На кого върши работа градският транспорт в София
Защо третият лъч на метрото няма връзка с летището
Текстът е публикуван първо в сайта marginalia.bg и е препечатан с разрешението на авторите.
Строежът на третия лъч на метрото затрудни движението на автомобилите и част от градския транспорт в центъра на София за години напред. Продължителните неудобства обаче имат за цел дългосрочни удобства. Най-сетне хората от квартали като "Овча купел" и "Левски" ще имат удобен транспорт до центъра. Изграждането на метро е най-сериозната публична инвестиция в северните квартали на столицата, които като цяло стоят вън от градоустройствените приоритети.
Незабележим детайл?
В схемата на развитие на метрото (не) прави впечатление един детайл, който, на фона на общата мрежа на градския транспорт, изглежда още по-странен. Не е ясно доколко този детайл прави впечатление, защото досега не е станал предмет нито на обществен дебат, нито на протести.
На изток третият лъч на метрото свършва точно на север от летище София. На юг от летището е метростанцията, която прави връзка с него. Човешкото възприятие, което има свойството да "свързва" линиите в завършени фигури, спонтанно прави връзка между последната станция в квартал "Левски" и станцията тази на летището. Такава връзка обаче не се предвижда.
Някой може да възрази, че няма пряка връзка между естествената интуиция и градоустройствената логика. И ще бъде прав. Но да помислим: каква връзка с летището осигурява общественият транспорт в София на кварталите на север от него?
Да си представим, че живеем в квартал "Левски". Или във "Враждебна", на която, между другото, допреди няколко години официално беше кръстено и самото летище. Как да стигнем до Терминал 2 например с помощта на публичния транспорт?
Опознай Софийското поле, за да го обикнеш
Да вземем квартал "Левски В". Първият ни маршрут е от 45 спирки, които можем да пропътуваме за около 2 часа и 20 минути. Трябва да се подготвим душевно и физически за туристическа обиколка през "Враждебна", махалите "Япаджа" и "Батареята", Кривина, Казичене, Бусманци, кв. "Абдовица", ж.к. "Дружба" и – към летището:
Ако не ни харесва, имаме и втори вариант, при който ще направим още по-голяма обиколка, но ще спестим един час. Качваме се на тролей 1 до Софийски университет, а оттам – с метрото – до летището:
Може да ползваме автобус 84 вместо метрото – ще обикаляме по-малко, но ще пътуваме (малко) по-дълго.
Какво ще спечелим като жители на кварталите "Левски" или "Враждебна" от строежа на метрото, ако искаме да отидем на летището? Едно билетче за градския транспорт и може би няколко минути, но минутите зависят от това къде точно живеем. Ще имаме уникалния шанс да вземем метрото до Университета, след което да се прекачим на другата линия до летището:
В този конкретен случай излиза, че в естествената човешка интуиция има повече прагматизъм, отколкото в логиката на градоустройството. Нито е логично, а още по-малко е практично, да правиш обиколки през села и квартали, за да стигнеш до обект с особена важност в своя град, какъвто е летището.
Е, хората от тези квартали разчитат на такси, ако им се налага да пътуват нанякъде или да посрещат или изпращат свои близки. По-сериозният въпрос обаче е защо развитието на обществения транспорт ги подминава.
Между ж.к. "Левски" и летището се намира квартал "Христо Ботев". Жителите му, макар да са още по-близо до аерогарата от събратята си в "Левски", също нямат достъп с градския транспорт до нея. До квартала отива автобус 79, но той не продължава към летището.
Защо е така?
Защо автобус 79 не продължава до летището или автобус 84 не продължава до квартал "Христо Ботев" или до "Левски"? И защо, при това положение, и строежът на софийското метро изключва една логична станция в квартал "Христо Ботев", където да може да се прави връзка между двете линии? Хем така метрото естествено ще отива и към Терминал 1, преди да стигне до Терминал 2.
В ж.к. "Обеля" например няма обект от особено обществено значение, какъвто е летището. Но за да отидете от "Люлин" до "Надежда", не ви се налага да пътувате до метростанция "Сердика", а можете да го направите напряко – през "Обеля".
Не ми хрумва друг отговор, освен че в квартал "Христо Ботев" всъщност има ромска махала. Затова може да се отиде там с градски транспорт, но на малцина им хрумва, че през квартала би могло и да се преминава транзит. Да не говорим пък за метростанция. И таксиметровите шофьори избягват да минават през махалите, какво остава за възвишените умове на онези, които чертаят схемите на обществения транспорт.
Живея близо до квартал "Факултета". Когато се прибирам с такси, обикновено моля шофьора да обърне колата откъм моята страна на улицата и му казвам, че вероятно така ще му е по-удобно, ако ще се връща към центъра, а няма да продължава. "Че към циганската махала ли да продължавам?", е обичайната реакция на шофьорите.
Ромската махала като полуостров
Ромските махали се мислят като полуострови. До тях можеш само да стигнеш. Но не можеш да минеш през тях. От това патят не само хората, които живеят в тях, а и тези от околните квартали. Така хората от няколко софийски квартала, макар и географски близко до летището, нямат пряк път до него – защото прекият път трябва да мине през ромска махала.
На хората от северните квартали на София дори не им минава през ума да протестират. Или поне по начин, който да се чуе. За разлика от съгражданите си в центъра и в южните квартали например (достатъчно е да си спомним протестите заради променения заради строежа на метрото маршрут на трамвай 6). Метрото е толкова голяма придобивка за жителите на този беден район, който не е желан дори от строителите на молове, че какво толкова – ако толкова им притрябва да идат до летището, ще вземат едно такси.
А може би много от жителите на "Левски" също не си представят как могат да минат с градски транспорт през кв. "Христо Ботев". Таксито поне ще ги закара транзит, но ако има спирки в махалата, от тях ще се качват разни роми
Ето така от расизма и сегрегацията потърпевши са не само преките им жертви. По един или друг начин потърпевши са всички. Защото, ограничавайки другите, ограничаваме и собствените си възможности.