С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 8 фев 2016, 20:00, 6417 прочитания

Мнения Daily - Клета ндрангета, или ако Помпей беше наш

И още: Та кога ще ги стигнем румънците; Живото наследство от ДС - кариерно израстване не по заслуги

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Културното наследство
 
Клета ндрангета, или ако Помпей беше наш

От коментар на проф. Велислав Минеков в "Дневник"


Чудом се чудя, ако Помпей беше наш, какво трябваше да сторим с подобно наследство? Трябваше ли да запазим този "камънак"? Калабрийската мафия е организация от кретени - попитайте българите за съвет.

Старинната архитектура и археологическите паметници са обект на специална грижа и отношение от държавата, която ги притежава. Така е в Европа, така е в Азия, така е в Америка и в Нова Зеландия.

С настоящите промени в Закона за културното наследство ние не желаем да бъдем част от културния свят. Институтът, отговарящ за това свещено наследство - НИНКН, бе доведен до съзнателен колапс, системно превърнат в хипофизно джудже с 45 нещастни служители.



След уволнения и след последен достоен директор бе назначена безмълвна "калинка" като временно изпълняваща ролята на началник. Нейната временност се проточи в странна и съмнителна летаргия. Тя прие с мълчание последните съкращения в института, позволи си уволнения, продиктувани от министерски глави, и тихо заспа. Бъдещето на всяка калинка е какавидата на една бълха.


Пред нещастните останали служители стоят хиляди решения и становища. Законът е фарс, но виновен е институтът.

Промяна в него предвижда облекчения за притежателите на имоти с историческо значение. Решението ще бъде в ръцете на министъра и общински комитети, управлявани от кмета и неговия политически избор. Кристализация на корупцията. От точка А до точка Б имате вече права линия.

Защото подкуп в
НИНКН е трудно и скъпо дело. Не е невъзможно, но освен двайсет отделни торби с пари трябва всички да са съгласни с предложеното дарение и съгласувано престъпление. Министърът и неговият инспекторат също. Това положение има вече законово лечение - липса на становище от института ще се смята за "мълчаливо съгласие". Резултатът ще бъде унищожението на нашето минало, архитектура и туристическа привлекателност.

Олигарсите - собственици на културни паметници, отдавна чакат бизнес реализация: възрожденски къщи на шест етажа (с еркери), барок, позлата, външен асансьор и басейн на покрива. Родолюбиви бизнесмени заплащат щедро в Народното събрание. Корупцията си иска закон за корупция. Подкупните простаци ще бъдат разпознати в гласуването на закона, целящ разрушаването на нашето наследство и история.

Как ще изглеждат ли? Вносител на промяната е Красимир Велчев, шеф на парламентарна група на управляващата партия, напълно некомпетентен по темата. Самообявилите се за "патриоти" отсъстват. Националистите също.

Прекръстените комунисти са против - похвално дело, но никой не знае защо. Гоце обича Баце – той е "за". На ДПС им липсват "обръчите". Реформаторите са частично против. Барековците и независимите са зависими от хонорара. В подобно блато победата на проституиращия парламентаризъм е напълно възможна.


Законът - какъв закон? Създаден за мутри – "колекционери", които трябваше да ограбят най-ценното от музеи, нумизмати, антиквари и галеристи. Закон за парите на европейски данъкоплатци чрез беззаконни реконструкции на църкви, дворци, крепости и калета. Закон, осветен с фекални води върху главата на племенния ви вожд. Закон за грабеж и разруха на остатъците от националната ни гордост.

Впрочем знаете ли защо вече няколко века в Швейцария няма въоръжен банков грабеж? Законът не го разрешава.


Сравнително

Северната ни съседка е стъпила на верния път и започва да се губи от погледа ни в далечината.

Фотограф: INQUAM PHOTOS
Та кога ще ги стигнем румънците

От анализ на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

В разгара на битката за "турското робство" се промъкна и едно известие от чужбина - разбира се, само в изданията, които сметнаха за нужно да го публикуват.

Главният прокурор на Румъния подаде оставка седмица след като името му бе замесено в скандални разкрития от разследване срещу друг обитател на високите етажи на властта. Румънската национална дирекция за борба срещу корупцията (орган без еквивалент у нас, който е част от прокуратурата, но ръководителят му е независим от главния прокурор) започна наказателно преследване срещу доскорошен вицепремиер и днешен депутат заради злоупотреба със служебно положение. Причината - неправомерно използвал моторизиран полицейски ескорт.

По закон в Румъния право на такъв имат само президентът, премиерът и лидерите на двете камари на парламента. За министрите се полага само в извънредни случаи, но въпросният вицепремиер го е ползвал средно пет пъти дневно в продължение на почти две години.

Този човек неправомерно осигурил същата привилегия и за главния прокурор, което двамата скрепили с протокол. Та именно заради съмнения, че се е възползвал от тази дребна по българските стандарти неправомерна облага, румънският главен прокурор подаде оставка - въпреки че, както твърди, никога не се е възползвал от такъв ескорт. И въпреки впечатляващите резултати от работата му, оценени подобаващо в излезлия дни преди това евродоклад за Румъния. Подаде я като "жест на отговорност и чест", за да не увреди имиджа на институцията.

Първите коментари в сайтовете на българските издания бяха шегаджийски: "клети румънци - клатят си държавата, а имат толкова силна нужда от стабилност"... Следващите бяха по-сериозни: Това вече е "цивилизационна разлика"...

Някои от забележките на скептиците имат основание. Румъния наистина не е "цъфнала и вързала". Румънските управленци сигурно още не са прегърнали масово цивилизованите европейски и световни стандарти, но все пак тази оставка се случи, което е и първата огромна разлика с България.

У нас подобни жестове на "отговорност и чест" няма въпреки изобилието от поводи. Както "дребни" - като правителствен самолет да вози футболни отбори на приятелски мач или пък поставянето и снемането на държавна охрана по неясни критерии, така и далеч по-сериозни и съвсем основателни съмнения за използване на институциите за частни интереси, превишаване на правомощия и потъпкване разделението на властите. Достатъчно е да припомним само "Ало, Ваньо", "Ти си го избра", "Костинброд", КТБ, "Яневагейт"...

Колкото до скептичния аргумент, че румънският главен прокурор е с 3-годишен мандат и зависи от изпълнителната власт и министъра на правосъдието (макар да е назначаван с президентски указ), той е валиден с по-голяма сила в обратната посока.

Не само може да му се иска оставката, но и има кой да го контролира и това е втората голяма разлика с България, където "над главния прокурор е само Бог". И въобще: в Румъния има кой да разследва управляващите, при това без да зависи от тях. И дори да "ги хваща".

Тук прокуратурата проверява сама себе си. Управляващи се проверявани само след като паднат от власт, но последствия няма, защото нсикога нищо не се доказва. Това е правилото, от което няма изключение, и тази разлика е описана ясно в докладите на ЕК.

И още нещо беше казано от Брюксел: "Румъния и румънският народ демонстрираха готовността си да се борят срещу корупцията и да защитават независимостта на съдебната система. Масовите демонстрации показаха колко важни са тези въпроси за румънските граждани."

Това е третата разлика между двете страни. За преобладаващата част от българското общество "тези въпроси" очевидно не са толкова важни. Или поне колкото "турското робство". Румънците са стъпили на верния път и вече започват да се губят от погледа ни в далечината.
Живото наследство от ДС

Кариерно израстване не по заслуги
 

От интервю в "Дневник" с Мария Дерменджиева и Момчил Методиев, автори на излязлото наскоро изследване "Държавна сигурност - предимство по наследство"

Момчил Методиев: Основната характеристика на комунистическата Държавна сигурност (ДС) е произволът. Можела е да си играе със съдбите на хората – не само да ги разработва, но и да ги репресира: от предаване на съд до спиране на кариерата, лишаване от жителство и много други. Втората характеристика е, че е кастова система – влиза се в нея с препоръка от партийно ръководство или от офицери от службите.

Днес не знаем как се назначават новите служители в специалните служби. Ако това отново става с препоръки, това възпроизвежда кланове и кръгове. Затова според мен разговорът днес трябва да бъде не само за началниците на службите, но и за това как се назначават нови хора в тях. Това трябва да става по начин, чрез който те да са лоялни на институцията и на държавата, а не на конкретен човек, който ги е препоръчал.

Това е важно за специалните служби, които и сега дават най-големите заплати, така че са сред привлекателните работодатели.

ДС е предлагала кариера и това е било ясно на всеки. Ако кариерата не интересува човека, той не се захваща. Но още в предварителното проучване им е било ясно кой ще се хване и кой не. Затова че няма документирани драматични ситуации, причината не е, че офицерите са гениални, а агентите – слабоволеви. Просто предварително е било ясно кой ще приеме. Заплатите са поне три пъти по-високи от средните в страната.

Първо главно управление - разузнаването, е най-привилегированата структура. Там влизат най-подбраните според принципа за лоялност чрез произхода. Дори най-големите началници, като Григор Шопов например, предпочитат да изпратят синовете си в разузнаването.

Мария Дерменджиева: При второто поколение за идеализъм вече не може да се говори. Основният мотив са привилегиите, които дава ДС, и усещането за принадлежност към "авангарда на БКП". Това е изключително затворена система, в която се влиза с протекции.

ДС е антимеритократична система, в която няма кариерно израстване поради заслуги. Единствените офицери, които се издигат в йерархията заради постигнати "успехи", са активните участници в т.нар. възродителен процес. Те са награждавани и повишавани. Парадоксалното е, че когато комунистическият режим падна, точно тези хора излязоха на преден план и станаха "реформаторите" на сектора за сигурност.

Отличителното за ДС към края на режима, по време на перестройката в Съветския съюз, е, че за разлика от другите страни от източния блок тя засилва влиянието си, увеличава щата, извършва директни репресии. Никъде другаде в края на режима не са си позволили такива мащабни репресии, каквито се осъществяват тук по време на насилствената асимилация на турците.

Трябваше да има лустрация още в началото на промените, защото само оповестяването на сътрудниците можеше да разкъса мрежите, които впоследствие станаха още по-силни. Ако това се беше случило, сега само историците щяха да се занимават с досиета и ДС.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3337 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2716 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Законов арсенал срещу договори с "Газпром"

И още: Германия и Европа - двоен проблем с интеграцията; Как ще светят паметниците

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10