Пълна прозрачност и контрол в процедурите за инвестиционни проекти за нова бойна техника

Във връзка с публикувания на 2.04 материал на "Капитал" със заглавие "Ненчев получи празен чек за милиарди" получихме писмо от военния министър Николай Ненчев със следното съдържание:

С решение на Министерския съвет, на 30 март 2016 г., бяха одобрени инвестиционните разходи за придобиване на нова бойна техника за: осигуряване на летателната годност на самолет МиГ-29, придобиване на нов тип боен самолет и на нов тип многофункционален модулен патрулен кораб. Инвестиционните проекти за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили ще бъдат предложени за одобрение от Народното събрание в най-скоро време. Предстои да бъде внесен за одобрение в Министерския съвет и инвестиционният проект за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада, с реализацията на който Сухопътните войски ще се превъоръжат с нова бойна машина на пехотата. С този акт Министерският съвет пристъпи към изпълнение на програмата си за модернизация на Въоръжените сили.

С реализацията на най-мащабните за последните години модернизационни проекти ще се повишат бойните способности на Българската армия и ще се изпълнят част от поетите ангажименти към колективната отбрана, заявени с Целите за способностите за НАТО.

Повече от 25 години техниката, свързана с бойните способности на Българската армия не беше част от приоритетите ни за поддържане ресурсите на въоръжените ни сили, бе оставена да се амортизира, а това доведе до отслабване, даже загуба на отбранителни и оперативни способности. Средствата, спестени от съкращаването на числеността на Въоръжените сили в резултат на реформите, не бяха реинвестирани в придобиването на нова модерна техника. Всяка следваща отсрочка за програмата за превъоръжаване на видовете въоръжени сили, крие опасности за националната ни сигурност и отслабва възможностите ни за равностоен съюзник в колективната отбрана на НАТО. Придобиването на новия тип бойна техника е от изключителна важност за националната сигурност и отбраната на страната, за прилагане на механизмите на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз.

Напълно естествено е, българската общественост и данъкоплатците в тази държава да проявяват засилен интерес както към превъоръжаването на армията, така и към процедурите и начините за изразходване на публичните средства. Този интерес винаги е бил обезпечаван с предоставянето на пълна информация за това как се извършват разходи и се управляват публични средства.

Министерството на отбраната винаги е спазвало нормативните изисквания за осигуряване на публичност и прозрачност, в това няма съмнение, фактите говорят.

Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили за проекти над 100 милиона лева, Народното събрание трябва да одобри проектите за инвестиционен разход, внесени от Министерския съвет. Редът за това е строго регламентиран, първо се одобрява проект за инвестиционен разход, а след завършването на процедурите по избор на изпълнители се произнася с формите на парламентарния контрол за този избор. В хода на изпълнението, с инструментите на парламентарния контрол народните представители, а чрез тях и обществото получават достъп до пълната информация, която задължително е публична. За проектите на стойност от 50 до 100 милиона лева, решенията за инвестиционните разходи се осъществяват от Министерския съвет и той контролира изпълнението.

Уверен съм, че няма повод за съмнения и още повече за спекулации. Празен чек за милиарди, няма да получа. Процедурите по избор на изпълнители ще бъдат факт. Контролът по тези процедури от страна законодателните органи също ще бъде факт.

Министерството на отбраната е единствената държавна институция създала дирекция за проектно управление. Всеки проект се разглежда и приема от няколко органа: Съвет по необходимите оперативни способности, Съвет по въоръженията и Програмен съвет. Преди да се пристъпи до решение от министър на отбраната, проектите се разглеждат и в Съвета по отбрана. В него участват заместник министрите, началникът на отбраната, постоянният секретар, командирите на видовете въоръжени сили и командващият Съвместното командване на силите. Този процес осигурява не само пълна прозрачност, но и отразява експертното мнението на компетентните в сектора отбрана и въоръжени сили, военни и административни органи, преди внасянето на проектите в Министерския съвет.

Отпускането на средства остава в ръцете на правителството и на парламента. Контролът също.

Средствата за модернизиране на отбранителните способности не са само е необходимост, те са инструмент, който ще генерира ползи в по-широк смисъл. С тях ще се създадат работни места в отбранителната индустрия, ще се развият съвременни професионални умения на военнослужещите и ще се осигурят производството и поддръжката на голяма част от бойната техника, при това ресурсът ще е с национални сили и средства.

Балансът при модернизацията на видовете въоръжени сили е основен принцип на нашата отбранителна политика. Приоритизирането на едни за сметка на останалите е недопустимо и политически, и военностратегически грешно. Като имаме предвид, че основната бойна техника се експлоатира за период от над 30 години, може да твърдим, че решението на Министерския съвет е исторически момент с дългосрочна перспектива.

Не на последно място, с решението си, Министерският съвет изпълнява ангажиментите, поети от страните-членки на НАТО след Срещата на високо равнище в Уелс през 2014 г. за спиране на тенденцията за намаляване на бюджетите за отбрана. Това именно е отговорът на предизвикателствата пред силно променената среда за сигурност.