Колко психология е нужна, за да сменим една система

Защо дебатът за промените в учебните програми в сегашния му вид е излишен и дори вреден

Всява се излишна паника сред хората, че "отпадат" часове, докато всъщност не отпадат, а стават от задължителни на избираеми.
Всява се излишна паника сред хората, че "отпадат" часове, докато всъщност не отпадат, а стават от задължителни на избираеми.
Всява се излишна паника сред хората, че "отпадат" часове, докато всъщност не отпадат, а стават от задължителни на избираеми.    ©  Георги Кожухаров
Всява се излишна паника сред хората, че "отпадат" часове, докато всъщност не отпадат, а стават от задължителни на избираеми.    ©  Георги Кожухаров
Тази седмица група психолози внесоха в Министерството на образованието и науката петиция против "отпадането на психологията като учебен предмет". Поводът е промяната в учебната програма според новия Закон за предучилищното и училищното образование, който въвежда нова структура на образователните етапи и повече часове за свободноизбираема подготовка (съответно изместване на задължителните до 10 клас включително и намаляването им като брой в някои случи). Разбира се, никога не е ставало въпрос за "отпадане" на предмета психология - дори зам.-министър Диян Стаматов в крайна сметка обяви, че часовете ще са повече. Поредната истерия обаче отново повдигна въпроса за качеството на дебата, който се води при всеки опит за промяна в българските училища. Публикуваме мнението по този повод на Иван Господинов - учител на "Заедно в час" по немски език и философски цикъл в 74 СОУ "Гоце Делчев" и председател на сдружение "Образование без раници".

В последните няколко дни се обсъжда мястото на предмета психология в българското образование. Като учител по психология и логика ще се опитам да обясня защо целият дебат, който се проведе в обществеността, е излишен и дори вреди на представата ни за образование. Историята ви е позната - разигра се вече няколко пъти в медийната среда за последните месеци, при почти всяко предложение за промени в учебната програма.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bnm37477327 avatar :-P
    bnm37477327
    • - 1
    • + 9

    ОМГ - за теста на края! Статията е изключително интересна и поставя много и важни въпроси. Радвам се, че има и такива учители. На тях се дължи излизането на истински личности от училището все пак.

    Нередност?
  • 2
    velkomavrikov avatar :-|
    Велко Мавриков
    • - 1
    • + 6

    Благодарности на автора за споделената гледна точка!

    Нередност?
  • 3
    avemari avatar :-P
    Мария Николова
    • - 1
    • + 5

    Изключителна съм доволна и щастлива, че има умни учители като Иван! Много е важно да не се носиш по течението, а обръщайки се срещу него, да повлечеш и други. Всички новости, подобрения и промени в образованието ще се осъществят от такива като него.

    Нередност?
  • 4
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин
    • - 1
    • + 2

    „В България обаче изучаването на психология означава изучаване на наука. Това включва история на науката, понятия, парадигми, основни автори и т.н.“

    Защо е нужно да се изучават глупости в часовете по психология?

    Който иска да научи история на науката психология може да го направи в свободното си време, извън учебната програма.

    В краен случай може да се изучават и глупости, но дадени като пример за това какво е псевдонаука.

    В училище трябва да се учат неща, които са доказано научни, а не разни псевдонаучни теории на "психолози".

    Тоест, трябва да се учи истинска психология, а не да се обяснява кой "психолог" каква глупост измислил и през коя година.

    Аз като бях ученик нямаше предмет психология. Добре е, че сега са го сложили, но нека в тези часове се учат неща, базирани на научния метод, а не брътвежи на шарлатани (каквото често минава за "психология" - питайте Албърт Елис какво мисли за по-голямата част от психологията*).

    Според преводача на една книга, която четох Албърт Елис е ползвал израза "конски фъшкии" (не знам как е точно английския оригинал на израза - horse shit, bullshit или нещо друго, не успях да намеря оригинала).

    Нередност?
  • 5
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин
    • - 1
    • + 2

    Това много ми напомня на часовете по музика. Вместо да се занимаваме с музика се налагаше да учим "история на музиката" - кой композитор кога е бил роден, кога е пукнал и т.н.

    Не е нужно да се учат всички понятия, парадигми, "основни автори" и т.н., защото повечето е псевдонаучни или откровено идиотски брътвежи на психопати, въобразили са, че са учени (психолози).

    Трябва да се учи само истинска наука в училище, а псевдонауката да я дават само като пример за безграничността на човешката глупост, а не да я представят наравно с истинската психология.

    Нередност?
  • 6
    panayot_ar avatar :-|
    panayot_ar
    • - 2
    • + 2

    Аз съм Панайот Рандев – един от авторите на дискутираната в статията петиция, в която ок. 80% от подписалите я не са психолози, т.е. тя не е лобистка, а са хора от близо 300 професии от над 200 града в страната и над 70 в чужбина от 5-те континента.

    Би било добре, в традициите на коректната журналистика, ако в-к „Капитал” давайки трибуна на едно крайно мнение, беше поканил и другата страна. При настоящият едностранен подход на публикувания материал, читателят остава с напълно невярното впечатление лансирано от автора на публикуваното мнение, че някакви психолози, цитирам „всяват излишна паника”, „водят дебат по изключително лекомислен и елементарен начин” и, че „всичко е просто въпрос на дезинформация и лобиране за нечий хорариум часове”, с една дума, най-вероятно става дума за някакви не заслужаващи уважение меркантилни дебили, които не знаят и нехаят за ефективни реформи в образованието.

    Тъй като в-к „Капитал” не ни покани да дадем своята гледна точка, в сбит вид давам малка част от нея и се надявам, че тя ще бъде публикувана, ако се спазва елементарна журналистическа етика. Тъй като не знам какъв обем текст позвлява формата на коментарното каре – тук давам хиперлинк към моето по-обстойно мнение - http://dox.bg/files/dw?a=eae7c1c605 и се надявам, че в-к „Капитал” ще ни даде място на своите страници за „право на отговор”


    Уважаеми г-н Господинов,

    Без да ви познавам, от това което намерих набързо за вас в интернет, мога да кажа, че се отнасям с голямо уважение към усилията ви да внедрите в българското образование, а и общество, идеите, практиките и платформите на Coursera и Khan Academy, но не мога да кажа същото за вашата позиция относно нашите усилия да подпомогнем МОН да внедри един доста по-съвременен подход към формиране у децата и юношите на адекватни на реалностите на 21 век умения за справяне с предизвикателствата и за успех в живота. Вашата позиция явно е силно повлияна от изкривената представа за нашата инициатива в медиите, които, надявам се осъзнавате, че често са едно доста изкривено огледало на реалността и въобще не отразява смисъла на нашата петиция и декларация до институциите, и в МОН, в частност.


    Първо, ние никога не сме поставяли въпроса за броя часове по психология, в което невярно ни набеждавате – в нашите 12 точки въобще липсва такова нещо. Нашият подход към „психология” в училище не е количествен, а качествен и опитът да се сведе нашата позиция до лобиране за брой часове е чиста манипулация и откровен опит да бъдем злепоставени, в която манипулация и вие, съзнателно или не, също сте попаднали и дори лансирате. Щом преподавате т.н. „философски цикъл” вероятно знаете, че учителите по психология в българските училища се броят на пръсти, те са ок. 2-3% от всички учители по този предмет, и незнайно защо той се преподава най-вече от философи, което е повече от странно и не особено професионално. Вероятно вашата странна, непочиваща на реални факти и изразяваща се в деформация на нашите тези агресивна акция срещу петицията на психолозите е несъзнателна или съзнателна реакция и притеснение, че някой психолог може да ви измести от преподаването ви на психология, тъй като вие явно не сте с психологическо, а с друго образование. Всъщност, ситуацията и ролята, в която вие влизате, поразително напомня ситуацията, в която „крадеца вика дръжте крадеца”, защото именно философията се опитва да окупира чужда „територия” – тази на психологията, а представя нашето възражение и защита като лобистка кампания. Доказателство за това е и факта, че наред с близо 3 000, които ни подкрепят има и 5-10 гласа против, като всички те са на философи, преподавател по която сте и вие г-н Господинов, т.е. вие, всъщност, защитава самия себе си, заплатата си, но и неправомерната и необяснима експанзия в чужда, не ваша територия, което определно е неморално.


    Второ, ако поне малко бяхте вникнали в съдържанието на предлаганата от МОН програма за обучение по „Философия” за 8 клас, която е едно от нещата срещу което протестираме (за която незнайно защо те твърдят, че е по психология) щяхте да установите поредица от странни, неадекватни, неточни и неверни твърдения и факти, малка част от които предлагам на вниманието на читателите на „Капитал”, а и на вашето

    1) в Тема 2.1. - «Лична идентичност» се предлага тя да се представя и интерпретира чрез «философското определение на Аристотел за душата като индивидуализиращ принцип». Може би не знаете, че съвременната психология е натрупала огромен материал (десетки теории и модели, стотици книги, десетки хиляди статии, много тестове, стотици игри и упражнения за подрастващи и възрастни, вкл. и много такива в България) по темата «лична идентичност» и за нас е напълно непонятно защо те се игнорират и се предлага тази тема да се интерпретира чрез позицията на философ живял преди повече от 2 300 години ?!

    2) в Тема 2.2. – «Подходи при изследване на човека» се твърди, че «основните възгледи (за човешката психика и поведение) са на бихейвиоризма, психоанализата и хуманистичната психология». Това въобще не е вярно. Тези 3 направления са били популярни през първата половина и средата на миналия век и имат минимално присъствие днес. Водещите, при това поне от 20-30-40 години, направления в съвременната психология са когнитивна психология, когнитивно-поведенческа терапия, позитивна психология, интегративна психология и още редица други школи, но не и предлаганите в програмата на МОН. Това не е детайл, а е принципен въпрос защото лансираните от МОН три отживели времето си направления в психологията имат доста различни от доминиращите днес психологически направления модели за човека, неговото поведение, методите на действие и работа, което ще формира доста неправилни представи за психиката, поведението, света, адаптацията към тях и за психологията като цяло в главите на учениците изучаващи предмета «Философия». Това е все едно в програмата и учебниците по информатика да се твърди, че водещите днес технологии при компютрите са радиолампите и транзисторите, след като и децата знаят, че това, всъщност, са многоядрените процесори, или в програмата по музика да се твърди, че водещите днес музикални жанрове и стилове са предкласика, класика и романтизъм, характерни за 17-19 век, а не реално популярните днес и познати на всички юноши поп, рок, джаз, етно, техно, хауз и др. съвременни музикални стилове.

    3) в Тема 4.2. – «Психично здраве и зависимости» се твърди, че учениците трябва да «Познават видовете психоактивни зависимости» и «да различава фактори от причини за попадане в психоактивна зависимост». Ние недоумяваме откъде МОН научи за наличието на т.н. «психоактивна зависимост». Такова понятие в науката няма и никой психолог, психотерапевт, психиатър, нарколог и т.н. никога не ползва такова понятие, тъй като то всъщност означава зависимост от психичната активност, каквато няма. От проверка в Гугъл установихме, че това понятие присъства единствено и само в материали свързани с МОН (вкл. и във въпроси в матурите по «философия») и никъде другаде. Научният термин, който използват всички професионалисти е «зависимост към/от психоактивни вещества» или т.н. ПАВ.

    4) Тъй като вие давате в статията си откъси от реални въпроси от реалните матури по философия, по-долу аз също цитирам подобни реални въпроси от реални матури, за да добият читателите на «Капитал» какво изпростяване на психологията правят авторите на матурата по философия, които са не психолози, а философи.

    в Материалите за Матурите по «Философия» въпросите свързани с психологията са крайно малко (ок. 10%) и в и чрез тях се лансира едно крайно ниско ниво на знания в областта на психологията. По-долу даваме за пример какви въпроси се задават от областта на психологията в матурата по «философия»:
    1. Когато долавяме аромата на ягоди чрез обонянието си, се осъществява процес на: А) усещане Б) емпатия В) въображение Г) умозаключение (въпрос №1 от матурата за 2014 г.)
    2. С кое от следните понятия НЕ се описва емоционалното състояние на човек?
    А) афект Б) стрес В) дистрес Г) умозаключение (въпрос №1 от матурата за 2012 г.)
    3. Кое от посочените понятия НЕ е термин в психологията? А) Аз-образ Б) мотив
    В) Едипов комплекс Г) силогизъм (въпрос №1 от матурата за 2010 г.)

    Елементарността на предлаганите за матура въпроси по психология е повече от очевидна. Аналогично ниво на елементарност, напр. по матурата по математика би било напр. следното:
    Колко е 2+2 на квадрат: а) 2, б) 4, в) 8, г) 16

    А сходен по простота въпрос на матурата по география би бил напр. следния:
    Коя е обратната на север посока на света: а) изток, б) запад, в) юг, г) хоризонт

    Или подобен по простота въпрос на матурата по информатика би бил напр. следния:
    Компютъръ се включва от: а) мишката, б) монитора, в) копчето, г) клавиатурата

    Мисля, че българските ученици заслужават по-голямо уважение. Ние сме представили в писмата си до МОН и другите институции, примери за въпроси, които се дават на учениците в матурите именно по «психология», а не по «филосфския цикъл» в другите страни, от които се вижда, че там уважават учениците и не се стремят да им предлага някаква поп и дори поп-фолк психология, каквито явно са усилията на «експертите» от МОН.

    Бихме могли да продължим и с други примери от предлаганата програма за предмета «Философия», но и на основата на дадените по-горе примери можем да направим обоснованият извод, че:

    1) Предлаганата програма по «Философия» за 8 клас представя един философски поглед и подход към психологически по своята същност явления и НЕ може да се твърди, че тя включва в себе ликвидираният от МОН учебен предмет «Психология»;

    2) В предлаганата програма по «Философия» за 8 клас има редица неадекватни, неточни, неверни твърдения и лансирането на термини, които не съществуват и не се ползват от професисионалните психолози, а общото ниво на съдържанието по психология е доста ниско, опростенческо, което е недопустимо и несправедливо спрямо учениците и не ги развива, а опростява.


    Трето, в нашата декларация и петиция ние апелираме към преосмисляне на отношенията «образование-психология» в следните 3 аспекта или нива:
    1) на микро ниво - преподаването на учебния предмет «Психология» в гимназиалната степен;
    2) на мезо ниво - обучаването на всички деца и юноши от 3 до 19 г. на практически психологически,
    социални, емоционални и други т.н. «меки» умения, което е практика от години в десетки страни;
    3) на макро ниво - психологическо обслужване (осигуряване, обезпечаване) на образователната практика –
    чрез училищни психолози и чрез повишаване на психологическа компетентност на кадрите в училище

    Тук нямам възможност да се спирам на всяко от тези три нива, и в частност на 2) и 3), но за нас като психолози работещи от десетилетия (аз лично от средата на 80-те години) в образованието те са по-важни от 1) ниво, което е в края на поредицата от поне 10 стъпки, които трябва да започнат още в детската градина, ако искаме нашите деца да станат на 10-15-20 г. самостоятелни и творчески личности, уважаващи себе си и околните, работещи добре и ефективно, както сами, така и в групи и успяващи граждани на своя квартал, град, регион, страна и света. За съжаление, днешната образователна система у нас много се е отдалечила от децата и юношите и изцяло се е фокусирала върху текущия микромениджмънт на преподаването, а не върху ученето и личностното развитие на учениците. Това крайно де-психологизиране на образованието у нас, неговото мащабно бюрократизиране е онова нещо срещу което е нашата петиция и декларация. Ние сме готови да помогнем на МОН да излезе от батака, в който само се е завряло, и в което, за съжаление, еждневно завлича стотици хиляди ученици. Доколкото мога да разбера, и вие г-н Господинов имате сходен патос, и ви призовавам, вместо да атакувате измислени от вас някакви психолози-лобисти, каквито ние не сме и няма да бъдем, да партнираме заедно (вие сте и от организация с подобно име) в името на едно по-добро и пзотивни образование.


    Панайот Рандев,
    - председател на секция «Позитивна психология и образование» към Дружеството на психолозите в България
    - член на редица международни психологически организации и мрежи (напр. IPPA, ENPP, ISPA, EAWOP)

    Нередност?
  • 7
    danielcho avatar :-|
    Даниел Чо
    • + 3

    Мисленето на Иван дава надежда, че в българската образователна система има хора, които умеят да изразят добре мотивирана позиция сбито и ясно. Една тема, за която Иван намеква, но за която не говори много е образованието базирано върху разултатите, а не върху вкараните в процеса ресурси. Учителите са ресурсът, а уменията на децата са резултатите. За мен въпросът е кой подход ще доведе до деца с дълбоко мислене и по-голям шанс на утрешния пазар на труда? Позицията на Иван води към бъдеще с по-добри резултати.
    Забележка: работя отблизо с Иван и го познавам добре. Мнението ми е субективно.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал