Отговарят ли кандидатите за главен архитект на критериите на общината*

Впечатления от конкурса за наследник на Петър Диков

Публично представяне на главен архитект на София
Публично представяне на главен архитект на София
Публично представяне на главен архитект на София    ©  Анелия Николова
Публично представяне на главен архитект на София    ©  Анелия Николова
Арх. Илиян Николов e бил проектант в Главпроект (1978 - 1990), собственик на архитектурното студио "Николов и Николов - архитекти" (от 1990), началник на Управление "Архитектура и градоустройство по времето на Стоян Янев (1996 – 2000, когато сегашните дейности на Главен архитект на София, съгласно ЗУТ, бяха все още поделени с Началника на УАГ, съгласно ЗТСУ), председател на Софийския клон на КАБ (1995), Зам.-председател на УС на САБ (2000 – 2003). 

​Публикуваме мнението на арх. Николов с негово позволение. В следващите дни ще публикуваме и други мнения, изпратени до редакцията нa "Капитал". 

Сложната отговорност на Главния архитект съдържа в себе си ръководство и контрол на дейностите по възлагане и одобряване на устройственото планиране и разрешаване на инвестиционното изграждане на общинската територия, както и административното ръководство на структурата, създадена да обслужва тези дейности (сега НАГ, преди ДАГ, УАГ). В настоящия исторически момент обществената нагласа очаква не само поемане на тази присъща отговорност, а и надграждането ѝ чрез смели реформи, преодоляващи получилите се негативни напластявания.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    skb56354932 avatar :-|
    Brunelleschi

    Ако трябва да сме честни е хубаво, че Илиян Николов не се е кандидатирал и той. С мнението му може би до голяма степен сме съгласни. Но Сан Стефано плаза е пример за как не-се-прави. От една страна, идвайки на мястото на историческа сграда (да кажем, че не носят вина проектантите, тя е колективна), от друга с постмодерната си дисхармонична естетика и от трета с начина, по който сградата не се вписва. Хубави приказки си говорим, но се чудя дали зад едни и същи фрази, които използваме имаме предвид едни и същи неща.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал