Хаосът в България води до все повече арбитражни дела

Ерозията на институциите и агресивното използване на държавната администрация за реализиране на частни икономически интереси все по-често поставят България в позицията на ответник по арбитражни производства, заведени от чуждестранни инвеститори. Широката общественост приема новините най-често като приглушен тътен от екзотична схватка с непървостепенно за страната значение. Поредното дело се неглижира умело с гръмки твърдения за сигурен успех или с клишето, че България си е осигурила услугите на "най-добрите адвокати в света".

С риск да прозвучим като притеснен родител, който казва на детето си "време е да поговорим", всъщност нещата са доста по-сериозни. По примера на Русия, Украйна, Аржентина, Венецуела и ред други държави в състояние на институционален разпад българският данъкоплатец започва да плаща цената за години на административен произвол в арбитражни производства с достатъчен потенциал да вкарат държавата в необратима дългова спирала.(1) Към днешна дата само в ICSID (2) срещу България има три нови производства за обща сума над 1 милиард лева, като четвъртото е заявено и се очаква да бъде започнато в близките месеци (3). Отделно, както се разбра преди седмица, в търговския арбитраж "Национална електрическа компания" ЕАД вероятно ще бъде осъдена за "Белене" за над 1 млрд. лева.

Ивайло Дерменджиев (Ph.D., Mag. Iur.) е управляващ съдружник в АД "Симеонов § Дерменджиев" - водеща българска кантора за международен арбитраж, арбитър в Арбитражния съд към БТПП, член на Лондонския международен арбитражен съд и арбитър в Арбитражния съд по спорта, Лозана, защитил докторат по международен арбитраж по търговски и инвестиционни спорове. Кантората е участвала като процесуален представител на българската страна в дела като "Зееви холдингс Лтд" (Израел) срещу Министерството на финансите на Република България и Агенцията за приватизация на Република България, CCG Insaat Sanayi Yatirim Ve Turizm A.S. (Турция) срещу НЕК ЕАД, EVN AG (Австрия) срещу Република България и т.н. Авторът може да бъде намерен на office@sd-legal.com. Първан П. Първанов (Juris Doctor (Hon.), LL.M., Mag. Iur.) е принципал на Нюйоркската кантора за международен арбитраж и преподавател по международен арбитраж в Ню Йорк. Адв. Първанов е участвал в значителен брой инвестиционни и търговски арбитражи както като представител на корпорации и частни интереси, така и на държавни компании и суверени. Някои от по-големите производства включват Balkan Energy Limited (USA) v. The Republic of Ghana, Statoil Norway v. Confidential, Total S.A. v. The Argentine Republic. Авторът може да бъде намерен на Parvanov@iachambers.com

Тези близо 3 млрд. лева обаче са само върхът на айсберга. Аналогично на външния дълг на България заведените искове трябва да се разглеждат спрямо състоянието на генериращата ги среда. Понастоящем в страната почти няма индустрия, която да не е разяждана от тлеещи инвестиционни искове. Голяма част не се завеждат или поради страха от административна вендета към все още работещ бизнес в страната, или поради нездрава обвързаност с държавата, а в някои случаи и поради нуждата от изчерпване на вътрешните способи за защита. Като няколко по-пресни примера за такива латентни искове можем да посочим: експроприацията на тютюневата фабрика "Юрий Гагарин"; множеството законодателни мерки и съдебни решения, експроприиращи законово обещаните приходи на производителите на зелена енергия; продължаващият агресивен опит за предоговаряне на дългосрочните договори с инвеститорите в ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3; исковете на облигационерите, миноритарните акционери (това изключва Оманския държавен инвестиционен фонд, който вече заведе исковете си) и по-големите чуждестранни вложители в Корпоративна търговска банка; законодателните действия, увреждащи публично търгуваните инвестиционни фондове, секюритизиращи права върху земи; печалните законодателни разрешения, засягащи икономическите интереси на пенсионните фондове, и др.

+Темата за процесуалното представителство на България в международните арбитражни съдилища е дискусионна и "Капитал" е готов да публикува и други мнения по нея.

България трябва да се подготви за няколко скъпи дела
Очевидната дълбочина на сложилите се с години гнойни процеси показва, че оздравяване по естествен път едва ли ще има. България не само ще трябва да се защитава във висящите дела, но ще трябва да е подготвена финансово за редица нови и много скъпи производства. В този смисъл качеството и цената, на които ще бъде предоставена тази защита, придобиват особено важно значение.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

За да се сключи максимално благоприятен договор, трябва да има добро разбиране на същината на конкретното дело от адвокатите, предварително детайлно разписване на конкретните искове и защити, наличните доказателства и очакваното време за набавянето на същите чрез валидни доказателствени средства. Световният опит сочи, че дори и най-малкото миниране на ефективната конкуренция между участниците в обществените поръчки има многостранен негативен ефект за възложителя, който губи силната си преговорна позиция към момента на възникване на конкретния спор, и същият се принуждава да приеме диктувани ценови условия. Това от своя страна довежда до изопачена стимулна среда, в която освободилият се от икономически контрол изпълнител е мотивиран да раздува часовете (цената за защита по такъв тип дела е обикновено в порядъка на $350 - $700 на час, като с редки изключения уговорените почасови ставки се лимитират с горна граница и/или чрез поставяне на крайното възнаграждение под условие от постигнатия краен резултат), прекарани по делата, докато в същото време харчи възможно най-малко за кадрите, обслужващи делото, което пък в крайна сметка води до сериозен спад в качеството, а оттам и до намаляване на шанса за краен успех по делата.

От друга страна, дисциплиниращият ефект на страха от загуба на клиента е силно редуциран поради особеността на делата. Първо, от наш директен опит с държави в Европа, Латинска Америка и Африка рядко възложителите реално могат да кажат кога някой е прекарал твърде много време, правейки твърде малко, и, второ, инвестиционните арбитражи засягат силно чувствителни и политически неудобни теми, които възложителите се опитват на всяка цена да потулят. По своята същност всеки такъв арбитражен иск представлява обвинение към приемната страна, че е способствала с действията или бездействията на своите органи за погубването или сериозното накърняване на правото на собственост (което международното право разбира като широк кръг от икономически интереси). Така например в най-новото дело - Омански държавен инвестиционен фонд срещу България ("Оман"), спорът по същество ще се развива около твърденията, че БНБ и КФН неправомерно са си затваряли очите за безпрецедентната пирамида, организирана и въртяна под носа им от банка със системно значение и оперираща с банков лиценз, императивно задължаващ най-строг регулаторен контрол чрез прилагането на задължителни мерки (4). За участниците, чиито действия ще бъдат разглеждани от арбитражния състав, всякакви принципи за конкурентност се заменят с интерес от сближаване с възможно най-тесен кръг проверени адвокати, които хем за пред обществото да заложат престижа си, хем вътрешно по делото да боравят най-дискретно в интерес на същата група участници.

Както вече посочихме по-горе, от такъв тип договорна динамика обаче страда най-вече качеството и за да не може големината на канторите (неправилно презюмираща качество) да бъде вечно използвана като удобен параван за прикриване на неоправдано високи ставки, нека щрихираме какво всъщност означава това. За пример ще използваме отново Оман. Основната защита на България по всяка вероятност ще бъде, че миноритарният акционер в КТБ е знаел за незаконния начин, по който е оперирала банката, по силата на факта, че същият е имал двама представители в управителните органи на банката. За да парира този силен аргумент, ищецът ще търси начин да покаже, че фактически е бил изолиран от реално случващото се в банката и по силата на действащите български регулации не е имал задължението да изисква и търси повече информация от тази, която му е била подавана от Цветан Василев и "неговите хора". Силата на българската позиция ще бъде особено зависима от детайлното развиване на фактическата обстановка по делото, която, освен какви са били практиките досежно информационните потоци, трябва да включва и анализ на българската нормативна уредба за корпоративно управление при особеностите на публично търгувана търговска банка. Очевидно ролята на българските адвокати и магистрати, чиято работа е свързана с делото, ще бъде от ключово значение (4) Това правило е общоважимо - каквато кайма забъркаш, такова кюфте ще изпържиш, и се катализира още повече от това, че успехът в този тип дела е изключително и основно зависим от фактическата обстановка по делата, а не от приложимото право.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Статуквото в България предполага неефективност"