Силно ангажирано обществено мнение наистина има. То не се разколебава, а дори разширява територията си въпреки неспирната нечистоплътна кампания срещу говорителите му, водена от политическите и "медийните" съюзници и съветници на самия премиер.

Противно на неговото твърдение, за това обществено мнение "политическата воля" е не съюзник, а по-скоро противник в борбата за истинска реформа.

Защото "в България е налице устойчива и осезаема липса на върховенство на правото". Защото разделението на властите и върховенството на закона се отменят с есемеси. Защото "липсата на работеща независима съдебна система подронва устоите на държавността". Защото продължава да няма "адекватни институционални гаранции за независимостта на българските съдилища".

Впрочем, ако има някаква политическа воля, тя е за съхраняваща статуквото имитация на реформи. Доказа го и 2015 г. - с окастрените и обезсмислени конституционни промени и с безкрайния низ от скандали, оголили отвратителните схеми на "нерегламентирани зависимости, обвързаности и недопустими вмешателства на най-високи нива".

Положението описа може би най-точно член на Висшия съдебен съвет: "Влизаме на заседание с по едно хапче против повръщане." На този фон предстои публикуването на поредния мониторингов доклад на Европейската комисия. Очакванията на управляващите отново са за "критичен", но "обективен" доклад, който да отчете "слабостите" и липсата на "достатъчен напредък", но и че "България се движи в правилната посока". И - че се забелязва "политическа воля" (за влизането в на тази формулировка в докладите винаги се води голяма борба).

Всъщност това е и надеждата им - че както винаги, ще бъдат оставени комфортно да продължат с имитациите, дори и докладът да е най-критичният и най-унищожителният досега. Ще благодарят за препоръките и ще измислят поредния екшън план, който да изпълняват проформа.

Вече десета година ефектът от тези доклади е все такъв. Заради дипломатично завоалирания им тон. И защото колкото и задълбочени и експертно аргументирани да са те, най-дълбоките системни и политически проблеми, както и отговорните за тях, си остават неназовани. И най-вече защото, както отдавна е ясно, без санкции или заплаха от санкции нищо няма да стане.

Това е известно и на ЕС. И е една от причините за приемането през 2014 г. на далеч по-действения (засега само на книга) Механизъм за защита на върховенството на закона. Конкретният повод бяха събитията в Унгария. А за пръв път, макар и все още само с първата от трите възможни стъпки, процедурата бе задействана наскоро срещу Полша. Какъв ще е ефектът - предстои да видим.

Скептици твърдят, че заради многото кризи, в които е изпаднал, ЕС едва ли ще си позволи да стигне докрай. И че в страна като Полша е прекалено "голям залък".

За държава като България обаче прилагането на този механизъм е по-реалистично и наистина смислено. Защото, както твърдят представители на общественото мнение (на чиято силна ангажираност премиерът толкова разчита), "действително има заплаха за върховенството на закона" и защото "ерозията на държавността в България засилва ерозията на европейските ценности и превръща една част от границата на ЕС в несигурно пространство за икономиката, свободната стопанска инициатива, сигурността и човешките права".

Ето защо задействането на този механизъм ще е само от полза  - за всички.

Покупките на Пеевски

Това сме го гледали с КТБ

Иво Прокопиев, бизнесмен и издател на "Капитал" и "Дневник", в  "Просто Диков" на телевизия BIT

Държавата харчи пари, които влизат от Европа - около 7 млрд. лева през м.г. Тези пари обаче не се усещат нито от малките икономически субекти, нито от населението. Големите инфраструктурни поръчки  отиват в 4-5 големи фирми и затова няма как масово да се усети.

(На въпрос) Последните покупки на Делян Пеевски си ги обяснявам с нуждата от затягане на банковия надзор и дисциплината в банковия сектор. Не може на пазар, на който всички продават, да има един купувач.

Това сме го гледали с КТБ - когато г-н Цветан Василев купуваше наред съвсем безпринципно. Последните няколко месеца наблюдаваме същото - абсолютно хаотични придобивания, без да имат някаква връзка. Просто едни пари се инвестират в някакви активи. Няма как тези пари да бъдат спечелени по бизнес път.

Това може да са само пари или от банка, или от големите обществени поръчки, или от контрабанда. Но за мен да купиш тв сграда, торов завод, и най-големия ритейлър на черна техника в рамките на един месец... Няма такъв бизнес план.

Какво да има в учебниците

Ако не е задължителна, българщината ще умре

Коментар на проф. Ивайло Дичев във фейсбук

Ако не е задължителна, българщината ще умре. Това разбирам от евъргрийна за отпадащите текстове от учебниците. Всяка година е така - някакви полуинформации, които дават повод на аятоласите да наскачат.

Въпросът е в друго: никой не се интересува дали децата четат, какво разбират, дали наместо с патриотизъм тази задължителна програма не ги изпълва с досада. Бих искал да чуя специалисти, които са наблюдавали реални деца: какво четат, какво им остава в главата, какво би могло да привлече интереса им.

Тяхната болка не е  децата да четат или разбират. Въпросът е в националния ритуал, който - както всеки ритуал - няма защо да ни бъде понятен. Министерството вади, маха кандило или купел от утвара - о, ужас, тайнството няма да се състои. Това, че на задния ред някой богомолец си попипва телефона по време на литургията, не ги интересува.

"История славянобългарска" сама по себе си не е история в истинския смисъл, макар да е важна, разбира се. Дали да се чете цялата, във вид на откъси или да се преразказва - не знам.

Това, което ме вълнува, е дали учениците ще научат какво е това Възраждане, Просвещение, романтизъм, национална идентичност, дали ще научат за историята на Османската империя, за религиозното съперничество с гърците, Танзимата и пр.

Според мен децата учат много национални неща, а им се губи общият поглед. Но никой не казва - ужас, махаме Просвещението от учебника.

Русия

Доходите на обикновените руснаци само през миналата година са се свили с 9% - за Путин това не е добър знак

Фотограф: Pool

Вчерашните страхове днес са действителност

От статия на Мат О'Брайън във "Вашингтон пост" Русия стана жертва на две класически грешки. Най-известната е - никога не се намесвай във война за земя в Азия. По-малко известна е да си мислиш, че износът на петрол може да замени истинската икономика.

Съдейки по последните новини, руската валута отново е в състояние на свободно падане. За по-малко от месец от началото на годината тя се е обезценила с 12% и е значително под равнището от година по-рано, когато правителството бе принудено да вдигне водещата лихва, за да не допусне хората да изгубят доверие в рублата. С други думи, вчерашните панически страхове днес станаха сурова действителност.

Всичко опира до това, че Русия на практика няма никаква икономика извън износа на петрол, което означава, че сега тя изобщо няма икономика. Забавянето на икономическия растеж на Китай пък означава, че търсенето на петрола се свива, но още по-важно е, че производството му е прекалено голямо. 

За последните 18 месеца цената на петрола е спаднала със 75% до 30 долара за барел. Това равнище е толкова ниско, че някои компании, които добиват шистов петрол, би трябвало да започнат да излизат от този бизнес, за да се свие предлагането и цените да тръгнат нагоре. Но тук има два проблема.

Първият е, че много производители на шистов петрол са взели назаем толкова много пари, че сега не могат да си позволят да спрат добива. Вторият е, че дори да направят това, много лесно ще могат да спират и да пускат в действие кладенците, според необходимостта. И дори временно да бездействат, щом цените отново се вдигнат, да кажем - до 60 долара за барел, пак ще започнат добива.

Но дори ситуацията да се подобри, в Русия пак  ще си остане неблагоприятна. Икономиката й се сви през 2015 г. с 3.7% и според прогнози на МВФ през тази година - с още 1%, при твърде оптимистични допускания за средна цена на петрола $42 за барел.

Половината постъпления в бюджета на Русия идват от продажбите на петрол. И обявеното неотдавна орязване на бюджетните разходи с 10% може да се окаже недостатъчно, защото бе планирано с надеждата за 50 долара за барел.

И какъв по-сериозен аргумент, че нещата се влошават, от този, че руските олигарси в Лондон вече не купуват толкова много скъпи произведения на изкуството? А високопоставени руски представители заявиха, че Русия може да бъде принудена да съкрати добива на петрол в опит изкуствено да подкрепи цените, признавайки по този начин поражение в "студената си война" със Саудитска Арабия.

Спадът на цените означава, че руските компании вече имат по-малко долари, които могат да бъдат обърнати в рубли, иначе казано, търсенето на рублата е спаднало, а следователно се понижава и стойността й. И колкото повече се обезценява, толкова повече руснаци ще искат да бягат от нея. Именно това стана в края на 2014 г., докато доларите на банките не свършиха.

Не е страшно рублата да поевтинява, страшно е, когато се срива. Руските компании може да си останат с доларови дългове, докато на тях самите биха им плащали в рубли, които почти нищо не струват. С други думи, това би означавало фалит. (

Добраната новина е, че засега това не става. Лошата е, че рублата понижава курса си толкова бързо, че е напълно възможно да се случи. Ако обаче Русия остави рублата да спада, това не означава, че действа погрешно, напротив. Тя наистина не може да си позволи да губи резервите си, отправяйки предизвикателство към икономическата гравитация с удържането на това, което е нараствало заедно с цената на черното злато.

Русия трябва да пази резервите си, защото най-важното е, че рублата ще продължа да пада, докато падат котировките на петрола. Доходите на обикновените руснаци само през миналата година са се свили с 9% с отчитане на инфлацията. За Путин това не е добър знак.

Европа

Безчетните милиарди, повечето тъкмо от Германия, очевидно не са достатъчен мотив за общност.

Фотограф: Hannibal Hanschke

Обратим ли е разломът

От коментар на Бертолд Колер, "Франкфуртер алгемайне цайтунг"

Ангела Меркел, която неотдавна беше обявена от британско списание за "незаменимата европейка", днес се е превърнала в една самотна европейка. Нейният план да се намали миграционният натиск по външните граници на ЕС, а влизащите бежанци, нуждаещи се от хуманитарна закрила, да бъдат разпределяни по справедлив начин между страните членки, е без съмнение най-правилният.

Стига обаче да функционира. А досега това не се случва. Не само критиците на Меркел тълкуват като груба грешка решението ѝ до потръгването на този план Германия да приема на практика почти всички мигранти. Малцина са и онези, които споделят вярата на германската канцлерка, че пристигащите могат да бъдат интегрирани.

Докато вратите на Германия са широко разтворени, никой от европейските партньори не е съгласен да подпише на празен лист декларация за разпределянето на бежанците. Със своето непопулярно решение Меркел подрони собствения си авторитет - както в страната, така и в чужбина.

Страни от ЕС вече избират свои собствени пътища. Великобритания обмисля дали да не напусне съюза, понеже не желае да бъде част от една все по-задълбочаваща се интеграция. В няколко източни страни членки път си пробива един нов национализъм, който сравнява еврочленството с някогашната загуба на национален суверенитет в рамките на доктрината "Брежнев".

Дори изправени пред заплахата от надигащата се нова руска агресивност, държави като Полша и Унгария пак не са склонни да търсят единодействие с Берлин. Очевидно четвърт век мир и безчетните милиарди, повечето от които идват тъкмо от Германия, не са достатъчен мотив за зараждането на поне минимално чувство за общност и готовност за компромиси, без които такава уникална конструкция като ЕС просто не може да функционира.

Излиза, че днес европейците трябва да мислят не само за "план Б", но дори за "план В" - тоест за варианта, в който ЕС оцелява след мигрантската лавина, но вече като една разядена от противоречия и недееспособна "общност". Този вариант означава връщане към идеята за "малък ЕС", който ще може да запази и да доразвие сегашната интеграция. Но това значи публично да се обяви банкрут, поради което мнозина дори не желаят да споменават еретичните думички.

И все пак въпросът дали връщането към старото ядро на европейското единство не е единственият начин да предпазим ЕС от разпадане може би ще накара най-сетне страните членки да осъзнаят какво е поставено на карта.

Защото ето какъв е централният проблем на европейското единство: неговите наистина исторически успехи - мирът, свободата без граници, благоденствието - вече се възприемат като нещо саморазбиращо се и безплатно. А те не са, както всекидневно ни доказва миграционната вълна.