Хаосът в България води до все повече арбитражни дела

Полезна експертна статия, която с основание предупреждава, че наличието на "все повече арбитражни дела, могат да вкарат държавата ни в необратима дългова спирала". Опитът ми в областта на ел. енергетиката ми подсказва, че това се отнася и за тази област, защото:
1. "Идва развръзката за АЕЦ "Белене". Очаква се НЕК да бъде осъдена за 650 млн. евро". Парижкият арбитраж е дал възможност на двете страни да постигнат извънсъдебно споразумение, със срок 31 01 2016 г. За да се откаже от претенциите си, АСЕ предлага да се възстанови проекта за АЕЦ "Белене". Междувременно, на 07. 12. 2015 г. се появи статията "БСК вече търси инвеститор за АЕЦ "Белене". Не беше ли редно, МЕ да използва възможността за обсъждане на извънсъдебно споразумение, кой вариант е най-изгоден за страната ни" ?...И естествено започна хаосът: "НЕК се опитва да преговаря за обратно продаване на поръчаното от руската компания оборудване"; появиха се реплики на премиера Борисов, че реакторите за централата са заминали за Турция"; обществеността разполага с информацията на БСК, че бълг. бизнес преговаря със съседни страни да инвестират в спряния проект за АЕЦ "Белене" и още възможни варианти.
2. "Енерго-про" съди България заради цените на тока". Позицията на управляващите е аналогична.

Една изключително ерудирана, професионална и правдива статия! От доста години държавната администрация – без значение от коя политическа разцветка – върши глупост след глупост и не му се вижда краят. Болшинстовото от тези изпълнения се дължат на корумпираност и сляп, раболепен стремеж да се обслужи този или онзи мафиотско-икономически интерес – но има и такива случаи, където става въпрос за чиста проба некомпетентност, невежество и/или зложелателство.
Вътрешни корективи на тези изпълнения са почти невъзможни, с оглед на тоталното миниране на съдебната система на всичките и нива, да не говорим за т.нар. КЗК и прочее подобни бутафорни, параванни ‚институции‘. Респективно, единственият оставащ коректив на овластената глупост и простотия е външен натиск/санкции/наказателни мерки – и то само такива, от които боли. От евродокладите, както видяхме, никак не боли (и то вече 10 години) – и няма никакви смислени последствия; основно заради труднообяснимият и крайно лекомислен пропуск на ЕС юридически да обвърже еврофондовете с изпълнение на препоръките в докладите по Механизма.

Не така стои въпросът с арбитражните дела, обаче. Първо – и най-важно – там минирането е невъзможно. Т.е. колкото и да се бият в гърдите местните вождове пред местните ТВ ‚канали‘, колкото и СМС-и да изпратят, колкото и задкулисни хватки да приложат, това по никакъв начин не може да впечатли арбитрите. Това са хора, които са неподкупни и неподвластни на влияние в най-чистия смисъл на думата – нещо, за което тук може и още 50 години само да се мечтае. Те по никакъв начин не се впечатляват от целия аресенал на бутафория, кьорфишеци и кафяви публикации, който на местна почва е толкова ефективен в замазване и забатачване на върховенството на закона и правоприлагането. Те няма да погладят Вожда по тиквата или влажно да го мляснат по устата, както – по евро-партийно-патетично-баджанашка линия – за жалост напоследък се научи да прави Хер Юнкер (за огромно съжаление на хората, които гледаха на ЕС като на морално по-висша и отговорна инстанция).

Международните арбитри чисто и просто бият (а не галят) и по главата, и през ръцете – както наскоро стана ясно с „Белене“ и както тепърва предстои да става и с другите арбитражни дела, които са заведени срещу държавата. Така че, в крайна сметка тези арбитражи са едно добро за България! Те са един ясен, недвусмислен и доста солен коректив, от който овластените тук байганьовци няма как да се изсулят сухи; един висок звънец за събуждане от паралелната (не)реалност, насаждана открай време на масите от знаем КОГО; един ясен катализатор (а защо не и детонатор) на недоволството на тия, които плащат и тепърва ще има да плащат. Защото в крайна сметка, милиардите са си милиарди – особено когато трябва да ги плащаш като поп – и всички още много ясно си спомнят милиардите, които изгоряха покрай ‚оная банка‘. Разбира се, за да бъде веселбата пълна – и оттам също вече има едно арбитражно дело... а може да има и още. И въпреки бодряшко-народняшко-дилетантските изявления на Плазмодий Владко (и други) по темата, „сигурен успех“ няма да има нито там, нито по другите дела. Добре дошли в новата, истинската реалност!