртфейли от ценни книжа, които в миналото са използвали като буфери срещу колебанията в търсенето и предлагането и така са поддържали ликвидността на пазара. (FT, 10 ноември, 2015).

Това обяснение звучи разумно, но поражда и възражения. Дилърите нямат голямо влияние върху търсенето и предлагането на ценни книжа. Те се определят от икономическия цикъл, паричното предлагане, основната лихва, доверието в правителството и пр. Все неща, върху които дилърите нямат влияние.

Оръжия за масово поразяване

Лихвените суапове са изключително рискови инструменти. Уорън Бъфет ги е нарекъл оръжия за масово поразяване. А както знаем, те действат много бързо. Преди да се задействат, животът тече горе-долу нормално. Когато се задействат, милиони умират, преди да са разбрали какво става. През 2009 г. много хора загубиха работа, доходи, жилища и спестявания за седмици. Икономиката се срути бързо и неочаквано. Застрахователният гигант AIG беше продал много CDS (credit default swap: деривати, които предпазват притежателите им от провал в плащанията по дългове, в които те са инвестирали).

Когато ипотечните кредити се провалиха, много CDS се активираха и застраховател номер едно се оказа без достатъчно пари. Ако беше фалирал, щеше да повлече след себе си Goldman Sachs, JP Morgan и т.н. Затова Фед и данъкоплатците дружно се заеха да наливат пари и да спасят групата. Данъкоплатците не бяха съгласни, но избраниците им в Конгреса дадоха парите. Капитализмът, писа покойният Венцислав Антонов, излезе в творческа отпуска. И още не се е върнал.

Това, че държавният дълг е по-евтин от такива рискови инвестиции като дериватите, подсказва, че годините на ниски лихви и печатане на пари са замъглили разликата между рисково и безрисково, разумно и неразумно, смислено и безсмислено. Твърде големите-за-да-фалират живеят с мисълта, че Федералният резерв и Конгресът няма да допуснат системата да се провали и ще платят загубите отново. И инвестират в какво ли не. Тепърва ще стане ясно дали капитализмът ще се върне от близо седемгодишния си отпуск.

От 2013 г. насам лихвата на федералния дълг е по-висока от тази на лихвените суапове. Това е нахлуване в непозната територия.

Лихвеният суап е сделка, при която две страни разменят лихвените си плащания. Едната страна плаща фиксирана лихва, но иска да плаща плаваща (LIBOR + нещо). Другата страна плаща променлива, но иска фиксирана. Лихвеният суап разменя плащанията. Дългът остава в балансите им. Разменят се само лихвените плащания по него.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    zaratustra avatar :-(
    zaratustra

    "Лихвените суапове са изключително рискови инструменти. Уорън Бъфет ги е нарекъл оръжия за масово поразяване. А както знаем, те действат много бързо. Преди да се задействат, животът тече горе-долу нормално. Когато се задействат, милиони умират, преди да са разбрали какво става."


    Тук автора бърка инструментите - лихвените суапове (interest rate swaps) са различни от суапове за кредитно неизпълнение (credit default swaps). При първият няма "задействане", а има просто размяна на плаваща срещу фиксирана лихва, докато втория е вид застраховка - при фалит или неизплащане на лихва - гарантора изплаща на купувача дадена сума, подобно на това как застрахователните компании изплащат големи суми при пожар на застрованите.

    При лихвените суапове няма домино ефект, за разлика от суаповете за кредитно неизпълнение, където един фалит може да доведе до други.

  • 2
    hirakiri avatar :-|
    hirakiri

    На първо четене и от обща култура намирам следните пропуски:
    - кой федерален дълг се има предвид? Трежърита, Бундове? Според мен са Трежърита, защото се говори основно за Фед.
    -(LIBOR + нещо). Сериозно? Какво е това "нещо"? Вика му се надбавка, иначе някакси непрофесионално седи;
    - мисля си, че регулациите не са затегните към суапите само, а към prop trading изобщо в банките, а именно заемането на позиции за сметка на банката, което се отразява неблагоприятно върху ликвидността и следователно оттам се проявяват подобни перверсии, че суапа ти се търгува на по-нисък доход от суверена. И не във всички матуритети и не през цялото време. Корпорациите, които искат да си осигурят финансиране на рекорно ниска цена съшо помагат :) ;
    - IRS не е същото като CDS - и двете могат да бъдат използвани за хеджиране и спекулация, но само единия от тези инструменти Бъфет нарича по гореспоменатия начин. Wiki ще Ви покаже кое.

    Пожелавам повече успех на г-н Чавдаров при следващата му публикация.

  • 3
    regular_observer avatar :-|
    regular_observer

    "In my view, derivatives are financial weapons of mass destruction, carrying dangers that, while now latent, are potentially lethal."

    Това е казал Бъфет. Той говори за всички деривати: опции, фючърси, суапи.....

    Графиката показва спреда между 10 г. федерален дълг на САЩ и 10 г. лихвен суап.

  • 4
    hirakiri avatar :-|
    hirakiri

    До коментар [#3] от "regular_observer":

    както казах: на първо четене.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK