Мнения Daily - Кой създаде Ценко Чоков
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Кой създаде Ценко Чоков

Мнения Daily - Кой създаде Ценко Чоков

И още: Галиче е моделът на ДПС, Оздравяване на общини или лост за политически злоупотреби

29395 прочитания

© Юлия Лазарова


Фотограф: Юлия Лазарова

Важният въпрос

Кой създаде Ценко Чоков

От коментар на Иван Бедров за "Дойче веле"

Типичен герой на бурните първи години от прехода, решил да изкарва пари с мускули и безскрупулност. Концентрирал постепенно в ръцете си всичко, в което има пари в този край - търговия, заведения, земеделска земя, автомобили, имоти. Развял с гордост знамето на силовата групировка СИК над кметството по време на първия си мандат.

Верният отговор обаче е, че Ценко Чоков, кметът на село Галиче в продължение на 20 години, е създаден от по-силните от него - в политиката, мафията или по средата. Политическата кариера на Чоков е временно прекършена след ареста му за побой над негов съселянин през 2002 г., а операцията се координира лично от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Това не пречи през 2011 г. Чоков да бъде избран за кмет от ГЕРБ. Сегашния си, пети мандат спечели като кандидат на ДПС. Никога нищо не му се случва, институциите по правило са на негова страна.

Много пъти досега жители на с. Галиче, община Бяла Слатина, са търсили националните медии, за да кажат, че положението им е нетърпимо. Много пъти са организирали протести. Много пъти са писали до полиция, прокуратура, до министър-председатели. Престъпленията обаче се оказват с неизвестни извършители, свидетели се отказват от показанията си.

Репертоарът е един и същ - подпалени коли, пребити хора и много безнаказаност. Ценко Чоков обаче е ценен политически капитал, който управлява еднолично територията. И партиите се избиват коя да го издигне за пореден мандат.

Затова сега резултатите от поредната зрелищна акция на МВР и прокуратурата са важни за всички в България. Защото връщането на Чоков обратно в кметството ще затвърди чувството за безнаказаност и безнадеждност. Полицаи и прокурори ще продължат да се разсейват, данъчните ще продължат да заобикалят търговските обекти на кмета, а партиите ще продължат да наддават за него преди избори.

Село Галиче се превърна в предупредителен пример за цяла България, защото показа докъде стига една територия, където вместо сила на правото важи право на силата. А Ценко Чоков се превръща в най-силния аргумент за необходимостта от върховенство на закона и функциониращи институции.

Мустафа Карадайъ
Фотограф: Юлия Лазарова

Факт на фактите

Факт е, че ДПС ще играе основна роля на президентските избори и това ще се види в резултатите от тях. Те трябва да покажат, че без ДПС не може, за да може след тях ДПС да участва в следващата изпълнителна власт веднага.

Мустафа Карадайъ, председател на ДПС

Ценкочоковизация

Галиче е моделът на ДПС

Касим Дал, зам.-шеф на НПСД и бивш зам.-председател на ДПС, пред "Нова телевизия"

Моделът на ДПС се олицетворява от с. Галиче. Последно Ценко Чоков е издигнат от ДПС. Аз съм учредител на ДПС, но ДПС стана символ на такива хора, клиентелистка партия. ДПС е силно само когато е на власт. Все още не са отстранени от власт по места. Затова са напъните сега. Дават кураж на избирателите, но няма да успеят. И нас ни има, има вече и друга политическа сила, още нерегистрирана (ДОСТ - бел. ред.).

Малко или много на местните избори ГЕРБ игра в колаборация с ДПС. По места ГЕРБ работи с ДПС. Явно българските избиратели имат къса памет. Пак се готвят да ги излъжат на президентските избори. Моделът #Кой не е изграден за една година или за един мандат.

Оздравяването на общини

Приетият механизъм прави регионалното развитие отново въпрос на централната власт, както беше с печално известната публична инвестиционна програма, лансирана от бившия финансов министър в кабинета "Орешарски" Петър Чобанов
Фотограф: Надежда Чипева

Лост и за политически злоупотреби

От коментар на Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

Механизмът за финансово оздравяване на общините вече е приет окончателно от парламента. За да онагледим какво беше прието, нека отговорим на няколко прости въпроса:

1. Имат ли проблем общините с финансите си?

Категорично да. Общинският дълг на практика се удвои след кризата и вече надвишава 1 млрд. лв. Над половината общини са приключили последната година с дефицит, а около 70 нарушават законовия лимит за просрочени задължения. Наред с тези макроданни през последните години редица общини не успяваха да покрият дори текущите си разходи и всекидневната им дейност беше поставена под въпрос.

2. Какво е естеството на проблема?

Спрямо този въпрос трябва да се търси и решението. Дали някои общини просто изпитват проблеми във финансите си поради външни шокове, некомпетентност, популизъм, злоупотреби и т.н. или има нещо повече, т.е. някакъв структурен проблем. Всички данни сочат именно последното.

Общините в общия случай имат силно ограничен собствен ресурс и разчитат почти изцяло на субсидиите от държавата. Различна е картината само в някои от най-големите градове и курорти поради високите приходи от имуществените данъци. За повечето обаче собствените данъчни приходи са около 5 - 10% от бюджета им, което ги прави напълно зависими от държавата.

Това означава - първо, че на практика не могат да се провеждат смислени политики на местно ниво, и, второ - че дори и най-малкият шок, например неразплатен европейски проект, практически потопява общината "под вода" и тя няма инструменти за реакция. Скъсаната връзка между местна икономика и местен бюджет поражда и по-дълбоки от чисто фискалните проблеми.

3. Решава ли новият механизъм за оздравяване този структурен проблем?

Категорично не. Той няма никакво отношение към структурата на общинския бюджет. Прие се механизъм с последващо действие, тоест, като свършат парите, да се предостави ресурс и да се гаси пожарът в местните финанси. Този подход по никакъв начин няма да промени облика на местния бюджет, който ще остане напълно зависим от държавата, а в инвестиционната си част - от европейските средства.

В оздравителния план ще има мерки за по-добра събираемост и оптимизиране на административните разходи, но в общия случай не това са водещите причини за проблемите в местните финанси. При огромната част от общините, каквито и мерки да се прилагат, собствените приходи ще останат далеч под държавната субсидия.

4. За общините или за финансовия министър?

Новият механизъм безспорно дава власт на финансовия министър да има силната дума в местните финанси. С влизането в процедура и с решение за безлихвен заем властта на финансовия министър се отвързва, тоест няма обективни критерии колко строга ще е програмата с мерки и най-важното - дали ще бъде "опростен" заемът.

Последното прави общините, влезли в процедура, напълно зависими - ако изпълняват, няма дори да връщат заема. Това "послушание" на една власт спрямо друга може да роди най-различни политически злоупотреби по оста "наши" и "ваши" общини.

Обобщението на тези въпроси е, че приетите текстове не решават структурния проблем, а новата власт на финансовия министър може да бъде използвана изключително зловредно. Добрите намерения на финансовия министър за отчетност и публичност на общините контрастират с прекратената практика за публикуване на подробна информация за финансовите показатели на общините на сайта на министерството в края на 2013 г.

На фона на десетилетните дебати за финансова децентрализация идеята, която централизира финансова власт, се прие с охота само за няколко месеца. Един такъв механизъм би имал смисъл само в най-краен случай, след като сме адресирали структурните проблеми, и то при силно ограничени възможности на финансовия министър да разполага свободно с публичния ресурс - да налага програми без обективни рамки и да опрощава заеми.

Приетите текстове правят регионалното развитие отново въпрос на централната власт, както беше с печално известната публична инвестиционна програма преди години.

Фотограф: Юлия Лазарова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK