Мнения Daily - Ще си поиска ли държавата парите от Цветанов

И още: Мракът се задълбочава; Крепостни в университета

Бюджетът ще плати поредицата присъдени в Страсбург обезщетения заради персоналната вина на бившия вътрешен министър на ГЕРБ, които вече са за над 200 хил. евро.
Бюджетът ще плати поредицата присъдени в Страсбург обезщетения заради персоналната вина на бившия вътрешен министър на ГЕРБ, които вече са за над 200 хил. евро.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
Бюджетът ще плати поредицата присъдени в Страсбург обезщетения заради персоналната вина на бившия вътрешен министър на ГЕРБ, които вече са за над 200 хил. евро.
Бюджетът ще плати поредицата присъдени в Страсбург обезщетения заради персоналната вина на бившия вътрешен министър на ГЕРБ, които вече са за над 200 хил. евро.    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Колко ни струва шоуто на Цветанов

Законът позволява на МВР да упражни правото си на регрес

От коментар на адв. Емилия Недева пред БНР

Има вече шест дела, по които България е осъдена за нарушаване презумпцията за невиновност, като изключително впечатляващ е фактът, че Европейският съд в Страсбург персонално е посочил бившия вътрешен министър Цветан Цветанов като виновник за нарушаване на човешките права. Само по делото на Алексей Петров е прието, че отговорност за нарушаване на презумпцията за невиновност има и тогавашният софийски прокурор Николай Кокинов.

И тъй като в случая няма съмнения кой е нарушавал презумпцията за невиновност, може да се потърси отговорност. Когато се констатира нарушение от страна на министър или друг представител на изпълнителната власт, същата тази власт може да упражни правото си на регрес. Законът го позволява, въпреки че засега нямаме такъв прецедент.

Обезщетенията за присъдите в Страсбург се плащат с решения на Министерския съвет. Но пък МС от своя страна може да си потърси парите. Всичко, което е платено заради персоналната отговорност на представител на изпълнителната власт - в случая на министъра на вътрешните работи, може да бъде търсено от него.

Когато имаш възможност да възстановиш в бюджета едни пари, които си платил заради грешките на някой друг, а не го правиш, може да се говори и за безстопанственост.

Наблюдение

Мракът се задълбочава

От текст на Евгений Дайнов в offnews.bg

Бях за малко в "цивилизацията", както се казваше в казармата, когато излезнеш навън. В случая – в сърцето на европейската такава. И се върнах. Това, което видях, като се зарових в нета, е, че мракът се задълбочава.

Случка първа: "Лошият път не е опасен", светва ни шефът на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров. И продължава: "Статистиката много ясно показва, че когато настилката се оправи, това води до повишаване на скоростта на движение и аварийността скача."

Т.е. съобщава ни следната си съкровена мисъл – стига плакали, че са ви лоши пътищата бре, маскари. Нали, като ви ги направим по-хубави, вие хуквате по тях да се избивате помежду си...

Случка втора: "Публични изяви на мнения, граждански или политически позиции в лично качество на преподаватели/служители на Университета се извършват, без да се ангажира институцията със заявени мнения и без да се използват придобитите в нея научни степени и звания". Това - от "Академическия" съвет на СУ, където очевидно новината за смъртта на Сталин още не е пристигнала.

Искат да въведат комисари с каскети и тужурки, за да държат под контрол "гнилата интелигенция" (по думите на Ленин). За тази цензура са гласували, оказва се, всички присъстващи преподаватели. Против са били трима студенти.

Случка трета: "Терористите търсят най-слабите места, а един нерегламентиран къмпинг е точно такова място... Ще се обърна към ДАНС, за да разбера как такива места, на които има големи струпвания на хора, ще бъдат предпазени от атентати." Това – от Найден Зеленогорски.

От името на организация, носеща името "България на гражданите" (т.е. на нас), Найден ни съобава следното. 1. Всеки, който не е под постоянен контрол, е терорист. 2. Най-терористи са онези, които искат чиста природа и обичат палатките, а не бетонните комплекси.

Докато "Академическият" съвет (горе) бленува московски мочурища, Найден сънува беларуските блата. Там наистина всеки е под контрол по всяко време и палаткаджии няма, защото нищо не се прави без разрешение от местния гаулайтер.

Случка четвърта: По един безболезнен начин стигаме до следното разсъждение на професора по математика Михаил Константинов по отношение на арабите: "Срещу нас имаме хора от друг биологичен вид... а друг биологичен вид иска друг вид отношение".

Т.е. "Европа не може да бъде спокойна, докато арабският въпрос не бъде решен... Ние ще възстановим здравето си като нация едва тогава, когато елиминираме арабите... Ако не се опълчим на арабите в кратки срокове, те ще покорят нашия народ в кратки срокове".

Цитатите всъщност са от Хитлер, просто съм заменил "евреи" с "араби". Следващата логическа крачка е обявяване на обществена поръчка за газови камери за арабите.

Няма и не може да има хипотеза, според която тези хора да са годни да заемат публични дължности и да живеят за сметка на данъците, събирани от гражданите. Те са от друг свят – от оня, в който московските мочурища, беларуските блата, тюменските торфени полета (и газовите камери на Хитлер) не са проклятие, а мечта.

Коментар+

Крепостни в университета

От коментар на Стефан Попов в webcafe.bg

Опитът СУ да въведе ограничения върху медийни изяви на преподавателите си вдигна вълна от възмущение в медиите. Въпросът обаче се отклони в несъществената посока - дали трябва или не трябва, дало може или не може, дали ще има или няма в крайна сметка да има силни ограничения, дали ще бъдат редактирани или не приетите от академичния съвет (който държи да бъде наричан "академически") рестрикции, как да се повлияе така че да няма чак такива неща.

Но същественото е с какво се занимава академичният съвет. Върху този критичен въпрос трябва да се замислят и съответно да предприемат някакви действия преподавателите и техните първични университетски структури - катедрите.

Ограниченията са мотивирани от необходимостта официалната позиция на СУ да се разграничава от личните позиции на отделни преподаватели. Тук веднага се питаме: А кой преподавател си е въобразил в частно качество, че представлява СУ? Може ли примерно шеф на бензиностанция на "Лукойл" да говори по медиите от името на "Лукойл България"?

Говори се за някаква "официална експертна позиция на СУ". Няма такава официална експертна позиция. Университетът е универсален тъкмо в многообразието на експертните си позиции. Никога и по никакъв начин той няма да има официална експертна позиция. Може да има институционална, приета от някаква инстанция. Но тя няма да бъде експертна.

Цялата работа е доста обезкуражаваща. Това не е политика, която заслужава да бъде анализирана и оценявана. Това е пореден израз на упадъка на СУ, който се усилва през последните четири мандата, близо 20 години.

Още от Капитал