Мнения Daily - Една много гнила история

Висшият съдебен съвет

Една много гнила история

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От анализ на Ясен Бояджиев за "Дойче веле

Мина година и половина, откакто посланикът на Франция заговори за "гнилите ябълки" в българската съдебна система. Поводът беше опит за кражба на българското дружество на голяма френска компания, осъществен с любезното съдействие на съдия от най-голямото съдилище в България. За подобни случаи български медии бяха писали многократно, но без никакви последствия. Същото важи за многобройните критични доклади на Европейската комисия през годините.

Когато обаче посланикът на една от най-големите и влиятелни страни в ЕС заговори с конкретни имена и факти и без характерната за евродокладите политическа коректност, скандалът вече нямаше как да се покрие и замаже. Наложи се въпросният съдия и "гнилите ябълки" над него в йерархията на въпросното съдилище да бъдат показно "опраскани" и обрулени.



Година и половина по-късно се оказа, че това не е било нищо повече от тактическа жертва за ограничаване на щетите. А породената надежда, че съдебната реформа е възможна, се оказа прибързана. Реформата постепенно бе също "опраскана", така че порочната схема на политико-икономически зависимости в управлението на съдебната власт да си остане незасегната. Висшият съдебен съвет например бе разделен, но така, че досегашното желязно мнозинство в него да си остане непробиваемо.

Какво става днес с "гнилите ябълки" в съдебната система? Ясен отговор на този въпрос даде събитие от миналата седмица. За да бъде разбран той обаче, трябва да се знаят две съдебни истории с една и съща главна героиня - председателката на едно от окръжните съдилища в страната.

Първата история показва как може да бъде задигнат скъп недвижим имот, без да се дава нито стотинка - с любезното съдействие на съда. Както отбелязва в сигнала си до ВСС адвокатът на ощетената страна, законът предоставя достатъчно правни средства за разобличаване на подобни груби схеми. Естествено, ако има кой да се възползва от тези средства.

Случаят с окръжния съд, председателстван от главната героиня в историята, не е такъв. Съдът си затваря очите за описания пладнешки обир и с редица дребни и едри процедурни хватки прави всичко възможно, за да попречи на засегнатата страна да защити интересите си и собствеността си. Като в основата е прословутото "случайно" разпределение на делата.

Всичките 14 обезпечителни и искови молби, внесени от съдружничката в увреденото дружество, са отхвърлени, след като "попадат" в ръцете на тесен кръг съдии - председателката на съда, зависима от нея (заради статута си на командирована в съда) съдийка, натовареният от председателката с разпределянето на делата съдия и неговата съпруга.

Важен детайл в картината е, че разпределящият делата съдия е брат на "представляващия" ВСС негов член. По този повод внеслият сигнала до ВСС адвокат поставя въпроса: "Възможно ли е централизираната система за случайно разпределение на делата да бъде пробита, ако достъп до входа и изхода ѝ имат двама братя?". Отговор, естествено, не получава.

Втората история показва как може да не се върнат три големи ипотечни заема, без да се загубят ипотекираните имоти. Става дума за симулиране на несъстоятелност, за да се избегне връщането на кредитите - отново с любезното съдействие на българския окръжен съд и по-точно на неговата председателка.

Тя собственоръчно, по забележително "случаен" начин, разпределя делото по несъстоятелността на длъжника на самата себе си - като "завърта" машината за разпределяне цели осем пъти, докато се падне нейното име. Впоследствие обяснява, че го е направила в рамките на "публична демонстрация на случайното разпределение". Публика обаче не е присъствала. А освен това остава неясно защо е избрала точно това дело за "демонстрацията" и защо я е прекратила точно когато делото се е паднало на нея.

Следват затваряне на очите за всички фрапиращи нередности, куп процедурни хватки и нарушения и светкавично обявяване в несъстоятелност на фирмата, притежаваща ипотекираните имоти, с толкова задна дата, че всички ипотеки да се окажат нищожни. По-късно операцията е довършена, като ипотекираните имоти са "продадени" на друга фирма, свързана с брата на съпруга-длъжник.

Безобразията в тези истории са отдавна подробно описани и документирани - в сигнали до Висшия съдебен съвет и в няколко медийни публикации. Последствия обаче няма. Вероятно защото засегнатите фирми са български и сигналите не идват от посланик.

А миналата седмица мнозинството в съдийската колегия на ВСС възнагради въпросната председателка на окръжен съд с втори мандат. Без никакви аргументи, в мълчаливо съгласие с характеристиката, изготвена от т.нар. Етична комисия: "Съдия Бельова е почтена и с висока нравственост. Неприсъщи са ѝ действия, които биха могли да компрометират честното име на магистрата. Независима и безпристрастна, с вродено чувство за справедливост. В публикациите в печатните и електронните медии липсва информация, която да поставя под съмнение притежаваните от Катя Бельова нравствени качества".

---

Слънчев бряг

МВР наблюдава екшъните през прозореца - досущ като онзи тип от рекламата. Фотограф: Мария Съботинова

Голям проблем, но няма чадър

Румяна Бъчварова, вътрешен министър, пред "Нова телевизия"

Около групата на Митьо Очите и ситуацията в Слънчев бряг се работи отдавна, но не е имало доказателства, за да бъдат задържани хора от нея. В случая става дума за драстично незачитане на закона. Това е голям проблем, но навсякъде има такава категория хора. Това не е чадър върху престъпността, цялата информация показва, че няма чадър.

---

Държава в държавата

Тихомир Безлов, експерт в Центъра за изследване на демокрацията, пред БНР

Слънчев бряг е държава в държавата. Там има местни партии, които безапелационно от 2000 – 2003 г. властват. Има несебърски хотели в Слънчев бряг, има на местните, на Бургас, на софиянци. Там можете да видите всякакви.

Тази държава сигурно започва някъде в Равда и свършва някъде на Обзор. Горе-долу това е районното управление на Несебър – Слънчев бряг.

През годините наблюдавахме различни такива сблъсъци. Някои като този ставаха видими, за други широката публика никога не научаваше, особено при разпределянето на парцели, строителствата, разрешенията.

---

Лопедиум и за МВР

От коментар на Борис Петков във frognews.bg

МВР наблюдава екшъните през прозореца - досущ на онзи тип от рекламата. Службите и МВР бяха зрители на гюрултията и труповете в Слънчев бряг, след което ни пуснаха аргументите си от двете нули.

Всеки би могъл да разбие тезата например, че "конфликтът е възникнал спонтанно" - защото участвалите са се готвили за него. Признават го и хора от техните среди. Това, че данни са нямали само в МВР службите, вече е традиция. И, да, няма политически чадър над Митьо Очите – има покрив и политически гръмоотвод.

Защото в сектор сигурност командват некадърниците, поставени от Пеевски и компания. Корупцията е техният начин на живот. Знае го и прокуратурата. И участва.

По-голямата част от българите са наясно, че мафията у нас си има държава. Новина е, че все още има хора, които вярват, че нещо може да се промени. А Митьо Очите е направо чавдарче в сравнение с кръговете, които източват държавата и еврофондовете чрез обществени поръчки, рекет, шантаж и медиен башибозук.

Корупцията е повсеместна и е на път да ни затрие. Но у нас гражданските бунтове нямат почва - тя е запазена за корупцията и мафията. Интересите на участниците в един момент ще се сблъскат, както вече става, и ще почнат да падат глави на политици и олигарси. Много по-рано, отколкото т.нар. елит се надява.

Не е лошо понякога властта да чува и гласа на разума освен този на интересите. Това означава да си тръгне поне Георги Костов и още неколцина "професионалисти" покрай него. Оставяйки ги на постовете им, управлението признава, че няма воля за справяне с престъпността. Или не му позволяват.

---

Без коментар

Няма наркотици и незаконно оръжие

От репортаж на "Нова телевизия"

Продължава засиленото полицейско присъствие в Слънчев бряг. След стрелбата по Димитър Желязков - Митьо Очите в курорта всяка вечер има акция на данъчни и полиция, в които за последните 3 дни бяха проверени 150 луксозни автомобила, 550 лица, 28 обекта.

В рамките на акцията са иззети 170 литра алкохол без бандерол. Наркотици и незаконно оръжие не са открити.

---

Нещата от живота

Миналия уикенд американският телевизионен водещ Джон Оливър купи и опрости медицински дългове за 15 милиона долара, плащайки 60 хиляди.

Мръсният бизнес със зомби дългове

От коментар на М. Новак, ББС

Купуването и продаването на задължения е широко разпространен и до голяма степен нерегламентиран бизнес в САЩ. Миналия уикенд американският телевизионен водещ Джон Оливър купи и опрости медицински дългове за 15 милиона долара, като зарадва стотици хора, изпаднали в неплатежоспособност заради високи до небето разходи по животозастрашаващи болести. Това му струваше само 60 000 долара плюс 50 долара такса. Толкова ли е просто?

Шоуто на Оливър "Миналата седмица тази вечер" (Last Week Tonight) бе посветено на компаниите за събиране на задължения, които купуват дългове от банките срещу малък процент от техния истински размер. Телевизионният водещ създал компания и купил общо 15 млн. задължения на близо 9000 души към болници в Тексас. Вместо обаче да се заеме със събирането им, както би направила една истинска фирма от бранша, Оливър натисна голям червен бутон - като символ на опрощаването на задълженията на хората в списъка.

Това може и да е шоубизнес, но акцията изпълни важната задача да хвърли светлина върху един сектор, за който често си затваряме очите.

Когато компаниите за събиране на задължения станат и собственици на дълга, в името на по-големи печалби те са по-склонни да използват практики, които не са етични. Законът забранява например заблуждаващи прийоми като заплашването на длъжника със затвор, но има съобщения за голям брой сплашващи тактики.

Оливър отишъл на конференция на събирачите на дългове и говорил пред представители на бранша, които се шегували за тормоза, който оказват на своите жертви. "Съвсем ясно е - купуването на дългове е мръсен бизнес", казал той.

Ето как работи системата за купуване на дългове. Институциите, които имат да получават пари от длъжници и са се опитали да съберат колкото могат от тези задължения, продават остатъка, когато тази дейност вече не си струва ресурсите. Този остатък са т.нар. зомби дългове - стари и забравени, но все още подлежащи на връщане. Колекторските компании купуват тези списъци с имена и дългове за много малки суми - често само срещу няколко процента от действителната им стойност, и започват да събират парите.

Когато и те получат достатъчно пари от списъка, той може да бъде препродаден отново и отново - на един до голяма степен нерегулиран пазар на купуване и продаване на задължения.

Едни от най-изкупуваните задължения са медицинските. "Медицински сметки на стойност над 100 млн. долара се продават на колекторски компании всяка година", казва Крейг Антонио от благотворителната организация RIPMеdicalDebt, която изкупува и опрощава медицински дългове на хора. Той обвинява дефектите в здравната система на САЩ за този оживен пазар, който е омотал в мрежите си всеки пети американец.

Секторът за купуване на дългове в САЩ се разрасна значително през последните години, но остава слабо регулиран. В 17 щата например дори не се нуждаете от разрешително, за да си купите законно задължения и да започнете да ги събирате.

Самото събиране е съпътствано от много малко документация. Липсата на доказателства на хартия е проблем, когато случаите отидат в съда. Ако длъжникът има адвокат, случаят често дори не стига до съд или искът е отхвърлян като недопустим.

По-голямата част от задълженията обаче са на хора, които са прекалено бедни, за да си позволят адвокат или дори прекалено объркани, за да отговорят на съдебната призовка. В тези случаи купувачът на дългове печели автоматично, без даже да му се наложи да представи каквито и да било доказателства в съда.

За деветте хиляди души, чиито задължения бяха опростени от шоуто Джон Оливър, се вижда светлина в края на тунела. За останалите хора с медицински или други дългове регулациите и надзорът може да не дойдат достатъчно скоро.