С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 25 фев 2016, 11:50, 11902 прочитания

Колко психология е нужна, за да сменим една система

Защо дебатът за промените в учебните програми в сегашния му вид е излишен и дори вреден

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тази седмица група психолози внесоха в Министерството на образованието и науката петиция против "отпадането на психологията като учебен предмет". Поводът е промяната в учебната програма според новия Закон за предучилищното и училищното образование, който въвежда нова структура на образователните етапи и повече часове за свободноизбираема подготовка (съответно изместване на задължителните до 10 клас включително и намаляването им като брой в някои случи). Разбира се, никога не е ставало въпрос за "отпадане" на предмета психология - дори зам.-министър Диян Стаматов в крайна сметка обяви, че часовете ще са повече. Поредната истерия обаче отново повдигна въпроса за качеството на дебата, който се води при всеки опит за промяна в българските училища. Публикуваме мнението по този повод на Иван Господинов - учител на "Заедно в час" по немски език и философски цикъл в 74 СОУ "Гоце Делчев" и председател на сдружение "Образование без раници".

В последните няколко дни се обсъжда мястото на предмета психология в българското образование. Като учител по психология и логика ще се опитам да обясня защо целият дебат, който се проведе в обществеността, е излишен и дори вреди на представата ни за образование. Историята ви е позната - разигра се вече няколко пъти в медийната среда за последните месеци, при почти всяко предложение за промени в учебната програма.

Накратко: Образователната реформа предвижда разместване на задължителните часове в училище, за да се отвори място за свободноизбираеми часове. Целта е да се въведе поне някакъв елемент на избор и отговорност в българското образование, за да могат учениците да насочват обучението си към личните интереси и нужди. Всява се излишна паника сред хората, че "отпадат" часове, докато всъщност не отпадат, а стават от задължителни на избираеми. Това обаче не се харесва на групи от хора, за които не е изгодно учениците сами да решават кой предмет да "отпадне" от тяхната лична програма.


На дневен ред в момента е психологията. След като група психолози обяви публично "ликвидирането" на психологията, малко по-късно разбрахме, че учениците всъщност ще имат възможност да си изберат допълнителни часове по този предмет, а от Министерството на образованието и науката (МОН) дори отговориха, че задължителните часове се увеличават. Тоест, всичко е просто въпрос на дезинформация и лобиране за нечий хорариум от часове.

Казусът обаче е показателен за това, че дебатът за образованието на учениците се води по изключително лекомислен и елементарен начин. А това за едно общество, което не може да предложи и прокара качествена образователна реформа откакто аз съм бил в първи клас, е най-малкото непродуктивно.

Въпросът е не колко, а какво се учи и дали се усвоява



Един от аргументите в подкрепа на психологията в училище е, че тя се изучава усилено в други държави по света. Това е така, но часовете там са много по-различни от тези, които нашата система познава. В някои страни например психологията е свободноизбираем предмет, какъвто ще бъде и в България скоро. В други съществуват допълнителни занимания с деца, които развиват у тях социални и емоционални умения. Във втория случай става въпрос не за часове по психология, а за преподаване, което взема предвид много повече от предметното знание, а именно когнитивните и социо-емоционалните умения на децата и психичното им здраве. Т.е. говорим за установени практики в чужди образователни системи, които не се използват в някакъв час по психология, а са внедрени в целия образователен процес на училищно ниво.

В България обаче изучаването на психология означава изучаване на наука. Това включва история на науката, понятия, парадигми, основни автори и т.н. Най-долу съм избрал няколко въпроса от реални матури, за да придобиете представа, за какво става въпрос според текущите стандарти в един час по психология. Важното е да признаем, че познанията по психология не ни правят сами по себе си по-толерантни или по-емоционално интелигентни хора. Психологията като наука не развива тези меки умения. Тя разбира и изследва меките умения, а учителят по всеки един предмет е този, който трябва да ги развива у учениците.

В този ред на мисли би било по-полезно, ако психолозите се обединят не около даден предмет в училище, а около цялостното ни разбиране за образование и реалността на учебната среда. И лобират за навлизането на педагогически методи, които вземат под внимание емоционалното състояние и социалното включване на учениците. В противен случай, техният аргумент е равносилен на това диетолозите да започнат петиция за задължителното изучаване на диетология, защото децата се хранят, а социолозите от своя страна за изучаването на социология, защото децата ще живеят в общество и т.н.

Вместо към борба за повече часове, дебатът би могъл да се насочи към това как образователните политики да вземат предвид ключови изследвания за психологията на ученето. Като например защо децата не учат от хора, които не харесват, какво предизвиква стрес в училище и как това влияе на резултатите, защо някои деца са отхвърлени от класа и как могат да бъдат включени, как учителите да работят ефективно с деца със специални образователни потребности, как училищният колектив да се сработва по-добре, как да се справяме с конфликти в училище и т.н.

Едно за мен, едно за теб

И докато пореден дебат за бъдещето на българското образование се води с фокус върху нуждите на различни обществени групи, освен на самите ученици, няма как това да не остави неприятно усещане. Ревностното сравняване на психологията с останалите предмети е най-малкото несериозно.

В декларацията на психолозите, разбира се, има доста важни и смислени точки. Позволявам си обаче да се усъмня в лобизъм за собствените гилдийни интереси, защото две от исканията са откровено непремерени. Едното е това "преподаватели по психология и по психологически умения да бъдат само квалифицирани психолози, а не специалисти от други области – напр. философи и др.", а другото - "в периода докато се приложат предлаганите промени, преподаването по психология и по психологически умения да се поеме от училищните психолози и външни специалисти-психолози". Идеята е смислена, но неизпълнима на този етап, защото никой психолог няма да стане учител за няколко часа седмично. Все едно етика и право да се преподава от прависти. Освен това впечатление прави, че декларацията набляга изключително върху това, защо психологията не трябва да бъде част от философски цикъл, а отделен предмет. Считам подобни разговори за чисто козметична част от реформата - не би трябвало да има значение как точно са подредени предметите. Моето впечатление е, че повече се защитава мястото на психологията в училище, отколкото концепция за образованието, което искаме за децата. Не ме разбирайте погрешно: защитата на интереси е напълно естествена и нужна реакция в едно демократично общество, но нека фокусът остане качеството на образованието като такова.

Отговорният въпрос тук всъщност е какъв е приносът на психоложката общност за българското образование и как можем да се възползваме от професионалисти като психолозите, за да подобрим качеството в училище.

Големият тест за образователната реформа в момента ще бъде можем ли да предложим валидни аргументи и изследвания за образованието, което искаме децата ни да получат, или ще мислим за бъдещето на учениците ни с понятия като "хорариум" и "учебна програма". Ще прокарваме ли образователни политики на базата на данни и изследвания и ще се запитаме ли най-накрая какво значение има броят часове по даден предмет, когато никой не измерва какво е постигнато в тези часове?

За справка прилагам любими въпроси от реални матури по философски цикъл. Това според матурата се очаква вашите деца да усвоят като знание в часовете по психология. Пожелайте им успех и се поинтересувайте от психичното им състояние, а не толкова от психологичните им познания.

Как се нарича относително постоянната и съгласувана представа, която има човек за себе си?
А) Свръх-аз
Б) Аз-образ
В) общоприет, социален образ
Г) несъзнавано

Каква е представата за човека в бихейвиоризма?
А) невротичен и зависим от инстинктите си
Б) свободен и способен на развитие и промяна
В) предопределен от травматични събития в миналото
Г) действащ под влияние на външни стимули от средата

Когнитивният психолог се интересува предимно от:
А) общуването и влиянието
Б) паметта и възприемането
В) потребностите и мотивацията
Г) личността и мотивите

"Как изглеждам в очите на другите?" е един от въпросите, които изграждат:
А) реалния Аз-образ
Б) идеалния Аз-образ
В) емоционалния Аз-образ
Г) положителния Аз-образ

Кой от посочените психолози е разработил йерархичната теория за потребностите и мотивите?
А) Вилхелм Вунд
Б) Карл Роджърс
В) Ерик Ериксън
Г) Ейбрахам Маслоу

Обвързването на личната реализация с таланта и мотивацията е характерно за:
А) бихейвиористичната психология
Б) фройдистката психология
В) хуманистичната психология
Г) структуралистичната психология

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - По темата "тероризъм" цари бюрократично безсилие Мнения Daily - По темата "тероризъм" цари бюрократично безсилие

И още: Корнелия Нинова печели време; "Кой, за Бога, оглавява тази клоака?"

17 юни 2019, 429 прочитания

Защо депутатите* и за чеп за зеле не стават 4 Защо депутатите* и за чеп за зеле не стават

Промените за Черноморското крайбрежие нарушават права на гражданите и затрудняват множество законни бизнеси

14 юни 2019, 4603 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Защо хем преизпълнени приходи, хем нов дълг

И още: Лукарски: Българинът не помага на икономическия растеж; Държава няма, сал Той ни остана

Уверените стъпки на Zeazoo

От осем години Гергана Иванова и баща й Йордан Злогошки произвеждат обувки за босо ходене, а продажбите растат

На върха на рекламната стълбица. Отново

guts&brainsDDB стана агенция на годината за шести път в творческия рекламен конкурс ФАРА

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото