За автора
Андрей Янкулов е завършил Немската езикова гимназия в София и право в Софийския университет. Започва работа като прокурор в Софийска районна прокуратура след издържан конкурс и обучение в Националния институт по правосъдие. В служебното правителство на Георги Близнашки е зам.-министър на вътрешните работи, а в редовното на Бойко Борисов - зам.-министър на правосъдието, където отговаряше за затворите. Подаде оставка заедно с министър Христо Иванов.Новината, че осъденият за участие в организирана престъпна група Росен Петров-Животното, публикува свои снимки от затвора в интернет, отново повдигна дебата за масовия незаконен достъп до телефони в местата за лишаване от свобода. Публикуваме мнението на Андрей Янкулов - бивш зам.-министър на вътрешните работи в служебното правителство на Георги Близнашки, а след това зам.-министър на правосъдието, където отговаряше за затворите. След като подаде оставка заедно с министър Христо Иванов в края на 2015 г. се върна в прокуратурата, където работи от 2007 г. В момента е прокурор в отдел "Изпълнение на наказанията и приндуително лечение" в Софийска районна прокуратура. Мнението е лично, а заглавието е на редакцията.
Според водещите на bTV пребиваването в затвора трябва да изключва връзката с външния свят, защото иначе изпълнението на наказанието не е ефективно. Сигурно пет пъти се каза: "Ама как имат мобилни телефони, нали така си комуникират с външния свят".
Според Европейските правила за затворите, приети от Комитета на министрите на Съвета на Европа през 2006г.: "24.1 На затворниците се разрешава да комуникират толкова често, колкото желаят, чрез писма, телефонни разговори или други форми на комуникация със семействата си, други лица, или представители на външни организации, както и да имат свиждания с тях." Това е правилото, ограничения, разбира се, се допускат по конкретни причини, свързани със сигурността.
Една от сериозните дългогодишни критики към България от органите на Съвета на Европа е относно неспазване на задължението на държавата да осигури адекватни контакти с външния свят на своите затворници.
Мобилните телефони в затворите са проблем, не защото така затворниците могат да се свързват с хора отвън, което е основно тяхно право, а защото са източник на корупция, поставяне на едни в привилегировано положение спрямо други и да, в определени хипотези могат да послужат за компрометиране на сигурността. Но този проблем има за основна причина съществуващите и към момента прекалено рестриктивни правила за контакти с външния свят, които пък са породени основно от две неща: закостенелост на мисленето и неразбиране на целите на наказанието в европейска държава в ХХI век, и необезпеченост на системата с необходимия материален и човешки ресурс, който да осигури например възможността за провеждане на свиждания без прегради.
Според скорошна публикация, мисля, на Центъра за изследване на демокрацията, България е на дъното сред държавите членки на Съвета на Европа по отпускани средства за затворите, не в абсолютна стойност, разбира се, а като процент от БВП.
В случая става дума за инвестиция - покриването на минималните стандарти за третирането на затворниците, както показват изследванията, води и до намаляване на рецидива, което в крайна сметка е основната цел на налагането на наказание лишаване от свобода.
За автора
Андрей Янкулов е завършил Немската езикова гимназия в София и право в Софийския университет. Започва работа като прокурор в Софийска районна прокуратура след издържан конкурс и обучение в Националния институт по правосъдие. В служебното правителство на Георги Близнашки е зам.-министър на вътрешните работи, а в редовното на Бойко Борисов - зам.-министър на правосъдието, където отговаряше за затворите. Подаде оставка заедно с министър Христо Иванов.Новината, че осъденият за участие в организирана престъпна група Росен Петров-Животното, публикува свои снимки от затвора в интернет, отново повдигна дебата за масовия незаконен достъп до телефони в местата за лишаване от свобода. Публикуваме мнението на Андрей Янкулов - бивш зам.-министър на вътрешните работи в служебното правителство на Георги Близнашки, а след това зам.-министър на правосъдието, където отговаряше за затворите. След като подаде оставка заедно с министър Христо Иванов в края на 2015 г. се върна в прокуратурата, където работи от 2007 г. В момента е прокурор в отдел "Изпълнение на наказанията и приндуително лечение" в Софийска районна прокуратура. Мнението е лично, а заглавието е на редакцията.
5 коментара
Да, затворниците трябва да имат право на контакти с външния свят - чрез скъпо платени обществени телефони, всички разговори от които се записват. Аимаче проблема с мобилните телефони в затвора е лесно решим - всички мобилни мрежи на територията на затвора се блокират.
Увеличение на присъдата на всеки хванат с телефон с 2 години (примерно) е добро решение.
+5 години за наркотици.
Затворниците е крайно време да започнат да заплащат за престоя си в институцията.. храна, поддръжка, почистване.. като на олинклузив, но законово без право на свободно придвижване и общуване с праведните отвън..
Такъв бизнес може да се отвори..
Над 70% от затворниците излежават присъди за кражби. Повече от половината от тях са тотално маргинализирани - никога не са работили и излизат от затвора за да влязат отново след няколко месеца.
Годишната издръжа на един такъв затворник е около 9000 лв. на година. Тези пари няма как да ги плащат, защото нямат доход, нямат професия, не са грамотни, нямат дом.
Това показва едно - системата не работи. Тези хора не се превъзпитават, не получават алтернатива. За сметка на това се краде, ама нагло краде, от цялата пенетенциарна система - храна в затворите, мобилни телефони, доставки и т.н.
Не виждам да е посочил решение на проблема. По принцип ми харесваше това, което четох за него, но това "Мнение" не отговаря на профила, който му изграждате.