Мнения Daily - Колко милиарда годишно ни струва моделът #КОЙ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Колко милиарда годишно ни струва моделът #КОЙ

Ако имахме дохода на глава от населението на Румъния, през 2014 г. БВП на България щеше да е със 17 млрд. евро повече.

Мнения Daily - Колко милиарда годишно ни струва моделът #КОЙ

И още: Неглижираните причини за трупането на дълг; Закон и за прикриване на корупцията; Падне ли мониторингът, идва по-страшна клауза; Public Enemies №1

9145 прочитания

Ако имахме дохода на глава от населението на Румъния, през 2014 г. БВП на България щеше да е със 17 млрд. евро повече.

© Капитал


Изчисление

Колко ни струва моделът #КОЙ

От блога на Любомир Христов, председател на на Института на дипломираните финансови консултанти, бивш главен икономист и член на УС на БНБ и съветник на директора на СБ

Можем да събираме цената парче по парче, а можем да я видим и ангро. Парче по парче, откраднатото изглежда така:

1. КТБ – 4.2 млрд. лв.;

2. Енергетика и горива – X‘000 млн.лв. годишно; 3. Обществени поръчки и европейски фондове – X‘000 млн.лв. годишно;
4. Банки – 400-600 млн. лв. годишно от едностранно повишаване на лихви без основание в договорите за кредит и измамни продажби на кредити в швейцарски франкове; 5. Пенсионни дружества – 150 млн. годишно от вредни и ненужни пенсионни продукти, които водят до общо намаление на пенсиите на бъдещите пенсионери, родени след 1959 г.;

6.

Сигурно пропускам.

Ангро сметката е тази: През 1995 г. Румъния, Литва, Латвия и Естония са на нашето ниво на доход на глава от населението. Доходът им на глава е 27% от този на Германия – почти колкото и нашият – 26%, а румънците са дори относително по-бедни с 25% от германския доход.

Румъния скъсява разстоянието до Германия и през 2014 г. вече имат 45% от немския доход. Ние – 38%.

Какво ни отличава? Управлението по телефон вместо по-закон. Цялата политическа върхушка, управлявала 20 години по модела #КОЙ.

Иначе като "надареност" с ресурси, качество на работната сила и начална позиция през 1995 г. сме почти еднакви. Да бихме имали дохода на глава от населението на Румъния, през 2014 г. брутният вътрешен продукт на България щеше да е със 17 млрд. евро повече.

Та това е цената на #КОЙ - 17 млрд. евро годишно плюс няколкостотин хиляди емигранти. По 4694 лв. годишно на глава от населението, или по 393 лв. на месец – по една минимална работна заплата, в т.ч. за децата и пенсионерите.

Фискална политика

Неглижираните причини за трупането на дълг

От коментар на Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

През изминалата седмица Министерството на финансите пласира двоен транш 7- и 12-годишни облигации на обща стойност 1.994 млрд. евро - максимално допустимия размер на новоемитиран външен дълг през 2016 г., определен в Закона за държавния бюджет (не трябва да се бърка с новия дълг, който е нетното увеличение на дълга в края на 2016 г. спрямо година по-рано).

Повечето коментари се фокусираха върху постигнатата доходност и дали сега е бил правилният момент. Подобна беше дискусията и миналата година по същото време за заема от 3.1 млрд. евро. Тези дебати неглижират причините за взимането на дълг и как да се прекрати нуждата от периодичните емисии на нов.

Три са причините за новоемитирания дълг през 2016 г.:

- очакван консолидиран бюджетен дефицит от 1.8 млрд. лв.

- плащания по главниците на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар, с настъпващ през 2016 г. от около 1.05 млрд. лв.

- бюджетен резерв за подкрепа на местни банки, които евентуално биха имали нужда от капитализация, след като излязат резултатите от започналия вече преглед на активите.

Около ¾ от този външен дълг е за рефинансиране на стари задължения от около 1 млрд. лв. и финансиране на очаквания бюджетен дефицит, а останалата около ¼ е буфер, който може да се използва при необходимост от подкрепа за банки.

По сходен начин през последните седем години правителствата трупат бюджетни дефицити в размер на около 12.3 млрд. лв., а публичният дълг нараства с 10.9 млрд. лв. (извадени са еднократни ефекти като отпуснатите кредити към ПИБ и към Фонда за гарантиране на влоговете). Разликата се дължи на това, че част от бюджетните дефицити бяха финансирани със средства от фискалния резерв.

Правителството предвижда в периода 2017-2018 г. да се натрупат нови бюджетни дефицити в размер на 2.3 млрд. лв. Освен финансирането им предстоят и нови рефинансирания на стари задължения, приемайки, че средствата във фискалния резерв няма да се използват за това (предвид ниските лихви).

През 2017 г. предстои плащане на 1.86 млрд. лв. външни облигации и около 767 млн. лв. вътрешни облигации, а през 2018 г. – 1.2 млрд. лв. вътрешни облигации. Т.е. за двете години трябва да се изплати или да се рефинансира дълг от поне 3.8 млрд. лв.

Ако няма промяна във фискалната политика и тези дефицити се финансират с нови емисии, а дълговете изцяло се рефинансират, то до 2018 г. предстоят още дългови емисии за поне 6.1 млрд. лв., или с 50% повече от сега пласираните ДЦК. И отново ще се коментират доходността и моментът, а на заден план ще останат важните въпроси като:

- Защо държавата продължава да трупа дългове, за да финансира текущи разходи? Капиталовите разходи, за които има логика да се финансират с дълг при ниски лихви, са около 5% от консолидираните разходи в националния бюджет (около 2/3 от капиталовите разходи се финансират със средства от ЕС)

-Защо държавата продължава да разчита на приходни мерки за свиване на дефицита, а през 2016 г. дори се предвижда по-бързо увеличение на разходите в сравнение с приходите? Замразяването или свиването на разходите с цел намаляване на дефицита от години не стои на дневен ред.

-Какво налага трупането на нови дефицити при очаквания за положителен икономически растеж от 2010 г. насам?

-Кога ще дойде моментът за трупане на излишъци, които да позволят на страната едновременно да си осигури гъвкавост за посрещане на неочаквания събития (като кризата в края на 2008 г.) и да има възможност да изплаща задълженията си така, че публичният дълг да започне да намалява, каквато тенденция имаше до 2008 г.?

Позиция

Според Даниел Вълчев приемането на закона е условие за оставането на Меглена Кунева и партията й ДБГ във властта.
Фотограф: Надежда Чипева

Закон и за прикриване на корупцията

От становище на "Програма достъп до информация" за проекта на новия антикорупционен закон. Заглавието е на редакцията

Проектът е крачка напред в сравнение с отхвърления през септември 2015 г., но остава рискът не само да не се адресират наличните проблеми, но и да се влоши режимът на предотвратяване на корупцията.

Обезпокоително е намерението трите действащи закона - за публичност на имуществото на лицата на висши държавни длъжности; за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) и за отнемане на незаконно придобито имущество - да се отменят само три дни след обнародването на новия.

Тогава нито ще е създадено бюрото за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, нито ще е назначен негов директор, членове и администрация.

Това означава, че Сметната палата например ще бъде длъжна да свали от сайта си хиляди декларации за имуществото на висши държавни служители, тъй като няма да има законово основание за тази публичност и ще бъде нарушен Законът за защита на личните данни.

Положителни страни на проекта са: въвеждането на предварителна проверка на подадени сигнали за корупция, предвидена защита на подателите на сигнали, както и задължението за длъжностните лица да водят публичен регистър на проведените срещи. Бюрото ще приема и публикува образец на сигнал за докладване на корупция.

Следват слабостите. С проекта се предвижда да се публикуват декларациите за имущество и конфликт на интереси само на лицата, заемащи висши публични длъжности. Броят им е 6852. Това означава, че декларациите на около 100 000 държавни служители, които трябва да са публични сега съгласно ЗПУКИ, няма вече да са публични, без да са изложени мотиви за решението.

В проекта въобще не са записани принципи на прозрачност и отчетност. В него се включва цялата уредба по отнемане на незаконно придобито имущество, която поначало се отнася до всички граждани, а не само до висшите държавни служители. Така се създават неясноти в прилагането, опасност от претоварване и неефективност на бюрото по отношение на незаконно придобитото имущество.

Забележително е, че престъпления, характерни за длъжностните лица (например кражба), не са включени въобще в кръга на подлежащото на отнемане незаконно придобито имущество. Не е включена и уредба, ограничаваща получаването на подаръци, която е типична за този вид законодателство. Не са ясно разграничени функциите на бюрото по превенция на корупцията и репресия. Не е очертана структурата на бюрото и функциите на основните му звена, което не обезпечава ефективност на дейността му.

Изразът "корупционно поведение" е неясен и създава риск от неефективно прилагане и доносничество – съчетанието му с анонимни сигнали може да доведе до задръстване на системата с неоснователни и злонамерени атаки именно към служители, които се опитват да се борят с корупцията.

Загадка е също и защо на незабавно публикуване ще подлежат единствено отказите на бюрото за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, но не и останалите му актове - например установяването на конфликт на интереси.

Осемте работни дни срок за обществено обсъждане на проекта от около 70 страници и 9 страници мотиви са повече от недостатъчни. Тези обсъждания са коректив, а не средство за "отбиване на номера". Защото няма гаранции срещу риска с новия закон да се създадат нови проблеми, вместо да се решат съществуващите.

Внимавай какво си пожелаваш

Падне ли мониторингът, идва по-страшна клауза

адв. Михаил Екимджиев, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, пред defactolegal.bg

Конференцията в Брюксел срещу механизма за сътрудничество и проверка, организирана от депутати на ГЕРБ, БСП и ДПС, може да се илюстрира най-добре с фолклорния израз: "Хем грозен, хем нахален!" Абсурдна е тезата, че след като в продължение на 10 и повече години докладите на ЕК не водели до резултат, то мониторингът трябва да отпадне.

Това е демонстрация на триумфа на прокорупционното лоби на нашия политически елит, очаквано подкрепено от лобито на задкулисието в съдебната система. Видяхме събрани на едно място стожери на статуквото в България, които не искат нищо да се промени така, че елитите в изпълнителната, в законодателната и в съдебната власт необезпокоявано да осребряват институционалния си ресурс, да разпределят обществения продукт, без граждански и институционален контрол, без забележки и мониторинг от ЕС.

Очевидно тези хора не си дават сметка, че ако, не дай Боже, бъде отменен мониторингът, при беззаконието, което цари в България, може да бъде задействана новата клауза в договор за ЕС, която се налага за държави, в които няма върховенство на закона и не са защитени основните европейски ценности. Клаузата, от която наскоро беше заплашена Полша.

Това може не просто да спре европейските фондове, а да блокира правото на глас на България в Европейския съвет и дори при драстични случаи да доведе до изключване от ЕС. Така че да стигнем до друга народна поговорка – вместо да изпишем вежди, да извадим очи, ако някой се вслуша в лицемерния протест на нашите избраници в Брюксел или на ЕС му писне от нашето безхаберие и ни оставят да се давим в собственото си блато.

Проучвания сочат, че над 80% от българите свързват с мониторинга своите надежди поне за привидна европеидност на ситуацията в България. Това показва пропастта между истинската република и карикатурните лица на държавата и в европейския парламент.

Да, корупция има навсякъде, но липсата на върховенството на закона в България е драматична и това е причината за продължаването на този мониторинг. За дискриминация може да се говори, когато има различно отношение към еднакви или сходни обекти. Върховенството на закона в България е на светлинни години от това в стара Европа.

Може би това е новата политическа линия. Не бих се учудил, ако и Бойко Борисов втвърди тона към Европа по примера на Ципрас и Обран. Не допускам, че патриотарската ни агитка в Брюксел не е съгласувана с човека, който решава всичко в България.

Коментар+

Изчисление

Колко ни струва моделът #КОЙ


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    geleto avatar :-P
    Гелето

    Моделът “#КОЙ”, преди всичко ни струва ТОТАЛЕН отрицателен прираст и масова емиграция на по-качествената част от народа. Ще дойде ден, когато всички минали/настоящи политици (или по-точно техните деца/внуци) ще бъдат истински съдени за ГЕНОЦИД/ИЗТРЕБЛЕНИЕ на българското население/държава.
    Това безумие ще роди въпросната политическа сила, която нямам да може да бъде сбърквана с днешните имитации на промяна. Тя ще бъде съставена от ТОТАЛНО НОВИ хора, от истинските потомци на великите пра-българи, а не от схемаджийски-връзкарско-родови мелези

  • 2
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    "Тази седмица ДСБ и "лицето Радан Кънев" бяха официално произведени в най-големите врагове на тази държава – по-големи от ИДИЛ и бежанците...."

    Отличен коментар на Даниел Смилов.
    ДСБ се оказа не малък, а голям трън в д..то на политическата класа.

  • 3
    seniorbb avatar :-|
    джендър NATO generals

    Авторът се е АВТОцензурирал, като е спестил поне 2 очевАдни факта за енергетиката-офшорни НЕчестни ТЕЦ Марица 1 и 3 ни струват -700 млн лв/ НА ГОДИНА. ВЕИ-та ни струват-1 млрд лв НА ГОДИНА.

  • 4
    fred avatar :-|
    Fred

    Напълно съм съгласен с Любомир Христов, годишно ни одират от гърба 15-20 МИЛИАРДА евро. Преди 3-4 години направих опит да сравня заплатите в страни от нашият калибър в бившият соц.лагер коригирано с брутният вътрешен продукт. Излизаше, че спокойно може работните заплати да бъдат удвоени и то при текущата производителност на труда. Отделно допълнителните ефекти като емиграция, пропилени възможности за нарастване на БВП и заемане добро място в международното разделение на труда и т.н.

  • 5
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    Моделът КОЙ струва на България вечна бедност. Няма институция, която да не е завладяна от този модел. В резултат средата за живеене в България севлошава с все повече. Моделът Пеевски разби нещо много важно за просперитета на едно общество - моралът. Показа на хората, че бзморалното поведение е път към краткотрайни успехи и хората го преповтарят. Или казано по друг начин - дяволите завладяха България.

  • 6
    casinoto avatar :-?
    casinoto

    Вървим надолу - не могат да спрат само едно - намаляването на населението. Като няма кой вече да плаща и потребява ще ги видим тогава хахах. Дори и те не могат да спрат тази спирала надолу...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK