По отношение на кризата с бежанците независимо от някои противоположни позиции на страните членки преобладава мнението, че една добре организирана брегова и гранична охрана с разширени пълномощия би била правилното решение. Охраната на границите на ЕС, както и на целия съюз не може повече да остава само в правомощията на национални институции, работещи отвъд границите на своите възможности. Споразумението с Турция от 18 март е доказателство за това, че единствено заедно Европейският съюз и играещи важна роля държави от региона могат да допринесат за правилни решения на проблема. Необходими са обаче и допълнителни стъпки: налага се спешна реформа на Дъблинското споразумение за справедливо разпределение на бежанците сред страните - членки на ЕС. За бежанците трябва в цяла Европа да важат едни и същи принципи, задължения и правила. Така че решението е нужно да се търси единствено в едно по-нататъшно развитие на Европейската система за предоставяне на убежище на бежанците. Защото е ясно – в един глобализиран свят, в който Европа е и иска да остане важен фактор, ние трябва независимо от конфликта в Сирия още дълго да се занимаваме с въпроса за бягство и миграция.

Различните кризи в наша непосредствена близост показват, че Европейският съюз трябва да говори в един глас и да се грижи сам за своята сигурност – както вътрешна, така и външна, съчетавайки това с тясното сътрудничество с партньорите ни от НАТО. Нужно е също така да продължи още по-ангажирано подкрепата за процесите на демократизация в страните на изток и на юг от нас. В дългосрочен план трябва да се стремим към създаване на общо икономическо пространство заедно с нашите съседи. За целта е нужна една амбициозна европейска стратегия на сигурност, която да показва визията за ролята на Европа в света, както и да се отличава с ясен напредък в обвързването на националните въоръжени сили с оглед на общи военни действия. Това има смисъл не само във финансово отношение, но също и с оглед на съществуващата обща заплаха. В борбата с тероризма е абсолютно необходим засилен обмен на информация между отделните тайни служби, както и тясно сътрудничество между полицейските и съдебните институции.

Гражданите с право очакват Европейският съюз да решава тези задачи по-бързо и по-гъвкаво. С тази цел трябва да ускорим най-напред вземането на решения в рамките на ЕС чрез разширяване правомощията на отделните компетентни фактори във външната политика и в политиката на сигурност. Само така ЕС може да действа ефективно, без непрекъснато да прибягва до помощта на "коалиции на добра воля". На второ място, ЕС би трябвало да се концентрира върху собствени ресурси, за да може да реагира по-гъвкаво, когато се наложи да се предотвратяват бъдещи кризи или пък те да бъдат решавани с общи усилия. В дългосрочен план Европейският съюз не трябва да се задоволява само с реагиране спрямо кризи. Вместо това той трябва да се стреми да предопределя глобалното развитие в света, играейки водеща роля сред страните в своя непосредствена близост.

Предпоставка за това е единството на ЕС. Разделението на съюза на Изток и Запад и на Север и Юг, на което сме свидетели в момента, представлява опасност за всички нас. Също така от огромно значение за Европа на XXI век е Великобритания да остане член на ЕС. И не бива никога да забравяме, че именно ценностите са това, което ни обединява в Европейския съюз: човешкото достойнство, свободата, демокрацията, правото и мирът. За това и си заслужава да не хабим енергията си в онова, което ни разделя, а да се захващаме за работа, да превърнем "съдбовната европейска общност" отново в едно действащо цяло. За нас няма съмнение, че Европа може да се справи с това.