В такава криза всички погледи неминуемо се втренчват в онзи, който в момента опредметява властта. В случая – към Бойко Борисов (по липса на друга възможност). Стигна се дори дотам известната му променливост в убежденията да стане равна на стабилност, а общата политическа слабост да акумулира собствената му сила.

Борисов вече може да постъпва както си иска или да се извърта както си иска. Тази своя свобода той дължи на слабостта на противниците си. Всички (тихомълком или по-явно) предпочитат да се сговорят (дори за кратко) с Бойко Борисов, хипнотизирани от ресурса на властта или притеснени от общото отдръпване на избирателите.

Принцип до болка познат в българската политика далеч преди Тодор Живков или Борис III, когато се разгръща в пълнота. Прекрасно изведен е още в "Дневниците" на Григор Начович (1845 - 1920) – много интересен, макар и позабравен български политик.

"У нас – твърди той – искаш ли да се доближиш до една партия, трябва да дадеш кокали на всичките; ако не дадеш – свален си; докато даваш – парализираш ги; партиите знаят, че не могат да те свалят, затова се борят платонически и са принудени да отстъпват, ако не искат да ги съкрушат; а ти можеш да се сближаваш и отдалечаваш според нуждите на времето."

Ето го, съвсем вкратце, и "политическият платонизъм" по български:

Не даваш – свален си.

Докато даваш – гърчат се, гърчат се, па отстъпват. А ти само играеш – сближаваш и отдалечаваш. Досущ като в наши дни.

Опонентите на Борисов вляво и вдясно "платонически" се борят с него – все пълзят нагоре и все отстъпват Страх ги е от високото и ги стряска глухото недоволство, разнасящо се отдолу. И все повече властта им се привижда като опредметени предимства, достъпни тук и сега. Без да трябва да се ходи на избори.

Прогноза

Първанов ще надживее проекта "Борисов", защото е участвал в създаването му.

Фотограф: Георги Кожухаров

Възможният път към президентска република

От текст на Ангел Иванов в еgoist.bg

В едно от малкото си интервюта след драматичната зима на 1996-1997 Жан Виденов разменя няколко интересни реплики с мустакат телевизионен водещ:

Кога умряха надеждите ви? Политическите...

- Някъде в края на века - 2000-а нали е краят на века? Направихме стратегически съюз с партията - говорител на българската олигархия - ДПС, спечелихме президентските избори с неподходящ президент и обявихме това за велика победа! Когато цялата партия и почти целият народ повярва в това, аз вдигнах ръце.

Става дума за Първанов?

- Да!

Защо?

- Защото мисли основно за себе си. Не бива да си на толкова високи позиции в политиката, мислейки толкова тясно и толкова себично.

Има една особена порода политици, които нямат навика да се подготвят за битките си - някои поради чист мързел, други заради обикновена безотговорност или непринудена мисловна семплост... Такива тарикати си представят как само като нарекат врага си "Гоце", и вече са го проснали възнак.

Няма как да излезеш срещу такъв съперник, без да си го разучил до последния детайл, без да си гледал поне 100 негови интервюта, без да си анализирал всяка негова гримаса.

Георги Първанов иска да е президент, но в президентска република! Изборите тази есен няма как да го доведат до тази цел, значи ще трябва да изчака. Не трябва да си Огнян Минчев, за да се сетиш кой би ти осигурил най-бърза и сравнително безболезнена трансформация на държавното устройство.

Вие как мислите - иска ли Бойко Борисов да е президент или предпочита да работи докрай за добруването на поданиците си? Не просто иска, неприлично го желае още от 2006, но по една или друга причина на два пъти го удряха през ръцете. Човекът вече е на път и едно студено сутрешно кафе така да го ядоса, че...

Когато техният лидер влезе на "Дондуков" 2 "орките на демокрацията" в лицето на депутатите от ГЕРБ няма въобще да бъдат убеждавани, а останалите до 180 ще съберем или с напомняне, че "в следващия парламент няма да те има", или "има кой да те смени в управляващата коалиция", а дори и с покупко-продажба.

Другото са десетина гостувания в сутрешните блокове на Андрей Райчев & Co., малко "социологически проучвания", активиране на "медийните каракачанки", които да поолаят орталъка, и поданиците ще бъдат подготвени за голямата промяна...

Първанов е търпелив играч и без проблем би изчакал цял президентски мандат на Бойко Борисов. А в неговия край пейзажът вече ще бъде съвсем различен. Това, което имаме като ГЕРБ, ще е в напреднала форма на гниене и готово за политическото бунище, а авторът на "доктрината на последния ред" ще бъде само на 64, готов да дръпне спусъка. "Ще седя на последния ред, за да наблюдавам!", беше казал в края на втория си мандат. Имаше предвид един конгрес на БСП, но това е негов стил през цялото му политическо битие.

Георги Първанов ще надживее проекта "Бойко Борисов", защото е участвал и в създаването му. Hе като MasterChef, но поне е бил в кухнята, докато са го опитвали на вкус, преди да го поднесат на населението...

Коментар+

Не подценявайте Първанов

Статус на Николай Слатински, бивш съветник на Георги Първанов в първия му президентски мандат, във фейсбук

От печален личен опит зная: не подценявайте Първанов! Няма сделка, която той да не е способен да сключи. Няма компромис, който да не е способен да направи. Няма кауза, която да не е способен да предаде. Няма национален интерес, който да не е способен да пожертва. Каквото и да говори, каквото и да обещава, в каквото и да се кълне, каквито и звезди да сваля от небето в името на България, не му вярвайте.

Казвам го от личен опит. Той е най-добрата, най-вярната, най-точната, най-правилната илюстрация на Прехода, на Статуквото. Той е нарицателното им име. Ако не го подцените, Първанов няма абсолютно никакъв шанс.

Дано обществото ни не се запъти натам, откъдето аз се върнах. Там няма нищо хубаво, почтено, истинско и ценно - само откровен цинизъм, гола меркантилност, чист егоизъм и нищо друго освен безпардонно сметкаджийство. Аз се махнах оттам, след като всуе опитвах да бъда полезен на националната сигурност, държавата, обществото и гражданите. Няма никакъв смисъл някой повече да прави подобно, обречено на Сизифов труд и провал усилие, още повече пък цял един народ...

"САПАРД" и други афери

Странните отговори на ОЛАФ

От коментар на сайта за разследваща журналистика "Биволъ"

След няколко настойчиви запитвания Държавен фонд "Земеделие" призна кои са фирмите, в чиито проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) са открити нередности и измами. Става дума именно за четирите фирми, свързани с бизнесмена Марио Николов, за които "Биволъ" писа още миналия октомври и изпрати запитвания до ОЛАФ през февруари т.г.

От ОЛАФ тогава отговориха, че са проверили проектите и са решили да не ги разследват, защото нямало съмнения за нередности. Три месеца по-късно разкритията за измами за 5 млн. лв. по точно тези проекти говорят или за тежък провал на европейската служба за борба с измамите, или за умисъл с корупционен привкус.

На 19 май т.г. ДФЗ публикува прессъобщение, че е извършил проверки и е установил "доказано нефункциониране на изградената инвестиция, както и неизпълнение на поетите ангажименти за отглеждане на необходимия брой животни" по четири проекта от "Модернизиране на земеделските стопанства". Според проверяващите са налице и "съмнения за данни, документи и декларации с неистинско съдържание и неотговарящи на действителността". В оригиналното съобщение обаче не бяха назовани конкретните фирми.

В четвъртък на нашите запитвания до ДФЗ получихме потвърждение, че четирите фирми са "САМИ МИЙТ БГ", "ХОЛИД", "НИК ФУД БГ" и "АГРОВАЛ БГ". Техните мениджъри и собственици са същите лица, които са управлявали фирмите на Марио Николов по време на аферата САПАРД от 2007 г.

Аферата САПАРД и до днес е нарицателна за мудното и зависимо правосъдие в България. По това дело близкият до бившия президент Първанов бизнесмен Людмил Стойков беше оправдан, а Марио Николов и съучастниците му още нямат присъди. Случаят с изпирането на 7.5 млн. евро от едноименната предприсъединителна програма е много добре известен на ОЛАФ. През 2012 г. директорът на службата Джовани Кеслер изрично го цитира и изрази учудване от оправдателните присъди в България, докато в същото време съучастниците в Германия са осъдени на затвор.

В очакване на (поредната) присъда Марио Николов явно е решил да направи още един удар и кандидатства за 4 проекта по ПРСР и още 4 по ОП "Конкурентоспособност" с няколко фирми, зад които лесно се открива свързаност. Подставените лица на Николов просто са преразпределени, като един от номинален управител е станал номинален собственик, а друг от собственик е станал управител, показаха проверки в Търговския регистър. Финансовите гаранции за всички проекти са от същата банка, която гарантира и измамите по САПАРД. Всичко това не впечатли институцията за борба с измамите с европейски пари. Дори напротив.

Отново запитахме ОЛАФ защо не са реагирали на сигнала и отказаха да извършат проверка. Получихме празнословен отговор, в който се припомнят адресите, на които може да се пращат сигнали за нередности.

Такова увъртане пред фактите прикрива или мърлящина, или корупционна схема между София и Брюксел. Оказва се, че нито ОЛАФ, нито българските органи имат някакви механизми за одит и противодействие на рецидивиращи злоупотреби с европейския бюджет.

Brexit

Британските избиратели са предупреждавани за катастрофи и при оставане, и при излизане от ЕС

Фотограф: Luke Macgregor

Изгубени в апокалипсиса избиратели

От коментар на Н. Мартин и В. Дик, "Дойче веле"

Без почти никакви дискусии по въпроса как Великобритания смята да предоговори позициите си с останалите страни, ако се стигне до т.нар. Brexit (излизането на Великобритания от ЕС), първите шест седмици от кампанията, предхождаща референдума, преминаха под знака на всевъзможни апокалиптични сценарии.

Британските избиратели бяха предупреждавани за какви ли не финансови и социални катастрофи - без значение дали страната ще остане в евросъюза или не. И в крайна сметка това ги докара до пълно объркване.

Предричано беше например, че ако остане в ЕС, към Острова ще се устремят 1 милион нови мигранти. Финансовият министър Джордж Озбърн пък заяви, че при Brexit цените на недвижимите имоти щели да паднат с до 18%. "Докато не се дефинира какво точно означава Brexit, ще цари една обща несигурност, в която всеки може да спекулира както си поиска", казва в тази връзка професор Иън Бег от London School of Economics.

Дебатът за излизане или оставане в ЕС минава под знака на противоборството между премиера Дейвид Камерън и бившия лондонски кмет Борис Джонсън. Камерън се обявява за оставане в общността, а Джонсън не спира да тръби, че британците трябва да я напуснат, и дори взе да говори, че ЕС вървял по стъпките на Хитлер и също като него имал намерение да създава някаква мегадържава.

Проф. Бег не вярва на мрачните прогнози на тема Brexit. Защото дори и да се вземе решение за излизане от ЕС, Великобритания няма да напусне незабавно. "Преди да напусне общността, страната трябва да премине през задължителен двегодишен период на преговори, в рамките на които се решава по какъв начин да се извърши излизането и какво да замести досегашните договорености - например в сферата на търговията, свободата на придвижването, социалните стандарти", обяснява професорът.

На тези преговори ЕС би могъл да "накаже" британците за решението им да го напуснат. "По-вероятно е обаче Лондон да успее да договори с европейците такива условия, каквито важат и за швейцарците, норвежците и исландците. Така британците и занапред биха запазили своите добри контакти с Европа", смята проф. Бег.

Но поради липсата на подходящи прецеденти всички прогнози на тема Brexit не будят особено доверие у британските избиратели. Досега само Гренландия е напуснала ЕС. След като през 1982 г. по силата на референдум реши да се отдели от общността, Гренландия договори новите си отношения с ЕС само в рамките на три години.

"Гренландия е много особен случай, защото успя да си извоюва по-голяма независимост от Дания и същевременно да напусне ЕС. Но Гренландия има само 56 000 жители, а единственият икономически интерес, който трябваше да се защитава на преговорите с ЕС, се отнасяше до риболова", припомня проф. Бег.

Великобритания има население от 64 милиона души и е втората по големина икономика в Европа, от което следва, че трудно могат да се правят някакви сравнения.

Близо месец преди референдума кампанията за оставане в ЕС набира все повече привърженици. Което може да се тълкува като знак, че британските избиратели очевидно се страхуват да напуснат общността. В същото време обаче е факт, че социологическите проучвания там и друг път са пророкували грешни резултати.