Стартирането на процедурата е ясна индикация, че този път за разлика от други случаи на систематично погазване на върховенството на закона Брюксел ще се опита да се намеси навременно и енергично.

Но защо първо в Полша? Защо на Унгария ѝ се разминава? По-грубо ли нарушава Полша върховенството на закона от България? В текста на същия този механизъм се казва, че "ще се прилага по един и същ начин спрямо всички държави членки и ще функционира въз основа на същите показатели относно това какво се счита за системна заплаха за върховенството на закона".

На първо място, Полша е стратегически много по-важна за ЕС, отколкото България, и Брюксел не би могъл да си позволи да я загуби и/или изолира. Комисията не без основание се опасява, че управлението на консервативното евроскептично правителство в Полша може да се превърне по подобие на това в Унгария в опасна вътрешна евроскептична "зараза", която да се разпространи бързо и сред други страни членки.

Към премиера на Унгария Виктор Орбан очевидно се проявява отстъпчивост - партията му е част от мнозинството на Европейската народна партия (ЕНП) в европарламента. А управляващите в Полша, които са част от европейските консерватори и реформисти, третата по големина група в ЕП, нямат сериозен "политически" гръб в комисията и са почти без подкрепа в Европейския съвет.

Механизмът за оценка на върховенството на закона би трябвало да има допълваща роля към Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за България и Румъния. Последният успя да се превърне в символ на неспособността, а може би и недостатъчното желание на Брюксел да повлияе на неискрените опити на правителствата в София да проведат дълбока и смела съдебна реформа, която в крайна сметка да доведе до установяване на правова държава.

Всъщност за тези 9 години мониторингът, ако не друго, допринесе само за едно - документира през своите доклади факта, че в България е налице устойчива и осезаема липса за върховенството на правото. Черно на бяло - под формата на скучен и безизразен монолог, неизискващ непременно последващи действия.

Сега ЕК поне разполага с достатъчно солиден материал, който да ѝ помогне спешно да излезе със заключение, че действително има ситуация на "заплаха за върховенството на закона", и подобно на реакцията спрямо Полша да активира инструмента и спрямо България. Страната ни на свой ред би била задължена да гарантира конкретни реформи в спешен порядък.

Затова сега, когато публикува поредния си доклад, е крайно време Брюксел да премине към решителни действия и да опита да даде последен шанс на България през "Уредбата за върховенството на закона" спешно да реформира своята съдебна система, като я изчисти от тежките ѝ видни и скрити зависимости, включително и тези от изпълнителната власт.

Обратното - оставянето на българските власти в комфортната им зона на имитация би било груба провокация към европейския данъкоплатец, чиито пари продължават в пълна сила да се "усвояват" при доказана липса на върховенство на правото в България.

Това би било също така и върховенство на европейските партийни интереси, но най-важното - би било съучастие в ликвидирането и на последните надежди на българските граждани, че в страната може да бъде въдворен правов ред след близо 10 години формално членство в ЕС.

Състезанието за ООН

Кристалина Георгиева е много силен претендент

От коментар във френския вестник "Фигаро"

Данък върху луксозните стоки и върху забавленията, за да се финансира ООН, идеята е смела. Тя се прокарва от българката Кристалина Георгиева, вицепрезидент на комисията "Юнкер", която същевременно е в добрата позиция като много силен претендент да наследи в края на годината Бан Ки Мун. Тази твърда жена, отговаряща за бюджета на ЕС, няма никакви съмнения как изкусно да се оправят сметките на хуманитарната помощ в глобален мащаб.

По този въпрос тя е изготвила доклад, който в неделя връчва на генералния секретар на ООН. "Няколко сантима, няколко долара отчисления от билетите за спортни състезания, концертите, представленията, луксозните стоки, пътуванията и защо не сметките за такси", казва тя. И уточнява: "Всичко това ще бъде, разбира се, на доброволна основа."

Когато през май Бан Ки Мун й повери работата върху новия начин на финансиране на хуманитарната помощ, той знаеше към кого се обръща - Кристалина Георгиева е била вицепрезидент на Световната банка. Става дума към 25-те милиарда долара, които ООН всяка година изразходва за хуманитарни мисии, да се добавят още 15 милиарда.

От 2010 г. Георгиева се занимава със сметките на ЕС, включително и хуманитарната помощ. Тя знае как да се справя с ограничения европейски бюджет въпреки големите амбиции на Брюксел.

Според мнозина поръчката на Бан Ки Мун е даване на рамо, дори нещо като официално посвещаване в ранг. Тази година Съветът за сигурност  най-вероятно ще даде поста на генерален секретар на Източна Европа.

"Гoспожа Георгиева е отличен кандидат", отбелязва в частен разговор високопоставен служител на ООН. Тя отговаря на всички критерии: международен опит, усет за лидерство и мениджърски опит на най-високо равнище, към което се добавят образование в MIT (Масачузетския технологичен институт) и London School of Economics.

Друга българка, Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, също е сред кандидатите.

Много доверена на Жан-Клод Юнкер, Георгиева засега отказва да се включи в състезанието." Работата ми е тук, в Брюксел", казва тя. На 63 години Кристалина Георгиева знае, че никога не е добре да обявиш кандидатурата си прекалено рано...

Ултиматумите на АБВ

От коментар на Лилия Цачева в "Клуб Z"

"Сигурно ще дойде време, в което АБВ ще постави ултиматум да няма повече ултиматуми – така не се управлява", каза лидерът на АБВ Георги Първанов на 5 юли 2015 г. Конкретният повод тогава е порция искания на Патриотичния фронт към ГЕРБ и останалите партньори в управлението. А залогът – хипотетично оттегляне на подкрепата за кабинета. Ставаше дума за ограда на границата, ревизии в енергетиката и неофициално – тук-там за някое недотам съществено назначение по по-ниските етажи на властта.

"Искам да заявя най-категорично, че неясната позиция и евентуалното грешно решение на българското правителство по въпроса с кандидатурата на България за генерален секретар на ООН може да радикализира поведението на АБВ по външната политика на правителството и това е един от проблемите, които могат да доведат до крайни решения относно участието ни в управлението" - пак Георги Първанов, но този път датата е 14 януари 2016 г.

Излиза, че когато АБВ и Първанов говорят предупредително за излизането си от властта, това не са заплахи, а "загриженост" за България, чиято световна репутация, видите ли, зависи от това дали правителството ще номинира Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.

Темата е чудесен параван за други, по-дребнички ултиматумчета – като назначение на генерален консул в Санкт Петербург например, посочен от АБВ. Има си и име – изгоненият заради минало в тоталитарните служби бивш главен секретар на МВнР Георги Димитров. Преди това беше съветник на Първанов на "Дондуков" 2, а сега му се търси ново място под дипломатическото слънце.

Хората на Първанов далеч не за пръв път плашат да излязат в опозиция, докато не одобряват ултиматумите (ако ги дава някой друг). АБВ щеше да напуска властта и заради "Южен поток", чието спиране било "победа на Вашингтон и Брюксел над Русия". Бюджет 2016 също аха да ги извади от властта, но не би – останаха си, в името на социалните благини, които Калфин и партията му осигуряват на народа...

Ултиматумите от АБВ идват най-често в моменти, когато формацията усеща, че участието в управлението на ГЕРБ пречи на политическото им порастване и дори бъдеще. Особено в посоката, която те искат - като алтернатива на БСП в левицата. Скок на АБВ в опозиция би бил оправдан само ако гарантира изборно бъдеще. Дотогава ще гледаме ултиматуми с цел ПР и реклама. Докато номерът минава.

Бъдещето на Русия

"Векът на петрола свърши, а за промяната сме закъснели".

Фотограф: Maxim Shemetov

Изубихме конкурентната битка

От изказването на Герман Греф, изпърнителен директор на Сбербанк, на Гайдаровския икономически форум в Москва

Както казват, каменната епоха е приключила не защото са се свършили камъните. По същия начин и векът на петрола вече приключи. Може би му остават още някакви десетина години, докато се изгради инфраструктурата за електромобили. 

Какво означава това за нас? Изгубихме в конкурентната битка. Ние сме в отбора на губещите. Държавите и хората, които успяха навреме да се преориентират, да инвестират в това и да се адаптират, са днешните победители.

Страните, които не успяха да адаптират икономиката си и да реформират социалните системи и обществените институции, ще губят много.

Разривът между двете групи ще бъде много по-голям, отколкото в началото на предишната, индустриалната революция. Първата последица от тази четвърта революция е колосалният разрив в доходите на страните победители и губещи, между успелите и неуспелите да се адаптират.

Какво да се прави с този огромен проблем? Ключовата роля е на образованието. От детските градини до университетите - трябва да се промени целият му модел. Трябва да се променят съдържанието и методите му.

Вече сме закъснели с тази промяна, а продължаваме да възпроизвеждаме старата съветска абсолютно непригодна образователна система. Тъпчем в главите на децата огромно количество знание, докато в същото време знанието се мултиплицира в огромни мащаби. Учителите, родителите, децата са в шок от това огромно разминаване.

Не вярвам в наука, която не е свързана с практиката. Не вярвам в образование, което не е свързано с науката и практиката. Не вярвам в бизнес, който не е свързан с образованието и науката. Като общество трябва да си направим сериозни изводи къде ще се окажем след десетина години.

Векът на въглеводородите приключи. И ще продължим да изоставаме, ако не променим подхода си към случващото се в света. Задачата е самите ние да се променим, защото не сме готови. Нужни са хора със съвършено други принципи - на сътрудничество, колективна работа, хоризонтална култура.

В нашата страна хоризонталната култура не работи и никой не възпитава хората в нея. При нас силно е развита култура на доминирането, на подчинението. А в новия век не може да се влезе с такава култура. Това е колосална вътрешна промяна, която трябва да направим в себе си и да преминем на съвършено различно ниво на общуване.

Казват, че растял износът ни на оръжие... Знаете ли, най-големият и най-страшният ни експорт, който трябва да спрем, е износът на мозъци. Не пресмятаме колко такива хора изнасяме всяка година, но се опасявам, че по това перо вероятно сме първи. За това трябва много сериозно да се помисли. Системните последици ще са за всички без изключение.