С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 13 мар 2016, 16:41, 3451 прочитания

Мнения Daily - Дисбалансите ни правят бедни

И още: Стабилност на застоя 2; Кънев: Да останем в разкрачения РБ, за да го върнем към ценностите; Експерти - общините не могат да се грижат за културното наследство

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От коментар на Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Европейската комисия публикува годишния си доклад за макроикономическите дисбаланси в България. Ето поне три извода, над които си заслужава да се замислим.

– Икономическият растеж след кризата изостава и не догонваме "връстниците" в региона
. На фона на тежкия популизъм у нас и постоянните политически турбуленции тази констатация е изключително важно да бъде изведена на преден план. Ако сравним растежа в България с този в сходните на нас страни в ЕС, ние изоставаме чувствително в периода 2009 - 2014 г. Засилването му през 2015 г. е добра новина, но не променя значително картината, защото ключовият въпрос е какъв ще бъде растежът през идните години.
Причините за по-слабото представяне след кризата не са нито в световната икономика, нито в международното положение или каквото и да е било друго външно обяснение - изоставането ни от другите се дължи на структурните слабости и на стопирането на всякакви реформи.

- България има огромен проблем по отношение на икономическата активност и заетостта. Няма по-употребявана дума в този доклад от "employment" - събирателно всички производни на думите "заплати", "доходи" и "бедност" дори не доближават употребата на "заетост".
Структурните проблеми на пазара на труда са изведени на преден план - високи нива на дългосрочната безработица, ниски нива на икономическа активност, в т.ч. при младежите, ниска производителност на труда, сериозно разминаване между търсенето и предлагането на пазара на труда, неефективни политики по отношение на заетостта, данъчно-осигурителна политика, която пречи на младежите и нискоквалифицираните.
За пореден път и съвсем конкретно е отправена критика, че през 2015 и 2016 г. минималните прагове са увеличени административно, без да се отчитат макроикономическите ефекти, т.е. заетостта.
Всичко това подсказва, че след настъпването на кризата страната ни се проваля тежко в политиките в тази сфера, поставяйки фокус върху грешно конструирана "политика по доходите", която по-скоро цели разширяване на зависимите групи в обществото, а не покачване на жизнения стандарт.


- Здравната система се проваля. Докладът се фокусира и върху някои допълнителни структурни предизвикателства, като най-остър е езикът по отношение на здравеопазването. ЕК го описва като: с ограничен достъп, недобро финансиране и много лоши резултати.
Здравната система у нас е силно фокусирана върху болничната помощ и без ясни ценови механизми. Последното е изключително важно, тъй като монополизирането на системата и липсата на ценови механизми води до широко разпространени подкупи и неформални плащания, както и до неправилно разпределение и използване на ресурсите. Постоянните промени от последните години всъщност не адресират тези проблеми, а се опитват да покрият един или друг дефицит в системата.
Оценката на ЕК за дисбалансите у нас показва много ясни проблеми и слабости на провежданите политики, които обясняват по-ниския жизнен стандарт и неуспеха ни в догонването на другите европейски държави. България влезе в глобалната криза с по-добри показатели (поне фискални) от много страни в Европа, но не съумя да пребори със собствените си структурни проблеми.

Коментар+
Вече сме в най-тежката категория наблюдавани страни

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, пред БНР



България влезе в най-тежката категория наблюдавани страни и остава държава, която подлежи на препоръки от ЕК. Ако не се предприемат значителни стъпки към реформи и за подобряване на икономическата среда, страната ни може да се сблъска за първи път с наказателна процедура през 2017 г. и с евентуално спиране на еврофондове, за да бъде подтикната да направи по-смели крачки.

Препоръките са едни и същи от години, но действията на българската държава са много малко. Липсата на реформи и имитацията им няма как да не водят до подкопаване на икономическия растеж. В България остават крайностите. Няма я дългосрочната стабилност, която би трябвало да подобри устойчиво състоянието и на икономиката, и на хората.

Важно е кои са източниците на растеж и дали през следващите години те ще се запазят устойчиви. Има огромни предизвикателства пред това, което е движило икономиката на България през 2015 г., да бъде повторено през тази година.



Управляваща опозиция

Кънев: Да останем в разкрачения РБ, за да го върнем към ценностите

От речта на лидера на ДСБ Радан Кънев пред Националното събрание на партията


Фотограф: Анелия Николова


За една година във властта Реформаторският блок не успя да постигне целите си. И е спорно доколко - залисан във вътрешни борби и външни пазарлъци - изобщо се опита. Блокът не защити програмата си и не отговори на очакванията на избирателите си. Но дали трябва ние, ДСБ, да го напуснем? Ще цитирам премиера Дейвид Камерън по повод британския референдум за излизане от ЕС: "Това, че една организация е фрустрираща, не значи, че трябва да я напуснем." Ще добавя - значи, че трябва да я променим.

Въпросът тук не е ще се запази ли коалицията РБ. Въпросът е ще се запазят ли ценностите и целите, в името на които този съюз беше създаден. И моят отговор днес пред вас е ДА. Аз няма да поискам от вас мандат да напусна Реформаторския блок. Но ще поискам мандат да го върна там, където му е мястото - при избирателите си, при ценностите си, при целите си. Това дава отговор и на една опорна точка срещу нас Били сме разкрачени? Кой? Ние? Разкрачени бяхме и голяма част от блока и днес е в разкрач, разкрач, който се превръща в политически шпагат. Но ние вече не сме разкрачени - ние махнахме крака си от плаващото наляво парламентарно мнозинство и стъпихме здраво, с два крака на десния бряг на българската политика. Въпросът е ще успеем ли да върнем приятелите си, колегите си на десния бряг. Отговора аз не знам.


Видими резултати

Стабилност на застоя 2

От анализ на Даниел Смилов в портала "Култура"

Има различни видове стабилност. Една е стабилността на развитието, друга е стабилността на застоя. ГЕРБ и Борисов предлагат смесица от двата вида със значим превес на втория. Българската икономика се пораздвижи - основно поради растежа, генериран в ЕС. От друга страна, статуквото на "захванатата държава" е на път да се запази с цената на скромни "жертви" на държавни поръчки.

Принадената стойност от политическото управление за развитието на страната е всъщност много ниска. Доколкото я има, тя се постига с инцидентни мерки. Стабилизирането на банковата система след фалита на КТБ е такъв пример. Но що се отнася до осветяването на механизма на "източване" на банката, търсенето на вина и отговорност, анализа на работата на регулаторите – нещата стабилно не са помръднали. Само бяха похарчени публични пари за доклад, от който става ясно това, което беше ясно и преди него.

С общия ръст на икономиката от 3%, който се дължи основно на раздвижването в еврозоната, добрите новини застабилност на развитието свършват. Усилията на Борисов и колегите му са много по-видими в налагането на стабилност на застоя - в запазването на "захвата на държавата" от корпоративни кръгове. Тук списъкът от постижения е дълъг, затова ще маркирам най-важните:

- Оказа се, че лъвският пай от държавни поръчки е продължил да отива при фирмите на познати лица. Наскоро Борисов започна еднолично да спира "съмнителни", което повдигна въпроса защо и как са допуснати. И чия е отговорността за това (риторичен въпрос).

- Съдебната реформа е на път да приключи безславно. Борисов ще остави магистратите "сами да се реформират", тоест – ще се правят само пируети с различни закони за прах в очите на публиката и ЕС. Прокуратурата остава безконтролна, лобитата във ВСС – на мястото си.

Навлиза се в етап на спокойно и стабилно договаряне на постове и позиции - докато лидерите на ГЕРБ нападат Лозан Панов и магистратите - критици на статуквото, че са "политизирани".

- Всички, които искат по-радикални реформи, са подложени на бараж от атаки и са политически маргинализирани. Реформаторската част на Реформаторския блок е вече в опозиция, а остатъчните реформатори са на строга Борисова каишка. След решението на КС Москов става изцяло зависим от договорките на ГЕРБ с ДПС и АБВ. И не се знае какво ще излезе от прегласуването на пакета от здравни реформи в парламента.

- Антикорупционната реформа на Меглена Кунева е в подобно положение – тя беше забавена вече около година с неясни мотиви. Дали и какво ще бъде окончателно прието в НС е отново мистерия, но обосновано предположение е, че забавянето се дължи на интересите по-горе.

- Започва офанзива за прекратяване на мониторинга на ЕС: евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС ще искат сваляне на механизма на ЕК. И по-глупави позиции са били застъпвани от наши представители, но и тази си я бива.

- В ГЕРБ политическо надмощие взема Цветан Цветанов, който отново се превръща в топлата връзка с ДПС и АБВ. Опитът му в това отношение е безспорен: в крайна сметка кой може да се похвали с над 40 регистрирани срещи в кабинета си с г-н Пеевски! Проблемът е, че математическите мнозинства зад правителството ще са на застоя и на ловенето на риба в мътна вода;

Тази стабилност на застоя е римейк на втората част на предишния мандат на ГЕРБ, когато се наложи флуидно мнозинство от "независими" депутати, разпаднали се парламентарни групи и скрити договорки с корпоративни структури. Крахът на този модел най-вероятно бе породен от разпада на някои от договорките на ГЕРБ и ДПС. Такъв е хоризонтът и на настоящото управление.
Важно е да не стигаме до стихиен разпад, но също толкова важно е политическата стагнация и безпътица да бъде прекратена.



Позиция
Общините не могат да се грижат за културното наследство

От отворено писмо на експерти, обединени във "Форум културно наследство"

В Пловдив по варварски и криминален начин и със съгласието на общинската администрация беше унищожен още един паметник на културно-историческото ни аследство – тютюневият склад на ул. "Одрин" 8 в града. Този позорен инцидент става още по-парадоксален, ако си припомним, че Пловдив кандидатства за Европейска столица на културата с проект за оживяването на пространството с различни изяви. Пловдив беше одобрен, но единствената изява в пространството е неговото унищожение.



Кметът на община Пловдив Иван Тотев посрещна този срам не с търсене на отговорност от виновните, а с обяснения как общината е била заблудена с фалшив документ, че сградата не е паметник на културата, и изобщо с незнание за нейния защитен статут – нещо, което се опровергава от многобройни документи до общината, включително за художествената стойност на стенописите в нея. Общината едновременно е включила сградата в плановете си за събитията като Европейска столица на културата и е водила дългогодишна преписка със собственика за нейното разрушаване.

Списъкът на парадоксите може да бъде продължен. По-важното е, че дори да подминем основателните съмнения за корупция, явно е, че община Пловдив няма нито административния капацитет, нито заинтересованост, нито необходимия морал и професионална съвест, за да може да управлява недвижимото културно наследство, с което е богато надарена.

На фона на този срам кметът на Пловдив поиска по-голяма роля в областта на културното наследство и защити приетите на първо четене промени в Закона за културното наследство (ЗКН), които разширяват неимоверно правомощията на общините при решаването на съдбата на паметниците чрез назначени и зависими от тях тричленки.

Когато управата на втория по големина град в България няма дори моралния ресурс да положи грижа за своето културно-историческо наследство, какво да кажем за по-малките общини, където гражданският контрол е почти отсъстващ, а гласът на частните интереси се чува много по-силно?

В скорошно предаване на БНТ един от вносителите на спорните промени в ЗКН - Красимир Велчев, заяви, че общините разполагат с информация, архив, капацитет и отговорност, които им позволяват ефективно да опазват културно-историческото наследство. Надяваме се, че след инцидента в Пловдив и той самият ще преосмисли тази явна заблуда.

Настояваме в най-скоро време да бъде проведен дебатът за промените в ЗКН с представители на експертните и гражданските организации, който да не бъде формален, а да търси работещи решения, даващи действителни гаранции за опазването на паметниците на културата и историята ни.
Защото случаят в Пловдив не е изолиран – десетки паметници в цялата страна са застрашени от разрушаване или са оставени, често умишлено, да се разрушат. Достатъчно е да споменем Захарната фабрика и Къщата с ягодите в София, Синагогата във Видин и т.н.

Смятаме за недопустимо десетки и стотици милиони европейски и национални средства да се влагат в откровено бутафорни реконструкции на антични и средновековни паметници, а същевременно недвижимото културно-историческо наследство от края на 19 и началото на 20 век, което е запазено често в много висока степен, да се разрушава пред очите ни.

Настояваме за пореден път и за укрепване на капацитета на единствения държавен институт, който разполага с необходимия експертен профил и научна и техническа документация за ефективен контрол и защита на паметниците на културата – Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Проблемите в него са резултат от дългогодишно и умишлено неглижиране и обезкървяване на института – политика, която трябва спешно да бъде променена.


"Гласувай без граници" до Борисов

Бламирате вота на 2 млн. българи

От отворено писмо на Инициативния комитет "Гласувай без граници" до премиера по повод предложението за отпадане на текстове от Закона за електронната идентификация

Отпадането на текстовете в §6 и §7 от законопроекта, внесен от Министерския съвет, ще отложи за неопределено време реализацията на електронно гласуване в България и ще бламира програмата на правителството за въвеждане на масово електронно управление. През 2009 г. България вече пропусна подобна възможност, когато правителството на тройната коалиция се отказа в последния момент от вграждането на електронни идентификатори в българските лични документи.

На референдума за електронното гласуване, проведен на 25.10.2015 г., близо 1.9 млн. български граждани гласуваха с "ДА" – това е повече от електоралната подкрепа за управляващите парламентарни мнозинства в Народното събрание от 2009 г. насам.

Поради обективната необходимост от гарантиране на максимална сигурност и същевременно – на масова достъпност, след повече от шест месеца обществени обсъждания в проекта на закон, подготвен от Министерския съвет, бяха възприети текстове, които предвиждат вграждането на електронни идентификатори в българските лични документи – мярка, доказала своята ефективност в по-развитите държави в ЕС.

Бламирането на ключовите текстове влиза в остро противоречие с приетите на първо четене промени в Изборния кодекс, предвиждащи въвеждане на задължително гласуване.
Над 2 000 000 български граждани, които живеят в чужбина, ще бъдат поставени във фактическа невъзможност да спазят закона.


Фотограф: Георги Кожухаров


Цитат на деня
Емблемата на успеха

"Поздравявам г-н Пеевски и не само г-н Пеевски - и всички онези български граждани, които имат дадености и могат да правят и правят успешен бизнес в страната ни"

Мустафа Карадайъ, съпредседател на ДПС, пред "Нова телевизия".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 2431 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2203 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - #ЗАЩО се събрахме в Реформаторския блок?

И още: Проблемът с мисловния апарат на властта; Обръщане на кебапчета; Моделът ЙОК чука на вратата; Предупредителен изстрел не само към Меркел

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10