Европа може да се справи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европа може да се справи

Европа може да се справи

Различните кризи показват, че ЕС трябва да говори в един глас

© Reuters


Проф. Филип Димитров e съдия в Конституционния съд на Република България, бивш министър-председател на Република България

Д-р Ханс-Герт Пьотеринг e председател на фондация "Конрад Аденауер", бивш председател на Европейския парламент

Почти навсякъде на нашия континент се изказва съмнение в способността на Европейския съюз за действия, което трудно може да остане незабелязано. На много места се появяват популистки партии, които проповядват отказ от европейско единство и издигат лозунги за националистически действия. Вярно е, че в Eвропа често съществува разделение между желание и действителност по отношение на обществените мерки, нещо, което нанася вреда на проекта за единство на континента. Особено що се отнася до бежанската криза, ЕС не извърши необходимото. Но причина ли е това да се застъпваме по-малко за Европа?

Планираните извън всякакви държавни граници терористични атентати в сърцето на Европа показват, че индивидуалните национални мерки не водят до положителен резултат. По повод на международния тероризъм, на конфликтите, пораждащи в наша непосредствена близост толкова човешки страдания и нестабилност, както и на потоците бежанци, достигащи Европа, може да се каже: никоя държава - членка на ЕС, не е в състояние да се справи сама с тези предизвикателства. Но как биха могли да изглеждат европейските решения?

По отношение на кризата с бежанците независимо от някои противоположни позиции на страните членки преобладава мнението, че една добре организирана брегова и гранична охрана с разширени пълномощия би била правилното решение. Охраната на границите на ЕС, както и на целия съюз не може повече да остава само в правомощията на национални институции, работещи отвъд границите на своите възможности. Споразумението с Турция от 18 март е доказателство за това, че единствено заедно Европейският съюз и играещи важна роля държави от региона могат да допринесат за правилни решения на проблема. Необходими са обаче и допълнителни стъпки: налага се спешна реформа на Дъблинското споразумение за справедливо разпределение на бежанците сред страните - членки на ЕС. За бежанците трябва в цяла Европа да важат едни и същи принципи, задължения и правила. Така че решението е нужно да се търси единствено в едно по-нататъшно развитие на Европейската система за предоставяне на убежище на бежанците. Защото е ясно – в един глобализиран свят, в който Европа е и иска да остане важен фактор, ние трябва независимо от конфликта в Сирия още дълго да се занимаваме с въпроса за бягство и миграция.

Различните кризи в наша непосредствена близост показват, че Европейският съюз трябва да говори в един глас и да се грижи сам за своята сигурност – както вътрешна, така и външна, съчетавайки това с тясното сътрудничество с партньорите ни от НАТО. Нужно е също така да продължи още по-ангажирано подкрепата за процесите на демократизация в страните на изток и на юг от нас. В дългосрочен план трябва да се стремим към създаване на общо икономическо пространство заедно с нашите съседи. За целта е нужна една амбициозна европейска стратегия на сигурност, която да показва визията за ролята на Европа в света, както и да се отличава с ясен напредък в обвързването на националните въоръжени сили с оглед на общи военни действия. Това има смисъл не само във финансово отношение, но също и с оглед на съществуващата обща заплаха. В борбата с тероризма е абсолютно необходим засилен обмен на информация между отделните тайни служби, както и тясно сътрудничество между полицейските и съдебните институции.

Гражданите с право очакват Европейският съюз да решава тези задачи по-бързо и по-гъвкаво. С тази цел трябва да ускорим най-напред вземането на решения в рамките на ЕС чрез разширяване правомощията на отделните компетентни фактори във външната политика и в политиката на сигурност. Само така ЕС може да действа ефективно, без непрекъснато да прибягва до помощта на "коалиции на добра воля". На второ място, ЕС би трябвало да се концентрира върху собствени ресурси, за да може да реагира по-гъвкаво, когато се наложи да се предотвратяват бъдещи кризи или пък те да бъдат решавани с общи усилия. В дългосрочен план Европейският съюз не трябва да се задоволява само с реагиране спрямо кризи. Вместо това той трябва да се стреми да предопределя глобалното развитие в света, играейки водеща роля сред страните в своя непосредствена близост.

Предпоставка за това е единството на ЕС. Разделението на съюза на Изток и Запад и на Север и Юг, на което сме свидетели в момента, представлява опасност за всички нас. Също така от огромно значение за Европа на XXI век е Великобритания да остане член на ЕС. И не бива никога да забравяме, че именно ценностите са това, което ни обединява в Европейския съюз: човешкото достойнство, свободата, демокрацията, правото и мирът. За това и си заслужава да не хабим енергията си в онова, което ни разделя, а да се захващаме за работа, да превърнем "съдбовната европейска общност" отново в едно действащо цяло. За нас няма съмнение, че Европа може да се справи с това.

Проф. Филип Димитров e съдия в Конституционния съд на Република България, бивш министър-председател на Република България

Д-р Ханс-Герт Пьотеринг e председател на фондация "Конрад Аденауер", бивш председател на Европейския парламент

Почти навсякъде на нашия континент се изказва съмнение в способността на Европейския съюз за действия, което трудно може да остане незабелязано. На много места се появяват популистки партии, които проповядват отказ от европейско единство и издигат лозунги за националистически действия. Вярно е, че в Eвропа често съществува разделение между желание и действителност по отношение на обществените мерки, нещо, което нанася вреда на проекта за единство на континента. Особено що се отнася до бежанската криза, ЕС не извърши необходимото. Но причина ли е това да се застъпваме по-малко за Европа?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    С всеки изминат ден съдбата на ЕС все повече напомня за съдбата на Хабсбургската империя.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Тези мантри горе изобщо не ме убедиха в изводите от заглавието.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK