Предефиниране на одитния пазар
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Предефиниране на одитния пазар

Предефиниране на одитния пазар

С новия Закон за счетовоството предприятията подлежащи на задължителен одит намаляват и в бранша ще трябва да се борят за доброволни клиенти

6316 прочитания

© shutterstock


Едно от най-трудните изкуства в икономическото законодателство е постигането на симбиозата обществено-корпоративен-(едно)личен интерес. Стъпка в тази посока е влезлият в действие от 1 януари 2016 г. нов Закон за счетоводството, с който се облекчават изискванията към финансовата отчетност за бизнеса, включително за задължителния финансов одит.

В съответствие с единната за целия Европейски съюз категоризация предприятията се разделят на микро-, малки, средни и големи. От групата, в която попадат, зависят и задълженията им при съставянето на годишни счетоводни отчети, одит и публикуване. От одит се освобождават микропредприятията, а при определени условия – и малките фирми. Дори без да изчерпваме докрай целия този информационен ресурс, става очевидно намерението да бъде улеснен и в известна степен стимулиран един определен – значителен по обем и съдържание, сегмент от бизнеса в страната.

Оттук започват въпросите

Как законовите промени ще се отразят на състоянието на одитния пазар в страната като цяло? Какви са очакванията на самите потребители след предефинирането на неговите параметри? Как ще повлияят законовите промени на цените и качеството на услугата, ще се увеличи ли броят на рисковите сделки поради дефицит на потвърдена от одиторите, надеждна финансова информация?

И не на последно място: ще успее ли в крайна сметка либерализираният одитен режим да се ситуира стабилно върху шахматната дъска на борбата със сивата икономика и нейните методи, които години наред ощетяват изрядните предприятия? Впрочем последният въпрос може да се окаже и риторичен. Зависи от отговора на първите три. Според регистрите на Института за дипломирани експерт счетоводители (ИДЕС) към 2015 г. в България действат 684 одитори, работещи самостоятелно или чрез 93 специализирани одиторски предприятия.Най-многоса одиторите в големите областни центрове – в София 350, във Варна 74, в Пловдив – 46, в Бургас - 29.
Също по данни на ИДЕС през 2013 г. одитни услуги ползват около 13 150 организации, или приблизително 3.5% от съвкупността от 377 477 финансови и нефинансови предприятия в страната и 45.2% от съвкупността от 29 105 малки, средни и големи нефинансови компании и финансови предприятия (НСИ, 2013 г.). Така изглежда общата рамка на одитния пазар малко преди влизането в сила на новия Закон за счетоводството и приемането на нов Закон за независимия финансов одит. Погледнати в дълбочина, нейните цифрови измерения разкриват една широкоаспектна и само на пръв поглед противоречива картина. Според изследването на Агенция ЕСТАТ за състоянието на одитния бизнес у нас, проведено в периода август-септември 2015 г., одитната услуга се ползва главно заради законовите изисквания към компаниите – така стоят нещата при 83% от тях. Сред одитираните предприятия делът на "доброволците" е доста по-малък – 13%. Означава ли това, че услугата не е достатъчно популяризирана, че компаниите не са добре информирани за ползата от нея? Дали пък крехкото равновесие на обществения интерес не е било оставено опасно дълго да балансира върху несигурната основа на субективизма? В каква посока ще се променя оттук нататък и конфигурацията на родния одитен пазар?
Ето няколко извода от проучването на ЕСТАТ за състоянието на пазара на одитни услуги у нас, които могат да послужат като база за последващи предположения и прогнози.

Заключението, най-общо казано, е, че отказват да ползват одитни услуги онези (незадължени по закон) предприятия, чийто мениджмънт не е информиран за ползата, която може да им донесе одитът. Тоест мненията по този пункт до голяма степен се поляризират по оста "информираност - липса на достатъчно информация". Резултатите в това отношение са красноречиви.

Защо не?

Предприятията, които отказват да ползват услугата, изтъкват за това доводи от съвършено различно естество – от финансови до чисто психологически.

Една от причините е, че одитната услуга се възприема като ненужен допълнителен разход. Не са малко случаите, когато вместо като превенция и подкрепа за управлението на фирмата одитната проверка се възприема като пряк път към проблемите. Тоест в очите на потенциалния потребител одиторът е "проверяващ", а самият одит – "проверка", с всички последващи от това неизбежни разправии и санкции (каквито всъщност задължителният финансов одит не налага на предприятията).

От услугата логично бягат и неизрядните предприятия, които се боят от проблеми с НАП или с други институции. "Одитът, следейки за достоверността на финансовия отчет, противодейства на невярното и фиктивно финансово отчитане. Това влияе пряко върху данъчното облагане на фирмите. Затова държавата е заинтересована да продължи да подкрепя одита. А защо например да не се заимства гръцката практика за издаване на данъчен сертификат от одитора", казва Тома Дончев – регистриран одитор, преподавател в катедра "Финансов контрол" на УНСС и  член на Сметната палата в периода 2014–2015 г.

Защо да?

За сметка на това обаче ползвателите на одитни услуги изтъкват ясно дефиниран комплекс от конкретни предимства. Мнението им, базиращо се на опита, е:

- Одиторите са винаги на разположение, така че по всяко време фирмата може да разчита на тях. - Те са компетентни и добре познават счетоводните, данъчните, управленските аспекти на дейността.
- В случай че възникне някакъв сложен казус, те осигуряват възможност за допълнителни консултации. - Ефективни са и решават бързо проблемите. - Одитът е сигурност за мениджмънта и гаранция за коректността на работата на счетоводния отдел на фирмата.
- Освен по отношение на "вътрешната употреба" одитът е гарант за работата на фирмата и пред различните държавни институции.

- И на последно място, той дава възможност на служителите във фирмите, които не отделят специални средства за обучение (каквато е масовата практика), да научат нещо полезно.

Според проучването на ЕСТАТ основните критерии за избор на доставчик на одитни услуги са опитът на одиторската фирма в съответния сектор и имиджът на доставчика. Нерядко изборът се прави по препоръка от други одитирани предприятия. Ключов фактор обаче си остава цената. Понякога на везните натежават и други съображения. Така например одитираната фирма иска да е спокойна, че ще получи положително мнение от одитора, при това – точно в уговорения срок. Не без значение са и включените към одита допълнителни услуги.

Впрочем въпросът за допълнителните услуги вече придобива нови, още по-актуални измерения. "Бонуси" като консултации, възможност за контакти извън периода на одита и други са в състояние да привлекат повече "доброволци" сред фирмите, които не подлежат по закон на задължително одитиране. Добра идея за привличането на по-малки предприятия са различните алтернативи, съпоставими с техните приходи, с дейността и документооборота им, които обаче да гарантират сходни ползи от услугата. "Повечето фирми не са запознати и с една друга одиторска услуга, която също като одита осигурява сигурност пред заинтересованите страни – прегледът на финансови отчети", обяснява Дончев.

Но не липсват и опасения. Те са и от двете страни на общественополезната услуга "одит", в която обаче понятията продавач и купувач не са натоварени единствено със стандартния търговски смисъл. Което от своя страна означава, че и предефинирането на пазара няма да има еднозначни последствия. Някои одитори изказват опасения, че въпреки че няма да излезе от рамките на приложимите Международни одиторски стандарти, пазарът ще се свие, ще намалее прозрачността при отчитането и ще се увеличат рисковете при сделки и финансиране. Не е изключено някои собственици да направят втора фирма само и само да не покрият критериите за одитиране. От друга страна, според одиторите завишаването на числовите критерии ще се отрази на риска за банките. Има и фирми, които са на мнение, че одитният режим не трябва да се облекчава – напротив, колкото повече фирми подлежат на одит, толкова по-добре, смятат те. Това съображение очевидно произтича от опасения за собствената им финансова сигурност. Това личи и в отговори при дълбочинно интервю от проучването на одитния пазар на Агенция ЕСТАТ като: "Имаме партньори, които сами не знаят какво правят и как оцеляват. Когато очакват, че някой ще ги контролира, те ще са по-отговорни, по-адекватни."

Макар да изглеждат по-скоро от частен характер, тези съображения всъщност са важен щрих от общата картина. Както става ясно, потребителите възприемат одита до голяма степен като сигурност за мениджмънта. Повечето от тях ползват услугата дългосрочно и рядко сменят доставчиците. Критиките към одиторите са малко, а делът на неудовлетворените от работата им – нисък. Техният имидж е добър, дейността им се асоциира с конфиденциалност, професионална компетентност, независимост, безпристрастност, обективност, дори след казуса с КТБ.

Според Тома Дончев финансовият одит генерира ползи по различни начини. От една страна, независимостта на одитора от фирмата клиент, подкрепена с неговата компетентност, повишава доверието в одиторското мнение на външните потребители. От друга страна, вярната финансова отчетност е база за вземане на икономически решения и от мениджмънта, и от собствениците, и от партньорите на фирмата, и от финансиращите институции... "Коя фирма не иска да покаже на своите доставчици, клиенти, инвеститори и служители, че работи добре и на нея може да се разчита? Добре е ценността на одита да бъде популяризирана от всички заинтересовани страни – Институтът на дипломираните експерт-счетоводители, работодателските организации, академичната общност, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори", смята одиторът.

Това явно е и базата за по-нататъшното развитие на одитния пазар. В това отношение виждането е, че добра пазарна ниша представляват предприятията, които не ползват и не подлежат на одит – чрез предлагането на специфични, по-нискобюджетни услуги в областта на финансите, оценката на риска, управлението на проекти с донорско финансиране и др. Важен е въпросът за разширяването на портфолиото от услуги като цяло и полагането на стабилна информационната основа.

Каквито и да бъдат следващите стъпки в тази посока обаче, не бива да забравяме, че одитните услуги са част от един необикновен пазар, свързан с обслужването на широк кръг от обществени, корпоративни и граждански интереси.

*Авторът е социолог, управител на Агенция ЕСТАТ. Проучването, на база на което е писан текстът, е поръчано от Института за дипломирани експерт счетоводители.

Едно от най-трудните изкуства в икономическото законодателство е постигането на симбиозата обществено-корпоративен-(едно)личен интерес. Стъпка в тази посока е влезлият в действие от 1 януари 2016 г. нов Закон за счетоводството, с който се облекчават изискванията към финансовата отчетност за бизнеса, включително за задължителния финансов одит.

В съответствие с единната за целия Европейски съюз категоризация предприятията се разделят на микро-, малки, средни и големи. От групата, в която попадат, зависят и задълженията им при съставянето на годишни счетоводни отчети, одит и публикуване. От одит се освобождават микропредприятията, а при определени условия – и малките фирми. Дори без да изчерпваме докрай целия този информационен ресурс, става очевидно намерението да бъде улеснен и в известна степен стимулиран един определен – значителен по обем и съдържание, сегмент от бизнеса в страната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Ако говорим за увеличение на приходите на одиторите всички фирми трябва да се одитират. Аз обаче си мисля за един друг аспект, който е стимулиране на икономиката и по-конкретно най-малките фирми. Всяка фирма до 5 човека и 200 000 лева годишни приходи трябва да е максимално облекчена в работата си без да я занинават с одити, задължителни ддс и т.н глупости. На такива фирми даже бих казал, че по-скоро трябва да не плащат нищо на държавата първата година от регистрацията, а от края на втората по едни 15000 лв годишно и да не им се налага да се занимават с данък печалба и осигуровки на служителители. Регистрирането на по няколко фирми на близки хора и еднакви адреси може лесно да се пресече.

  • 2
    galcho avatar :-|
    galcho

    Брейй, и какво ще се забрани да се регистрират фирми на един адрес ли?
    Или не, по-добре да е забранено на роднини да участват в различни фирми?
    Правите ли разлика между приходи и печалба? То при оборот 200 хил. мислите, че ще има някаква печалба ли. Дори без да се крият приходи първите години се инвестира и не остава печалба, т.е. данъкът и без друго е 0.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK