Мнения Daily - Политиците не търпят лични партиди
И още: Кремъл задава модел - нищо неконтролирано в политиката; Наказателна акция срещу активните българи; Под кръстосъния огън на религиозния спам
Новите пенсионни промени
Политиците не търпят лични партиди
От коментар на Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
След като в края на 2014 г. само в рамките на една седмица беше отворена възможността за отказване от лични спестявания в полза на солидарния стълб сега отново, без предварителни дискусии и каквато и да е оценка на ефектите от предложеното се разписват правилата за получаване на пенсии от личните партиди във втория стълб. Фокусът на обществото съвсем оправдано попадна върху промените по отношение на достъпа до личните спестявания.
Факт е, че фазата на изплащане на личните партиди не е добре уредена в сегашното законодателство и това трябва да се случи в някакъв момент. Това, което се предлага обаче, макар и да не попада в рамките на понятието национализация, не е от полза за осигурените.
Както и с предходните промени за "избор в НОИ", новите норми биха отворили и врата за бъдещи политически щения към личните спестявания. Подобна подозрителност е съвсем основателна най-малкото заради подмолните методи, които се използват за прокарването на тези идеи - набързо, без предварителна информация, сметки и аргументи, с помощта на професионални дезинформатори.
Най-очевидният пример в това отношение е създаденият конфликт между пожизнеността на пенсията от личния стълб и наследствеността. Това е една от централните идеи в новия законопроект - втората (личната) пенсия може да е само пожизнена, за целта трябва да се създаде общ пул във фазата на получаването и съответно се губи наследствеността.
Това обаче не е казано директно в мотивите към законопроекта. Там се говори за запазване на наследствеността по индивидуалната партида и в същото време - за пожизнено получаване на втората пенсия. И въпреки това втората пенсия по-скоро няма да наследствена. Мотивите не лъжат, но трябва цялостно разбиране на новите предложения, за да се види този детайл.
Ето за какво иде реч. Като дойде време за изплащане на втората пенсия, личните спестявания ще се прехвърлят към т.нар. технически резерви - това е въпросният "пул". Част от парите може да останат в индивидуалната партида, ако средствата в партидата позволяват да се покрие получаването на втора пенсия в размер, не по-малък от социалната пенсия за старост (за период, определен спрямо биометричните таблици).
Предвид обаче все още ниската осигурителна вноска (5% от заплатата), която се насочва към частните фондове, както и непълния период на осигурителни вноски (за пълни 40 г. ще имат лицата, които се пенсионират чак през 2040 г.), то можем да предположим, че огромната част от осигурените, които се пенсионират в следващите години, ще бъдат близо до разделителния праг или ще го превишават, но незначително.
Казано по просто - повечето пари ще отидат в техническия пул и някаква много по-малка част ще остане по индивидуалните партиди. Това ще е категорично вярно в периода 2020-2030 г.
Проповедниците на солидарността използват именно тези сложни детайли, за да манипулират, че хем ще има пожизнена пенсия, хем наследственост. Сочейки текстовете, които гарантират наследственост по индивидуалната партида, синдикатите "успокоиха" хората.
Но, както вече казахме, при пенсиониране повечето пари отиват в техническия пул и евентуално нещо остава в индивидуалната партида. Второто може и да се наследи, но за по-голямата сума, отишла в пула, няма никаква наследственост - при смърт на първия ден след пенсионирането тези средства отиват за "общото благо", т.е. за изплащането на пенсиите на други осигурени.
В пула осигуреното лице няма тази конституционна защита, както в периода на натрупване. Само можем да предполагаме, ако това се случи, какви намерения биха могли да имат бъдещите финансови министри за техническите пулове и средствата в тях.
Това трудно може да се преглътне от осигурените лица, които вече 15 години заделят средства с ясното знание, че те са лични, наследяеми и неприкосновени за политиците.
Кремъл задава модел
Нищо неконтролирано в политиката
От коментар на Игор Айдман, "Дойче веле"
На руските власти вече не им е нужно да фалшифицират убедителна победа на партията "Единна Русия". След анексирането на Крим в страната се наложи абсолютистки режим, при който едноличната власт се опира не на управляващата партия, а на пропрезидентския консенсус между основните легални политически сили.
Владимир Путин дори е заинтерeсуван от това в парламента да няма еднопdртийно надмощие. Тогава той ще е в ролята на върховен арбитър, без когото не може да бъде решен нито един въпрос.
Партиите в Думата не са опасни за Кремъл и Путин. Неговата главна задача е да не допусне в политиката нищо неконтролируемо и непредсказуемо. Затова и парламентарните избори отдавна напомнят на състезание с едни и същи отдавна загубили спортната си форма участници, от които предварително знаеш какво можеш да очакваш.
Всеки играч на изборната сцена има определена роля. "Единна Русия" работи за тези, които "са винаги готови" да тичат натам, накъдето каже началството. За последната година тя загуби около 10 на сто от своите поддръжници. При другите парламентарни партии също не се забелязва съществено нарастване на популярността. В обществото назрява потребността от реална опозиция.
Дори без кражба на гласове за "Единна Русия" предстоящите избори няма да са честни. Властите вече отсяват опозиционните сили още в първите подстъпи към гласуването. В изпитаните традиции на КГБ те предприеха успешна информационна провокация срещу демократичната коалиция около партията "Парнас".
Така демонстрират, че не са готови да търпят критика спрямо Путин, неговите приятели и роднини, техните офшорни схеми, корупция и разкош. И няма да допуснат такива критици до изборите. Съдбата на партията "Яблоко" също зависи от това дали в хода на предизиборната кампания тя ще зачекне "забранени" теми.
Последните изследвания на центъра "Левада" по повод офшорния скандал показват, че близо половината руснаци в различна степен обвиняват Путин в злоупотреба с власт. А 14 на сто смятат, че е несъмнено е виновен за злоупотребите.
Действителният брой на тези хора е значително по-голям, тъй като една четвърт от анкетираните признават, че се страхуват да споделят истинското си мнение. Те са и потенциалният електорат на реалната опозиция, който при нормални избори би ѝ осигурил влизането в парламента.
През последните години властите усърдно "асфалтираха" политическото поле и унищожаваха всяка самостоятелна мисъл. Но живите стебла пробиват и най-дебелия асфалт. Извън контрола на Кремъл беше създаден "Фонд за борба с корупцията". Появиха се "Парнас", "Партия на прогреса", "Партия 5 декември", движението "Солидарност" и др.
Те са подложени на огромен натиск. Срещу тях се извършват различни видове провокации - от хулигански нападения до углавни дела. Тези организации преживяват тежки времена, но продължават да се борят.
Разбира се, властите няма да ги допуснат до парламентарните избори. Но бъдещето принадлежи именно на такава забранена и неконтролирана от властите политика.
След огледалото в Лондон
Наказателна акция срещу активните българи
От коментар на Иван Бедров, "Клуб Z "
Управляващите на практика лишиха българите в чужбина от правото им да участват на избори. Първо го направиха генерално, но им се случи случка. Буквално за часове хиляди българи от Западна Европа се организираха за протести в различни столици, отвориха онлайн петиция за налагане на вето, събраха дори подписи на хартия и пресрещнаха президента Плевнелиев в центъра на Виена, за да му връчат своите искания.
Това уплаши властта и тя се видя принудена да отстъпи поне на думи. Но в паническата си реакция сътвори още по-абсурдно решение - сега на теория е възможно откриването на секции и извън посолства и консулства, но в ЕС това ще става само при 100 подадени заявления (при 40 досега), и то само в градовете, в които няма представителства.
Тоест, тъй като в Лондон има посолство, повечето от откритите на последните парламентарни избори 10 секции автоматично изчезват. Извън ЕС гласуването ще е възможно само в градове с над 1 милион жители, при това в една-единствена секция. Така огромен брой българи в САЩ изобщо не могат да се класират, понеже живеят в сателитни градчета около мегаполисите. Отворените на последните избори 428 секции сега ще са пъти по-малко.
Тази наказателна акция идва след постепенното политическо настъпление на българите зад граница. То стана най-видимо в посолството в Лондон в началото на годината, когато премиерът чу въпроси, които не му задават в България, а най-популярен стана този дали вижда Делян Пеевски, когато се погледне в огледалото.
Извън България живеят достатъчно много българи, които не само изпращат пари на близките си, не само си идват в България за празници, не само следят събитията в родината си, но и държат да получават отговори от политиците. Все повече от тях искат да участват в процесите на българската демокрация.
Това е качествено нова ситуация. Тези хора инвестират собствени средства, за да пътуват, да попълват необходимите документи и да участват. Така беше на последните няколко вота. Така беше и по време на протестите през 2013 г., когато организираха успоредни събития в различни градове в чужбина.
Енергията на млади, активни и образовани българи от различни места по света все по-осезаемо се влива в българския обществен и политически живот. И тези хора са извън контрола на местните политически структури, извън зависимостите на работещите за държава и общини, извън умората на отчаяните. Е, как да не опитат политиците да ги изолират от изборите?
Позиция
Под кръстосъния огън на религиозния спам
От коментар на Емил Георгиев в сайта "Площад Славейков"
Този текст не е антихристиянски или антирелигиозен. Това е молба на човек, който би искал да вярва в толерантността. И така, както той обикновено не се нахвърля с антирелигиозни лозунги върху религиозните си приятели и познати – моли да не бъде бомбардиран с религиозен спам от национални телевизии, особено обществени, от вестници, списания, радиа и в интернет.
В страна, където вярващите християни едва ли са и половината от населението, тези дни всички са подложени на "божествения" кръстосан огън от трите най-големи телевизии.
И дори представителите на традиционно атеистичните в Европа леви партии у нас се научиха да се кръстят, да палят свещи и да се молят "за българския народ". Същите, чиито бащи забраняваха ходенето на църква, а дядовците им взривиха църквата заедно с богомолците в нея.
Сред най-скандалните послания на една от националните телевизии тези дни мога да отделя свещеник с интелигентен вид, който съвсем сериозно обясняваше, че древните хора водели по-праведен живот и затова живеели до 200-300-500 години. Осветли ни и за връзката между вярата, хипофизната жлеза и чудодейните изцеления – най-често от рак, понякога от други "нелечими болести" – обаче предимно на по-ранен етап (!). И разказа как след искрена молитва Бог го излекувал от хепатит за два дни.
Ако бях на мястото на водещата, щях да го питам: защо Бог никога не прави чудото да присади примерно отрязан крак? Не само това, той дори една скапана окапала коса не връща!
Разбира се, всеки има право да вярва в каквото си ще, стига сам да си го е избрал. Обаче това го гледат и слушат деца, за Бога! Те не знаят, че свещеникът най-вероятно има и здравна осигуровка. Те слушат какво се говори по телевизиите, по вестници, списания, радиа и в интернет. Те гледат премиера, който често върти очи нагоре и споменава "Началника", без когото нищо не можело да стане.
Особено извратено бе, когато свещеникът обясни раждането на деца с генетични заболявания с доктрината на църквата, според която грехът може да се предава по наследство и Бог да накаже невинно дете заради някой грях на дядо му.
Не е ли достатъчно, че търпя и дори финансирам с данъците си една организация с незнайни приходи и разходи, чието ръководство е превзето от агенти на ДС? И те проповядват християнски ценности, докато се возят в линкълни и мерцедеси, напълно забравили, че според писанието, което приемат за свещено, Христос не е влязъл в Йерусалим с каляска или на бял кон, а на обикновено магаре.
Целувайте ръка
"Вярно е, че чуждото агнешко е малко по-евтино, но българското е с несравним вкус и аз съм сигурна, че всеки ще избере българското, освен това в тази година цените на всички храни са по-ниски и цената на агнешкото в относителен план е възможно най-малко по-ниска, а доходите... включително и пенсиите, включително и добавки даде правителството, и хората могат да си позволят българско агнешко при условия, включително и на това, че е по-ниска цената"
Десислава Танева, министър на земеделието и храните