С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 27 мар 2016, 16:21, 4748 прочитания

Разходите за труд пак изпреварват производителността

И още: Представлението на такситата; Колко струва градският транспорт в Европа; Тишината за "Булгартабак"; Неприятна пречка пред желаната "голяма коалиция"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От коментар на Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

През 2015 г. ръстът на разходите за труд отново изпреварва чувствително нарастването на производителността. Това показват данните на НСИ. Притеснителното е, че това всъщност продължава тенденция от предходните две години.


Друг подобен период бе 2007-2010 г. Тогава обаче икономиката първо прегряваше и заплатите растяха с двуцифрен темп през 2007-2008 г. заради недостига на подходяща работна ръка. След това, с настъпването на рецесията през 2009 г., разходите за труд изпреварваха производителността заради по-бавната реакция на пазара на труда (и съответно по-късно започналите съкращения на работни места), както и заради рекордно високото повишение на минималните осигурителни доходи (МОД) - те бяха увеличени средно с 27%, илюстрирайки подценяването от страна на правителството на настъпващата криза.



Сегашната ситуация е трудно сравнима и с бума (2007-2008 г.), и с последвалата рецесия. Ако нещо напомня периода на висок икономически растеж, това е все по-острият недостиг на работна ръка. Съществената разлика обаче е, че коефициентът на безработица в момента е доста по-висок – 9,1% през 2015 г. спрямо 6,9% през 2007 и 5,6% през 2008 г.



Една от причините за бавното възстановяване на трудовия пазар е профилът на безработните и фактът, че около 40% от всички тях са дългосрочно незаети (над 1 година, като повечето са без работа и над 2 години). Този контингент от около 187 хил. души формира т.нар. структурна безработица, при която те трудно намират работа заради липсата на умения и образование. За сравнение, през 2008 г. безработните над 2 г. са били почти наполовина по-малко - 103 хил. души.

Любопитно е да се види откъде идва този изпреварващ производителността ръст на разходите за труд последните 3 години - от заплатите или от другите разходи (основно осигуровки). За периода от 2002 до 2015 г. индексът на разходите за труд показва ясно, че заплатите нарастват далеч по-бързо от другите разходи. По-конкретно през 4-то тримесечие на 2015 г. общите разходи за труд в икономиката са с 294% по-високи от тези в първото тримесечие на 2001 г., като разходите за заплати растат с 357% за този период, а другите разходи – със 138%.

Най-бърз ръст и на заплатите, и на общите разходи за труд се наблюдават в секторите създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъбщения (където влиза IT индустрията), както и професионалните дейности (където влиза и аутсорсингът на бизнес услуги). Тези два сектора – IT индустрията и аутсорсингът, са два от основните двигатели на икономиката последните години. Те са и лидери по създаване на нова заетост през 2014-2015 г., така че бързият ръст на заплатите в тях няма как да е изненада.

През последните 3 г. се наблюдава и нещо ново – осигуровките нарастват с по-бърз темп, отколкото заплатите. Ако се сравнят последното тримесечие на 2015 г. с последното тримесечие на 2012 г., разходите за заплати нарастват с 18,5% за периода, а другите разходи – с 21,0%. Т.е. покачването на осигурителната тежест от последните 3 г. явно е изиграло своята роля за ръста на разходите за труд.

Данните показват както че възстановяването на заетостта през последните години се дължи най-вече на няколко бързо растящи сектора, така и все по-изострящата се нужда от подходяща работна ръка - въпреки че икономиката расте с два-три пъти по-бавен темп спрямо периода на икономически бум, а безработните са с около 50% повече.

Тези проблеми на пазара на труда тепърва ще се задълбочават и ще пречат на икономическия растеж. Причината е, че моторите на икономиката и заетостта изискват умения и квалификация (програмиране, владеене на чужди езици и т.н.), които не биха могли да се придобият с кратък курс, а изискват по-дългосрочно обучение.


Позиция
Представлението на такситата


От коментар на Гроздан Караджов, депутат в опозиция от Гражданския съвет на РБ, във фейсбук

Столичани, а и цяла България, станахме свидетели на зле замислено и слабо изпълнение на таксиметровите шофьори.
Сцената е Орлов мост. Изпълнителите са стотина от хилядите феодално зависими таксиметрови шофьори, които блокираха кръстовището в час пик. Сценаристи са собствениците на няколко големи таксиметрови фирми. Фабулата е замислена като блицкриг – след блокирането на пътя бързо се появяват депутат - вносител на "удобен" закон, и министърът на транспорта, провеждат се "преговори" и кръстовището е опразнено. Обещанието е Народното събрание да изпълни всички изисквания на такситата. Нищо, че са в ущърб на обществото и на бюджета.

Категорично не съм съгласен с това! Въпросите, на които трябва да си отговорим, са простички, даже риторични:
1. Трябва ли таксиметровите фирми да плащат данъци и осигуровки, както правим всички? Или да продължим да си затваряме очите, когато ни лъжат, че нямат оборот?
2. Трябва ли да носят отговорност, когато техен шофьор наруши правилата и, не дай си боже, причини катастрофа? Или да продължат да са целите в бяло, независимо какви безобразия вършат наетите от тях лица?
3. Трябва ли държавата да събира приходи от всички граждани и фирми, или ще отстъпи под натиска на една гилдия?
4. Таксиметровите шофьори ли са най-привилегированата прослойка на обществото, та да се ползват от незаконни екстри, от които останалите граждани и фирми са лишени?


Таксиметровите шофьори отчитат мижав оборот, защото апаратите им не са свързани с НАП и лесно се манипулират. Съответно не плащат и ДДС, а в най-добрия случай, ако изобщо се осигуряват, го правят върху минималната заплата.

Фотограф: Юлия Лазарова


Сега големите таксиметрови компании сключват договори с шофьори или ООД-та, регистрирани с минимален капитал. Тези компании управляват и получават приходи от хиляди таксита, но не носят отговорност за тях – нито за тяхната безопасност, нито за плащане на данъци и осигуровки.

Таксиметровите шофьори отчитат мижав оборот, защото апаратите им не са свързани с НАП и лесно се манипулират. Съответно не плащат и ДДС, а в най-добрия случай, ако изобщо се осигуряват, го правят върху минималната заплата.
Никой не ги контролира, защото не са регистрирани като превозвачи. И всеки опит да се промени това положение се проваля заради заплахите с протести.

Предлагаме регистрация на всички като превозвачи - протести! Предлагаме свързване на апаратите с НАП - протести!
Предлагаме изисквания към колите - протести! А става въпрос за значителни обороти! В София има регистрирани 8000 таксита, а в страната са два пъти повече! Въобще не знаем колко са нерегистрираните.

Фирмата, която в четвъртък вечерта блокира Орлов мост, има 900 таксита, от които само 4 броя са нейна собственост, и внася по 2 лева на автомобил на месец ДДС!? Тоест декларира месечен оборот от 10 лева на таксиметрова кола!

Е, аз не съм съгласен! Смятам, че таксиметровите фирми трябва да имат права и задължения, както всички останали. Трябва да плащат данъци и осигуровки и да гарантират сигурност и коректно отчитане на услугата, която им заплащаме!

Законите трябва да важат за всички! Ако се отмени изискването от 1 април т.г. таксиметровите фирми да са регистрирани превозвачи, на практика ще дадем право на такситата да са над закона! И ясен знак, че всеки тарикат може да живее на гърба на обществото. Както и че властта е склонна да накаже примерните данъкоплатци, които спазват законите, за да угоди на една достатъчно добре организирана прослойка.



Градско управление
Колко струва градският транспорт в Европа


От анализ на Явор Алексиев и Веселин Божков в сайта "Инфограф"

Миналата седмица Центърът за градска мобилност (ЦГМ) направи предложение, което предвижда билетът за градския транспорт в София да поскъпне до 1.50 лв. Не претендираме за пълна точност на изнесените от нас данни (те са от сайта priceoftravel.com и е възможно междувременно по тях да са настъпили малки корекции - бел. ред.)

Начинът на организация на публичния транспорт в европейските столици е много различен, поради което понякога е трудно да изберем една цена като "представителна". В някои столици цената зависи от продължителността на пътуването, а в други - от изминаваното разстояние. В България пък разходът на пътуващия за една или десет спирки е един и същ. За да направим сравнението възможно, сме използвали най-ниската предоставена от сайта цена.



В някои градове има електронна карта, която се зарежда с определена сума. Цените на билетите варират значително в зависимост от това кога сте ги закупили, начина на закупуване (карта, есемес или от машина), възрастта ви и т.н. В подобни случаи сме използвали редовната цена на билета за метро за лице без карта и привилегии.

Сравнения на номиналната стойност на цените на билетите за градския транспорт биха били неуместни поради разликите както в заплатите, така и в цените в страните - членки на ЕС. Причината е, че едно евро не купува същото количество стоки и услуги в различните страни от ЕС. Докато в София за тази сума можете да отидете до центъра и да се върнете, в Лондон няма да можете да си позволите дори едно-единствено пътуване. И все пак: в номинално изражение билетът е най-евтин именно в София - 0.51 евро (виж графиката).

За да сравним "стойността" на едно пътуване в София с това в други европейски столици, използвахме последните данни на Евростат за паритетите на покупателната способност (ППС) в страните от ЕС. ППС се използват за превръщане на номиналните разходи от национална валута в единна условна валута, наричана "Стандарт на покупателната способност" (СПС) - условна валута с еднаква покупателна способност във всички страни от ЕС.

Например: Минималната работна заплата (МРЗ) в Полша през втората половина на 2015 г. е 418 евро, а тази в България – 194 евро. В номинално отношение МРЗ в Полша е 2.15 пъти по-висока от тази в България. Обаче, ако вземем предвид различната цена на стоките и услугите в двете икономики и приложим ППС, минималната заплата в Полша възлиза на 749, а в България – на 401 СПС – разликата се стопява до 1.87 пъти.
Така единствената столица, в която цената на един билет в СПС е по-ниска от тази в София, е Братислава. Малко по-скъп е транспортът в Букурещ.

Сравнението, базирано на покупателната способност, показва, че ако цената на билета в градския транспорт бъде увеличена до 1.50 лв. (приблизително 0.77 евро), неговата стойност в СПС би надминала тази в 10 европейски столици - Вилнюс, Цюрих, Прага, Талин, Любляна, Рим, Атина, Дъблин, Варшава и Букурещ, ако приемем, че цените в останалите столици ще останат без промяна. Подобен "скок" би бил трудно защитим (особено в условията на рекордно ниски цени на горивата).

Коментар +
Предпазливо с поскъпването на билета

Коментар на Юлиан Попов във фейсбук

Искам да защитя, но много предпазливо, идеята за поскъпване на градския транспорт в София. Вдигането на билета с 50% ще сложи цената му в средната европейска категория по покупателна способност. Градският транспорт има нужда от инвестиции и те не могат и не бива да идват само от еврофондове. Ако градският транспорт няма по-високи постоянни приходи, с него ще се случи нещо подобно на онова, което се случи с енергетиката, която бе разядена отчасти (не само) от популистки натиск върху цените на енергията. Всеки друг възглед ми навява носталгични спомени по красивите години, когато билетчетата бяха по 2 и 4 ст.
Аргументите за ниските цени на петрола, за това, че евтиният градски транспорт ще намали използването на коли, че хората няма да си плащат, че хората нямат пари и така нататък, не са достатъчно сериозни и при един по-обширен спор не биха издържали.

Защо обаче трябва да подкрепим предложението с резерви и много внимателно? За да се развива добре градският транспорт, е необходима дългосрочна градска стратегия на мобилността. Поскъпването трябва да е съпроводено от такова за паркирането. Безумие е да се смята, че безплатното паркиране е човешко право. Трябва да е съпроводено с разширяване на възможностите за придвижване с велосипеди и пеша. С ангажименти за по-нататъшно подобряване на качеството на въздуха в града. С увеличаване на бързината на градския транспорт. С възможността да се движиш с един билет в различни средства за транспорт. Както и с мерки за подкрепа на най-уязвимите. София заслужава това подобрение.


В сърцето на модела "КОЙ"
Тишината за "Булгартабак"


От анализ на Иван Бедров за "Дойче веле"

"Булгартабак" си отива. Това е повече от видно. Фирмата е в процедура по съкращаване на над 400 работници и затвори фабриката си в София (само част от функциите формално се осъществяват - работи например отдел "Логистика", тъй като според приватизациония договор компанията трябва да запази предмета на дейност поне за 10 години, вкл. и на дъщерните дружества, в противен случай дължи неустойка от 100% от приватизационната цена - бел. ред.). За разлика от съдбата на стоте чистачки на летище София обаче този случай не предизвиква интереса на премиера. Той не се среща с тютюноработниците, телевизиите не се включват на живо, партиите не излизат с декларации... Тихо е. Защото за "Булгартабак" в България не се говори.

Това е логично продължение на тишината, в която бе обвита и приватизацията му през 2011 г. Пет години по-късно институциите продължават да не се интересуват кой е собственик на компанията. "То и "Кока-Кола" е офшорна", отговори преди време премиерът Борисов на журналисти. Днес твърди, че не знаел някога Делян Пеевски да е стоял зад компанията. Министърът на икономиката Божидар Лукарски пък се изнервя всеки път, когато някой го попита за "Булгартабак".
Въпреки серийното влизане/излизане на Делян Пеевски с различни дялове в собствеността на "Булгартабак" работниците винаги са знаели кой е шефът. Преди дни синдикатите поискаха среща при премиера с реалния собственик и това предизвика искрен смях.

Сега разказът на медиите на Пеевски е, че лидерът на ДСБ Радан Кънев настоявал за ликвидирането на "Булгартабак", а всъщност той поиска на глас разследване на данните за участие на фирмата в контрабандни схеми. И понеже истинските причини за случващото се очевидно е неудобно да бъдат споделени, започва натиск срещу правителството за някаква намеса и "социално решение". Т.е. отново данъкоплатците да се притекат на помощ за замитане на следите на неразследвани престъпници. По това случаят прилича на срутването на КТБ. И по нищо не личи българите да научат скоро истината, защото тя включва голямата тайна от 2011 г. – кои са реалните собственици на "Булгартабак". И колкото по-взривоопасен е отговорът, толкова по-гъсто ще бъде мълчанието.


Желаната "голяма коалиция"
Неприятна пречка


От анализ на Даниел Смилов за "Клуб Z"

"Не разбираме "шизофренията" на ДСБ. Искаме яснота в управлението! Как може да има министри и да е в опозиция?" Ето я яснотата: Борисов просто няма интерес да извади Москов и Ненчев, защото сегашният вариант е най-удобен за него. Той не може легитимно да управлява само с АБВ и ДПС: неговите избиратели не са му давали, а и не биха му дали мандат за това. Същевременно обаче той не иска да ходи веднага на избори. В тази ситуация остава театрото с "шизофренията", на което сам си е и режисьор, и главен изпълнител.

Неясното е единствено следното: Защо Москов и Ненчев се съгласяват да играят статисти в него - въпрос, който би трябвало да се отнася и за ДБГ, и за СДС. Дори в много по-слаба позиция ДСБ и Гражданският съвет сега са единствените, които могат да оказват публичен натиск и да изискват действия от Борисов. В този смисъл най-неясното е защо определени партии в РБ действат и срещу себе си, и срещу интересите на страната.

Задачата на РБ беше и е да участва в дясно, антикорупционно управление. Все по-ясно става, че ГЕРБ се отклонява от тази цел по посока съглашателства с АБВ, ДПС и БСП. В момента ГЕРБ управлява основно с гласовете и идеите на АБВ и ДПС. Президентът Първанов дори се похвали, че техните идеи за съдебната система и антикорупционното законодателство са били приети (което е факт).
Борисов има интерес да държи Москов и Ненчев заради театрото с "шизофренията"

Фотограф: Цветелина Белутова


Етюдите с "оттеглянето", "влизането" и "излизането" на Пеевски от бизнеса и политиката продължават, както и чадърите, разпънати върху ДПС протежетата в прокуратурата и службите – това са другите маркери на политическото съучастие между Борисов и уж опонентите му.
Останалите реформатори в правителството подпомагат тази мимикрия, като се дискредитират в очите на собствените си привърженици. Продължаването на това състояние ще отвори възможност за ГЕРБ вече "официално" да си управлява с ДПС или с БСП (което би било почти същото).
В този смисъл имаме активна подготовка за нещо като голяма коалиция, която стана пределно ясна с декларацията на парламентарната им група по отношение на ДСБ. Реформаторската част от РБ са единствената "пречка" пред този план и затова е тази масирана атака срещу тях. Те наистина пречат по два начина. Първо, правят невъзможно легитимирането на половинчати и размити реформи. Второ, правят трудно продаваемо споразумение между ДПС и БСП за президентските избори.
А такова лесно може да се получи – в отсъствие на публична критика срещу него, като ДПС гласува за "свой собствен" кандидат, а от БСП издигнат "куц" кандидат (което никак няма да ги затрудни).

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 2515 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2272 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Защо "бизнесът на Пеевски" е грешна постановка

И още: Рискът да си пуснеш телевизора; Къде ли не връщахме младите

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10