Как карикатурите показаха, че медиите са контролирани

За автора Проф. Нели Огнянова е експерт по медийно право и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Повече нейни текстове можете да намерите в блога й. Текстът е писан за "Капитал", заглавието и подзаглавието са на редакцията.

Франция е велика държава, родина на демокрацията. Франция продължава да е пример с мощната си културна политика и ясната си позиция в полза на европейската аудиовизия. Франция заплаши да блокира започването на преговорите за свободна търговия между Европейския съюз и САЩ, ако не се запази културното изключение – защитата за преобладаваща квота европейски аудиовизуални произведения.

Свободата на изразяване във Франция се превърна в мишена на тероризма: беше нападната редакцията на сатиричния седмичник Шарли Ебдо. Светът беше Шарли. И много българи бяха Шарли - в знак на уважение към френската традиция на Рабле и Оноре Домие, представил краля като Гаргантюа още в началото на 19 век – още преди Левски да бъде роден. Шарб, един от убитите карикатуристи на Шарли Ебдо, дефинира кратко и точно уникалната роля на френската карикатура като инструмент за банализиране на табутата.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Имаше очакване, че приемането на България в ЕС ще доведе до европеизиране на българските медии. Включително и по линията на европейските инвестиции и европейския мениджмънт. Изглеждаше аксиоматично: не може французи и шведи да работят в България с критерии за свобода, различни от тези в техните държави.

Могат.

Тук не е Франция, тук е България



България няма 500-годишни традиции в карикатурата, каквито има Франция, но има Райко Алексиев - Щурецът, а в други времена - карикатуристи като Тодор Цонев, прекарал месеци в следствения арест по времето на Тодор Живков. И след 1989 г. властта има проблеми с карикатурата, например действащият премиер напомня как вестникът на едни газови посредници (Сега) "всеки ден имат карикатури само с мене от тиква нататъка". Но докато, защитен от издателя си, Комарницки продължава да работи и публикува, карикатуристът Чавдар Николов, който работи по договор за медиите в Нова броудкастинг груп, няма същата съдба. Преди две седмици от vbox7 изчезва карикатурата на деня, представяща премиера Борисов заедно с ловците на бежанци. Това не е всичко: изчезват всички карикатури на Чавдар Николов, предоставяни на Нова броудкастинг груп, изчезва дори името на карикатуриста в текстове на сайтове в рамките на групата.

Заваляват версии. Бизнес решение. Изтичане на договора. Прекратяване на договора. Ниска гледаемост. На фона на паническото заличаване на всякакво съдържание, свързано с Чавдар Николов, обясненията са абсурдни и нелепи. Кой би заличил поради изтекъл договор и ниска гледаемост името на карикатуриста от сайтовете си, включително интервю с него във vesti.bg?

Цензура. Това е, което се случва. И понеже съдбата обича парадоксите, цензурата върху карикатурите в България е разпоредена от французин. В изявление на Дидие Щосел, главен изпълнителен директор на Нова броудкастинг груп се казва, че като чужденец той е напълно наясно, че това не е извинение, но е преценил грешно начина "на управление на случая с договора за неговите карикатури".

Като чужденец? Цензурата да се обяснява с факта, че Щосел е чужденец? Това за какво е аргумент? В родината му така ли се разпорежда заличаване на цялото съдържание, свързано с един карикатурист, на няколко платформи?

Възможно ли е главният изпълнителен директор кавалерски да е поел отговорността, а решението да е на българската част от ръководството? Дори няма смисъл да се изследва този факт: в историята на българските електронни медии ще остане опитът на един френски мениджър да обясни наложена цензура с факта, че е французин.

Защо цензурата е лошо решение

Решението е икономически губещо. Едва ли този, който е разпоредил заличаване на съдържанието, свързано с Чавдар Николов, си е давал сметка за реалните поражения върху доверието в Нова телевизия и свързаните с нея медии, журналисти, експерти. Със сигурност това скоро ще намери израз в спаднало доверие: включете в анкета въпрос според вас, има ли цензура в Нова телевизия - и ще видите за какво става дума. Доверието е нематериален актив, но има и икономически измерения по веригата доверие – рейтинг – цена на реклама.

Решението не е ефективно. Не сте чували за Чавдар Николов? Вече сте. Не сте влизали във vbox? Вече сте. Не сте гледали карикатурите в сутрешния блок на Нова? Вече следите внимателно дали ще се появяват. Вижте калко интензивно се споделя всичко, свързано с Чавдар Николов, в социалните мрежи. Този обратен ефект на цензурата се изучава от студентите по журналистика: ако цензурирате едно съдържание, то ще се разпространи много по-бързо и ще достигне до много по-големи аудитории, при това различни аудитории - в сравнение с тези, които биха прочели съдържанието в нормална ситуация. Тъкмо това успя да причини мениджмънтът на Нова по отношение на 16-те секунди видеокарикатура на Бойко Борисов. Небивал интерес.

Решението е израз на зависимост. Разбира се, премиерът Борисов никога няма да признае натиск. Нито ще потвърди официално, че е изразявано недоволство и от други карикатури на Чавдар Николов. Но че премиерът следи отблизо казуса, се вижда - той дори обсъди в ефира на друга телевизия параметрите на бъдещия договор на Николов с Нова: 4700 лева месечно, повече от премиера, дори съм му направил услуга. Това даде на художника повод да реагира: Като подпишете с Борисов, обадете ми се, моля господинът премиер да ме информира и за следващата ми карикатура.

Медиите са контролирани - и историята с карикатурите е част от фактите. Чувал ли си, че си споменаван по време на важни преговори?, попитаха Комарницки през седмицата. Отдавна се коментира, че за карикатури се говори по време на преговори за газа. Сега вече се разказва, че и Николов е споменаван при обсъждане на медийни бюджети. Държавата все пак е важен източник на ресурс и за частните медии - и изглежда смята, че има право да поставя условия.

Вместо заключение

Продължава отрицателната тенденция за България в индекса за медийна свобода на Репортери без граници, 113-то е новото най-ниско място – откакто България е включена в индекса, с нови седем места надолу. Защото медиите са контролирани, се казва в доклада. Все повече.