За прокуратурата, медиите и политическата корупция

В събота, 30 януари, главният прокурор Сотир Цацаров даде интервю пред "Нова телевизия". Изявлението му предизвика недоумение у нас. По две причини:

Първо, значителна част от изказването на г-н Сотир Цацаров беше посветено на "Капитал", "Дневник" и техните издатели. Защо?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Вместо да отправя квалификации за "Капитал", "Дневник" и издателите им, вместо да нарича труда на журналистите "помия", очакваме от главния прокурор да посочи конкретни твърдения или изнесени факти, които смята за неверни. Двете издания са между малкото останали, които реално спазват Етичния кодекс на българските медии.

Не сме получавали право на отговор от прокуратурата. Не ни е известно институцията или главният прокурор да са се обръщали към Комисията за журналистическа етика, ако са преценили, че има нарушение на етичните стандарти. Това е демократичният път за защита.

Ще припомним, че в демократичните общества ролята на медиите е да бъдат коректив на институциите, а от последните не се очаква да злоупотребяват с властта си в отговор.



Колкото до оценките за състоянието на съдебната система и работата на прокуратурата, в "Капитал" и "Дневник" те са резултат от проследяване на фактите и не се разминават значително от тези на различни международни организации. Само преди седмица в мониторинговия си доклад Европейска комисия посочи необходимостта от реформа в прокуратурата, тъй като липсват солидни резултати по дела за корупция по високите етажи на властта.  

Изявлението на главния прокурор е и обидно спрямо журналистите, които работят в "Капитал" и "Дневник". То предполага, че написаното от тях не е продукт на тяхната лична свобода, на спазването на професионални и етични стандарти, а защитава някакви предполагаеми интереси. Журналистите от "Капитал" и "Дневник" застават зад написаното с имената си и защитават идеи и принципи.

Второ: Главният прокурор измисля противопоставяне между издателите на "Капитал" и "Дневник" от една страна и депутaта от ДПС Делян Пеевски, в качеството му на издател, от друга. Защо?

Г-н Цацаров говори за "два лагера, клана... които са в постоянно противоборство",

за "двама, които имат своя проекция в медии; които имат своя проекция и в икономиката и които най-вероятно имат свои противоречия, които решават на наш гръб."

От ръководителя на държавното обвинение, поради отговорността, която има към обществото, се очаква да бъде по-прецизен в публичните си оценки. Той пропуска да уточни, че единият сочен от него издател е в момента народен представител, който през целия си професионален живот е заемал само позиции в публичната власт, и чиито имуществени декларации не предполагат да има "проекции в икономиката" – като започнем от вестниците и телевизиите, които притежава, и стигнем до няколкото големи предприятия и недвижими имоти, в които се появи като собственик през последните месеци.

Притеснителна е вероятността главният прокурор да измисля "конфликт между издатели", с цел да оправдае пасивността на ръководената от него институция спрямо странно забогатели и постоянно богатеещи политици.

Излиза, че ако някой си позволи да пише за Пеевски, то той води лична война с него и следователно не трябва да се обръща внимание на написаното. Но водещи световни медии като "Шпигел", "Икономист", "Ню Йорк Таймс", "Ройтерс" и много други също пишат, че депутатът от ДПС олицетворява олигархичната система на клиентелизма в България. Следва ли, че техните издатели имат личен конфликт с г-н Делян Пеевски?

Ако трябва да го кажем експлицитно, "Капитал", "Дневник", издателите им и журналистите в тях нямат личен конфликт нито с г-н Пеевски, нито с лидера на ДПС г-н Ахмед Доган, нито с главния прокурор. Както нямаха с мажоритарния акционер на фалиралата Корпоративна търговска банка г-н Цветан Василев, с когото Делян Пеевски работеше в синхрон - от 2009 година "Капитал" предупреждаваше за нередности в управлението и източване на банката, а институциите, в това число прокуратурата, игнорираха тези предупреждения.

Конфликтът на нашите медии е с модела на управление, в който политическа, съдебна, икономическа и медийна власт са събрани в едни ръце, за да бранят политическата корупция. Тези, които защитават и се облагодетелстват от въпросния модел, може да се почувстват лично засегнати от наши статии. Но въпросът е принципен - нека не бъркаме двете неща.

Това е конфликтът - че все още в България има медии и представители на обществото, които отказват да приемат политическата корупция за управленска норма. Отказват да приемат постоянното източване на публични ресурси от банките, обществените поръчки и контрабандата. И за да е съвсем ясно, проблемът не е в забогатяването на някого персонално, бил той лидерът на ДПС Ахмед Доган или депутатът от движението Делян Пеевски. Проблемът е в процеса на непрекъснатото източване на ресурси, което обезчестява институциите, насажда беззаконие, разбива доверието и влошава до непоносимост средата в България.

В този смисъл, търсенето на изкуствен баланс между интересите на обществото и модела на управление "КТБ - Делян Пеевски" е абсурдно. Не може да има баланс между законността и беззаконието, между грабителството и натрупването от устойчиво развитие, между подчинените послушни институции и институциите, които защитават гражданите.

Приемаме изявлението на господин Цацаров и последвалите (по странно съвпадение) изявления на г-н Пеевски, като недопустим натиск и заплаха. Смятаме, че прокуратурата дължи отчетност на обществото и трябва да говори с актовете си, а не с намеци и с образи от булевардните издания. Припомняме от името на двете редакции поканата за интервю към г-н Цацаров - по правилата на добрите журналистически практики.

Алексей Лазаров, управляващ редактор на "Капитал"
Велислава Попова, главен редактор на "Дневник"
Галя Прокопиева, изпълнителен директор на издателство "Икономедиа"
Иво Прокопиев, Теодор Захов - издатели