Операция "Слави вън"

Въртенето на празни обороти и вдигането на пушилка, достойна за 40-годишен "Трабант", не са новост в българския парламентарен живот. Има го и по други географски ширини. Но операцията "Промяна на Изборния кодекс" е направо гротескна – в крайна сметка всичко се свежда до това да се намали активността на изборите, въпреки че партиите твърдят точно обратното и да се намалят политическите шансове на Слави Трифонов.

Каква е схемата на операцията? По предложение на Патриотичния фронт се внасят няколко промени в изборния закон, най-важната от които е в въвеждането на задължително гласуване. То е предизборно обещание както на ПФ, така и на АБВ. Мярката официално е насочена срещу купувачите на гласове, тъй като колкото повече граждани упражнят избирателното си право, толкова повече спада влиянието на напазарувания вот.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Промяната обаче няма да има никакъв ефект – всъщност в България активността е доста висока. Официално на последните парламентарни избори 51% от имащите право на глас са го упражнили. Това обаче са ала-бали. Според социолозите (поне тези, които "познават" резултатите на изборите) гласоподавателите са с един милион по-малко от тези в избирателните списъци. Т.е. избирателната активност в България е над 60%. В Гърция и Белгия, в които гласуването е задължително има сериозни санкции (като невъзможност от заемане на държавна работа) и нивата на активност са доста по-високи. Но в в Италия, където гласуването беше задължително продължително време и освен обществено порицание, няма други наказания за отказа от упражняването му, на последните избори през 2013 г. реално гласуваха 68% (данните можете да видите оттук) от италианците. Т.е. потенциалът за нарастване на активността у нас е минимален.

Няколко хиляди гласа в повече обаче могат да ударят малките партии като АБВ и "Атака". И двете не биха влезли в парламента ако на изборите през 2014 г. се бяха появили с 200 хил. души повече (даже и част от тях да гласуват за двете формации). Въпреки това АБВ подкрепиха предложението. И причината е проста – почти сигурно е, че някои партии ще оспорват поправката в Конституционния съд (ДПС вече го направи), където тя вероятно ще падне, тъй като основният закон е изричен. "Чл. 42. (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа". Никъде не се споменава задължение. Дори право на здравно осигуряване, никъде не е гарнирано в Конституцията със задължение за плащане на социални осигуровки.

От АБВ вероятно са сигурни, че и предложението за въвеждане на възможност за гласуване срещу всички партии (което по принцип е нормално при системите със задължителен вот) няма да бъде прието. То реално можеше да вдигне избирателната активност, защото все пак за много гласоподаватели възможността да се изплезят с бюлетината си на политиците е доста силна мотивация.



Тук вече започва интересното. Тълкувателно решение на КС не само ще премахне поправката, но и ще отстрани и един от въпросите на референдума, за който Слави Трифонов и неговия екип успяха да съберат подписи. Други негови въпроси също ще отпаднат заради противоконституционност (като намаляването на броя на депутатите) и накрая ще останат един-два несъществени.

Най-вероятно КС ще бъде питан от ДПС или БСП, която пък от своя страна внесе текст, с който вече не е задължително референдумите да се провеждат едновременно с предстоящи избори. По принцип всички партии, без Реформаторския блок (и в двете му реинкарнации) бяха за тази промяна, тъй като тя качва избирателната активност. В случая обаче хоризонтът е предстоящият президентски вот (особено АБВ). А там притеснението на голяма част от политиците е, че освен с референдум, Слави Трифонов може да се яви и като кандидат. Той вероятно не би спечелил президентските избори, но щеше сериозно да размеси картите. Като се има предвид към кого са насочени неговите обиколки по градовете – млади и по-активни граждани, основно гласовете щяха да бъдат дръпнати от ГЕРБ. Така че с поправката лидерът на БСП Михаил Миков прави услуга на опонента си.

Както обаче е известно от 2009 г. насам, който избирателен кодекс променя, той от избирателен кодекс пада. Тогава БСП въведоха мажоритарен елемент в изборите, което позволи на ГЕРБ (който спечели повечето едно мандатни райони) да получи почти пълно мнозинство. После пък промените на Искра Фидосова се оказаха в ущърб на ГЕРБ. Сега резултатът от настоящото бръмчене и пушилка ще бъде, че Слави Трифонов ще има основание да набучи ЗИД-а на Изборния кодекс като знаме за своята кампания, каквато и да бъде тя. Бойко Борисов също влезе в политиката, след наложено му ограничение - министърът на вътрешните работи Румен Петков го принуди да напусне МВР и сега е вече втори мандат премиер.