Мнения Daily - Колко милиарда годишно ни струва моделът #КОЙ

Изчисление

Колко ни струва моделът #КОЙ

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

От блога на Любомир Христов, председател на на Института на дипломираните финансови консултанти, бивш главен икономист и член на УС на БНБ и съветник на директора на СБ

Можем да събираме цената парче по парче, а можем да я видим и ангро. Парче по парче, откраднатото изглежда така:

1. КТБ – 4.2 млрд. лв.;
2. Енергетика и горива – X‘000 млн.лв. годишно;
3. Обществени поръчки и европейски фондове – X‘000 млн.лв. годишно;
4. Банки – 400-600 млн. лв. годишно от едностранно повишаване на лихви без основание в договорите за кредит и измамни продажби на кредити в швейцарски франкове;
5. Пенсионни дружества – 150 млн. годишно от вредни и ненужни пенсионни продукти, които водят до общо намаление на пенсиите на бъдещите пенсионери, родени след 1959 г.;
6.



Сигурно пропускам.

Ангро сметката е тази: През 1995 г. Румъния, Литва, Латвия и Естония са на нашето ниво на доход на глава от населението. Доходът им на глава е 27% от този на Германия – почти колкото и нашият – 26%, а румънците са дори относително по-бедни с 25% от германския доход.

Румъния скъсява разстоянието до Германия и през 2014 г. вече имат 45% от немския доход. Ние – 38%.

Какво ни отличава? Управлението по телефон вместо по-закон. Цялата политическа върхушка, управлявала 20 години по модела #КОЙ.

Иначе като "надареност" с ресурси, качество на работната сила и начална позиция през 1995 г. сме почти еднакви. Да бихме имали дохода на глава от населението на Румъния, през 2014 г. брутният вътрешен продукт на България щеше да е със 17 млрд. евро повече.

Та това е цената на #КОЙ - 17 млрд. евро годишно плюс няколкостотин хиляди емигранти. По 4694 лв. годишно на глава от населението, или по 393 лв. на месец – по една минимална работна заплата, в т.ч. за децата и пенсионерите.

---

Фискална политика

Неглижираните причини за трупането на дълг

От коментар на Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

През изминалата седмица Министерството на финансите пласира двоен транш 7- и 12-годишни облигации на обща стойност 1.994 млрд. евро - максимално допустимия размер на новоемитиран външен дълг през 2016 г., определен в Закона за държавния бюджет (не трябва да се бърка с новия дълг, който е нетното увеличение на дълга в края на 2016 г. спрямо година по-рано).

Повечето коментари се фокусираха върху постигнатата доходност и дали сега е бил правилният момент. Подобна беше дискусията и миналата година по същото време за заема от 3.1 млрд. евро. Тези дебати неглижират причините за взимането на дълг и как да се прекрати нуждата от периодичните емисии на нов.

Три са причините за новоемитирания дълг през 2016 г.:

- очакван консолидиран бюджетен дефицит от 1.8 млрд. лв.

- плащания по главниците на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар, с настъпващ през 2016 г. от около 1.05 млрд. лв.

- бюджетен резерв за подкрепа на местни банки, които евентуално биха имали нужда от капитализация, след като излязат резултатите от започналия вече преглед на активите.

Около ¾ от този външен дълг е за рефинансиране на стари задължения от около 1 млрд. лв. и финансиране на очаквания бюджетен дефицит, а останалата около ¼ е буфер, който може да се използва при необходимост от подкрепа за банки.

По сходен начин през последните седем години правителствата трупат бюджетни дефицити в размер на около 12.3 млрд. лв., а публичният дълг нараства с 10.9 млрд. лв. (извадени са еднократни ефекти като отпуснатите кредити към ПИБ и към Фонда за гарантиране на влоговете). Разликата се дължи на това, че част от бюджетните дефицити бяха финансирани със средства от фискалния резерв.

Правителството предвижда в периода 2017-2018 г. да се натрупат нови бюджетни дефицити в размер на 2.3 млрд. лв. Освен финансирането им предстоят и нови рефинансирания на стари задължения, приемайки, че средствата във фискалния резерв няма да се използват за това (предвид ниските лихви).

През 2017 г. предстои плащане на 1.86 млрд. лв. външни облигации и около 767 млн. лв. вътрешни облигации, а през 2018 г. – 1.2 млрд. лв. вътрешни облигации. Т.е. за двете години трябва да се изплати или да се рефинансира дълг от поне 3.8 млрд. лв.

Ако няма промяна във фискалната политика и тези дефицити се финансират с нови емисии, а дълговете изцяло се рефинансират, то до 2018 г. предстоят още дългови емисии за поне 6.1 млрд. лв., или с 50% повече от сега пласираните ДЦК. И отново ще се коментират доходността и моментът, а на заден план ще останат важните въпроси като:

- Защо държавата продължава да трупа дългове, за да финансира текущи разходи? Капиталовите разходи, за които има логика да се финансират с дълг при ниски лихви, са около 5% от консолидираните разходи в националния бюджет (около 2/3 от капиталовите разходи се финансират със средства от ЕС)

-Защо държавата продължава да разчита на приходни мерки за свиване на дефицита, а през 2016 г. дори се предвижда по-бързо увеличение на разходите в сравнение с приходите? Замразяването или свиването на разходите с цел намаляване на дефицита от години не стои на дневен ред.

-Какво налага трупането на нови дефицити при очаквания за положителен икономически растеж от 2010 г. насам?

-Кога ще дойде моментът за трупане на излишъци, които да позволят на страната едновременно да си осигури гъвкавост за посрещане на неочаквания събития (като кризата в края на 2008 г.) и да има възможност да изплаща задълженията си така, че публичният дълг да започне да намалява, каквато тенденция имаше до 2008 г.?

---

Позиция

Според Даниел Вълчев приемането на закона е условие за оставането на Меглена Кунева и партията й ДБГ във властта. Фотограф: Надежда Чипева

Закон и за прикриване на корупцията

От становище на "Програма достъп до информация" за проекта на новия антикорупционен закон. Заглавието е на редакцията

Проектът е крачка напред в сравнение с отхвърления през септември 2015 г., но остава рискът не само да не се адресират наличните проблеми, но и да се влоши режимът на предотвратяване на корупцията.

Обезпокоително е намерението трите действащи закона - за публичност на имуществото на лицата на висши държавни длъжности; за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) и за отнемане на незаконно придобито имущество - да се отменят само три дни след обнародването на новия.

Тогава нито ще е създадено бюрото за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, нито ще е назначен негов директор, членове и администрация.

Това означава, че Сметната палата например ще бъде длъжна да свали от сайта си хиляди декларации за имуществото на висши държавни служители, тъй като няма да има законово основание за тази публичност и ще бъде нарушен Законът за защита на личните данни.

Положителни страни на проекта са: въвеждането на предварителна проверка на подадени сигнали за корупция, предвидена защита на подателите на сигнали, както и задължението за длъжностните лица да водят публичен регистър на проведените срещи. Бюрото ще приема и публикува образец на сигнал за докладване на корупция.

Следват слабостите. С проекта се предвижда да се публикуват декларациите за имущество и конфликт на интереси само на лицата, заемащи висши публични длъжности. Броят им е 6852. Това означава, че декларациите на около 100 000 държавни служители, които трябва да са публични сега съгласно ЗПУКИ, няма вече да са публични, без да са изложени мотиви за решението.

В проекта въобще не са записани принципи на прозрачност и отчетност. В него се включва цялата уредба по отнемане на незаконно придобито имущество, която поначало се отнася до всички граждани, а не само до висшите държавни служители. Така се създават неясноти в прилагането, опасност от претоварване и неефективност на бюрото по отношение на незаконно придобитото имущество.

Забележително е, че престъпления, характерни за длъжностните лица (например кражба), не са включени въобще в кръга на подлежащото на отнемане незаконно придобито имущество. Не е включена и уредба, ограничаваща получаването на подаръци, която е типична за този вид законодателство. Не са ясно разграничени функциите на бюрото по превенция на корупцията и репресия. Не е очертана структурата на бюрото и функциите на основните му звена, което не обезпечава ефективност на дейността му.

Изразът "корупционно поведение" е неясен и създава риск от неефективно прилагане и доносничество – съчетанието му с анонимни сигнали може да доведе до задръстване на системата с неоснователни и злонамерени атаки именно към служители, които се опитват да се борят с корупцията.

Загадка е също и защо на незабавно публикуване ще подлежат единствено отказите на бюрото за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, но не и останалите му актове - например установяването на конфликт на интереси.

Осемте работни дни срок за обществено обсъждане на проекта от около 70 страници и 9 страници мотиви са повече от недостатъчни. Тези обсъждания са коректив, а не средство за "отбиване на номера". Защото няма гаранции срещу риска с новия закон да се създадат нови проблеми, вместо да се решат съществуващите.

---

Внимавай какво си пожелаваш

Падне ли мониторингът, идва по-страшна клауза

адв. Михаил Екимджиев, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, пред defactolegal.bg

Конференцията в Брюксел срещу механизма за сътрудничество и проверка, организирана от депутати на ГЕРБ, БСП и ДПС, може да се илюстрира най-добре с фолклорния израз: "Хем грозен, хем нахален!" Абсурдна е тезата, че след като в продължение на 10 и повече години докладите на ЕК не водели до резултат, то мониторингът трябва да отпадне.

Това е демонстрация на триумфа на прокорупционното лоби на нашия политически елит, очаквано подкрепено от лобито на задкулисието в съдебната система. Видяхме събрани на едно място стожери на статуквото в България, които не искат нищо да се промени така, че елитите в изпълнителната, в законодателната и в съдебната власт необезпокоявано да осребряват институционалния си ресурс, да разпределят обществения продукт, без граждански и институционален контрол, без забележки и мониторинг от ЕС.

Очевидно тези хора не си дават сметка, че ако, не дай Боже, бъде отменен мониторингът, при беззаконието, което цари в България, може да бъде задействана новата клауза в договор за ЕС, която се налага за държави, в които няма върховенство на закона и не са защитени основните европейски ценности. Клаузата, от която наскоро беше заплашена Полша.

Това може не просто да спре европейските фондове, а да блокира правото на глас на България в Европейския съвет и дори при драстични случаи да доведе до изключване от ЕС. Така че да стигнем до друга народна поговорка – вместо да изпишем вежди, да извадим очи, ако някой се вслуша в лицемерния протест на нашите избраници в Брюксел или на ЕС му писне от нашето безхаберие и ни оставят да се давим в собственото си блато.

Проучвания сочат, че над 80% от българите свързват с мониторинга своите надежди поне за привидна европеидност на ситуацията в България. Това показва пропастта между истинската република и карикатурните лица на държавата и в европейския парламент.

Да, корупция има навсякъде, но липсата на върховенството на закона в България е драматична и това е причината за продължаването на този мониторинг. За дискриминация може да се говори, когато има различно отношение към еднакви или сходни обекти. Върховенството на закона в България е на светлинни години от това в стара Европа.

Може би това е новата политическа линия. Не бих се учудил, ако и Бойко Борисов втвърди тона към Европа по примера на Ципрас и Обран. Не допускам, че патриотарската ни агитка в Брюксел не е съгласувана с човека, който решава всичко в България.

---

Коментар+

Щом не е техен проблем, е наш

От анализ на Мирела Веселинова в "Дневник"

Много от тезите, защитавани в Брюксел, дават богат материал на тема нищетата на българската политическа класа. Като тази, че Механизмът за сътрудничество и оценка не работел, а докладите на ЕК се ползвали само като вътрешнополитически инструмент за противопоставяне (по главния прокурор Сотир Цацаров), затова те са вредни и трябва да отпаднат.


"Проблемът с отпадането на механизма и въобще с изпълнението на неговите критерии е обща национална задача", коментира Цацаров. Какво значи обща национална задача, която обаче не е задача само на управляващите и главния прокурор?


Механизмът за сътрудничество и проверка е политически инструмент за постигане на конкретни цели – съдебна реформа, борба срещи корупцията и организираната престъпност. И точно защото е политически, тези цели са ангажимент на властта – изпълнителната, законодателната, съдебната, а също и на опозицията.

Вместо това премиерът се оплаква, че докладите се пращат на правителството, а не на съдебната власт, депутатите се вайкат, че държавата ни е дискриминирана, сякаш не е първенец по корупция в Европа, а всички вкупом, воглаве с главния прокурор, третират политическия дебат като вредно "политическо противопоставяне".

Политическото противопоставяне е нормално в една демокрация, където правенето на политики е публичен процес. В държави, овладени от олигархията, се смята за неприлично. В Северна Корея не съществува.


Вероятно и след година мисията от евроексперти ще се окаже силно неефективна и неработеща, а нашите велможи ще седят отстрани, целите в бяло. Въпросът за съдебната реформа и борбата с корупцията не е техен проблем. И точно затова е наш проблем, национален.

---

ДСБ и "лицето Радан Кънев"

Public Enemies №1

От коментар на Даниел Смилов за "Клуб Z"

Тази седмица ДСБ и "лицето Радан Кънев" бяха официално произведени в най-големите врагове на тази държава – по-големи от ИДИЛ и бежанците. По време на едни от най-сериозните успехи на управлението въпросните субекти не спряха да помрачават радостта от постиженията му. Струва си те да се изброят, защото не се случват ката неделя:

- Най-после Робинзон Крузо беше удавен в плитките води на извънучебното невежество, а "съжителството" беше окончателно и безвъзвратно изхвърлено и заменено с традиционните патриотарски комплекси;

- Евродепутати от ГЕРБ, БСП, ДПС защитиха достойно България в Брюксел и поискаха да бъде свален мониторингът на ЕК, за да не ни се виждат резилите - понеже вече всички ги знаели. И главният прокурор Цацаров беше доведен, изглежда, като веществено доказателство;

- ПГ на ГЕРБ произведе остра декларация срещу ДСБ и "хората им във властта", но Борисов ги строи, като им каза, че няма да маха Москов;

- Валерия Велева също отправи гореща молба към Борисов да се разправи най-накрая с ДСБ, в по-делови формат подобни молби заваляха и от стожери на държавността като Цветанов, Румен Петков и др.

- Гласуван беше съдебният закон - с орязаната и куца конституционна поправка;

-Прокуратурата се самосезира да проверява зелени НПО-та - отново чрез газетата на Петьо Блъсков;

- "Булгартбак" спря да изнася цигари за Близкия изток, а Делян Пеевски не се появи в парламента.

На фона на тези сериозни управленски успехи единствени Кънев и ДСБ продължиха да се държат опозиционно и да дразнят управляващите. А докато блатната биоценоза все повече се стабилизира, България става трайно за смях в очите на всички останали в Европа.