Любов към четенето не се създава със задължения
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Любов към четенето не се създава със задължения

Любов към четенето не се създава със задължения

Не пречете на децата, които четат, като им пробутвате произведения по административен път

9759 прочитания

© Цветелина Ангелова


Георги Камов е предприемач, който се занимава със социални иновации и дизайн мислене. Съосновател на фондация "Багра", на плафтормата за образователни игри Red Paper Plane и родител на две деца. Препубликуваме текста от блога му innovationation.tumblr.com с неговото съгласие.

Когато кандидатствах в Софийския университет, реших да го направя с литература. Ходих на частни уроци, както подобава. Там се срещнах с "Тютюн" и с "Маминото детенце". Разбира се, не четох самите произведения, а само анализите за тях - това ми трябваше за изпита, това правих. Покрих задължителния санитарен минимум. Както можете да предположите, не влязох с литература, а с английски език, където изкарах 5,90 и нещо - директно влизах английска филология, ако желаех.

Прецакаха ме с Дебелянов и съмнението и спасението в поезията му, в която аз откривах най-вече меланхолия по отдавна случили се неща (него го четох). Но какво аз откривах не беше предмет на изпита. "Тютюн" прочетох по-късно и ме впечатли искрено - е, не толкова, колкото Борис Виан, Чък Поланик, Мураками, Гео Милев или Далчев ("Вековната злоба на роба", "И сърцето най-сетне умира" - как да не си тийнейджър и да не им се кефиш).

Сегашният дебат за задължителната литература в училище е на обидно ниско и непрофесионално ниво, включително и от страна на Министерството на образованието и науката (но не само - литературни критици и млади писатели също спорят страстно за повърхностни неща). Основната причина - не се търси същността на проблема, а си говорим дали "Бай Ганьо пътува" е по-значимо произведение от "Бай Ганьо в банята" (кое е по-важно - да видите Европата или да поддържате редовна хигиена?).

Конкретните причини са няколко:

1. Всеки бегло запознат с ранно детско развитие знае, че в периода между 4 и 5 годишна възраст има експлозия на желанието на децата да четат. По това време повечето от тях са заети със светещи колички, Angry Birds, Winx или Frozen. Ако не използваш този период на вътрешно желание, а се опитваш да накараш дете да чете на по-голяма възраст насила, е ясно доколко ще успееш. На 16 те вълнуват други неща по съвсем друг начин - последното, което искаш, е да те третират като в детска градина и да ти казват кое е важно за теб, при положение че си в период на желание за тотална независимост от всичко около теб.

Ако едно дете не е виждало поне един от двамата си родители с книга в ръка, няма как да очакваме да изгаря от желание да чете. Същото е и със спорт, музика, изкуство. Тук даже не говоря за влиянието на приятелите в по-голяма възраст и затова колко е cool да четеш сам в ъгъла на компанията.

2. Да отделиш време за четене означава да вземеш време от нещо друго - ядене, спане, излизане, Facebook, Candy Crush Saga, Fallout 4 или домашни. Особено домашни - "сега решавах задачи по алгебра, готов съм и сега нямам търпение да прочета "История славянобългарска", защото утре ще й правим философски анализ, понеже в девети клас това се прави". Да-да, точно така стават нещата късно вечер.

3. Книгите са едно от нещата, тотално в асинхрон с времето, в което живеем - те изискват да си сам със себе си (буквално и преносно), да имаш търпение и да не очакваш бързо удовлетворение и развръзка след 3 страници. Четенето е инвестиция на време и внимание - ако си готов да ги дадеш, получаваш фантастично изживяване с добра книга. Ако не си - винаги има какво друго да се прави.

"Да върнем четенето в училищата" е приятен, но напълно безсмислен и пожелателен призив. Любов към четенето не се създава със задължение за всички, а с интерес за всеки един. Затова не пречете на децата, които четат, да четат, като им пробутвате задължителни произведения по административен път. Затова не правете четенето задължение за тези, които не четат, за да не ги откажете съвсем (ако искате хлапетата да спрат да четат Емил Конрад, просто го направете задължителна литература).

Министър Танев, познаваме се, преподавал сте ми политическа култура в Политология в Софийски университет (и да, чел съм половината от една ваша книга). Ако искате децата в училище да четат важни и ценни книги, направете им подарък. Нека всяко дете получи от Министерството на образованието и науката не нова стратегия или списък с домашни задължения, а серия от българска и световна класика в ново издание със страхотен дизайн и специално направени илюстрации - на хартия и в дигитална версия (ето така). Всички обичаме да използваме красиви неща, за да си доставяме приятни мигове. Даже и когато е свързано с образование.


9 коментара
  • 2
    teob avatar :-|
    Теодоси Бялков

    Всъщност ако четенето и разказването на литература разгледаме като път към възможността сам да мислиш и сам да разказваш автора на тази статия е прав .

  • 3
    salexandrov avatar :-?
    Бай Светльо

    Аз съм собственик на уебсайт и съм издал две книги. Като автор (който дори си има читатели), имам следните наблюдения относно книгочетенето и книгоиздаването в България:

    1. Повечето българи не четат активно съвременна българска литература. Това не е толкова страшно - четящите са малко, под 50% и това е така даже в развитите държави със сериозни постижения в науката. Но да, факт е, че масово българите не са чели нищо повече от това, което са учили в училище.

    2. Повечето българи са нихилисти и са страшно предубедени към всичко родно, което е в категорията "изкуство". Масово отношението към съвременните български автори (не говорим за Ботев, Вазов и прочие, говорим за съвременните) е "абе той нали е нашенец, зарежи го, не може да е толкова добър". Това вече е страшно!

    3. Още по-страшно е, че има един кръг съвременни писатели, които са медийно известни, но същевременно са некадърни. Популярните съвременни български писатели са некадърни, докато има много добри книги, които прашасват по складовете. Талантът остава незабелязан.

    4. Най-страшното е, че в България не може да се пробие с литература. И да, докато авторът горе прави аналогии с Емил Конрад - Конрад е известен не заради литературните си качества (прочетете само "Нещата, които не ни учат в училище" и ще разберете какво означава истинския смисъл на "пълен боклук"), а защото вече е известен със своите видеа в интернет.

  • 4
    poluvishist avatar :-P
    полувишис

    Гоше, ти ли "докладва" коментара?

    иначе идеята ти министъра на образованието да поощри децата да четат, като им подари наръч съчки, пардон, хартиени и електронни книги е причудливо оригинална.

    твоите прадеди така ли научиха хората да работят? като им дадоха работа?

  • 5
    mitakk avatar :-|
    mitakk

    Аз ли съм единствения тъпак, дето не разбра какво толкова грешно е написал автора, че всичките коментари отдолу са с минуси?!

  • 6
    lenilaf avatar :-|
    drakon

    До коментар [#5] от "mitakk":

    не разбира се. просто намериха начин да цъкат минуси по много и автоматично.

  • 7
    loudly avatar :-P
    loudly

    Много съм съгласна - когато нещо се явява проблем, не е необходимо да се сочи с пръст и да се акцентира върху него. Не само тийнейджърите мразят да им се казва какво да правят.
    В този смисъл, да - статията е чудесна, регистрира проблем и дори предлага някакво решение. Донякъде прилича на подкуп ;) но така или иначе би бил създаден интерес(аз лично МНОГО харесах "илюстрацията")
    Но .. не мога да проумея с какво и кого обижда тази статия!
    Както винаги изчетох и всички коментари. Понякога коментарите са с по-добри попадения от самата статия. Е, от тези до тук нито един няма такъв шанс   но! От шест коментара само единият е нормален(като изказ), друг се е похвалил, а останалите са невероятен хейт!!
    И(най-интересното) - всички коментари имат по над 20 минуса ..
    Жалко, че не става ясно какво по-точно отричат :)

  • 8
    hosea avatar :-|
    Осия

    Но трябва да се насърчава постоянно, особено четене на класиката.

  • 9
    gesand avatar :-|
    gesand

    Много добър анализ, много е вярно, че насила хубост не става. Много по-добре е у децата да се възпитава вкус към новото - ако не са харесали някоя книга, да не се отказват, а да продължават да опитват.

    А линкът към колекцията с британски класики направо ме накара да се размечтая...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK