С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 11 дек 2015, 10:32, 31160 прочитания

Съдебната система би могла да върне държавата на гражданите

Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов държа реч по случай 135-годишнината от основанането на интитуцията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Сигурно на мнозина ще им се стори, че съм голям наивник, че се надявах това честване да се превърне в двоен празник, който да надхвърли рамките на институцията. Става дума за гласуваните от парламента промени в Конституцията на Република България преди два дни, с които трябваше да започне връщането на властта в институциите, т.е., разрушаването на статуквото. Но както казва Франклин Рузвелт – "В политиката нищо не става случайно и ако нещо се е случило, значи така е било замислено".

Затова, ако за четвърт век демократично съществуване, държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол, значи така е било замислено. Ако през това време близо два милиона българи напуснаха страната, сред които и голяма част от цвета на нацията, значи така е било замислено.


Ако тези, които останаха, не вярват, че съдебната система е справедлива; не вярват, че партиите ги представляват; не вярват, че органите на реда ги защитават; не вярват, че данъците им работят за тях; не вярват на институциите, не вярват на медиите – значи така е било замислено. Ако гражданите не вярват на държавата и в това недоверие благоприятно се развива статуквото – значи така е било замислено. Ако в едно отворено и свободно общество, за което ние се считаме на хартия, търсенето на истина се нарича преврат, значи така е било замислено. Ако само два дни преди това представителите на политическия елит спънаха конституционните промени, с което минираха съдебната реформа, значи така е било замислено.

Дали обаче всички ние, потърпевшите, си даваме сметка накъде ни води замисълът да бъде гарантирана съдебната зависимост? Разбира се, с любезната подкрепа на българския политически елит. Непрекъснато тиражирана лъжа, че начинът, по който се избира ВСС и колегиите във ВСС не е толкова важен, защото видите ли, тепърва предстоят промени в различни закони и кодекси, които са много по-съществени за реформиране на съдебната система, не я прави истина.

Кой извършва селекцията на магистратите, които влизат в съдебната система? Кой контролира техните действия? Кой избира административните ръководители в правораздаването? Кой санкционира магистратите при извършени от тях нарушения? Кой избира хората, които израстват в съдебната система. По закон и Конституция, това е Висшият съдебен съвет.



Тогава съвсем логичен става въпросът кой избира членовете на Висшия съдебен съвет? Как? Каквито кадри влязат в състава на съдебния орган, такива ще бъдат отглеждани и възпитавани в цялата система. Членовете на ВСС се възпроизвеждат надолу по веригата и затова как и какви хора се избират във върховния орган на съдебната власт, е най-важната стъпка, за да започне промяната в цялата система. Хората осмислят институциите и затова техният правилен подбор е най-важната стъпка към пътя на промяната. А не непрекъснатите промени на закони за пред Брюксел, чиято цел винаги е да се печели време.

Усилията, които бяха положени през последните седмици за спъване на реформата са напълно обясними, защото именно съдебната система е тази, която би могла да върне държавата на нейните граждани. Сигурно днес отново ще бъда обявен за атентатор, който ще извършва преврат.

Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат. Това е система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща и машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и разбира се, съдебната система. Действията ѝ не се огласяват, а се държат в тайна. Грешките ѝ не се изваждат на показ, а се изваждат или укриват. Противниците ѝ се преследват докрай, а тайните ѝ – то те са много грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани.

Именно съдебната власт е тази, която може да изчисти всичко това и да върне върховенството на правото. Обръщам се към вас днес, скъпи колеги, за да ми помогнете в тази трудна задача. Неслучайно атинският законодател Солон издава закон, който гласи, че отбягването на спорове е престъпление за всеки гражданин. Убеден съм, че с ваша помощ, колеги, българският съдия може да се превърне в това, което е негово призвание и което е – да бъде свободен и независим.

Защото ценностите на старите демокрации, на които ние непрекъснато се възхищаваме, не представляват естественото състояние на тези общества, а са отстоявани векове наред. Затова и ние като магистрати, принадлежащи исторически на времето, в което живеем, трябва да се борим с всички сили за върховенството на правото. Казвам върховенство на правото, а не на закона. Защото понятието "върховенство на закона" крие един опасен риск, тъй като става дума за управление на човек от човек.

Върховенството или господството на правото е власт на ценностите, които са фундаментални за всички нас и затова сме ги поставили в конституционна законност, която стои над. Тя е стандартът и съдът е този, който трябва да каже кое е правото, за да го приложи. В този смисъл ви призовавам да се борим заедно с всички сили съдът да разполага с онази степен на независимост, която да осигури господство на правото.

И бих искал да завърша с една притча. Тя не е за жабата и топлата вода. "Кралят осъдил един човек, за чието деяние му се полагало смъртна присъда. Той обаче му предложил да избира своята съдба – или да бъде обесен, или да попадне зад голяма, черна и прашна стоманена порта. Престъпникът помислил и избрал бесилото. Когато на шията му сложили примката, той казал: Стана ми любопитно какво има зад онази тъмна, черна порта?. Кралят се разсмял. "Ето, разбираш ли, получава се нещо забавно – аз на всички предлагам избор и всички избират бесилото". А зад портата какво има?, попитал престъпникът. Аз така или иначе няма на кого да кажа, добавил той, посочвайки примката на врата си. След като замълчал, кралят отговорил. Там е свободата – но хората така се боят от неизвестността, че пред нея предпочитат въжето".

Поздравявам ви скъпи колеги с днешния ден. И моето пожелание към всички вас е да си припомним отново една мисъл на големия Рузвелт – че единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх. Нека кажем "не" на страха и не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци. Нека всички заедно се преборим с неизвестността и извикаме силно "Стига вече толкова!". Благодаря ви."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3528 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2823 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Шест правителства - шест подхода за повече харчене

Фискалната политика на България след началото на кризата

Още от Капитал
Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10