Мнения Daily - Десетилетието на неограниченото харчене
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Десетилетието на неограниченото харчене

Ппрез 2000 - 2009 г. сумарно бюджетът спести 6.5 млрд. лв., а през 2010 - 2019 г. най-вероятно ще е на минус близо 17 млрд. лв.

Мнения Daily - Десетилетието на неограниченото харчене

И още: Черната дупка ЦГМ и Фандъкова в бяло; Синдромът Тръмп - политици срещу антиполитици

5379 прочитания

Ппрез 2000 - 2009 г. сумарно бюджетът спести 6.5 млрд. лв., а през 2010 - 2019 г. най-вероятно ще е на минус близо 17 млрд. лв.


Фискална политика

Десетилетието на неограниченото харчене

От коментар на Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

През 2010 г. проповедниците на бюджетния дефицит в България бяха във вихъра си. Бюджетът на страната беше издънен с идването на рецесията от 2009 г. Оформи се силен натиск за отпускане на държавните харчове и напомпване на дефицита. В края на януари 2010 г. група икономисти изпратихме до медиите отворен призив "Не вдигайте дефицита!", чиято идея беше именно да се противопостави на курса към неограничено харчене.

Шест години по-късно новините съвсем не са добри. През 2012 г. политиците преоткриха фискалните илюзии и за кратък период нанесоха повече щети на бюджета, отколкото рецесията от 2009 г. От 2013 г. действа нов модел на фискална политика в страната – на бюджетните актуализации и "тихото" прокарване на дефицит. Две от трите години с най-голям бюджетен дефицит след въвеждането на валутния борд в страната са 2014 и 2015.

Публикуваната официална средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. показва, че дефицитът остава поне до 2019 г. Това би означавало 11 години на бюджетен дефицит - общо около 17 млрд. лв. И то ако всичко върви по план.

През последните години стана традиция едно или друго правителство да обявява фискална консолидация в съответната тригодишна бюджетна рамка, а някакво непредвидено обстоятелство да доведе до поредна бюджетна актуализация, която отново вдига разходите и съответно дефицита. В текущото изпълнение на бюджета винаги има някакъв детайл, който се използва за обяснение. Големият въпрос обаче остава: рецесията приключи през второто тримесечие на 2010 г., защо ще имаме дефицит и през 2019 г.?

Дефицитното харчене рядко се появява за година или две. Изпуснеш ли веднъж балансираното бюджетно салдо, дефицитът много бързо се превръща в хроничен или, както често се представя пред данъкоплатците - неизбежен. Покачването на разходите става автоматично, актуализацията само регистрира вече направени плащания. Именно това се случва и у нас - уж няма официална политика на бюджетна експанзия, а разходите вървят нагоре и дефицитът си стои.

Така в новата бюджетна история на страната вече се откроиха две различни десетилетия. Първото - 2000 - 2009 г., когато сумарно бюджетът спести 6.5 млрд. лв., и второто - 2010 - 2019 г., когато бюджетът най-вероятно ще е на минус над 16 млрд. лв. Това е голямата картина, която не бива да се забравя в злободневното обсъждане на поредния държавен харч.

Коментар+

Фрапантната 2015 г.

От коментар на Десислава Николова, ИПИ

Може би най-фрапантното разминаване между макроикономически условия и бюджетен баланс се наблюдаваше през 2015 г., когато икономиката изненада с по-бърз от очаквания растеж, приходите в бюджета бяха далеч над планираните, а бюджетният дефицит в крайна сметка беше запазен на първоначалното си ниво.

Въпреки че растежът на БВП, заложен за 2015 г., беше едва 0.8%, но в крайна сметка достигна 3%, а приходите по консолидираната програма бяха с 1.9 млрд. лева повече, дефицитът за годината достигна 2.9% от БВП спрямо планираните 3%.

При това през 2015 г. липсваха макроикономически, банкови или други шокове (като банкрута на КТВ през 2014 г., който повлия на бюджетния дефицит тогава), които да оправдаят пропиляването на възможността да се свие дефицитът.

Един от големите въпроси около бюджетната цел за 2016 г. - свиване на дефицита до 1.9%, е доколко тя е постижима.

Черната дупка ЦГМ и Фандъкова в бяло

От коментар в ureport.bg

Съдружниците на ГЕРБ във властта повториха схемата и при гласуването в СОС, с което цената на билета за градския транспорт в София става 1.60 лева от 1 юни. Въпреки решението на "Движение България на гражданите" да не подкрепя, заявено публично, един от съветниците на ДБГ – Прошко Прошков, го направи. Заедно с другите от СДС – Антон Койчев, Миглена Горанова, Радослав Абрашев и Борислав Бориславов.

Задкулисните договорки "прегазиха" същинския дебат защо трябва да поскъпва билетът, както и важните въпроси - най-вече за черната дупка, наречена "Център за градска мобилност" (ЦГМ). В нея потъват парите от билетите, синя и зелена зона, скоби и паяци, а печалбата, която отчита дружеството, е смешна.

В ЦГМ трябва да влезе Сметната палата, но достъпът й до него е отрязан от парламента от 2012 г. насам. Всичко друго е "нашите проверяват нашите". И със сигурност не можем да очакваме данни за злоупотреби. (СДС също са яли от меда на "Паркинги и гаражи")

От 1 юни в Бургас се въвежда електронна система в градския транспорт, която ще позволи неограничено пътуване с едно билетче на цена 0.95 лв. в рамките на 45 минути. София планира да въведе поредна нова система за продажба и таксуване на билети във всички видове транспорт – и за тази цел са заложени 20.5 млн. лева, в т.ч. и парите за мобилно приложение.

"Спаси София" предложи: "Компромисният вариант, гарантиращ подобрение на услугата за пътниците и повишаване на приходите на ЦГМ, е точно въвеждането на почасов билет на цена 1.50 лева, позволяващ неограничен брой прекачвания в рамките на 90 минути."

Освен това - заплащането на новите автобуси, метровлакове и трамваи не идва от продажбата на билети, от която в Центъра за градска мобилност влизат 95.7 млн. лева годишно и не е ясно как се разходват.

Така че Столичната община е добре да започне отнякъде. Например да обясни защо в кампанията за местните избори миналата есен не съобщиха, че ще вдигат цените в градския транспорт.

Старите политически лагери се превърнаха в един общ лагер с общ противник - този на хората, които презират политиците, но самите искат да правят политика от това.
Фотограф: Carlo Allegri

Политиците срещу антиполитиците

От коментар на Яспер фон Алтенбокум, "Франкфуртер алгемайне цайтунг"

Феноменът Тръмп ще занимава общественото мнение още известно време - не само в Америка. Причините са същите, поради които в Европа популистите никнат като гъби след дъжд - не само в дясното, но и в лявото политическо пространство. Берлускони беше един ранен европейски Тръмп, който обаче не демонстрираше така ярко капиталистическата си закваска.

Бърни Сандерс пък истински анти-Тръмп - един вид Варуфакис в американската предизборна борба. Обединяващо за всички тях е онова, което и в Германия стои зад възхода на партията "Алтернатива за Германия": те говорят от името на потиснатите, но не на пролетариата, а от името на хората, които се чувстват предадени и продадени от елита, т.е. без политическо представителство.

На политиците, срещу които са насочени тези настроения, не им е никак лесно, опитвайки се да опровергаят предубеждението, че живеят в някаква друга действителност и са някаква привилегирована "каста". Много от тях усещат, че има разминаване между собственото им възприятие за реалността и онова, което тя "наистина" е. Освен това те се опасяват, че могат да бъдат атакувани и разкъсани на парчета, ако си позволят да се държат като популистите, а именно да свирят по свирката на народа, което вместо мъдро поведение и коректно отношение обикновено ражда негодност, невежество и отрицание.

Същевременно политиците започват постепенно да синхронизират поведението си с това на по-многобройната част от своите избиратели. Близо половината от участниците в допитване на социологическия институт в Алеснсбах признават, че предпочитат да премълчат мнението си по даден въпрос, защото се страхуват да не бъдат "разпънати на кръст" от общественото мнение. И този род политици стават все повече. Това може да има фатални последици за институциите и най-вече за политическите представители на обществото. Особено пък по такива важни теми като бежанската криза.

И докато утвърдените политици се опитват да търсят различни формули, хора като Доналд Тръмп играят вабанк и залагат всичко на риска. За да разпространява фанфарните си послания той се възползва от "социалните" медии, където всеки може да каже и напише това, което мисли - независимо колко грешно или вярно, безмислено, позорящо или обидно е то. Партия "Алтернатива за Германия" също прави истински фурор, защото хората вярват, че тя казва това, което си мислят и те. Именно хора като Тръмп са взели инициативата в свои ръце и са решени да натрият носовете на "онези там горе" във Вашингтон, Берлин или Брюксел.

Изборите за Ландтаг в три германски провинции на 13 март показаха същата поляризация като тази, която виждаме сега в кампанията за първичните избори в САЩ. Старите политически лагери се превърнаха в един общ лагер с общ противник - този на хората, които презират политиците, но самите искат да правят политика от това. Накратко: политици срещу антиполитици.

Един ден "Алтернатива"-та може и да изчезне от политическия живот на Германия. Вероятно когато вече ще е престанала да бъде алтернатива.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK