За наказателната политика накратко

Има ли нужда от нов НК, какво е сбъркано в наказателния процес и разследването

Към 2013 г. 46.6% от ефективно изтърпяващите наказание лишаване от свобода в България са осъдени за кражби
Към 2013 г. 46.6% от ефективно изтърпяващите наказание лишаване от свобода в България са осъдени за кражби
Към 2013 г. 46.6% от ефективно изтърпяващите наказание лишаване от свобода в България са осъдени за кражби    ©  Надежда Чипева
Към 2013 г. 46.6% от ефективно изтърпяващите наказание лишаване от свобода в България са осъдени за кражби    ©  Надежда Чипева

Има ли нужда от нов Наказателен кодекс? Моят еднозначен отговор е отрицателен. Няма нищо толкова революционно в развитието на обществените отношения в посткомунистическа България, което да предполага голямата инвестиция на време, професионална и обществена енергия и ресурс в създаването на изцяло нов кодекс от такова фундаментално значение – основните положения на общата част, касаещи например дефиницията на престъплението, наказателноотговорните лица, съучастието, неизбежната отбрана, опита за престъпление, дефиницията и целите на наказанието и т.н., така или иначе със сигурност ще бъдат буквално преписани и в новия кодекс. Повече от наложително е да бъдат преработени остарели дефиниции (например "длъжностно лице"), както и в особената част да намерят отражение някои нови състави на престъпления (например т.нар. "кражби на фирми"), но всичко това може да бъде направено и с разумни изменения в действащия от 1968г. НК. А дали престъпленията против Републиката ще са в първа глава, дори преди онези против правото на живот на човека, както е останало в НК на тоталитарната държава, или в някоя друга, е също проблем от твърде малко практическо значение, на решаването на който да се посвещава изцяло нов кодекс. Всъщност най-сериозните въпроси, на които трябва да отговори концепцията за нова наказателна политика, касаещи материалното наказателно право, са два и свързани взаимно: какви санкции трябва да се предвиждат и необходима ли е декриминализация на някои от по-леките престъпления.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    tanas2 avatar :-|
    Танас
    • + 4

    Подкрепям ++++

    Нередност?
  • 2
    phips avatar :-|
    Phips
    • + 1

    Като цяло наистина подкрепимо. Но не изцяло.
    От една страна, има дребни неточности, може би поради сбития обем. Така напр., докладните записки са писмени доказателства и имат формална доказателствена сила относно съставянето им, времето, автора и направените в тях изявления и са относително важно контролно доказателство. За разлика от свидетелските показания обаче авторът им не носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, което вероятно е и причината наистина да не могат да се извличат факти по същество от тях. КЗПЧ изисква обвиняемият да може да се конфронтира със свидетелите, което с д.записки няма как да се случи. Разбира се, няма пречка, след разпита пред съда да бъдат предявени на свидетеля докладните му записки и да му бъдат зададени допълнителни въпроси.

    От друга страна, тезата за снижаване на доказателствения стандарт за повдигане на обвинение, е най-малкото дискусионна. Ако дори самият прокурор не е убеден във виновността, защо трябва да дава ход на съдебно производство? Това противоречи на изискванието самият той да е обективен. Същевременно би могло да доведе до предявяване на неоснователни или поне недоказуеми обвинения и по този начин - потъпкване правата на гражданите, респ. ръст на платимите от данъкоплатците! обезщетения. НПК не съдържа изискване за подробен обвинителен акт, а само за описване на обстановката, съставомерните факти и квалификацията. Неточна е тезата, че грешката в посочената в обвинителния акт правна норма може да е основание за оправдаване. Прокурорът може да коригира обвинението и в хода на съдебното следствие. Ако не го стори, съдът не оправдава подсъдимия, ако деянието представлява престъпление - чл. 304 НПК. Ако реалното е по-леко или еднакво по тежест с повдигнатото и е съвместимо като факти, съдът ще осъди подсъдимия по коректното; ако е по-тежко и липсва обвинение - ще осъди по по-лекото. Подсъдимият не може да бъде изненадан с квалификацията едва с крайния акт (вж. напр. Реш на ЕСПЧ - Miraux v. France)

    Нередност?
  • 3
    vte50350858 avatar :-|
    един от малкото
    • + 2

    До коментар [#2] от " Phips ": Изискванията на ЕСПЧ са обвиняемият да може да иска свидетели и да може да участва в разпита на свидетелите срещу него. Кое от тях би било нарушено, ако информацията от доклада на полицаите би била доказателство в съда? Ако прокурорът, защитата или съдът ги поискат, защото написаното в доклада е оспорено или трябва да се доизясни, разбира се, че ще дават показания под страх от наказателна отговорност. Никой не казва също така и че съдът трябва да е длъжен да се позове на доклада, а единствено да може да го направи. За доказателствения стандарт е даден пример с Германия, където има разлика между този за обвинение и осъждане. Тезата е, че ако досъдебното производство ще е подготвително, нека наистина бъде такова, ако няма да е - нека се провежда пълно доказване, както е сега, но без съществуващите множество ограничения като преклузивни срокове за събиране на доказателства, право на обвиняемия да поиска делото му да влезе в съда и т.н. Напълно прав сте, че НПК не изисква обвинителните актове да са такива, в каквито ги превърна практиката последните години. Но това вече е факт и може да се промени със закона като се вземе формулировката например от швейцарския НПК. Цитираното от Вас решение на ЕСПЧ няма проблем с промяната на квалификацията в по-тежка от съда в хода на съдебното разглеждане на делото, а че обвиняемият не е могъл да се защитава по нея. Защитаваната в изложението теза е, че при недоверие в прокуратурата, възможно решение на проблема е повдигнатото от прокурора обвинение да не е в такава степен обвързващо съда, както е в момента. Вероятно не е достатъчно разбираемо изложена :) Поздрави за компетентния коментар!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал