Мнения Daily: Моделът ДПС остава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Мнения Daily: Моделът ДПС остава

Новият лидер - още преди да бъде избран, получи портрет на Мустафа Кемал Ататюрк

Мнения Daily: Моделът ДПС остава

И още: Крайно време е Европа да се противопостави на десните популисти

5648 прочитания

Новият лидер - още преди да бъде избран, получи портрет на Мустафа Кемал Ататюрк

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


От текст на Петър Чолаков за "Дневник" Изборът на Мустафа Карадайъ за лидер на ДПС на Деветата национална конференция на партията бе класическо състезание с един кон. Още преди форумът да гласува единствената кандидатура за поста, беше прочетено обръщение от председателя на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) Ханс ван Баален, в което Карадайъ беше споменат като водач на движението. Ясно е, че дори за чужденците "изборът" беше предизвестен. Променя ли се обаче нещо в ДПС с Карадайъ начело и какво можем да очакваме от новия председател?

Първо, истинската новина от форума не е изборът на Карадайъ, а промените в устава на партията, които официализират и засилват още повече властта на почетния председател д-р Ахмед Доган. Сега той ще може да свиква заседания на ключовите органи на движението: Централното оперативно бюро, Централния съвет и Централната контролна комисия. Преди това беше в правомощията само на лидера. По този начин реалната власт в партията излиза от сенките, където беше през последните три години.

Промяната в устава обаче има по-скоро символно значение. И без нея Доган има достатъчно неформални задкулисни инструменти, а и авторитет, за да налага своята воля. Независимо от огромните правомощия, които уставът дава на лидера, Лютви Местан бе сменен светкавично и безцеремонно от "оттеглилия се" Ахмед Доган. Промените целят да легитимират пред обществото евентуални "санитаризиращи" действия на почетния председател спрямо един "самозабравил" се формален лидер. Те са категорично послание към всеки, който седи на председателския стол, за това кой дърпа юздите.

Второ, Карадайъ за разлика от Местан – амбициозен водач, който с претенциозния си ораторски стил често объркваше дори собствените си избиратели, е популярен сред структурите. Той обаче е по-скоро партиен администратор, доказвал в продължение на години лоялността си пред Доган, отколкото роден лидер. Вероятно Карадайъ е разглеждан от почетния председател като по-удобен и безопасен. На ДПС предстоят тежки битки. Няма съмнение, че потенциалът на ДОСТ да разбие монопола на движението върху гласовете на малцинствата – основният "капитал на партията", който тя "трябва да съхранява и развива", както посочи Доган в своя завет, не е подценен.

Трето, враговете бяха ясно идентифицирани и в думите на доайена Юнал Лютфи, който откри форума, обръщението на Доган, прочетено от евродепутата Филиз Хюсменова, и в речта на самия Карадайъ. Ясният заплашителен образ на противниците има огромно психологическо значение за сплотяването на редиците и мобилизацията на всяка партия.От една страна, това за ДПС са враговете с "партиен билет", такива, които са искали да "разцепят движението" - разбира се, Местан – с неговия опит за разкол, генериран "инвитро" и проведен в "лабораторни условия и с помощта консултанти от чужбина", с неговия стремеж "да подмени каузата на ДПС".

От друга страна, враговете са тези, които говорят с "езика на омразата" – всички, които нападат ДПС, опитвайки се да игнорират неговото "значение на уникален либерален проект", "крепител на етническия мир". С тези думи бяха идентифицирани партии като "Атака", НФСБ, ВМРО и др.

Четвърто, форумът показа кои са съюзниците и кого ДПС трябва "да остави на заден план", за да изчисти имиджа си. На форума присъстваше Гюнер Тахир, който се отцепи преди години от движението, но сега явно е получил опрощение. С оглед на конкуренцията на ДОСТ, която има недвусмислената подкрепа на турската държава и ще се бори преди всичко за гласовете на изселниците, бяха демонстрирани добрите връзки на движението с южната ни съседка. Нямаше представители на управляващата партия на премиера Давутоглу, но за сметка на това имаше дейци на две опозиционни партии – Народнорепубликанската партия и Партията на националистическото действие.

С други думи, моделът ДПС и неговата ценностна система няма да бъдат променени. Отсъствието на Делян Пеевски от форума беше симптоматично. Той се превърна във воденичен камък на врата на Доган, бреме за ДПС, но това не означава, че вече не е намерен друг, който да изпълнява неговата роля. Проблемът не е в човека, а във функцията, с която той беше натоварен, и преди всичко във "възложителя". В заключение: с новия председател едва ли ще настъпят нови времена за ДПС.

Позиция

Крайно време е Европа да се противопостави на десните популисти

От текст на Барбара Везел за Deutsche Welle

Резултатът от първия тур на президентските избори в Австрия причини истинско политическо земетресение: изненадващият успех на Норберт Хофер от Партията на свободата е предупреждение за останалата част от Европа. Вярно, че австрийският президент има предимно представителни функции, но все пак неговите правомощия крият неподозирани възможности за политическа намеса. Десният популист Хофер вече заплаши да разпусне сегашното правителство от социалдемократи и консерватори, ако победи на балотажа в края на май. А според актуалните социологически проучвания шансовете за това са големи. Така след Полша и Унгария Австрия може да стане следващата страна - членка на ЕС, управлявана от дяснопопулистко правителство.

Очевидно във Виена наблюдават безучастно цялото това падение. А това е огромна политическа грешка. Защото от историята на 20 век знаем много добре, че веднъж добрала се до властта, крайната десница трудно може да бъде изтласкана.

Румънската партия "Гражданска сила", словашката "Народна партия - нашата Словакия" или унгарската "Йобик" говорят за силния възход на деснопопулистките формации в Източна Европа. Сега обаче подобни политически движения и партии жънат шокиращи успехи и в страни с дълги демократични традиции. Партията на свободата в Австрия, "Националният фронт" във Франция и Датската народна партия са само няколко от тях.

Полша е добър пример за това какви могат да бъдат последиците от настаняването на десните националисти във властта: след като спечели изборите, дясната евроскептична партия "Право и справедливост" се зае с демонтажа на демократичните институции и ограничаването на свободата на пресата. Само за няколко месеца тя успя да вкара Полша в международна изолация. Накратко: крайнодесните националисти разрушават демократичните устои, защото само по този начин могат да се задържат във властта. Новите десни радикали може и да изглеждат по-различно, но принципно са същите.

Не бива да наблюдаваме безучастно това тревожно развитие в Европа. Ако искаме нещо по-различно, трябва незабавно да се активизираме. И най-напред да разбием ореола на тяхното благоприличие, като кажем ясно и отчетливо, че те са антидемократи, расисти, националисти, ислямофоби и ксенофоби. Трябва да го повтаряме непрестанно. Трябва и да обясним, че отговорът на глобализацията и нежеланите последици от нея не е в барикадирането зад националните граници. Или може би Австрия, Словакия и Унгария са в състояние сами да се разправят с надмощието на световния финансов капитал или да спрат настъплението на Китай към света? Подобни обещания са абсурдни и трябва да бъдат разобличавани.

И накрая: утвърдените партии трябва отново да започнат да обръщат внимание на губещите от глобализацията. Защото именно тяхното недоволство крие огромен политически заряд. Копнежът към "доброто старо време", така силно рекламирано от десните популисти, е чиста глупост. Защото нашето минало е само старо, но не и добро, камо ли пък по-добро от настоящето ни. А десните популисти фалшифицират историята.

От текст на Петър Чолаков за "Дневник" Изборът на Мустафа Карадайъ за лидер на ДПС на Деветата национална конференция на партията бе класическо състезание с един кон. Още преди форумът да гласува единствената кандидатура за поста, беше прочетено обръщение от председателя на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) Ханс ван Баален, в което Карадайъ беше споменат като водач на движението. Ясно е, че дори за чужденците "изборът" беше предизвестен. Променя ли се обаче нещо в ДПС с Карадайъ начело и какво можем да очакваме от новия председател?

Първо, истинската новина от форума не е изборът на Карадайъ, а промените в устава на партията, които официализират и засилват още повече властта на почетния председател д-р Ахмед Доган. Сега той ще може да свиква заседания на ключовите органи на движението: Централното оперативно бюро, Централния съвет и Централната контролна комисия. Преди това беше в правомощията само на лидера. По този начин реалната власт в партията излиза от сенките, където беше през последните три години.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Голяма част от ислямофилите са християнофоби, но това кой знае защо е ОК ;)

  • 2
    pornpig avatar :-|
    pornpig

    бахти примитивите, гади ми се от тях.
    ако не въртяха държавицата ни на пръста си от 15 години, щеше да е смешно


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK