Мнения Daily: Още 3.8 млрд. лв. "по принцип"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily: Още 3.8 млрд. лв. "по принцип"

Управляващите сами явно нямат представа от къде ще вземат милиардите са скъпи военни придобивки

Мнения Daily: Още 3.8 млрд. лв. "по принцип"

И още: Задъхва ли се "двигателят" на растежа; Образованието - 2+2=слаб 2

4692 прочитания

Управляващите сами явно нямат представа от къде ще вземат милиардите са скъпи военни придобивки

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


От коментар на Георги Вулджев, Институт по пазарна икономика

Парламентът одобри започването на преговори за покупка на 16 нови бойни самолета и две нови патрулни фрегати на очаквана обща стойност 3.8 млрд. лв. до 2023 г. Това е поредният огромен разход, който депутатите гласуваха без придружаващ го план за финансовото му обезпечаване – от очаквани по-големи приходи или спестени разходи.

Веднага изниква въпросът откъде ще бъдат взети тези пари. Самите управляващи явно нямат представа, защото според депутата Владимир Тошев от ГЕРБ парламентът просто е одобрил проектите по принцип, а търсенето на нужните средства тепърва предстои. И така за пореден път се планират разходи без каквато и да било яснота за тяхното покриване.

Именно поради тази тенденция първо да се харчи, а после да се мисли, бюджетът е в дефицит от седем години насам. Дефицит, който се очаква да се задържи до 2019 г., и това е преди в сметките да бъдат включени подобни колосални разходи за отбрана.

Наистина военната техника на българската армия е в много лошо състояние и модернизация определено е необходима, но въпросът е дали точно тя трябва да е приоритет в настоящия фискален климат на хронични дефицити, или поне как най-оптимално да бъде финансирана.

Нека не забравяме, че годишният бюджет на Министерството на отбраната е малко над 1 млрд. лв., от които според бюджета за 2016 г. 948 млн. са за текущи разходи. Ясно е, че финансите за въпросните самолети и фрегати няма как да се осигурят със спестяване на разходи.

При наличието на хронични бюджетни дефицити е изключително важно министерствата да харчат само за най-приоритетните проекти, докато финансите не бъдат балансирани. Ако случаят с модернизацията е такъв, тогава е редно, преди да бъдат гласувани разходите за нея, да има някаква яснота откъде ще бъдат набавени необходимите ресурси.

Задъхва ли се "двигателят" на растежа

От коментар на Калоян Стайков, ИПИ

От миналата година трябва да е ясно, че натрупаните излишъци през първите пет месеца на годината започват да се харчат от юни и са изядени до ноември. Освен това трябва да се има предвид, че разходите през първата половина на 2016 г. са занижени заради спиране на редица големи обществени поръчки, които обаче много скоро бяха пуснати отново - някои със завишени финансови показатели, така че нереалистично ниските разходи неминуемо ще се увеличат през втората половина на годината.

По-притеснителни са предварителните данни за изпълнението на бюджета през май - заради възможно забавяне на новия "двигател" на икономическия растеж – крайното потребление. Месечният ръст на приходите от ДДС се забавя за втори пореден месец и ако тенденцията продължи, това може да се превърне в проблем за изпълнението на бюджетните приходи. Ако означава и че потреблението се свива, това директно ще дръпне надолу икономическия растеж.

В края на април БЕХ отпусна заем от 1. 1 млрд. лв. на НЕК за разплащане на част от просрочените си задължения. То има еднократен първоначален ефект върху приходите от ДДС в размер на около 190 млн. лв., а след като контрагентите на НЕК разплатят своите задължения, допълнителните приходи в бюджета могат да достигнат и 300 млн. лв. Тъй като разплащането е извършено в края на април, приходите от ДДС трябва да са внесени до средата на май. При равни други условия месечните постъпления от данъка трябва да са поне със 190 млн. лв. по-високи спрямо май 2015 г., а те ги надвишават с едва 63 млн. лв. Дори да се включат по-ниските с 13 млн. лв. приходи от ДДС от внос, това не може да обясни разлика от поне 127 млн. лв.

Образованието

2+2=слаб 2

От коментар на Виктория Майер в webcafe.bg

Съотношението между двойките по български език и литература (БЕЛ) и математика на националното външно оценяване е 759 към 3881 - близо 1:6. Тъжни факти, които отдавна подозираме. Като родител на петокласник мога да назова и конкретни проблеми с математиката:

- Децата се отвращават от математика още в начален курс. - Училищните учители още в 5-и клас абдикират и "предават" децата в ръцете на частните. Логиката им е проста: "Да му мислят тези, които ще вземат големите пари, ние за 600 лв. заплата няма да си даваме зор."
- Родителите (ако са по-амбициозни) водят лична обречена битка с гигантските ями в математическите знания на децата си. - Под "урок" в учебниците се разбира решение на 2-3 типови задачи без логични взаимовръзки, без обяснение на алгоритми, а понякога и без ползи в практиката. - В учебниците има задачи без условия, както и задачи с тотално объркани и неясни условия.

Подготовката по математиката има нужда от сериозно преосмисляне и ъпгрейдване - с участието на всички заинтересовани лица: експерти, учители, родители и деца. Нищо от това обаче няма да се случи с преименуване на училищата в "иновативни", с поставяне на "национално отговорни задачи" и с пенсиониране на директори, каквито първи приоритети обявиха от министерството. Няма да се случи и с възстановяване на учителските събори.

Средното образование затъва все повече в безсилието по високите етажи на министерството. И колкото повече нови закони се приемат, колкото повече реформи се стартират, толкова повече скоростта по времето губят значение, а пътят е тотално неясен. За цялата държава.

Коментар+

Далеч от нуждите на живота

Кристалина Георгиева, еврокомисар, пред БНР

За съжаление се оказахме на последно място в класациите по четене и по смятане. А в същото време имаме другия парадокс, че наши деца печелят олимпиади редовно. Т.е имаме отлично представяне в елитни условия, но като цяло образованието не се справя.

За да реши този проблем, България трябва много сериозно да се отнесе към две неща - образованието на учителите и тяхното място в обществото. Не само пари трябват, трябва отношение. Второто е много по-важно - да вържем образованието с нуждите на живота и икономиката. България е на второ място след Белгия по несъответствие между това, което произвежда и предлага образованието, и това, което се търси на пазара на труда.

От коментар на Георги Вулджев, Институт по пазарна икономика

Парламентът одобри започването на преговори за покупка на 16 нови бойни самолета и две нови патрулни фрегати на очаквана обща стойност 3.8 млрд. лв. до 2023 г. Това е поредният огромен разход, който депутатите гласуваха без придружаващ го план за финансовото му обезпечаване – от очаквани по-големи приходи или спестени разходи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 2
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Няма ли кой да помогне за лечението на този нещастен човек?
    Що се отнася до парите за оръжие, пари има - Голд-ман Сакс дава. За разлика от Гърция обаче, ние трябва да ги връщаме.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK