Тринадесет месеца по-късно все по-малко се говори за идеи, а още по-малко за идеали. Сякаш упоени в задушливата прегръдка на Б. Борисов, реформаторите притихнаха, снижиха се, размиха се в безличната маса на по-едрия коалиционен партньор. Успани от медийните сирени на Пеевски, повечето министри от Реформаторския блок зациклиха в зоната си на институционален комфорт, явно изпълнили личните си кариерни проекти. Хъс за промяна остана само у Христо Иванов и Петър Москов.

Логично и двамата срещнаха жесток отпор от мафиотски лобита, овапцани с боите на целия политически спектър. Целите и залозите на двамата министри обаче бяха несравними. Докато Москов трябваше да се справи главно със схемите за източване на здравната каса, Христо Иванов целеше конституционни промени, отнемащи огромни властови и корупционни ресурси.

Затова Москов тактически губеше само басовете с Борисов за резултатите от разни мачлета, а Христо Иванов беше превърнат в боксова круша на премиера и на целия му разноцветен отбор. За разнообразие в боя се включиха и резервите от ДПС.

Тъй като реформите в съдебната система целяха повече независимост на съдиите и повече отчетност на главния прокурор, те a priori бяха неприемливи за босовете, които практически назначиха главния прокурор и неговите протежета във Висшия съдебен съвет (ВСС).

Тяхната логика е желязна. Който има главния прокурор, получава три в едно. Той държи всички прокурори, а чрез Цацаровото мнозинство (16 от 25 членове във ВСС) командва парада в съдебния съвет и в цялата съдебна система. Емблематични примери за това са назначенията на Владимира Янева, Георги Колев и Румяна Ченалова на ключови места в най-важните съдилища...

Затова и парламентарният аборт на промените в конституцията не е изненада. Не е изненадваща и оставката на Христо Иванов и оттеглянето на подкрепата към управляващите от Радан Кънев.

Изненадата дойде от Москов, Лукарски и Кунева. Те вече не говорят за принципи, а от договорената реформа останаха само компромиси. Нищо, че поредното приклякане пред силовашките методи на Борисов прилича повече на ритуално самоубийство, отколкото на разумен компромис.

Традиционно в българската политика принципите не са на почит. Традицията ни не познава нито рицарските турнири, нито дуелите. У нас конфликтите се решават със засади и с предателства. Затова еволюционно сме развили рутинна способност без угризения и свян да обясняваме и да оправдаваме удобните лъжи и предателства.

Има популярен психологически тест. Дават на дете бонбон и му казват, че ако устои на изкушението да го изяде през следващите 10 минути, ще му дадат още един. Така се пробва зрелостта и способността да се преценяват ползите и загубите във времева перспектива. Москов, както и хората на Кунева и Лукарски спонтанно, по детски избраха сигурността и сладостта на първия бонбон. Да им е сладко!

Нищо, че това доуби илюзията, че могат да бъдат реална алтернатива на поддържания от Борисов, АБВ и ДПС олигархичен ред. Парадоксално е, че към зрелост и далновидност призова точно Петър Москов, който първи грабна бонбончето.

Така, демонстрирайки пълната клинична картина на "стокхолмски синдром", "реформаторите" "со кротце со благо" станаха заложници в кабинета "Борисов" и васали на Пеевски и ДПС. Като в немислима сюрреалистична бурлеска видяхме и чухме в един хор Москов и Близнашки, Кунева и Цветанов, Лукарски и Цацаров. Следвайки личните си амбиции, маскирани като грижа за стабилността, те предадоха Републиката, заради която съществува цялата държавна машинария.

Явно Борисов като тесен познавач на "Винету" и на индианския фолклор предвиди, че ще изберат да реформират своята реформа вместо неговото управление. Сред мъдростите има и нещо окуражително за хората с илюзии и за изоставените от своите съратници Радан Кънев и Христо Иванов: "Ако забележиш, че яздиш умрял кон, слез!"

Обратен завой

По върховенство на закона България отново напомня за 90-те години

Майкъл Лей, бивш генерален директор на ЕК по разширяването, пред Euractiv

България и Румъния бяха приети в ЕС през 2007 г. най-вече от геополитически съображения и без да се ползват изцяло от правата и задълженията на членството. Да членуваш в ЕС бе възнаграждение за отхвърлянето на авторитарното управление, както беше с Гърция, Испания и Португалия през 80-те години. 

 Членството можеше да бъде отложено с още година до 2008 г., но ЕС създаде уникален механизъм за наблюдение за върховенството на закона и прилагане на евентуални санкции при неизпълнение на поети ангажименти. Мониторинговата система действа и днес, почти десетилетие откакто двете страни са членки.  Последният доклад за сътрудничество и проверка относно Румъния показа значително подобрение. Проблемите с корупцията си остават, но органите за борба с нея вече "имат зъби" благодарение на реалните правомощия да разследват и това доведе до обвинения и присъди за представители на всички партии. Докладът за България обаче много неприятно прилича на първоначалния доклад на еврокомисията от 1997 г. по повод подадената молба за членство. Сега, както и тогава, независимостта и ефективността на правосъдието, както и организираната престъпност и корупцията са посочвани като големи неразрешени проблеми.

 Всъщност български политици от различни партии толерираха и печелеха от "рентиерско-олигархичната" държава. Но правилата и законите на ЕС все пак оказват някакво влияние.  Антимонополните правила на ЕС направиха по-труден живота на компании, доминиращи пазара след падането на комунизма. Румъния със солидната си ресурсна база и по-разнообразна икономика дръпна пред България по доход на глава от населението. Но над 20% продължават да живеят под линията на бедността и в двете страни. Над 40% от населението на Румъния и почти половината от това в България са в риск да изпаднат в бедност, сочат данни на "Каритас Европа". Две десетилетия след подаването на молба за членство в ЕС и почти десетилетие след приемането им народите на България и Румъния все още се усещат като втора категория граждани на съюза. Българското правителството трябва да демонстрира повече решителност в справянето с постоянните проблеми с върховенството на закона и спечелване доверието на гражданите си. Участниците в социологически допитвания в двете страни одобряват натиска от ЕС над правителствата им.

От разширяването си ЕС научи важен урок - че проблемите с върховенството на закона трябва да се решават категорично още в началото на процеса по приемане, а не в края му. Този подход сега се прилага към Западните Балкани и трябва да бъде приложен спрямо Турция. 

Изправени пред няколко кризи и под упорит руски натиск, лидерите на ЕС бързат да се впуснат в realpolitik. Но ако искат да довършат интегрирането на България и Румъния и да стимулират реформите в страните на изток, те трябва да внимават покрай това да не направят компромиси с принципите, на които се твърди, че е основан Европейският съюз.

Открийте разликите

Политическото овладяване на Конституционния съд изведе на улицата 50 хиляди души.

Фотограф: Kacper Pempel

Небивал разлом в Полша

От репортаж та Розалия Романие, "Дойче веле"

В събота пред сградата на Конституционния съд във Варшава десетки хиляди демонстранти се събраха в подкрепа на европейския избор. "Да разполагаш с мнозинство в Сейма не означава да упражняваш диктаторска власт", заяви Матеуш Кижовски, организатор на протеста за демокрация. Протестиращите носеха плакати с призиви към избрания през май президент Анджей Дуда: "Спазвай конституцията!"

Това послание визира между другото и спорното назначаване на петима нови конституционни съдии – в противоречие с решението на предишния кабинет, който беше посочил други петима. Президентът Дуда закле само новоназначените и игнорира предишните. След като досегашният състав на Конституционния съд обяви решението за незаконно, Дуда възложи на правителството да внесе предложение за промяна на закона.

Гневът срещу този акт на президента възпламени протеста, започнал първоначално с по-скоро безобидни постинги във bейсбук. След като Матеуш Кижовски стартира инициативата си, само за броени часове хиляди, а три дни по-късно и близо 40 хиляди поляци изразиха недоволството си в интернет. Кижовски нарече своята нова протестна структура "Комитет в защита на демокрацията" – едно многозначително име, което напомня на поляците за "Комитета за защита на работниците", основан през 1976 г. от легендарния опозиционер Яцек Курон. Вдовицата на Курон беше между първите, които подкрепиха инициативата на Кижовски в интернет.

Три седмици след създаването на Комитета за защита на демокрацията близо 50 000 негови привърженици излязоха на улицата. Група националисти се опитаха да заглушат протеста им с гръмка музика, крясъци и обиди, но не успяха. На следващия ден обаче центърът на полската столица беше залят от подкрепящи Ярослав Качински - лидер на партията "Право и справедливост", която излъчи и президента Дуда.

Самият той не заема пост в правителството, но всички го смятат за главното действащо лице. Тъкмо Качински издигна както министър-председателката, така и президента и може да бъде сигурен, че те вярно ще следват неговите планове. "Ние сме истинската Полша, а не крадците и комунистите, които управляваха доскоро", заяви Качински пред събралите се 20 000 души, които посрещнаха думите му с ликуване.

Качински съзнателно нажежава атмосферата, наричайки критиците си "предатели" и "най-гадния вид поляци". В отговор интернет преля от коментари, а още същия ден се появиха тениски с демонстративен надпис "Най-гадният вид поляци".

Според политиците от "Право и справедливост" острите критики в международните медии били просто доказателство за това "колко надълбоко стигат пипалата и мрежите на либералите", с две думи – всичко било просто външен заговор на либералите срещу "истинските поляци".

Председателят на eвропарламента Мартин Шулц каза, че развоят в Полша е драматичен и прилича на държавен преврат. В отговор полската министър-председателка Беата Шидло веднага поиска Шулц да се извини. Не е изключено да се стигне дори до гражданска война, предупреди пък бившият президент Лех Валенса и призова за референдум, който би могъл да доведе до саморазпускане на Сейма и оставка на президента.

И други бивши полски лидери критикуват превземането на Конституционния съд. "Правителствата си отиват, демократична Полша остава", пишат няколко бивши премиери и президенти в обща декларация. Авторитетни институции предупреждават да се спазват разделението на властите и принципите на демокрацията. Само че "Право и справедливост" не отстъпва от курса си.

Да се стигне до такова положение, едва ли са виновни само днешните управляващи. Предходното правителство се водеше "Либерална гражданска платформа", но всъщност провеждаше просто неолиберална икономическа политика, обслужваше само собствената си клиентела, бизнесмените и богатите, без да се интересува от хората, които понесоха тежестта на прехода.

Според Матеуш Кижовски през последните 25 години поляците просто са забравили, че демокрацията не се получава даром и че е нещо крехко. А управляващите пък са забравили, че "властта на мнозинството не означава диктатура".