Данните от последните години показват една по-различна картина: европейските програми гълтат все повече национален ресурс и на практика влошават фискалната позиция на страната.

Разходите по тези програми у нас нарастват устойчиво - през 2008 г. са под 1 млрд. лв., през 2010 г. гонят 2 млрд. лв., през 2014 г. вече са 4.5 млрд. лв., а през 2015 г. се раздуват до близо 6.3 млрд. лв. Тези разходи обаче не се финансират само от ЕС, тъй като всяка година държавата прави условно трансфер от националния бюджет към европрограмите.

Този трансфер на практика е участието на българските данъкоплатци във финансирането на европейските проекти у нас. В периода 2008-2010 г. той е бил в рамките на около 500 млн. лв. годишно, през 2011-2012 г. вече гони близо 1 млрд. лв. на година, а през 2015 г. поставя абсолютен рекорд с около 2.5 млрд. лв.

На "Графика 1" са представени общите приходи и разходи по графата "Европейски средства" в консолидираната фискална програма - това са помощите от ЕС, съпоставени с всички разходи по европейски програми, както и трансферът от националния бюджет в подкрепа на тези програми. Последният е представен условно със знак минус, тъй като това на практика се изземва от местните данъкоплатци.

В последните години има два случая, когато националните трансфери отчетливо са нараствали - 2011 и 2015 г., като и в двата случая са достигали около 40% от всички разходи по европейските програми. Казано с други думи, към всеки 3 лева, получени у нас от европейските данъкоплатци, са добавяни по 2 лева народни пари.

И от тези близо 6.3 млрд. лв., похарчени по европрограми през миналата година, 2.5 млрд. лв. са били от джоба на българския данъкоплатец. Видно е, че схващането за "безплатните" европейски програми е дълбоко погрешно. Реализирането на един или друг безсмислен проект само за да се напомпа усвояването неизбежно води до прахосване и на национален ресурс.

Интересен е и ефектът на европейските програми върху структурата на бюджетните разходи у нас. Огромната част от средствата по програмите има характер на "капиталови" разходи и така постепенно измества чисто националните публични инвестиции. През 2008 г. например националните публични капиталови разходи са били близо 3.8 млрд. лв., докато по европейските програми са били едва 500 млн. лв. През 2015 г. капиталовите разходи по националния бюджет са се свили до 1.6 млрд. лв., а тези по европрограмите надвишават 5.2 млрд. лв.Промяната в структурата на публичните финанси показва, че европейските средства не са просто някаква добавка към бюджета, а имат безспорен изместващ характер и в момента публичните капиталови разходи са силно зависими от тях.

Това още повече засилва тежестта на всеки безсмислен европейски проект, който гълта сериозен национален ресурс и съответно вкарва дефицит, а в същото време най-вероятно е изтласкал някакъв друг проект, който може и да е по-нужен, но не влиза в рамките на съответната програма.

А предвид обстоятелството, че публичната отговорност за европейските проекти е на практика нулева, можем спокойно да предположим, че безсмислеността (разбирай прахосничество) е в много по-големи мащаби спрямо националния бюджет. Стимулът за помпане на това прахосничество е облагодетелстването на близките до властта (клиентелата).

В имитацията на държава

Мафията взема всичко, което й хареса

От изказването на Татяна Дончева, лидер на "Движение 21", пред конгреса на партията в събота

България прекара четвърт век в "преход". Отдавна живеем с усещането, че този "преход" няма край. В нацията се е установила апатия и чувство за безнадеждност. Защото 25 години след началото сме се оказали не в НАШАТА държава, а в нейна имитация. Имитацията на държава се управлява не със закон, а с изнудване, заплаха, прелъстяване и поквара, но използва лостовете на министерства, държавни учреждения и съдилища.

В нея ненаказаното зло се превръща в правило, голата сила - в закон, наглостта – в мерило за власт. Институциите на държавата са взети за заложници и функционират като изпълнителни органи на мафията. Мафията взема всичко, което й хареса - банки, бизнеси, публични средства, природа. И замества републиканския ред с мрачни феодални зависимости, за да превърне всеки гражданин в крепостен на олигархията.

Изправени сме пред колосален проблем. Той засяга всеки от нас - и "примирените" и "непримиримите" , и "левите" и " десните", и "хората от партиите" и тези, които "мразят партиите". Мафията и мутрите "навличат с лекота различни идеологически дрешки". Проява на политическо късогледство е да не виждаш, че политическите различия по линията ляво-дясно ще имат разумен смисъл само в държава със здрав политически фундамент, а не в ИМИТАЦИЯТА НА ДЪРЖАВА.

Иначе моделът "Кой" ще се усмихва от държавните институции, от присвоените чужди бизнеси и от цялото медийно пространство, рекламирайки свободата на словото СИ.

Ние сме в ситуация, когато големият проблем в държавата надхвърля възможностите на лявото и дясното да се справят с него. Съотношението на силите е с голям превес на "здравите сили" срещу "здравия разум". Това, което е нужно, е мафията и мутрите да бъдат отстранени от властта, ако искаме да има свободни и демократични избори, което е първият белег на нормалните демокрации; ако искаме да има нормален икономически живот; ако искаме да има стимул за всеки активен човек да работи за своя по-добър живот.

Два проблема са особено значими - практическото отсъствие на икономическа политика и отровен бизнес климат. Управляващите са просто разпределители на обществени поръчки по утвърдени схеми. Най-голямо внимание, разбира се, се отделя за разпределението на бюджетните и европейски ресурси в публичните инвестиционни проекти.

Почти всички такива проекти се печелят от много малко на брой фирми, оповестени напоследък и публично във връзка с отмяната на няколко големи обществени поръчки лично от премиера и с разкритията около фирма "Агромах". Чуждите строителни компании напускат, а българските се борят за място на приближени до правителството. Тези места обаче са вече заети.

А какво става с фирмите, които се занимават с производство? Какво произвеждат? Къде го продават? От какво имат нужда? За това не се говори. Но покрай фалита на КТБ се преразпределиха много бизнес територии. И пак в рамките на два кръга от мутрите и мафията.

Българският бизнес е разделен на правителствено приближен и правителствено отдалечен. Първият кръг получава обществени поръчки и недосегаемост срещу каквото трябва. Вторият се радва на конфронтационно отношение във всякакви форми до фалирането му.

С отмяната на обществени поръчки по субективно усмотрение на премиера управляващите явно са решили, че така ще неутрализират някои черни точки, написани им в чужбина. Но всъщност така ли се управлява модерна държава? Може ли така тя въобще да функционира? Все пак не сме в Средните векове.

От 2009 г. България трупа бюджетни дефицити, а в името на политическото си спокойствие управляващите взимат външни заеми. Рискуваме след 6-7 години да изпаднем в тежка криза поради огромни плащания по дълга. Статистиката отчита все по-свито потребление, свива се инвестиционната и стопанската дейност, а правителството няма идея как да промени това.

Правителството не търси причините за сегашната икономическа ситуация. Никакъв Закон за обществени поръчки не може да помогне, когато мутрите и мафията контролират държавата и разпределят поръчките на самите себе си. Широко рекламираният антикорупционен закон "Кунева-Борисов" е компилация на три досега прилагани закона.

Никой не представя резултатите от прилагането на тези закони в продължение на няколко години, а истината е, че - замислени като панацея срещу престъпността и корупцията, те се превърнаха в инструмент за политическо, икономическо и юридическо насилие над дребните риби от сивата част на живота и за разправа с конкуренцията.\

Позиция

Тежките деформации на здравната система

От коментар на д-р Стойчо Кацаров на страницата на Центъра за защита на правата в здравеопазването

Първоначалната идея на здравното осигуряване е променена до неузнаваемост. Нарушени са основни принципи и това поражда непрекъснати конфликти. Поправянето на отделни детайли не дава и няма да даде резултат заради тежки деформации в системата като:

- Нарушен е изцяло принципът за представителство в здравното осигуряване. По идея ръководството на НЗОК трябва да представлява осигурените граждани и да отговаря за защита на интересите им пред лекарите и лечебните заведения.

В нашия случай управителят се избира от Народното събрание, а надзорният съвет се доминира от представители на правителството и свързани или зависими от него лица. Практически целият ръководен апарат е под контрола на управляващата политическа партия.

НЗОК сключва договори с болниците, но преговаря за условията с УС на БЛС, като последният не е представителен орган на лечебните заведения, а на всички лекари, в това число на работещите в администрацията.

- Нарушен е принципът на солидарност. Държавните служители, военните, прокурорите, следователите и съдиите, пенсионерите, хората със социално подпомагане, децата и други категории практически не се осигуряват. За здравната им осигуреност правителството субсидира НЗОК с определена сума на остатъчен, допълващ здравния бюджет принцип. Над 4 от общо 7 млн. души попадат в тази група.

И друго - пациентите заплащат 50% от медицинската помощ от джоба си, но те не са еднакво богати. За бедните това означава лишаване от достъп до медицинска помощ.

- Изцяло сгрешен е моделът на формиране на цените на медицинските услуги. Всички те са определени емпирично. От създаването на НЗОК досега не е правен актюерски разчет на осигурителните вноски и здравните рискове, които те покриват и дали ги покриват. В здравната каса никога не е бил назначаван актюер. Кой както е минал през нея през годините, се е погрижил цените на дейностите по неговата специалност да са по-високи.

- Пациентите са лишени от всякаква възможност за контрол. Осигурителят – НЗОК, която по дефиниция трябва да представлява техните интереси пред доставчиците на медицински услуги, не се интересува дали пациентът е доволен или не. Единственото, от което се интересува, е дали са попълнени коректно и в срок безбройните формуляри и документи.

- Здравната ни система е напълно дезинтегрирана. Не съществува сътрудничество, последователност и взаимопомощ между Спешна помощ, първична и специализирана медицинска помощ и болнична помощ. Процесът на дезинтеграция тече в самите болници. В много от тях всяко отделение работи за себе си, сякаш е отделно лечебно заведение.

Системата е и в тежка диспропорция. Броят на лекарите, броят и видът на предлаганите медицински дейности, както и разходите за здраве на отделните административни области се различават от няколко до няколко десетки пъти.

Тези дефекти, формално погледнато, са поправими. Реално няма абсолютно никакъв шанс - заради още по-голям дефект на цялото ни общество: в системата за овластяване и търсене на отговорност. Освен това България не е правова държава - с истинско разделение на властите, за да може да се очаква те да са коректив една на друга. В повечето случаи законодателната, изпълнителната и съдебната власт са в симбиоза.

Смях в залата

ДНК-то има нужда от втора кабинка

От текст на Letiashtata Kozzila Erato в egoist.bg

Първото, което разбираме от новосъздаденото гражданско сдружение "Движение за национална кауза", е, че Андрей от "Иваниандрей", Хилда Казасян и Ники Кънчев са притеснени за прираста в България и биха желали да си сътрудничат с частния бизнес, за да повишат раждаемостта в страната.

Те са убедени, че бизнесът "ще ги разбере", защото "работата, парите и хората вървят заедно". За да илюстрират тази си теза, те напомнят за правителството на унгарския премиер Орбан, което отпуска равностойността на 3300 евро на новородено дете.

Но първо, правителството на Орбан не е "частен бизнес" и, второ, тази сума получават семейства за трето дете. В България еднократната сума за раждане е, както следва: за първо дете 250 лева, за второ - 600, а за всяко следващо - 250 лева.

Как частният бизнес в България ще стимулира раждаемостта без участието на държавата? ДНК имат отговор със следващата си инициатива - връщане на българите от чужбина. Учредителите споменават тъжната съдба на българите в Македония, които страдат от факта, че България не им обръща никакво внимание. И тук започваме да се чудим - не става ли въпрос за българите в Германия, Англия, САЩ, Испания?

Но как с помощта на частния бизнес ще върнем българите от чужбина и ще повишим раждаемостта? Тук идва кулминацията и става ясно: с програми за развитие на регионите, разбира се. А те, регионите, имат един съществен проблем - "екологичните причини", които спират десетки милиони евро, които ще полетят към България.

Ако не са тези "екологични причини", ще вдигнем на крака цялата икономика, ще се спущаме по писти от долари, а долу ще ни чакат осемте ни деца и приятелите ни от Швейцария, които, чувайки за отменените "екологични причини", са си събрали багажа и са се върнали в България.

Да обобщим: втора кабинка на Банско, десет хотела в Приморско и 10 хотела на Витоша ще вдигнат икономиката не на крака, а на пръсти. Не била корупцията проблемът! Не била съдебната система, не била КТБ, където потънаха милиони левове на държавни дружества и институции. Националната кауза е във втората кабинка на Банско.

Липсата на контрол помпа харченето и за безсмислени проекти в полза на клиентелата на властта.

Преглед на оригинала