Мнения Daily: Самодейност и манипулации
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily: Самодейност и манипулации

Мнения Daily: Самодейност и манипулации

И още: Хелън Кларк е фаворит за шеф на ООН

5352 прочитания

© Капитал


От анализ на адв. Михаил Екимджиев за "Медиапул" Когато изглеждаше, че най-сетне здравият разум, институционалната култура и правото относно проявите на самодейно родолюбие по българските граници надделяват над патриотарската вакханалия, се появи статия на адвокат Марин Марковски, според когото "законно и похвално е граждани да задържат нарушители на границата, но без бой и грабежи". Тъй като в статията има явно погрешно или съзнателно невярно тълкуване на правни норми, уважението към правото и държавността налагат критика на тази позиция. Основният порок в тезата на адвокат Марковски е твърдението, че "всяко преминаване през границата не по предвидените от закона места и ред е престъпление по чл.279 от НК". Това е мит, упорито повтарян пред медиите от ерудити като проф. Б. Димитров и проф. М. Константинов. Когато те грешат в непозната за тях материя, е признак на подценяване на публиката или целенасочена манипулация. Това, което за тях е укоримо, но извинимо, е непростимо за адвокат, който трябва да упражнява правото като "изкуство за доброто и справедливото".А в случая правото е безпощадно ясно. Според чл. 279, ал. 5 от НК: "Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно с конституцията". Щом това деяние не е наказуемо, то не е престъпление. Това произтича от легалната дефиниция на понятието "престъпление", дадена в чл. 9, ал. 1 от НК, според която наказуемостта на деянието е задължителен елемент на "престъплението".

Тъй като цитираният член 279, ал. 5 не визира начина на влизане в страната, следва, че който влезе, дори да не е от определените места и по предвидения ред, за да поиска право на убежище, не извършва престъпление. Логическата задача е за второкласник и не е нужно човек да е професор или адвокат, за да я реши. Това се налага и от факта, че редица международни актове, ратифицирани от България, дефинират търсенето и ползването на убежище като право (виж Конвенцията за статута на бежанците на ООН). Според чл. 5, ал. 4 от конституцията този акт на международното публично право е пряко приложим и има юридически примат спрямо противоречащите му "вътрешни" разпоредби. Това означава, че нарушаването на граничния режим при търсене на убежище не е общественоопасно и по аргумент от чл. 9, ал. 1 от НК не е престъпление.
Вследствие от горното позоваването от страна на адв. Марковски на институтите на неизбежната отбрана – чл. 12 от НК и т.нар. граждански арест, е неуместно и нелогично. За да е легитимна, неизбежната отбрана трябва да е насочена срещу извършителя на явно престъпление, което е несъмнено разпознаваемо от всеки, и именно това право на законна самозащита е предоставено на всеки. Затова неизбежна отбрана и "граждански арест" може и трябва да има при побой, грабежи, блудства и изнасилвания. Те обаче са неприложими за усложнените състави, част от които явно са неразпознаваеми дори за някои юристи.

Очевидна е и несъстоятелността на тезата, че държавата трябва ad hoc да делегира на динковците изключителното си право да упражнява функциите си по установяване на миграционния статус на заловените лица, което е професионално предизвикателство дори за опитни съдии. Да приемем тезата на адв. Марковски означава да овластим Динко и Перата и да арестуват и длъжностни лица за престъпления по служба. Подобни тези могат да поощрят някой по-темпераментен патриот да арестува премиера или главния прокурор (последният и без това не може да бъде арестуван по друг начин). Подобни тези обезсмислят правото, реда и държавността.Затова в старите демокрации честта, ерудицията и общественият статус задължават елитите и медиите да си налагат хигиенни ограничения при публичното говорене. Но където няма елит, не може да има и хигиена при упражняването на свободата на словото.

В медиите

Хелън Кларк е фаворит за шеф на ООН

От текст в италианския вестник "Кориере дела сера" Хелън Кларк, която е първата жена - премиер на Нова Зеландия, и след това оглави Програмата за развитие на ООН, стана един от фаворитите за поста генерален секретар на ООН. И макар че негласните правила на географската ротация предвиждат следващият ръководител на ООН да е от Източна Европа, според много наблюдатели през 2017 г. Кларк може да стане номер едно в ООН.

Едновременно с това е трудно да се разбере дали това ще се превърне в победа за жените. Съвършено очевидно е, че в сегашните години на кръвопролитни конфликти генералният секретар на ООН не постигна кой знае какво. Войната в Сирия още не е приключила, в Йемен след огромни трудности се стигна до първо споразумение за прекратяване на огъня, не се вижда край на конфликта в Украйна. Не минава и ден без върховният комисар на ООН за бежанците да съобщи за нова хуманитарна катастрофа. По данни на Conflict Barometer в момента в света се водят 424 войни.С течение на времето ООН все повече се превръща в огромен бюрократичен апарат, лишен от реални функции.

Да се радваме на това, че за пръв път жена ще оглави ООН, е твърде рано. Макар че Хелън Кларк демонстрира увереност в силите си. Може да се случи така, че на Кларк да се наложи да обсъжда въпросите с друга жена, която ще извоюва кресло, което по-рано е било предназначено само за мъже. Става дума за Хилъри Клинтън. Оста Хелън - Хилъри вероятно предстои да сдържа по някакъв начин териториалната експанзия на Русия. А ако на президентските избори в САЩ победи Доналд Тръмп, пред генералния секретар на ООН ще възникне задачата да му напомня, че равенството на половете е една от най-важните точки в дневния ред на ООН.

От анализ на адв. Михаил Екимджиев за "Медиапул" Когато изглеждаше, че най-сетне здравият разум, институционалната култура и правото относно проявите на самодейно родолюбие по българските граници надделяват над патриотарската вакханалия, се появи статия на адвокат Марин Марковски, според когото "законно и похвално е граждани да задържат нарушители на границата, но без бой и грабежи". Тъй като в статията има явно погрешно или съзнателно невярно тълкуване на правни норми, уважението към правото и държавността налагат критика на тази позиция. Основният порок в тезата на адвокат Марковски е твърдението, че "всяко преминаване през границата не по предвидените от закона места и ред е престъпление по чл.279 от НК". Това е мит, упорито повтарян пред медиите от ерудити като проф. Б. Димитров и проф. М. Константинов. Когато те грешат в непозната за тях материя, е признак на подценяване на публиката или целенасочена манипулация. Това, което за тях е укоримо, но извинимо, е непростимо за адвокат, който трябва да упражнява правото като "изкуство за доброто и справедливото".А в случая правото е безпощадно ясно. Според чл. 279, ал. 5 от НК: "Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно с конституцията". Щом това деяние не е наказуемо, то не е престъпление. Това произтича от легалната дефиниция на понятието "престъпление", дадена в чл. 9, ал. 1 от НК, според която наказуемостта на деянието е задължителен елемент на "престъплението".

Тъй като цитираният член 279, ал. 5 не визира начина на влизане в страната, следва, че който влезе, дори да не е от определените места и по предвидения ред, за да поиска право на убежище, не извършва престъпление. Логическата задача е за второкласник и не е нужно човек да е професор или адвокат, за да я реши.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    1) Влизането в чужд дом също не е престъпление по смисъла на закона. Този, който влиза, може да го прави не за да краде, изнасилва, убива и пр., а да речем за да се стопли през зимата или разхлади на климатик през лятото. Има ли, в такъв случай, собственика на жилището право да осъществи граждански арест и, ако го извърши, ще бъде ли подведен под отговорност за действията си?
    2) Законът не упоменава изрично как точно ще се влезе в страната, но без да съм юрист мога да се обзаложа, че същият изрично упоменава, че влизането и напущането на страната се извърша през определените за тази цел гранични КП пунктове. В противен случай идеята за държавна граница губи смисъл.
    3) Повече от ясно е, че 99.9% от влезлите в страната нямат намерение да поискат убежище в България (ако имаха такова те могат да заявят намерението си на КП пункт и по силата на подписаните конвенции страната ни трябва да разгледа молбата им), което обезсмисля тезата на адв. Екимджиев ( т.е. те са просто нарушители, мигранти и пр., а не бежанци нуждаещи се от закрила)

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Това означава, че нарушаването на граничния режим при търсене на убежище не е общественоопасно и по аргумент от чл. 9, ал. 1 от НК не е престъпление."

    Ако не е престъпление, защо прокуратурата масово командироваше прокурори на юг за да си повишава статистиката?!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK