Но правителството казва, че арбитражът изцяло е приел българската линия на защита?

- Никога публичната българска позиция не е била "620 милиона евро ще плащаме със сигурност, за останалото е борбата." Ако правителството беше обявило пред българския народ през 2012 г., че цената на прекратяването ще бъде изплащането на още 1.2 милиарда лева за вече поръчано оборудване, от което не можем да се измъкнем, щях да се съглася, че линията на защита била приета, но това не беше така. Горчиво се усмихвам като си спомня циничното и крайно непрофесионално подхвърляне на заместник-министър председателя за шансовете на руските искове ("Ако трябва, пак ще ги пляскаме руснаците", Симеон Дянков през 2012 г. - бел. ред.). Ако прекратяването на проекта беше станало с надлежните правни действия и честно и отговорно бяха оценени вероятностите за изход от евентуален спор, голяма част от тези пари щяха да бъдат спестени и до финално решение, което не забравяйте влече плащане и на приблизително 60 милиона лева адвокатски хонорари, не трябваше да се стига. Обърнете също така внимание, че при честно отразяване на факта, че поръчка на оборудването е било направено и срещу евентуални искове не би съществувала защита, се променя изцяло анализа на разходите спрямо ползите от проекта. Сигурни бъдещи плащания на допълнителни 1.2 милиарда лева е можело спокойно към онзи момент да наклони везните към продължаване, а не прекратяване.

Имаше ли възможност решението да се обжалва в местен съд?

- Защо в минало време? Такава възможност има и тя трябва да бъде използвана непременно. Нюйорската конвенция позволява два взаимосвързани стратегически хода, за да се търси обявяване на нищожност на арбитражното споразумение в швейцарски (освен ако не е запазено седалището в Париж след консолидацията, в която хипотеза заменете швейцарски с френски) и недопускане изпълнението на арбитражното решение в български съд на основание, най-малкото чл. V(1)(a) и чл. V(1)(b) от Нюйоркската Конвенция. Тези възможности трябва да бъдат задължително използвани, както за да бъде париран напълно ефекта от това решение така и, за да постави България в по-силна преговорна позиция с Русия. Всякакви други уговорки и варианти ще са плод на некомпетентност или корупция.

Доста от представителите на властта изказаха мнение, че тъй като това е добро решение за НЕК, то няма как да се обжалва.

- Не мисля. Международната практика е точно обратната. Да не направиш всичко възможно да парираш ефекта от това решение, бих казал с директно отражение върху националното благосъстояние, е в разрез с всякакви международни стандарти. Примерите са много, самите Руснаци в момента жалят решенията по арбитража "Юкос" където Руската Федерация беше осъдена да плати 50 милиарда долара за незаконната експроприация на акционерите в петролната компания и спечелиха на първа инстанция, доказвайки, че арбитражния състав не е имал подсъдност по въпроса. Между впрочем кантората, която представлява НЕК по "Белене" в момента представлява Русия в производство във вашингтонски съд, в което се иска недопустимост от изпълнение на решението по арбитража "Юкос."

Ще ви кажа само, че ако директорите на една корпорация в САЩ или Европа не използват всички възможности да парират ефекта от едно такова решение ще бъдат съдени на деня след изтичане на срока за жалене за сумата на вредата причинена на компанията. Дори да има някакво сговаряне с руснаците да се партнира по-нататък, жалбите трябва да бъдат подадени, за да може България да бъде третирана като равнопоставен партньор, а не да се подлага на диктат от руска страна.

Има ли опасност при такава жалба съдът да увеличи сумата, която НЕК дължи?

- Принципно решенията на арбитражни състави от този вид не подлежат на преразглеждане по същество. Не виждам как може да стане по-лошо. Ако България изиграе правилно картите си обаче има добър шанс ефектът от това решение да бъде париран и руската страна да бъде принудена да приеме много по-нисък сетълмент.

Представете си една стая, в която седят представителите на НЕК и "Атмостройекспорт". Ако вие сте адвокат на "Атомстройекспорт" и знаете със сигурност, че решението, което държите в ръцете си е непоклатимо какви отстъпки ще бъдете готови да направите? Аз никакви. Тук е уместно да кажа, че спекулациите с "ние ще ги платим и после ще ги продадем" са несериозни. Части за конкретен тип атомен реактор са уникални производства, които вървят само с проект за атомна централа. Който има проект за атомна централа, която да се строи от "Атомстройекспорт" или някой с достъп до тяхната техническа документация, той си е поръчал и реактора с частите, а не се оглежда за някоя част или реактор, от тук или от там. "Атомстройескпорт" няма никаква мотивация да се съгласи да замести реакторите в някой от другите проекти, които е започнал с нашите, само за да ни направи услуга. За тях това е загуба от цената на реактора и/или частите, които ще продаде на собственика на проекта така или иначе. Вероятно тези неща са спорени в производството, но във всеки случай, да се надяваме да продадем на някаква прилична цена е екзотична хипотеза върху, която сериозен оценител и управленци не може да стъпва. По мое мнение Русия в момента няма парите за търговско-политически гамбити и ще заеме негъвкава позиция, което прави статуса на това арбитражно решение абсолютно ключово. Сроковете за атака не бива да бъдат пропускани.

На какво основание можеше да се жали в местен съд?

- Ако НЕК не се е подписала под нещо допълнително след започване на производството, за което не знаем - примерно арбитражно споразумение последващо спора (което между впрочем ще е скандално защото воденето на тези искове в публично производство в Български съд щеше да предостави значително стратегическо предимство за НЕК) България има възможност да атакува арбитражното споразумение като нищожно, което влече нищожност и на решението на арбитражния състав. Имайте впредвид, че когато казвам това се базирам на информация, която не е публична. Мисля, че Трайчо Трайков е прав когато казва, че руската страна е правила опити да саботира защитата на НЕК. В този смисъл и вината на правителството е до известна степен смекчена, но това не означава, че България трябва да се предава. В това решение няма нищо справедливо и България трябва да се бори срещу нарушеното право на защита с всички сили.

Според вас защо българската защита се е отказала от този ход? Има ли вероятност да става дума за извън съдебна договорка след решението на арбитража?

- Моето разбиране е, че още се запознават с пълния текст на решението. Дано да преосмислят. От думите им разбирам, че има около месец. Относно евентуални договорки искам да помислите върху следното. България се гласи да сяда на преговори, в които няма никакви лостове за въздействие, за да плати 620 милиона евро или част от тях при положение, че има съвсем ясен път, по който да отложи и евентуално да покаже, че не ги дължи. Ако вие сте отговорен политик, кой вариант бихте избрали?

Има ли практика по други арбитражи България да е обжалвала решение на арбитраж?

- Мисля, че в момента "Летище София" прави постъпки да иска отказ от изпълнение на международно арбитражно решение в български съд. Но това е без значение, взимането на стратегически решения по тези казуси не се прави по калъп. Особено пък по такъв казус, при който става въпрос за защита на националните интереси на България. Фактите, които са ми известни на мен и на НЕК, задължават последващи действия чрез инструментариума на Нюйоркската конвенция.