Мнения Daily - Клета ндрангета, или ако Помпей беше наш

Културното наследство
 
Клета ндрангета, или ако Помпей беше наш

От коментар на проф. Велислав Минеков в "Дневник"

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Чудом се чудя, ако Помпей беше наш, какво трябваше да сторим с подобно наследство? Трябваше ли да запазим този "камънак"? Калабрийската мафия е организация от кретени - попитайте българите за съвет.

Старинната архитектура и археологическите паметници са обект на специална грижа и отношение от държавата, която ги притежава. Така е в Европа, така е в Азия, така е в Америка и в Нова Зеландия.

С настоящите промени в Закона за културното наследство ние не желаем да бъдем част от културния свят. Институтът, отговарящ за това свещено наследство - НИНКН, бе доведен до съзнателен колапс, системно превърнат в хипофизно джудже с 45 нещастни служители.

След уволнения и след последен достоен директор бе назначена безмълвна "калинка" като временно изпълняваща ролята на началник. Нейната временност се проточи в странна и съмнителна летаргия. Тя прие с мълчание последните съкращения в института, позволи си уволнения, продиктувани от министерски глави, и тихо заспа. Бъдещето на всяка калинка е какавидата на една бълха.

Пред нещастните останали служители стоят хиляди решения и становища. Законът е фарс, но виновен е институтът.

Промяна в него предвижда облекчения за притежателите на имоти с историческо значение. Решението ще бъде в ръцете на министъра и общински комитети, управлявани от кмета и неговия политически избор. Кристализация на корупцията. От точка А до точка Б имате вече права линия.

Защото подкуп в НИНКН е трудно и скъпо дело. Не е невъзможно, но освен двайсет отделни торби с пари трябва всички да са съгласни с предложеното дарение и съгласувано престъпление. Министърът и неговият инспекторат също. Това положение има вече законово лечение - липса на становище от института ще се смята за "мълчаливо съгласие". Резултатът ще бъде унищожението на нашето минало, архитектура и туристическа привлекателност.

Олигарсите - собственици на културни паметници, отдавна чакат бизнес реализация: възрожденски къщи на шест етажа (с еркери), барок, позлата, външен асансьор и басейн на покрива. Родолюбиви бизнесмени заплащат щедро в Народното събрание. Корупцията си иска закон за корупция. Подкупните простаци ще бъдат разпознати в гласуването на закона, целящ разрушаването на нашето наследство и история.

Как ще изглеждат ли? Вносител на промяната е Красимир Велчев, шеф на парламентарна група на управляващата партия, напълно некомпетентен по темата. Самообявилите се за "патриоти" отсъстват. Националистите също.

Прекръстените комунисти са против - похвално дело, но никой не знае защо. Гоце обича Баце – той е "за". На ДПС им липсват "обръчите". Реформаторите са частично против. Барековците и независимите са зависими от хонорара. В подобно блато победата на проституиращия парламентаризъм е напълно възможна.

Законът - какъв закон? Създаден за мутри – "колекционери", които трябваше да ограбят най-ценното от музеи, нумизмати, антиквари и галеристи. Закон за парите на европейски данъкоплатци чрез беззаконни реконструкции на църкви, дворци, крепости и калета. Закон, осветен с фекални води върху главата на племенния ви вожд. Закон за грабеж и разруха на остатъците от националната ни гордост.

Впрочем знаете ли защо вече няколко века в Швейцария няма въоръжен банков грабеж? Законът не го разрешава.

---

Сравнително

Северната ни съседка е стъпила на верния път и започва да се губи от погледа ни в далечината. Фотограф: INQUAM PHOTOS

Та кога ще ги стигнем румънците

От анализ на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

В разгара на битката за "турското робство" се промъкна и едно известие от чужбина - разбира се, само в изданията, които сметнаха за нужно да го публикуват.

Главният прокурор на Румъния подаде оставка седмица след като името му бе замесено в скандални разкрития от разследване срещу друг обитател на високите етажи на властта. Румънската национална дирекция за борба срещу корупцията (орган без еквивалент у нас, който е част от прокуратурата, но ръководителят му е независим от главния прокурор) започна наказателно преследване срещу доскорошен вицепремиер и днешен депутат заради злоупотреба със служебно положение. Причината - неправомерно използвал моторизиран полицейски ескорт.

По закон в Румъния право на такъв имат само президентът, премиерът и лидерите на двете камари на парламента. За министрите се полага само в извънредни случаи, но въпросният вицепремиер го е ползвал средно пет пъти дневно в продължение на почти две години.

Този човек неправомерно осигурил същата привилегия и за главния прокурор, което двамата скрепили с протокол. Та именно заради съмнения, че се е възползвал от тази дребна по българските стандарти неправомерна облага, румънският главен прокурор подаде оставка - въпреки че, както твърди, никога не се е възползвал от такъв ескорт. И въпреки впечатляващите резултати от работата му, оценени подобаващо в излезлия дни преди това евродоклад за Румъния. Подаде я като "жест на отговорност и чест", за да не увреди имиджа на институцията.

Първите коментари в сайтовете на българските издания бяха шегаджийски: "клети румънци - клатят си държавата, а имат толкова силна нужда от стабилност"... Следващите бяха по-сериозни: Това вече е "цивилизационна разлика"...

Някои от забележките на скептиците имат основание. Румъния наистина не е "цъфнала и вързала". Румънските управленци сигурно още не са прегърнали масово цивилизованите европейски и световни стандарти, но все пак тази оставка се случи, което е и първата огромна разлика с България.

У нас подобни жестове на "отговорност и чест" няма въпреки изобилието от поводи. Както "дребни" - като правителствен самолет да вози футболни отбори на приятелски мач или пък поставянето и снемането на държавна охрана по неясни критерии, така и далеч по-сериозни и съвсем основателни съмнения за използване на институциите за частни интереси, превишаване на правомощия и потъпкване разделението на властите. Достатъчно е да припомним само "Ало, Ваньо", "Ти си го избра", "Костинброд", КТБ, "Яневагейт"...

Колкото до скептичния аргумент, че румънският главен прокурор е с 3-годишен мандат и зависи от изпълнителната власт и министъра на правосъдието (макар да е назначаван с президентски указ), той е валиден с по-голяма сила в обратната посока.

Не само може да му се иска оставката, но и има кой да го контролира и това е втората голяма разлика с България, където "над главния прокурор е само Бог". И въобще: в Румъния има кой да разследва управляващите, при това без да зависи от тях. И дори да "ги хваща".

Тук прокуратурата проверява сама себе си. Управляващи се проверявани само след като паднат от власт, но последствия няма, защото нсикога нищо не се доказва. Това е правилото, от което няма изключение, и тази разлика е описана ясно в докладите на ЕК.

И още нещо беше казано от Брюксел: "Румъния и румънският народ демонстрираха готовността си да се борят срещу корупцията и да защитават независимостта на съдебната система. Масовите демонстрации показаха колко важни са тези въпроси за румънските граждани."

Това е третата разлика между двете страни. За преобладаващата част от българското общество "тези въпроси" очевидно не са толкова важни. Или поне колкото "турското робство". Румънците са стъпили на верния път и вече започват да се губят от погледа ни в далечината.

---

Живото наследство от ДС

Кариерно израстване не по заслуги
 

От интервю в "Дневник" с Мария Дерменджиева и Момчил Методиев, автори на излязлото наскоро изследване "Държавна сигурност - предимство по наследство"

Момчил Методиев: Основната характеристика на комунистическата Държавна сигурност (ДС) е произволът. Можела е да си играе със съдбите на хората – не само да ги разработва, но и да ги репресира: от предаване на съд до спиране на кариерата, лишаване от жителство и много други. Втората характеристика е, че е кастова система – влиза се в нея с препоръка от партийно ръководство или от офицери от службите.

Днес не знаем как се назначават новите служители в специалните служби. Ако това отново става с препоръки, това възпроизвежда кланове и кръгове. Затова според мен разговорът днес трябва да бъде не само за началниците на службите, но и за това как се назначават нови хора в тях. Това трябва да става по начин, чрез който те да са лоялни на институцията и на държавата, а не на конкретен човек, който ги е препоръчал.

Това е важно за специалните служби, които и сега дават най-големите заплати, така че са сред привлекателните работодатели.

ДС е предлагала кариера и това е било ясно на всеки. Ако кариерата не интересува човека, той не се захваща. Но още в предварителното проучване им е било ясно кой ще се хване и кой не. Затова че няма документирани драматични ситуации, причината не е, че офицерите са гениални, а агентите – слабоволеви. Просто предварително е било ясно кой ще приеме. Заплатите са поне три пъти по-високи от средните в страната.

Първо главно управление - разузнаването, е най-привилегированата структура. Там влизат най-подбраните според принципа за лоялност чрез произхода. Дори най-големите началници, като Григор Шопов например, предпочитат да изпратят синовете си в разузнаването.

Мария Дерменджиева: При второто поколение за идеализъм вече не може да се говори. Основният мотив са привилегиите, които дава ДС, и усещането за принадлежност към "авангарда на БКП". Това е изключително затворена система, в която се влиза с протекции.

ДС е антимеритократична система, в която няма кариерно израстване поради заслуги. Единствените офицери, които се издигат в йерархията заради постигнати "успехи", са активните участници в т.нар. възродителен процес. Те са награждавани и повишавани. Парадоксалното е, че когато комунистическият режим падна, точно тези хора излязоха на преден план и станаха "реформаторите" на сектора за сигурност.

Отличителното за ДС към края на режима, по време на перестройката в Съветския съюз, е, че за разлика от другите страни от източния блок тя засилва влиянието си, увеличава щата, извършва директни репресии. Никъде другаде в края на режима не са си позволили такива мащабни репресии, каквито се осъществяват тук по време на насилствената асимилация на турците.

Трябваше да има лустрация още в началото на промените, защото само оповестяването на сътрудниците можеше да разкъса мрежите, които впоследствие станаха още по-силни. Ако това се беше случило, сега само историците щяха да се занимават с досиета и ДС.