За наказателната политика накратко

Подкрепям ++++

Като цяло наистина подкрепимо. Но не изцяло.
От една страна, има дребни неточности, може би поради сбития обем. Така напр., докладните записки са писмени доказателства и имат формална доказателствена сила относно съставянето им, времето, автора и направените в тях изявления и са относително важно контролно доказателство. За разлика от свидетелските показания обаче авторът им не носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, което вероятно е и причината наистина да не могат да се извличат факти по същество от тях. КЗПЧ изисква обвиняемият да може да се конфронтира със свидетелите, което с д.записки няма как да се случи. Разбира се, няма пречка, след разпита пред съда да бъдат предявени на свидетеля докладните му записки и да му бъдат зададени допълнителни въпроси.

От друга страна, тезата за снижаване на доказателствения стандарт за повдигане на обвинение, е най-малкото дискусионна. Ако дори самият прокурор не е убеден във виновността, защо трябва да дава ход на съдебно производство? Това противоречи на изискванието самият той да е обективен. Същевременно би могло да доведе до предявяване на неоснователни или поне недоказуеми обвинения и по този начин - потъпкване правата на гражданите, респ. ръст на платимите от данъкоплатците! обезщетения. НПК не съдържа изискване за подробен обвинителен акт, а само за описване на обстановката, съставомерните факти и квалификацията. Неточна е тезата, че грешката в посочената в обвинителния акт правна норма може да е основание за оправдаване. Прокурорът може да коригира обвинението и в хода на съдебното следствие. Ако не го стори, съдът не оправдава подсъдимия, ако деянието представлява престъпление - чл. 304 НПК. Ако реалното е по-леко или еднакво по тежест с повдигнатото и е съвместимо като факти, съдът ще осъди подсъдимия по коректното; ако е по-тежко и липсва обвинение - ще осъди по по-лекото. Подсъдимият не може да бъде изненадан с квалификацията едва с крайния акт (вж. напр. Реш на ЕСПЧ - Miraux v. France)

До коментар [#2] от " Phips ": Изискванията на ЕСПЧ са обвиняемият да може да иска свидетели и да може да участва в разпита на свидетелите срещу него. Кое от тях би било нарушено, ако информацията от доклада на полицаите би била доказателство в съда? Ако прокурорът, защитата или съдът ги поискат, защото написаното в доклада е оспорено или трябва да се доизясни, разбира се, че ще дават показания под страх от наказателна отговорност. Никой не казва също така и че съдът трябва да е длъжен да се позове на доклада, а единствено да може да го направи. За доказателствения стандарт е даден пример с Германия, където има разлика между този за обвинение и осъждане. Тезата е, че ако досъдебното производство ще е подготвително, нека наистина бъде такова, ако няма да е - нека се провежда пълно доказване, както е сега, но без съществуващите множество ограничения като преклузивни срокове за събиране на доказателства, право на обвиняемия да поиска делото му да влезе в съда и т.н. Напълно прав сте, че НПК не изисква обвинителните актове да са такива, в каквито ги превърна практиката последните години. Но това вече е факт и може да се промени със закона като се вземе формулировката например от швейцарския НПК. Цитираното от Вас решение на ЕСПЧ няма проблем с промяната на квалификацията в по-тежка от съда в хода на съдебното разглеждане на делото, а че обвиняемият не е могъл да се защитава по нея. Защитаваната в изложението теза е, че при недоверие в прокуратурата, възможно решение на проблема е повдигнатото от прокурора обвинение да не е в такава степен обвързващо съда, както е в момента. Вероятно не е достатъчно разбираемо изложена :) Поздрави за компетентния коментар!