Мнения Daily - Синдикатите да поскачат и пред сарая

И още: У нас властта е богоподобна, всичко ти е позволено; "Еднополовите" - начин на употреба; Димко дойде! Разотивайте се!

Ако бяха поскачали по-рано, може би КЗК щеше да се размърда за собствениците на "Булгартабак".
Ако бяха поскачали по-рано, може би КЗК щеше да се размърда за собствениците на "Булгартабак".    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Ако бяха поскачали по-рано, може би КЗК щеше да се размърда за собствениците на "Булгартабак".
Ако бяха поскачали по-рано, може би КЗК щеше да се размърда за собствениците на "Булгартабак".    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Позиция

Синдикатите да поскачат и пред сарая

От коментар на Никола Божков, ureport.bg

Всеки момент очаквам "държавата", т.е. Бойко Борисов, да опне снага над гневното множество на тютюноработници и да каже: "Добре, от утре вдигаме забраната за пушене и разрешаваме колкото се може повече "ЛаФки"!"

Цялата сцена с надигащото се "народно недоволство" върви към кулминация. Но сега на Борисов няма да му е лесно – особено ако "Булгартабак" върви към фалит, вероятно източен от собствениците си, със съдействието на държавното бездействие – като при КТБ.

Веднага след съобщението на "Булгартабак" миналата седмица, че спира износа за Близкия изток, съкращава 400 човека и хвърля вината върху медийната група "Капитал", се отпуши канализацията. Основен елемент от нея не са фактите, а... виновните от ДСБ (защото искат парламентът да разследва твърденията за контрабандни канали).

Никоя фирма няма да спре бизнес, който формира 80% от експорта й, заради медийни публикации. Естествената реакция на една уважаваща себе си компания е да осъди "злепоставящите" я. Но "Булгартабак" не го направи. Може да заведе дело и в турски съд – за публикациите в турски медии за контрабанда. И това не направи.

След като си бяха зашили устата и не гъкнаха при приватизацията на "Булгартабак" през 2011 г., като по даден знак днес КНСБ, КТ "Подкрепа" и тютюнопроизводители подготвят протести. Който им плаща, за него ще поскачат. Формалният повод – съкращения на 400 човека от софийската фабрика на "Булгартабак" от 1 април.

Водачите на недоволството презентират няколко лъжи. Една от най-опашатите е, че са заплашени интересите на тютюнопроизводителите. Нищо подобно. Преди приватизацията си "Булгартабак" беше задължен да изкупува произведения тютюн, дори и да не му трябва. В резултат складовете на холдинга бяха натъпкани със стари тютюни. Съгласно приватизационния договор от 2011 г., срещу който нито един от сега скачащите не възрази, "Булгартабак" изкупува 15% от произведения в България тютюн.

Изведнъж синдикатите поискаха среща с "реалния мажоритарен собственик на "Булгартабак". А досега? Още при приватизацията на всички беше ясно, че избраният купувач не е стратегически, а портфейлен и ще препродаде компанията. Но синдикатите си трайкаха.

Ако бяха поскачали, може би щеше да има формален повод КЗК да се размърда - вместо да се прави на ни пачки видяла, ни пачки помирисала - и провери последвалото заплитане около собственика през март 2014 г., когато контролът върху собствеността беше придобит от регистрираното в Лихтенщайн Livero Establishment.

Под диригентството на ДПС синдикатите многократно са проваляли смислени сделки за "Булгартабак". През 2005 спряха приватизацията на "Булгартабак", за която "Бритиш американ табако" (БАТ) бяха единствен кандидат и реално стратегически инвеститор. През 2011 г. БАТ се отказаха и оставиха компанията в руско-депесарски ръце.

Така че синдикатите да ходят да поскачат пред хотел "Берлин" и пред вратите на сараите – и силно да надуят свирките.

В огледалото

Аз не знам някога Делян Пеевски да е стоял зад "Булгартабак". Когато непрекъснато нещо публично се атакува, то накрая си отиват хора.

Бойко Борисов, министър-председател, през чийто първи мандат беше продаден холдингът

Откъде да знам кой е реалният собственик на "Булгартабак", не сме се интересували и не е било предмет на Министерството на икономиката да изследва това. Важно е, но не сме го изследвали - това е ваша работа, на журналистите.

Божидар Лукарски, министър на икономиката и лидер на СДС

България и ЕС

У нас властта е богоподобност, всичко ти е позволено

От интервю с проф. Георги Димитров, преподавател по социология в СУ "Св. Климент Охридски", в "Дневник"

В ЕС има две съвършено различни ситуации. Едната е в Северозападна Европа, където комерсиализацията на живота е започнала преди около 400 години, а пазарните отношения са конструирани на принципа - ако няма право, никакъв шанс да има търговия. Правото е собствената почва, върху която е построена цялата търговска практика и от която е възникнала европейската модерност.

Има общества, в които върховенството на правото е интензивно култивирано и вече е много стабилно. Там то се приема по подразбиране - кой от вас проверява сутрин дали има Витоша отсреща. В някои общества върховенството на правото е като природна даденост. В такива общества не е като да няма корупция, но там се преследват виновните лица, защото освен корупционни практики има и нормална икономика.

Обратна е ситуацията в цяла Югоизточна Европа, където икономиката е в значителна степен криминализирана, най-малкото – сива. Моделът на източване на държавата минава през политическо покровителство, а политическият натиск преминава в корумпиране на цялата съдебна система.

Големият проблем в такива общества като нашето, но то не е единствено, е, че няма институционални механизми за поддържане на отговорност на публичните фигури. Големият апетит към властта не е само заради облагодетелстването, а заради безотговорността - можеш да правиш каквото си искаш, дори да правиш другите на маймуни, защото просто се кефиш на това. Това е богоподобност, всичко ти е позволено.

В такива общества на първо място трябва да бъде изработен институционалният механизъм, който да поддържа публичните политики в курс на обществено дължимото поведение. Ключова фигура измежду социолозите - Джон Паджет, казва, че в краткосрочен плат хората правят институциите, но в дългосрочен институциите правят хората.

Нашите институции, които сме наследили от предходната епоха, са форматирани от презумпцията за безотговорност. В конституцията срещу министър е записано - орган на властта. Но ако се напише "титуляр на отговорност за провежданите публични политики", кой ще стане министър вече няма да има такова голямо значение.

Цялата конституция трябва да бъде пренаписана от гледна точка на този основен социален проблем – институционални механизми за носене на отговорност. Обаче стигаме до чудовищния въпрос - кой ще го направи това у нас.

Оттук и надеждите, възлагани на "външния натиск". На механизма за сътрудничество и подкрепа се възлага надеждата, че ще е патерицата, с която ще оправим нещата. И той действително има значителна положителна роля, доколкото направи проблема за българската съдебна система политически приоритет.

От съдебната система навсякъде по света се очаква едно нещо - справедливост в разумни срокове. Точно това го нямаме. Нито има справедливост (от политическите и финансови ресурси зависи дали ще стигнеш до осъдителна присъда и дали тя ще влезе в действие), а за разумните срокове си спомнете случая на Марио Николов (аферата САПАРД от 2008 г. - бел. ред.) - все още не е приключило съдебното дирене, а германският му партньор вече е излежал присъдата си. Прекратените по давност дела у нас са далече от всякакви разумни, приемливи стойности.

Големите престъпления не са убийствата и отвличанията, а злоупотребите с публични средства. Като съберем монополното положение, прането на пари, контрабандата и данъчните престъпления – това е онзи липсващ обществен ресурс, с който да решим проблемите и на здравеопазването, и на образованието и други социални системи. Ако прекратим онези "изтичания", животът ще стане съвсем друг.

Обаче точно тези стратегически мерки липсват в препоръките на ЕК. Големият проблем на механизма е, че е беззъб - не съдържа бушони срещу злоупотреби.

Реакция

"Еднополовите" - начин на употреба

От коментар на Златина Димитрова в webcafe.bg

Ако има паника по общественозначима тема, рано или късно някой ще извади "лошия" Запад, "еврогейските" ценности и облъчването с кемтрейлс. Събитията в Брюксел и американското предупреждение за възможни атаки в района на "Плиска" премиерът обясни като "любовна история между еднополови".

Един от известните канали на руската пропаганда - BulTimes.com, изскочи със скандална-шок-ужас новина: "Еврогейско: Този в средата е шефът на полицията в Брюксел", придружена със снимка на мъж в женски дрехи пред галерия.

Темите за "еднополовите" и тероризма в Брюксел се сляха в едно. Новината за митичния брюкселски комисар Алън може да доведе любопитния читател до групи като "България и Русия - партньори в Евразийския съюз", които възхваляват Путин и Динко от Ямбол.

Покрай атентатите в Брюксел руската пропагандна машина впрегна цялата си енергия, за да обяви Алън за символ на всичко, което според опорните точки е сбъркано в Европа - хомосексуалност, екстравагантност и толерантност.

Проверка на страницата на белгийската федерална полиция би показала, че тя се ръководи от Катрин де Бол (жена). А Брюксел няма "шеф на полицията" - отговорностите са разделени между няколко души, никой от които не носи името Алън или фамилията, която му беше прикачена.

"Новината" за скандалния "шеф на полицията" обиколи без никаква проверка и българския интернет. "2335 души харесват това. Харесайте го преди приятелите си", призовава страницата на сайта източник.

И как да не последва човек призива? Особено в страна, в която премиерът обяснява потенциална терористична заплаха с "любовна история между еднополови".

Фотокоментар

Димко дойде! Разотивайте се!

Още от Капитал