Прибързани кръпки върху калпавата политика към културните паметници
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Прибързани кръпки върху калпавата политика към културните паметници

"Къщата с ягодите" на столичната улица "Сан Стефано" се превърна в символ на гражданското недоволство срещу политиките към културното наследство

Прибързани кръпки върху калпавата политика към културните паметници

Промените в Закона за културното наследство

8257 прочитания

"Къщата с ягодите" на столичната улица "Сан Стефано" се превърна в символ на гражданското недоволство срещу политиките към културното наследство

© Надежда Чипева


Авторът доц. д-р Райна Гаврилова е културолог, преподавател във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя е част от форум "Културно наследство" - обединение на експерти, преподаватели и активни граждани, които настояват за ясни политики в областта на опазването на културното наследство.

Едно време добрите домакини знаеха кога се слага кръпка на дреха - когато дупката започне да става неприлична. И когато знаеха, че старата дреха е за боклука, но пари за нова няма. Тази икономическа политика на мизерията е разбираема и оправдана. В държавното управление обаче кръпките имат друга логика - да пооправят калпавата политика и калпавото управление.

Законът за културното наследство (ЗКН), приет в последните три месеца на управлението на Сергей Станишев, е изменян 8 (осем) пъти от правителството на Бойко Борисов с министър на културата Вежди Рашидов. Същият кабинет предприема и други административни стъпки по отношение на културното наследство - съкращаване на броя на служителите в структурата, предназначена "да подпомага министъра на културата при провеждането на държавната културна политика в областта на опазването на недвижимото културното наследство" (Националният институт за недвижимото културно наследство - НИНКН) с мотив, че не се справя с работата си и бави изготвянето на становища. Щатът е намален от 120 на 45 души. Господин Вежди Рашидов очевидно изповядва философията на трънския строител: "Три пати го режем и се кусо; още еднаш че го търлям, па че го фърлям".

Новото девето предложение за промяна на закона, което беше прието миналата седмица на първо четене от парламента, е

Стъпка в посока "фърляне"

Промените предлагат функциите на НИНКН да се прехвърлят на местни експертни съвети, назначени от кмета на щатни бройки на общината ("от наличната численост на общината" - ЗИД на ЗКН, параграф 2). Според разпоредбите на ЗКН всички освен един от членовете на експертните съвети могат да не притежават необходимата квалификация (член 164, ал 2 ЗКН). Тоест може например да са магистри и по ветеринарна медицина. С промените всякаква форма на контрол от експерти се елиминира. В същото време експертите се дискредитират от медийна кампания за тяхната корумпираност, подкрепена с аргументи че това е "обществена тайна". Според предложените изменения последната дума остава за министъра на културата, който обаче ще бъде лишен от апарата да прави подобни преценки.

Тоест, вместо да огледат работата на министър, който очевидно не се справя със задачите си и допуска подчиненото му ведомство да не работи качествено (според оплакванията на общините и народния представител Красимир Велчев НИНК бави експертните становища) и да го уволнят, почитаемите народни представители предлагат дейността да се децентрализира и да се отдаде под прякото разпореждане на кметовете. За всеки, който малко поне познава родната действителност "по места", тази идея е тревожна.

Взаимоотношенията между работодател и служители страдат по дефиниция от известна асиметрия, съпроводена със силна съглашаемост на служителите. Кметовете са хора и патриоти и искат за своята община успехи и пари, и то колкото може по-бързо, в рамките на един мандат, затова бавните процедури разбираемо ги дразнят. Не мога да си представя обаче, че нормален човек, който чака на дълга опашка пред лекарски кабинет, ще се съгласи да го прегледа лаборантката, за да стане по-бързо. Тази идея за "освобождаване" на местната власт от централната администрация (разбирай контрол) е съчетана с прокарването на принципа за "мълчаливото съгласие" - ако например секретарката на министъра или упълномощен служител на Министерството на културата забавят изпращането на мнение в предвидения срок (да речем, защото им се "скапе компютърът"), предложението на местните експерти, служители на N-ския кмет се смята за одобрено. Не можем да не си помислим например за дълго мъчения бизнесмен Валентин Златев, който поради забавяне на решението на софийския експертен съвет или министъра на културата най-после ще може да промени по свой вкус ноторно известната "Къща с ягодите". Дори впоследствие да се установят непоправими поражения върху паметника, собственикът-инвеститор не подлежи на никаква санкция - той е следвал буквата на закона. Както близък до бизнеса вестник обяви, "Бърза писта за ремонт на сградите символи" (в. Стандарт, брой 8256). Само аз ли чувам нетърпеливото потриване на ръце? Кой ще понесе санкции за извършеното напълно законно безобразие? Но министри идват и си отиват, а ремонтираният по "бързата писта" паметник на миналото никога няма да се върне в оригиналния си вид, дори и някой ден да ни дойде акълът.

България е осеяна с паметници на културата от местно значение, които се саморазрушават или се оставят от собствениците им да паднат. След като държавата не може да поеме финансово тази грижа, бизнесът следва да получи възможности да инвестира в тези обекти, но при строги изисквания и контрол. Бавенето на процедурите от НИНКН е сериозен проблем, но заместването му от децентрализираните тричленки ще отвори широко вратата на съсипването на градските центрове и историческите резервати (чували сме за нетърпеливи и изнервени инвеститори в Арбанаси и Копривщица). Спомнете си случая, при който община Несебър асфалтира част от улиците на защитения от ЮНЕСКО град - мотивът беше, че калдъръмът и паветата друсали.

Това е реална заплаха

неумело опакована в защита на паметниците от вредния НИНКН. Вместо да въведе ред (като срокове със санкции, включително уволнения; включване ad hoc на външни, допълнителни, включително и местни експерти със специфични знания в регистрацията и изработването на становищата; дигитализация на регистъра и електронна пътека за внасяне на искания и други възможни мерки), управляващото мнозинство бърза да открие "бърза писта". Откъде идва бързането е ясно - "проследи парите", както се казва в един класически филм за злоупотребата с власт.

Групата депутати, внесли предложението за изменения с едно-две изключения, имат нулева компетентност по материята на законопроекта. Ангажирането им с неговото прокарване буди сериозни съмнения за прибързана и непремислена работа в изгода на определени избиратели, ако сме добронамерени към тях. Най-разумното решение е законопроектът за изменение и допълнение да бъде изтеглен и комисията за култура да изиска от Министерството на културата да внесе в тримесечен срок план за действие как да се въведе ред в тази дейност, като привлече наистина широк кръг от експерти и представители на местната власт. След изтичането на тримесечния срок, ако няма ясен план и предложения за законодателни промени (ако са необходими), министърът на културата и заместникът му да си отиват да се занимават с това, от което разбират.

 

Какво предвиждат промените в Закона за културното наследство

През юли миналата година група депутати от различни партии начело със зам.-председателя на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев внесоха в Народното събрание законопроект за допълнение и изменение на Закона за културното наследство. Той беше приет на първо четене миналата седмица с 81 гласа "за", 20 "против" и 14 "въздържал се". Макар законопроектът да съдържа поправки само на няколко текста, те променят съществено начина, по който се взимат решения за намеси в паметници на културата. Според идеите общините сами ще назначават специалисти, които да изготвят становища по инвестиционните намерения на местната администрация, вместо да чакат оценката на експертите от Националния институт за недвижимо културно наследство. Връща се и принципът на "мълчаливото съгласие" и така, ако в двумесечен срок за даден проект липсва писмено становище от експертите на института, ще се счита, че те дават мълчаливо одобрение той да се реализира, както е предложен.

Аргументите на вносителите са, че промените ще намалят бюрокрацията, процесът ще се децентрализира и ще се пресекат възможни корупционни схеми. На практика обаче те дават голяма свобода на общинските служители, чиято експертиза и независимост са под въпрос. Така лесно може да се стигне до проекти за строеж на крепости от плексиглас и изливане на бетон върху културни ценности заради скоростно усвояване на средства по еврофондове например. Поправките срещнаха остра реакция от гилдията, която се занимава с опазване на културното наследство. В становища както на индивидуални експерти, така и на професионални обединения преобладава тезата, че промяната е крачка към елиминирането на НИНКН вместо към неговото оздравяване.
Авторът доц. д-р Райна Гаврилова е културолог, преподавател във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя е част от форум "Културно наследство" - обединение на експерти, преподаватели и активни граждани, които настояват за ясни политики в областта на опазването на културното наследство.

Едно време добрите домакини знаеха кога се слага кръпка на дреха - когато дупката започне да става неприлична. И когато знаеха, че старата дреха е за боклука, но пари за нова няма. Тази икономическа политика на мизерията е разбираема и оправдана. В държавното управление обаче кръпките имат друга логика - да пооправят калпавата политика и калпавото управление.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK