С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 25 фев 2016, 19:59, 10477 прочитания

Мнения Daily - Защо хем преизпълнени приходи, хем нов дълг

И още: Лукарски: Българинът не помага на икономическия растеж; Държава няма, сал Той ни остана

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Публични финанси

Защо хем преизпълнени приходи, хем нов дълг


От коментар на Никола Филипов в сайта за икономика ЕКИП

През изминалата седмица правителството избра мениджърите по новата емисия на държавен дълг на обща стойност от 3.9 млрд. лв. Щеше да е добре, ако този заем отиваше за рефинансиране на стари задължения, с което да се намали цената на обслужването им.

За съжаление за поредна година новият дълг ще се изразходва за финансиране на прогнозирания бюджетен дефицит и за ликвидни буфери при нужда от финансиране на банки след приключването на предстоящия AQR (стрес тестовете) на банковия сектор.



Има съмнения, че ако не се наложи да се спасяват банки (което е и по-вероятният сценарий), тези пари ще бъдат използвани за погасяване на падежиращ дълг. При такъв сценарий този ликвиден буфер се явява един празен чек, който правителството ще може да изразходва по свое усмотрение.

Човек би се попитал защо ни е да теглим нов дълг, когато непрекъснато ни се повтаря, че имаме огромен ръст на данъчните постъпления? Причината е, че държавните разходи непрекъснато се увеличават, което нетира положителния ефект върху бюджетното салдо от по-високите постъпления от акцизи.

Дългосрочните негативни ефекти върху икономиката на държавата от по-високите нива на дълг най-общо могат да се систематизират по следния начин.

1.
Сrowding-out ефект (ефекта на избутването) - най-общо казано, означава, че увеличаващите се публични разходи водят до намаление на инвестициите на частния сектор поради факта, че по-високите цени, на които се финансира правителството, увеличава лихвите в реалния сектор. Това от своя страна води до намаляване на конкурентоспособността на икономиката, продуктивността на труда и заетостта – фактори от ключово значение, които ограничават устойчивия икономически растеж.

2. Повишаващото се равнище на държавен дълг неизменно увеличава цената на финансиране, която държавата плаща на дълговите пазари. Това от своя страна се явява директен разход за нас, данъкоплатците, през по-високите финансови разходи за бюджета в бъдеще.

3.
Покачващите се нива на задлъжнялост няма как да не доведат рано или късно до скок в данъчното равнище, за да може държавата да покрива по-лесно финансовите си ангажименти. А двата основни фактора, които генерират чуждестранни инвестиции в България, са ниската данъчна тежест и ниските разходи за труд.

4. Нашите данъци се харчат по един изключително неефективен начин. Пример за това е раздаването на обществени поръчки за милиарди на фирми, близки до партии, на изключително високи цени, които директно ощетяват бюджета. На всичкото отгоре тези обществени поръчки се изпълняват по един некачествен начин, като често се налагат повторни ремонти кратко след откриването на някои обекти.

5. Друг фактор, който покачва дефицита, а оттам и равнището на държавния дълг, е липсата на така необходимите структурни реформи. Над 30% от планираните публични разходи през 2016 г. ще бъдат изхарчени в нереформирани системи като НОИ, НЗОК и МВР и МО. Отделно от публичните разходи за общините, както и за сектори като транспорт (БДЖ) и енергетика (НЕК).

Лайтмотивът в момента е, че държавата има много добри намерения за свиване на бюджетния дефицит и намаляване на дълга през следващите години. Но Милтън Фридмън си го е казал най-добре: "Една от най-големите грешки е да съдиш за политики по техните намерения вместо по техните резултати."

Без коментар


Фотограф: Анелия Николова
Българинът не помага

Божидар Лукарски, министър на икономиката, пред в. "24 часа"

Българинът не иска да рискува, не помага на потреблението, не помага на икономическия растеж.
Има голямо количество спящи пари в икономиката, но тъй като българинът не иска да ги харчи или инвестира, те в един момент ще се обезценят.

Това трябва да се разбере и по някакъв начин ние да го подтикнем. Какъв ще е нашият план все още не мога да кажа, защото още не сме видели реалния ефект от плана "Юнкер", нямаме информация още как работи, нямаме параметри.

Фейсбук

Дилемите ни

Проф. Ивайло Дичев: Георги Лозанов ни поставя (с оставката си като член и председател на СЕМ, за да не подпише регистрацията на телевизия на ПИК - бел. ред.) пред дилемата, която имахме във времето на комунизма. Да участваш ли в една гадост с надеждата, че можеш поне малко да допринесеш към по-добро, или да се оттеглиш с достойнство и да оставиш всичко в ръцете на безскрупулните.

Ако участваш - легитимираш безобразието, ако не участваш, развързваш ръцете на безобразниците. Кой би повярвал, че 26 години по-късно това ще е все така актуално!

Юлиян Попов: Смятам, че опитите на правителството да развърже възела Банско са правилни. Идеята да се разтрогне концесионният договор е дълбоко погрешна и не е в обществен интерес.

На въпроса какво трябва да се направи отговорът ми е: необходими са три неща. Първо, външна на конфликта оценка, на която обществото да има доверие. Тази външна оценка може да дойде от Сметната палата или от специално ангажиран външен одитор, на който обаче обществото трябва да може да се довери. Второ, необходима е концепция за развитието на планинския туризъм, включително и на зимните спортове в България. Отново подобна концепция трябва да има относително споделено обществено съгласие. И, трето, необходими са грамотни и професионални промени в законодателството и в самия концесионен договор, които да предотвратят различните интерпретации на онова, за което говорим (каква е концесионната площ, какво означава ски писта и т.н.).

Надявам се премиерът Бойко Борисов също да поеме известен обществен риск и да се застъпи за едно обосновано и професионално решение.

Държава няма

Сал Той ни остана

От коментар на Красен Николов, "Медиапул"
Защо са всичките институции, след като имаме Бойко Борисов? През последната седмица се разбра, че ТОЙ е способен сам да ги замени накуп. 

Азбучна истина е, че държавата означава плътна мрежа от институции, които трябва да работят при ясни правила и да си налагат взаимен контрол срещу злоупотреба с власт. Помните как Борисов отиде във ВСС и каза на председателя на ВКС Лозан Панов, че първо трябва да го бие на "полето на изборите" и тогава да го критикува за съдебната реформа.

Когато един човек, спечелил избори, си помисли, че може да замени демократичната процедура и върховенството на закона, влизаме в разпад на държавността.

А когато огромна част от населението повярва, че един човек може да замени всички институции, т.е. държавността, това означава, че държавността вече се е разпаднала.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Заблудихме ЕК, че сме транспонирали директива 2 Заблудихме ЕК, че сме транспонирали директива

Презумпцията за невиновност и прокуратурата

16 авг 2019, 2665 прочитания

Сблъсъкът между климата и търговията Сблъсъкът между климата и търговията

Глобалните предизвикателства

16 авг 2019, 1334 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Как да заработи прокуратурата

Необходими са гаранции в кариерното израстване, публичност в работата и реформа на процеса

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда